По повод един коментар


Не мога да си позволя да съдя емигрантите и да им се сърдя, че търсят по-добър живот. Не ги упреквам, че не мислят и за България. Какво е България? Шепа управляващи разбойници, забравили от кой гьол са излезли.

Г-жо vladoan, Вие за кого гласувахте на последните избори ?

Трябва да умеете да правите разлика между ЕМИГРАНТИ  и хора, които благодарение на образованието си са спечелили конкурси и работят в Научни институти, Университети , Заводи,където получават научни степени и ранг на директори благодарение на знанията си.Хора, които няма как да се реализират в България, защото просто липсват такива работни места. Тези хора не са ЕМИГРАНТИ. Те са си на мястото и точно тези хора влагат част от изработеното в България,като подкерпа на близките си. Обикновено те са и хората,които откликват на интелектуалните, политическите и моралните нужди на България. Те са част от цвета на нацията ни и носят славата на България по цял свят. Тези хора,драга ми госпожо не са ЕМИГРАНТИ. Емигранти са всички останали отишли да взимат помощи от съответната държава, отишли да гледат стари хора(сякаш у нас си нямаме), отишли да вършат черната работа, която в България въобще няма да погледнат, отишли да работят работа от рода на проституирането и част от тези хора в България са оставили работни места, като учителски, служителски  демек държавни. Зарязали са апартаменти и семейства, да се чуди човек за какво. Плюли са си в мордата, защото в емигрантство изтърпяват куп унижения, само за да могат да си дойдат в България за две седмици и да покажат “блясък” – ходене на море, ремонт на зъбите и медицински преглед. Всичко това означава, че те не са се вписали в обществото (нито българското , нито това, в което живеят). Защо трябва да им се възхищаваме? ?? Защото спестили за още един апартамент на децата или кола ! Какво всъщност оставят след себе си – куп лайна . Колко от тях са направили като Цветан Радославов ( давам този пример, защото човека е известен, а аз лично познавам доста такива хора )

Роден е в град Свищов през 1863 г. По професия той е учител, а висшето си образование по философия е завършил в Лайпциг, Германия.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война , в която той участва като доброволец , той композира песента „Горда Стара планина„, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на първата демократична Конституция на страната, песента „Мила Родино“ е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във ВиенаЛайпциг и Прага и се завръща в родината си, където като учител в III-та мъжка гимназия в София смята, че прави истинския си принос в съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица “ Ангел Кънчев “ № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г в София.

Какво мислите ? Дали е имал достатъчно средства ? Да ли е живял в разкош ? Да ли е ставил нещо стойнстно след себе си ?

Явно госпожо, Вие по някаква причина не сте могли да станете  ЕМИГРАНТКА  и много съжалявате за това.” Ех, Светлана Рашкова, много си права! Но аз не мисля за емигрантите. Само че напоследък започнах да си задавам въпроса: защо преди години, когато бях по-млада, по-перспективна, не напуснах България? Нямаше да ми пука и за твоето мнение по този въпрос. Писна ми да ме управляват лъжливи овчарчета, не виждам и светлина в тунела. И как да ми е гот че съм останала тук? Затъваме до гуша в проблеми. От два месеца съм безработна и не мога да си намеря работа…” О, милата , само от 2 месеца е безработна – аз от 1993 година съм безработна, но не съм почнала да хленча, а намирам начин да изкарвам прехраната си, да изуча детето си, да взмимам участие в политическият, социалният и културен живот на нашето българско общество. Оставила съм след себе си куп деца, на които съм дала основата в математиката, нарисувала съм куп картини, написала съм книга “ Пиперково – извор на живот “ с цел запазване на родовата памет(не си напълних хладилника, но я издадох), оставила съм стихотворения, статии, монографии, участвам в политическия живот още от 1989година.Пари нямам , но не се оплаквам. Не съм получавала никога социални помощи, болнични и тем подобни, но намирам начин да живея и творя.

Никъде не споменавате, какво сте работили, какво оставяте след себе си !

С уважение : Светланда Йорданова Рашкова

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.