Светланда Йорданова Рашкова – дипломиран икономист-счетоводител
Монополът е пазарна структура със строго определен единствен продавач, който произвежда продукция без близки заместители. Монополът е пълно отсъствие на конкуренция. Думата е от гръцки произход и означава „продавам сам“ (μόνος „сам, единствен“ πωλώ „продавам“). Ако една-единствена фирма предлага и продуктът няма заместители, тя е абсолютен монопол. В практиката се говори за монополизация на пазара дори когато продавачът не е един. В такъв случай понятието се използва като синоним на монополна сила или монополна власт, реализирана чрез влияние върху пазарната цена.
Монополът, като частно лице не е страшен, защото внася данъци, такси и % от печалбата в Държавната хазна.
Страшното идва, когато Монополът се сраства с Държавата (Пагубно явление е срастването на държавата с монополите, което със сигурност е показател за корупционни схеми и измами.– четем в УИКИПЕДИЯ )
, какъвто е случаят в България.
Тогава няма държавни интереси, а само интереси на определени личности. Това са хора, които са в държавните структури, но не изпълняват служебните си задължения, а напротив – използват ги за лична изгода. Създават Монопол, който е във вреда на Държавата и Народа.
България от години е идеален пример за това.
През социализма централизираното стопанско управление бе превърнало държавата в едно голямо предприятие, което бе ръководено от БКП. Следователно, БКП бе монополист. Нямаше сфера в обществото ни, където може да се направи нещо без разрешението на Партията. Държавните структури съществуваха – Народно събрание, Областни управления и Кметства, но същевременно съществуваха и ЦК на БКП, Областно управление на БКП и Общинско управление на БКП, да не говорим че във всяко предприятие, учреждение, институция имаше партийна организация със съответните структури – Партиен секретар и т.н..Всичко беше дублирано и всички вземаха заплати от Държавната хазна. Учителите не можеха да преподават и да обучават децата дори и в детските градини, ако не подчертаваха Ръководната роля на Партията, а камоли, някой да направи “бизнес” без знанието и разрешението на БКП.
След събитията 1989г се запазиха структурите по места на тази партия и понеже всичко беше в ръцете им, те приватизираха съответни клонове в икономиката и селското стопанство. За да им е по-лесно в последствие да заметат следите си, в първите години след 89 година, всеки в България можеше да направи фирма и да се занимава с това, което му е присърце и по джоба.
Съществуват два вида монополи:
естествен – възниква чрез естествените сили на конкуренцията. Това се получава, когато една фирма е в състояние да задоволи пазарното търсене при по-ниски разходи за единица продукция. Тя се превръща в единствен продавач и издига бариери за вход в отрасъла за всички останали. Тази ситуация е характерна за отрасли, в които е възможна икономия от мащаба, а конкуренцията е силно затруднена. Пример са водоснабдяване, топлофикация, железопътен транспорт и др.
изкуствен (институционален) – причина се явява правителствени ограничения за навлизането на множество фирми в даден отрасъл (дейност). Законовата защита на патенти, авторски права, издаването на лицензи, отдаването на концесия за ползване на природни ресурси поставят фирмите в привилегировано спрямо пазара положение
Съществуват три основни причини за възникване на монопол на даден пазар.
Първата е свързана с икономиите от мащаба. В някои индустрии икономиите от мащаба позволяват нарастваща възвръщаемост от мащаба, при което една фирма успява да задоволи цялото пазарно търсене при по-ниски разходи отколкото две или повече фирми биха могли. Това се случва особено в индустрии където непроменливите (фиксирани) разходи са значително по-големи спрямо променливите разходи за производство (например железопътния транспорт).
Втората прична за създаване на монопол са външните ефекти. Такива са налице, когато достъпа до определено благо не може да бъде изключен или неговото индивидуално потребление не може да бъде измерено (например потреблението на националната сигурност или на морски фар). В тези случаи се счита, че държавната намеса е удачна тъй като в този случай никой не би се заел да предостави такъв продукт или услуга.
Трета причина за възникване на монополите са правните бариери за навлизане на даден пазар, като авторски права, патeнти, лицензи, и др.
Понеже Монополът се е сраснал с Държавата, вкарвайки в парламента свои хора БКП(БСП) променяха законите( Аз имам наблюдение само върху Търговският закон, защото преди година ми се наложи да го прочета целия и с ужас установих, че той има 52 глави и 760 члена , без допълнителните разпоредби.), създаваха нови и т.н. и постепенно бизнесът остана само в техните ръце,защото те знаят вратичките, които са си сложили в съответните закони.
Понеже България е член на ЕС и хората занимаващи се със Земеделие, Търговия и Производство на храни и стоки от първа необходимост, вече търсят правата си в Европейската комисия за защита на човешките права, нашите управляващи не могат да станат пълни монополисти в тези области. Но сферата на производство на Електроенергия и нейното разпространение, Топлофикация, Водоснабдяване са структури, които няма как да се контролират пряко от обикновения човек. Там се въртят големите пари и се правят големите далавери, защото те са сраснали със Държавата още преди 1989година и знаем, кой единствено може да “приватизира” тези предприятия. Това за мен са истинските Монополи в България.
( Борбата с монополите може да бъде проведена на различни институционални нива – от антимонополна комисия /в България това е Комисията за защита на конкуренцията/; от партии чрез внасяне на законопроекти за поправки на закони, свързани с конкуренцията и монополите; от правителството, също чрез поправки; от неправителствени организации и граждански движения.- четем отново в УИКИПЕДИЯ).
У нас обаче Неправителствените организации и Гражданските движения, нямат силата да сторят това, а вече казах, че в Парламента са хора, които не защитават интересите на обикновения български човек, защото просто са отишли там с друга цел – собствено облагодетелствуване. Ето защо аз твърдя, че Монополисти в България са комунистите, няма значение с какви абревиатури се наричат ( БКП;БСП;ДПС;ГЕРБ;Атака или СДС/партия/;ДСБ;НДСВ;РЗС;НФСБ и т.н.)
Договореността от Малта( $1 СРЕЩА БУШ–ГОРБАЧОВ В МАЛТА 1989 ) за края на студената война е “ Победителите ( Америка и западният свят) се задължават да не преследват победените комунисти, заради извършените от тях престъпления срещу човечеството. Победените се задължават да се разоръжат мирно, тихо и спокойно, така че “студената” война да не прерасне в “гореща”.
И до ден днешен се спазват тези договорености, а това е причината нашите управляващи да се чувстват спокойни и безнаказани, независимо че извършват геноцид спрямо собствения си народ.
$1 – Работна среща (1–3 декември 1989) на президента на САЩ Дж. Х. У. Буш и и генералния секретар на ЦК на КПСС М. Горбачов. Лидерите на двете държави обсъждат въпросите на двустранното политическо и икономическо сътрудничество. Буш изказва подкрепата си за преустройство на съветската система (перестройка), за бързите промени в Източна и Централна Европа (виж Нежни революции) и декларира, че отчита законните интереси на сигурността на СССР. Горбачов потвърждава отказа си от политиката на сфери на влияние и признава свободата на избора на източноевропейските държави. Обсъден е и германският въпрос, като двамата се съгласяват, че процесите на сближение между двете германски държави са обективни. Срещата в Малта е поредната крачка, довела до края на Студената война (виж и среща Рейгън–Горбачов в Женева 1985, среща Рейгън–Горбачов в Рейкявик 1986, среща Рейгън–Горбачов във Вашингтон 1987)
