АКО ПРЕСТАНА ДА ОБИЧАМ

Ако някога престана да обичам
дали светът ще спре да се върти,
дали в очите ти, небесните, момиче
ще бликат пак милувчени лъчи.

Ако някога престана да те галя
дали сърцето ми ще скъса се на две,
по устни, там, вълшебната омая
„Ела, любов!“ дали ще те зове.

Ще тичам ли до лудост във полето
да диря те в уханните цветя,
сред ромона на ручейче, където
за първи път целувката ни сля.

Ще бъде ли морето нежен пристан
на нашите възлюбени мечти,
на изгревите – приказно мънисто
и залези от палави звезди.

Ако някога престана да обичам
дъждът в очите само ще вали,
неканен и пороен и безличен
и тук, отляво, страшно ще боли!

Красимир Трифонов /sinoptic /
снимка-интернет

Недей престава да обичаш!

Не свързвай любовта със мен!

Така ще разбереш – Светът е вечен!

Не свършва той със мен!

Обичай ме, люби ме и ме сгрявай

с милувки щедри и добри.

Така в очите ми ще бликат

милувчени лъчи.

Но знай! Дори да спреш да ме обичаш,

във тебе любовта не ще умре!

Морето пак ще бъде нежен пристан,

макар без нашите мечти.

Изгревите ще са морска пяна,

пречистените капчици роса,

А залезите! Ех, залезите!

Ще бъдат огнени кълба.

Неканеният дъжд в очите,

Не виканата болка в ляво,

Ще ти доказват истина една,

човек не се разделя с любовта!

27.06.2015 ( 18,30 ч)

Светланда Йорданова Рашкова