През есента на 1916 година румънски войски със съгласието на румънските власти извършват грабежи, насилия, убийства и отвличания над мирното добруджанско население.
През лятото на 1917 година в Бабадаг се създава Централен добруджански народен съвет(ЦДНС)/ Кратка история на Добруджа, Варна 1986,с.192; История на град Толбухин,С.,1986,с.280; Тодоров П.Идейни течения и борби в Добруджанското национално освободително движение до 1919г – В: Българският национален въпрос след Берлинския конгрес до социалистическата революция – 1878-1944.С.1986.с.151./
На страница 31 от книгата на Любомир Златев “ Вътрешна добруджанска революционна организация (ВДРО)1923-1940” издателство ЛЕНИ АН – Русе 2009 , четем : “Репресивните мерки на настаняващите се в Добруджа румънски власти срещат упор от страна на местното българско население. Преди евакуацията си във Варна ЦДНС със своите структури – около 300 комитета с над 10 000 члена, съдейства за създаването на местни милиции, въоръжени от складовете на изтеглящата се българска армия. В тази насока освен местните структури на ЦДНС, известно време действат и структурите на два добруджански революционни комитета по ръководството на комунистите.”
В същата книга четем : до сега във всички изследвания, свързани с проблематиката на това движение, се изтъква, че след Първата световна война в него се очертават три концептуални течения.
Първото поддържа виждането, че освобождението на Добруджа не е само добруджанско, а общобългарско дело. Главната цел е възвръщането на Южна добруджа към България, което може да стане чрез ревизия на Ньойския договор при благоприятни международни условия. Фактори за постигането на тази цел трябва да бъдат българската държава и организациите , в които това течение има силно влияние- Съюза “Добруджа”, ВДРО , ДМС,ДЖС, както и легалното движение в Добруджа, групирано около българските културни общества. От такива позиции следва усилията да се съсредототчат най-вече в две насоки – запазване на българският етнически облик на Добруджа и спечелване на международната дипломация за освободителната кауза на добруджанци. Някои автори определят това течение като буржо-азно-националистическо, т.е. като десница. Сред неговите най-последователни идейни водачи се сочат русенските добруджански дейци – запасният офицер Никола Кямилев и адвоката Иван Хаджииванов.
Второто течение – автономисткото, представлявано отгрупата около д.р Петър Вичев, се придържа към идеята за устройване на Добруджа кат оавтономна буржоазно-демократична република и възвръщането й към България в бъдещ удобен момент.
Третото течение – левицата, главни дейци на която са функционерите на БКП Върбан Петков и Дочо Михайлов, възприема коминтерновските постановки по националния въпрос и от тази гледна точка застъпва позицията за устройството на Добруджа като социалистическа република и включването й в състава на бъдеща Балканска федерация от такива републики.”
