НЕ СИ ОТИВА ЛЮБОВТА
Не си отива ЛЮБОВТА!…
Тя просто си
почива…
Измъчена
от свойта
самота,
очаквания
и желания.
Не спирно
търсеща ответ,
на своите въпроси…
Не си отива ЛЮБОВТА!…
Тя просто си
почива…
Набира сили
за живот
и после пак да се
покаже.
Разцъфваща
във
пролетния цвят!
Изригваща
в
Зората !
Пламтяща,
като
огнено кълбо!
Раздираща
пространства
и
вселени !!!…
Не си отива ЛЮБОВТА !…
Тя просто си
почива …
11.4.2011
КОЯ СЪМ
Аз съм Вятър, Слънце и Луна…
Ден и Нощ…
Лято и Зима…
Пухкава Пролет,
улегнала Есен…
Стих превърнал се
в песен…
Синевата в Простора…
Усмивката на
милиони хора,.
топлината в очите,
среброто в косите…
Политнала мисъл…
Вълнуващо чувство…
Мечта и Копнеж!
Любов и Надежда!
5.1.2011г
МЪЖЕ
Защо мъжете
все очакват,
Съдбата тяхна
ти да разрешиш?
Защо очакват,
ти да си арбитър
в живота техен?
Защо страхуват се,
Съдбата в своите ръце
да вземат ?
Да кажат
искам те
или пък
не!
Ела или
недей!
Желая те или
не те желая!
Защо не спрат със свойте
недомлъвки
и с думи свои не
изкажат копнежа свой!
19.1.2011
БЕЛОТА
Душевност в мрака,
светлик в тъмата,
простор човешки,
пространство за душата.
Дух или мираж,
живот или пък ежедневие.
пролука в мозъка,
проблясък в мисълта.
Белота…
2012г – януари
КОПНЕЖ
Копнежът си е
100% НЕ- реалност,
нали затуй нарича се
копнеж?!
Поражда той
Мечти,
Стремежи
и
Желания.
Очаквания, като
Блян …
Душата с него
си мечтае…
Светът остава по-желан…
7.2.2011
СЪВРЕМЕННО ОБЩУВАНЕ
Какво му трябва
на човек?
Компютър, но
работещ.
Работеща мишка,
работещо флопи,
работещо СД,
работещ Интернет
и
всичко е на ред.
Светът е твой.
приятелите с теб
са
дори да са
през океана,
в Ташкент, Москва
или Сибир
Отава, Детройт
или Торонто.
Дубай или пък
Южна Африка.
Приятелите с теб
са
благодарение
на Интернет.
24 ЯНУАРИ 2011
РАВНОСМЕТКА
Жива съм!
На пук на
всички,
продължавам
да живея !
Щастлива съм!
Защото го умея !
И знам, че
Щастието си
Човекът
сам гради !
Животът рани
ми нанесе,
но все пак
оцелях!
Душата своя,
не погубих!
Живота свои,
не разпилях!
3 март 2011 година
НА МАЙКА МИ
Дали със тебе се разбираме
в преминали и премълчани дни?
Дали живота си откриваме
една във друга – аз и ти?
Не зная майко, тъй си ме възпитала
да нося тежестта на дните си
без охкане и вайкане…
Когато трябва – рамо да подам.
Сурова съм щом трябва да отсичам,
но нежност имат всичките ми дни,
че любовта разтапя болка и обида.
18.01.2013г
Светланда
НЕ СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ
Всеки си има мечтана любов,
чака я вест ден,
търсия всъде…
И ето изгрява мечтата –
явявя се ТЯ !
Смелчагата грабва я,
полита в простора,
висините достига,
изпепелява сърцето си,
но има голяма ЛЮБОВ…
Страхливецът – свива се,
ридае във ъгъла,
проклина жестока съдба,
но смелост не иде
и звук не издава.
Словата – ОБИЧАМ ТЕ,
в мисъл остават,
таят се в разбито сърце
и вместо да литне,
пълзи по земята…
А толкова малко смелост му трябва,
уста да отвори,
душа да разкрий…
05.07.2012
ТОВА СЪМ АЗ
Това съм аз – и въздух, и вода.
Омая сладка, слънчев лъч.
Пожар и бурна нощ.
Потоп и тишина.
Част от душата,
част от сърцето.
Част от живота,
част от смъртта.
Стих не изречен,
мелодия сладка,
спомен далечен,
но ВЕЧЕН …
ПРОШКА
Живот е туй, човешки
и няма как да е без грешки…
Солта и хляба са на ежедневието.
Така, че щом ЧОВЕЦИ сме – грешим…
И дирим винаги вината в другия,
а своята вина – мълчим.
Любов, любов или пък обич…
Каквато дума да мълвим,
когато идва от сърцето,
готови сме да си простим.
Когато чувствата взаимни са,
насъщни, като хляб
и щом умираме от липсата им,
тъй както липсва кислород…
Вина не дирим – ревност тя е,
вопиюща и смазваща страстта…
Обидата засяда във гърдите
и просто липсва радостта.
Но щом без въздух ний не можем,
не мислим, кой е крив, кой прав,
а ровим из душата своя
и дирим глъдка там…
Поемем ли живот отново,
раздухва се страстта,
разпалва се жаравата
и идва любовта…
ДИВИ СЪНИЩА
Любов или пък лудост,
нима омаята е съща.
Звънчетата в душата достигат
и се носят, като Самодиви
Сатир и вещица,
жена и мъж –
бушува огъня запален,
топи сърцата.
Раздиращите крясъци Простора,
заплитат се в хоро на Чародей
и в Змейово леговище
танцуват змии – човешки чувства.
ЛЮБОВ
Ширнало се равно поле,
равно поле – Казанлъшко.
Грейнало ми ясно слънце,
ясно слънце връз Балкана.
Та огрея пъстри черги,
пъстри черги – цвят градини.
Втурнала се мала мома,
мала мома – Българка.
С нозе гази синевата,
синевата – лавандула.
Коса кичи и закичва
с шарен чембер – гюл прекрасен.
Лице мие със росата,
със росата от цветята.
Душа й се разтваря
в аромата на тревата.
Духна вятър и разнесе
ухание нежно, диво.
Разтуптя се мъжко сърце,
мъжко сърце – нелюбено.
СПОМЕН
Светланда Рашкова
Сгушила съм се във спомен –
бабиният будоар.
Вкус на сладко,
аромат на дюля,
дъх на сухи билки и цветя.
Ракла стара,
черга нова
сбрала в себе си дъга,
китка цвете,
мускус…
Върху огледало
спряла поглед
чорбаджийка…
14 ФЕВРУАРИ
Чаша вино,
задължително – червено,
че този цвят е на кръвта,
която то възпламенява,
тъй както я разпалва любовта.
Бушуват страсти,
вихрят се копнежи.
Емоции разпалени за миг,
огньове буйни стават.
Любов или пък ярост.
Лудешки танц
душата заиграва,
пропадайки,
възнасяйки се,
застиваща в екстаз…
Любов или пък ярост.
Огньове буйни стават,
емоции разпалени за миг.
Вихрят се копнежи,
бушуват страсти.
Тъй както ги разпалва любовта,
която то възпламенява,
че този цвят е на кръвта,
задължително – червено,
чаша вино…
25.01.2013
РАЗМИСЪЛ
Защо ли пишем
все за майките,
забравяйки бащите?!?…
Дали защото все
таят своята любов
в душите?!?…
Когато спи, детето се целува!-
редили са му тейко и деди.
Заключил своето сърце,
мъжът в България е груб,
че нежност – женска
работа това е.
Самотен и печален,
като вълк живее неразбран.
Затуй е буен нравът му
и като фитил се лесно пали
или пък свива се до там,
че чудиш се
дали човек това е!
Тотема български е вълк
и всички ний по вълчи вием,
и в радост,
и в любов,
и в смърт…
30.05.2013г
