АКО НЯКОГА ОТ ТЕБ СИ ОТИДА….
Valentin Jeliazkov/Napolitano/
–––––––––––––––––
Ако си отида така изведнъж
и света „безвъзвратно“ напусна,
ще се върна като пролетен дъжд,
ще покапя по твоите устни…
След това, щом изгрее дъгата,
ще се върна от миг неповярван,
ще почукам със клюн по стъклата,
на душата ти… като гарван!…
Ще приемам лица най-различни,
ще пресичам света покрай тебе,
ще преливам в слова екзотични,
ще бъда – вечният жребий…
Щом се свиеш на топло във шатъра
и ако спомен кърви във сърцето ти,
аз ще вляза при теб като вятъра
и ще погаля с ефира – лицето ти…
Ако някога от теб си отида,
ако живота внезапно напусна,
запомни, че където да идеш,
аз ще спя, върху твоите устни…
Докосни ги с ръка – ще усетиш
как се галя в нежните прЪсти,
като лъч във душата ми светиш,
затова…
Не бих те напуснал!!!
Но…
ако някога от теб си отида…
*
НЕ СИ ОТИВАЙ
Ако някога от мен си отидеш,
то ще бъде само физически
Не, не може любов тъй във миг
да изчезне безследно…
Дори само ЕХО от вик,
но пак ще остане.
Ще си с мен във летния дъжд,
със любов
ще ме мокриш до кости,
на жаркото слънце с лъчите
ще палиш ти моето тяло,
със вятър
ще рошиш косите ми,
със сълзи
ще целуваш очите ми.
Не, не може любов тъй във миг
да изчезне безследно…
Дори само ЕХО от вик,
но пак ще остане…
Ще те вдишвам –
аромат на цветя,
ще те рисувам –
дъгата след дъжд,
ще те бленувам –
безкрайна звездна нощ,
ще те целувам
изпратила душата си,
душата твоя да намери.
Не, не може любов тъй във миг
да изчезне безследно…
Дори само ЕХО от вик,
но пак ще остане…
Но моля те…
не си отивай…
30.05.2014
Светланда Йорданова Рашкова
=============================
ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ
Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар –
дали по пътя млечен не слиза въглищар.
Свободен е народът, свободно вика : “ Го-о-л!“,
но хляб , ако си купи , назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба :
мизерия, зълъгана с коматче свобода.
Животът озверява ! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република – менте.
От новото се плаши, но старото не ще ,
не ще да е прислужник в световния вертеп,
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар –
дали по пътя Млечен не слиза въглищар…
Той дваж те поменува, а благославя триж :
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
*
ОТГОВОР ОТ ЛЕВСКИ
И да се преродя ! Какво?
Акъл от мен народа не поема!
Икона в мене вижда и
чака чудо!
За мене пали свещи,
венци плете…
Нарича ме Месия,
ама акъл – не ще!
Светило бил съм му!?!
Защо тогаз не види
Светлината?
Защо ли?
Добруването свое
очаква на тепсия
дано му някой поднесе…
Акъл не ще!
19.02.2015
Светланда Йорданова Рашкова
===========================
АКО ПРЕСТАНА ДА ОБИЧАМ
Ако някога престана да обичам
дали светът ще спре да се върти,
дали в очите ти, небесните, момиче
ще бликат пак милувчени лъчи.
Ако някога престана да те галя
дали сърцето ми ще скъса се на две,
по устни, там, вълшебната омая
„Ела, любов!“ дали ще те зове.
Ще тичам ли до лудост във полето
да диря те в уханните цветя,
сред ромона на ручейче, където
за първи път целувката ни сля.
Ще бъде ли морето нежен пристан
на нашите възлюбени мечти,
на изгревите – приказно мънисто
и залези от палави звезди.
Ако някога престана да обичам
дъждът в очите само ще вали,
неканен и пороен и безличен
и тук, отляво, страшно ще боли!
Красимир Трифонов /sinoptic /
снимка-интернет
*
Недей престава да обичаш!
Не свързвай любовта със мен!
Така ще разбереш – Светът е вечен!
Не свършва той със мен!
Обичай ме, люби ме и ме сгрявай
с милувки щедри и добри.
Така в очите ми ще бликат
милувчени лъчи.
Но знай! Дори да спреш да ме обичаш,
във тебе любовта не ще умре!
Морето пак ще бъде нежен пристан,
макар без нашите мечти.
Изгревите ще са морска пяна,
пречистените капчици роса,
А залезите! Ех, залезите!
Ще бъдат огнени кълба.
Неканеният дъжд в очите,
Не виканата болка в ляво,
Ще ти доказват истина една,
човек не се разделя с любовта!
27.06.2015 ( 18,30 ч)
Светланда Йорданова Рашкова
=======================
КОГАТО СЕ ПРЕСРЕЩАМЕ
И кръвта ми за теб ще стене
Пред теб стоя на колене
За теб е цялото вървене
За теб в гърдите ми туптене
За теб е тишината
И тази сянка на луната
За теб е струната в душата
За теб целувка от съдбата
И онзи поглед в синевата
Ласката на вятъра в листата
Шепота растящ в тревата
Слънчевите зайчета от светлината
За теб е цялото усещане
За теб Любов
Когато се пресрещаме
Любомир Деничин
*
Що за понятие – пресрещане?
Любов ли съм или пък не?
Или ме има, или ме няма!
Ако ме няма, живота сив
и скучен пълзи, изхлузва се деня,
не срещнал утрото красиво
и свлича се в нощта.
Човек превръща се в робот,
без чувства и сърце.
Но щом ме има, аз съм с теб.
Ти чули ме добре? – Във
теб съм аз, Любов !
Кръвта ти паля,
сърцето ти ломя,
душата ти изгарям.
Що за понятие – пресрещане?
Любов съм аз,
Чрез мен усещаш
ласката на вятъра,
притихналият шепот на нощта,
вълшебни звуци в синевата,
луна, дъга и светлина.
Любов съм аз!
Не ме пресрещай!
В ТЕБ съм!
28.06.2015г
Светланда Йорданова Рашкова
========================
Крадецът на цветя
Боби Кастеелс
С всяка призма на мойте очи непокорни
помня пълна луна на отворен прозорец.
Нощта с милион светлини безпризорни
и таванската стая на оня хотел в Синеморец.
В мрака призрачен твоята кожа блестяща-
до последния щрих съвършена, кадифе и сатен.
Всеки твой атом взривен и послания праща,
пламва дяволска страст и желание в мен.
И тази дива луна ненаситна на ласки,
днес зачева под моите пръсти… небе.
Разпиляна по теб във порочни окраски,
Тя неистово иска да има небесно дете.
А моите устни ваят най- мощните тръпки,
топят те, разтварят цвета ти с наслада.
Нощта е градина, а розите още са пъпки,
А аз, аз съм крадец на цветя без ограда!
*
СВЕТЛАНДА
Без дъх оставам…
Тъй ме грабват
словата твои.
Крадец ли влезе
в моите покои
или вълшебник,
разпилял цветя ?
Ухание на ласка…
Любовен аромат…
Кръвта във мен
бушува
и таз луна,
пламтяща и огромна,
незнаеща ни гордост,
нито свян…
Светланда 08.06.2013г
====================
Любомир Деничин
В МЕН ВАЛИ И В ТЕБ ВАЛИ
Дъжд
Мокри сме и аз и ти
Попивам с устни капки влажни
Целувам нежно устни жадни
Дъжд
Вали от страст
Потръпвам в сласт
И аз и ти
Вали…
Дъжд от мечти
Вали по две тела
Горят два ангела
Тръпнат две души
Вън вали…
И в нас вали
Гори…
Всяка капка грях
Вали…
С дъжда се слях
И аз и ти
В мен вали и в теб вали
Обич…
*
Светланда Рашкова А бих желала
тази Обич
в Любов
да се превърне
и този дъжд
Душата да прегърне.
Пламтящите му капки
да не бъдат
Грях, а
Огън
бушуващ
и
изпепеляващ всичко…
До кости
да прониже
и мен
и теб.
08.06.2012
===============
Това съм Аз
Автор Александър +
Познай къде съм пътно
в скърцаща малка кошница
Проволката опъната във мътно
душата ми се вози в ножница
Изписка сова , псе излая
проволката опъната в мъгла
Старица пеленаче бае
пред изгрева с изтръпнала ръка
Познай къде съм пътно
в цевта на „Маузер” отразен
В спомена на майка смътно
войник от упор паднал поразен
Позна ли ти къде съм
в края на онази пътека на върха
В началото на вечен сън
в кошница с проволката в праха
*
СВЕТЛАНДА
Ти таз проволка
здравичко хвания,
люшни се с ней
от този връх,
че цевт на Маузер
не всяка майка
жела би да вижда във съня.
Войника, люлка
трябва да люлее
с проволката на свой живот.
Усмихната старица
да запее по изгрев
песен родова.
Проволката във пъпна
връв да се превърне
и да те върне у дома…
13.06.2013г
====================
НОЕМВРИЙСКИ ВАЛС
Две листа
в локва дъжд
вятърът
подухва.
Вплели дръжки
не потъват,
не потъват.
А
виенски валс
танцуват
и
танцуват.
Две листа
в локва дъжд.
Еми Никитова
*
Въртят се в
ритъма на валса
две влюбени души…
Люлеещи вълни,
във локвата от
ноемврийски дъжд,
понасят двойката листа,
обрулени от вятъра.
Взаимно вплетени
те не потъват…
Омаяни от себе си,
забравили за времето-
танцуват и лудуват.
Две влюбени души,
листа във локва дъжд.
13.06.2013г
Светланда
======================
ВЪЗКРЪСВА САМО БОГ!
Аз пленница съм уловена рано,
заключеница в клетка-Самота.
Небето-блян, жестоко зачертано е…
Но пея, пея през сълзи – в съня!
Не знам, в огромната килия
на мрачния следобед докога
замислено ще се сравнявам с тия,
настръхнали в мъглата дървеса,
и с птицата унила от кафеза,
която примирено все кълве
трошиците изтляла нежност
и лъже гладно за любов сърце…
Горчив е този хляб, горчив и тричав!
Животът-шут поредна маска сменя:
отне ми Свободата да обичам,
превърна ме в приоблачна мишена –
да стреля в мене общество отбрано,
щом вдигна песента си на възбог –
пронизана да падна цяла в рани….
А може да възкръсне само Бог!
20.05.2013г., ЯмболИз книгата „Тайнства”
*
Възкръсва само Бог!?!
Не! И ние можем,
че има разни форми
на смъртта…
Една е таз, когато
ний самите се заключим
във свойта болка и тъга,
изключвайки светът
прекрасен,
умирайки във свойта
самота.
И друга има,
гдето не търсейки
духовна светлина,
умираме ний
бавно и полека
във непросветна нищета.
Умираме от гордост,
от безверие …
Умираме от недоверие,
от страх…
Дори от обич
се умира,
щом смятаме,
че тя е грях.
Но осъзнаем ли ги
всичките,
възкръсваме за нов живот.
Прехласвайки се по тревичките,
прегръщайки любовните стрели,
възлюбвайки гласа на птичките
и собствените си души.
Възкръсваме и ний !
Не само Бог!
13.06.2013гСветланда
================================
Спасов ден
Четиридесет дни
откакто Христос възкресе
облачен тътен се разнесе.
Рано сутринта, призори,
с гръмотевични стрели
небето сякаш се разтвори
и понесли се, казват,нагоре
към небесната синева,
… забулена в тънка мъгла
на умрелите душите,
спасени да бъдат всите.
А ние – тук, на земята
да се замислим за делата
да се очистим от грехове-
да сме верни, Божи синове.
Дора Ефтимова
*
Спасов ден – Великдена
на мъртвите,!
така ми каза мама.
Яйца се шарят,
както шарени
са техните души.
Замесвани години дълги
и трупащи в тестото знак,
така и ний
раздаваме за всяка
парченце козунак.
Омесваме си спомените
стари,
изграждани перди
със тях…
Усещаме, че са
в сърцата ни
и винаги ще бъдат
с нас…
13.06.2013гСветланда
===========================
Защо вече не казвам „обичам те”
Аз преди
ги знаех тези думи. И ги казвах.
Чак камбани биеха в сърцето ми!
Жива, жива беше песента им.
Тя ме раждаше като Венера.
А сега са тия думи странни,
остаряха, времето им мина.
И утихнаха в сърцето ми камбаните.
/Кой ги знай дали въобще ги има?!/
Тия думи други ги изричат,
пяната морето я отмива.
Няма смисъл вече да обичам,
щом отново трябва да… умирам!
Автор: Надежда Радева
*
Обичам те !
Слова, копнежи.
Без време са,
не остаряват…
Но времето над
нази има власт
и ний не винаги
ги тях редим.
Кога сме влюбени
не спираме,
летим със
техните крила
и после пак
със тях умираме
притихнали
във самота…
Сами затваряме
душата си,
забравяме
да ги редим,
макар че обич
има във сърцата ни,
която трябва да дарим.
Обичам те,
кажи на слънцето,
що гали те със топъл лъч.
Обичам те, кажи на
птичките,
на цъфналият цвят,
що пръска вредом
своя аромат,
на пъстрата дъга,
на веселият дъжд,
на малкото човече,
дарило те с усмивка,
на старият приятел
що винаги до теб е…
На себе си кажи :
Обичам те живот!
21.06.2013г
Светланда
=========================
Две хубави очи – музика, лъчи”
Очите ти са бледосини въглени,
когато нощем тихо се притворят
угаснали. Невидимо те плачат
сън невидели
въглени изстинали
без обич
вперени са в мене
очите ти….
Обичам ги такива –
да пръскат утринно желание,
искри да пръскат
от деня запалени
очите ти
са светещи по обед
заплели слънчеви лъчи в зениците
поглъщат светлина отворени
очите ти не спират да говорят…
Автор – Надето Радева
*
Очите ти- потъвам в тях,
във тъмната тъмница.
Дори и светещият ореол,
на тяхната зеница,
не би могъл да освети
дълбочината цяла
поела скритото у теб.
Очите ти – изстинали,
като угасналата лава
на изпепеленото сърце,
пронизано от болка и обида.
Очите ти – игриви,
пламтящи в огъня на любовта,
или ехидничко присвили се
в насмешката на твоята душа.
Очите ти – разплакани,
кървяща рана…
Очите ти – очакване,
уплашено притихнало дете…
И в кратък миг искриците
издаващи човекът в теб.
Очите ти…
21.06.2013г
Светланда
======================
ПЪТЯТ ПРЕЗ АДА
Константин Каменов
Спуснете всички светлини!
Не искам във света ни мрак!
Човекът, който се роди след мен,
роден да бъде в светъл Ад!
I
Разкалян път от пот на хора.
Избелялa черна синева.
Прегърбено небе от злоба.
По свински грозна красота.
Всички светли простори са скръбни,
защото ги виждам през мойте очи.
Светли простори от болка набъбнали
и сълзи без мечти, и сълзи.
Дрънчат камбаните на мрака.
За кръв и мъст трещят, бучат.
А конвоират гарвани Зората
и всяка светлина кълват, рушат.
Сградите с изтръгнати прозорци
ме гледат като множество слепци.
Очите им големи, ала празни.
Студено ми е, Боже! Студено ми е, чуваш ли?!
Няма Бог във Небето, няма Бог на Земята.
Тишината е вплела венци от тъга.
И над тях коленичил пак за милост се моля.
Няма милост обаче в Свят обсебен от Мрак!
Един разпъва майчино сърце,
друг птица със прекършени крила,
а нейде мие в кръв ръце
озлочестеният Пилат.
Крещят веригите на Мрака,
поели към зловещи дълбини.
От мъртвите, със себе си що те повлякоха,
желязото им с кърви Ада разсълзи.
II
Разкалян път, но вече няма хора.
Кой ще опише синевата след гнева?
Дори и Господ е оклюмал от умора
и от страданията на Света.
*
Светланда Йорданова Рашкова
Включете всички светлини!
Не искам във света ни мрак!
Човекът, който се роди след мен,
Роден да бъде в светъл АД.
I
Разцъфнал път от хорските усмивки,
пърхаща прозрачна синева,
небе изпълнено с любов
и свят облян от красота.
Не искам скръб във родните простори!
Очите ми да виждат светлина,
поле обсипано с цветя
и пеперуди – литнали мечти.
Камбанен звън да се разнася,
да стряска злобните души
и песента на славей да оглася
изригналите слънчеви лъчи.
В прозорците на сгради да припламват,
игривата Зора оглежда се във тях.
И топлина залива ме…
О, Боже! Студът изчезна в този час!
Денят пристига с трясък!
Прогонва нощната тъма
и коленичил пак се моля …
О, Боже! Прости на моята душа!
В света не само
Злото съществува !
Освен Пилат,
Орфей е тук живял!
Веригите на Мрака,
разкъсват се от Любовта
и вместо Ад и сълзи,
за мъртвите ще има Рай.
II
Човеците са малко,
но светъл път градят.
Любовен дъжд Гневът ще запокити,
Страданията светски ще измие…
04.11.2013
========================
Мирослав Маринов
Здравей, приятелю.
Как са при тебе нещата?
Намираш ли време
да стоплиш душата?
И още ли толкоз добре
гледаш право в очите лъжата,
а истината дере …
Да … да! Нямаш време за вятър!
А …аз съм си добре
даже много добре,
само малко не ми достига небе
и крилата ми съвсем закърняха
Ще ги отрежа реших…
За какво са ми …?!
Ще ходя веч по земята…,
че от облаци…ужасно…
боли ме главата…
а и нещо в гърдите ме стяга…
…но зная … зная …бързаш….
денят не ти стига,
а и нощите … кратки…
Толкова много задачи
зад вратата те чакат …
и проблеми се нижат…
и животът върви…
Но да те питам…
на бързо…
само кажи …
В своя график за утре
имаш ли време
да ми бъдеш …приятел?!
*
Приятел твой съм
и график няма
за това!!!…
Приятелството
не търпи прегради,
или го има,
или не.
Задачите,
проблемите,
болежките
изчезват
щом ти се появиш…
Словата леят се,
усмивката цъфти.
Крилата се разперват
и литва моята душа.
Не бързам аз,
не бързаш ти
и времето замира
в оазис сбрал
всемира
невидим
за останалия свят.
15.01.2014г
Русе Светланда Йорданова Рашкова
===========================
ОТВОРЕНИ ОЧИ….
/Napolitano/
––––––––
Прогледнах, Приятелю – щом си отиде!
Прогледнах, Мамо – щом ни напусна!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…
Там видях се сляп… като кърт,
затварях очите ви – срещнах смъртта…
Да!… Срещнах я – вашата смърт,
която погледна ме… и влезе в нощта…
Не беше моята… Мен ме подмина,
но ме изгледа студено – кръвнишки,
знам ли?! Може би имам години
или е тънка и… моята нишка?…
И днес ви чувам как разговаряте,
и се изгубвам на мислите в кривите…
Живите… На мъртвите очите затваряте,
а… мъртвите
отварят очите на… живите!…
Боби Кастеел
*
Живите…
На мъртвите очите затваряме,
а… мъртвите,
отварят очите на… живите!…
Да знам! Видях я аз
Смъртта…
Да ! Със собствените си
очи видях я!…
Но имала съм още дни…
И дни наред
бях там и тук…
Моята нишка
не успя да се скъса …
Прогледнах, татко – щом си отиде!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…
Да поема отново пътеката,
път аз широк да направя,
че вървят подир мен поколения
наследство и опит да им оставя.
22.04.2014
Светланда Йорданова Рашкова
========================
Младежката ти плитка- сняг посипа,
а огледалото ти в снимки е покрито.
Дари те с бръчки времето- как пипа!
Гласът ти – глух, лицето ти- изпито.
Приведена подреждаш тишината,
праха невидим чистиш упорито…
Домът ни пуст, кънти от самотата,
а слънцето- с пердета тежки скрито!
На скрина пожълтели фотографии,
напомнят дни на празници и скитане,
по оня блян за непознати географии,
от книгите желани и прочитани.
Примамена тъгата е в сълзите ти-
държиш ръката ми, мълчиш и стискаш.
Аз виждам- гасне пламъка в очите ти
да чуеш пак, че те обичам искаш…
Ти приказка за мен бе- недовършена –
сърцето ти- бял ангел го приспиваше!
Една любов от времето прекършена-
в прегръдките ми старчески изстиваше!
*
Младежката ми плитка – сняг посипа,
ама, че тя дори я няма…
Във огледалото ми
младостта е скрита и сякаш
времето е спряло.
Приведена от тежестта на дните,
аз спомените тихо си подреждам
Разглеждам пожълтели фотографии
и спомням си за минали надежди…
Със книгите желани и прочитани,
обхождах светове какви ли не,
че щуро беше мойто скитане,
незримо за човешко битие.
В очите ми сълзите спрели са,
изплакани в изминалите дни…
Но пламък лумва в тях
и днес, че виждам твоята любов.
Слова като – обичам те,
проронваш вече рядко,
но аз си знам и се любувам
на утринните слънчеви лъчи.
Предаваш се и се затваряш
приплаквайки от старостта,
младежкият си дух забравяш
страхуваш се от самота…
Но тя смъртта е нещо
тъй реално и действително…
Ни ма не знаеш – Живота,
има си начало,но и има край…
22.04. 2014г
Светланда Йорданова Рашкова
==========================
НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА!….
/Napolitano/
–––––––
Защо да те имам Любов?
Та… нали вече те имах?!
Остави ме в оня, метох
в онази, кървава зима…
След това ме даде в ръцете
На милостта на твой‘та „сестра“
Бях, като стъпкано цвете,
и я гледах в очите – Смъртта!
Уж сте еднакви – Сестри!
Но… не е – не е така!
Ти.. погубваш души,
а тя… Убива плътта!
Влизаш в нас, като болест,
Жестоко болиш, до… садизъм!
Посяваш в сърцата ни корист
И Его, до… Егоизъм!…
Криле ни даваш – въздигаш ни,
даряваш Рай и мечти,
след туй без милост – убиваш ни,
и… стихваш в тъжни очи…
Защо да те имам – кажи!
Нали хиляди пъти те имах?!
Изживях и мечти и… лъжи,
Неее!
Не си ми вече – Любима!..
Валентин Желязков
*
Неси ме имал ти!
Ти само си смятал,
че любиш!
В заблуда живял си,
затуй и сестра ми
намрази!
Да можеш да любиш
то значи, дори
подлудяващ от болка,
прощавам, да изречеш.
Горчивият залък
преглътнал, ти
другият да разбереш.
Любов не се дава,
ни взима,
Аз просто съм тук!!!
Пак казвам ти,
не си ме имал!
Ти бъркаш ме
със екстаза, с
желаните твои мечти.
Сестра ми, Смъртта
сравняваш със
тленни неща,
а тя е безсмъртна,
тъй както и аз.
Аз тук съм,
но ти не ме опозна!
Не ! Не си ме имал!
С лек полъх преминах
край теб, но ти ме
отмина…
22.04.2014
Светланда Йорданова Рашкова
=====================
ТРЕВОЖИ МЕ –
не неизвестното,
а искрата в очите ти светли –
тя е желание и пъстрота,
тя е възторг и изречена нежност,
и възбуда е, част от дъга…
Но – искрата не свети.
Надежда Радева
СВЕТЛАНДА
Искрата – не свети,
но лумва пожар.
Пламъци пищни,
с ореол от искри
политат високо…
Раздират тъмата – крещящо пращящи,
свистящи от топлина и възторг…
Огньовете буни,
Ти как ще възпреш?…
==========
В кое ли чекмедже напъхах детството?
На кой ли рафт оставих младостта?
Къде е балната ми рокля?
Ами венчето от цветя?
Онлайн поезия
Детето в мене си остава…
Младежки пламък в мен гори…
Със балната ми рокля,
в Принцеса дъщеря ми оживя,
Закичи си косите – корона от цветя
СВЕТЛАНДА
================
Обич моя несподелена
тръпка моя недокосната
нима е грях,
че просто те обичам
*
това, че ти обичаш
не може да е грях.
Но грешен си,
че криеш обичта.
СВЕТЛАНДА
========
гмурвам се в бъчвата
без пояс спасителны
и вдигам байрака…
*
бъчвата става море,
че дори океан,
вълните люлеят байрака –
моя спасителен пояс.
СВЕТЛАНДА
===============
ЛЮБОВ ……
Ако ти не съществуваше,
бих бил просто точка в безкрая.
В този свят, който се движи на някъде,
бих се чувствал изгубен
бих имал нужда от теб….
……….
Ако ти не съществуваше….
Просто ще те създам,
за да те гледам…
ЖО ДАСЕН…
*
Но ти съществуваш!
И аз съм закотвена
в помисли,
усещания
и желания.
Раздираща се от
мисли,
чувства
и възторг.
Копнееща,
съблазнявана
и съблазняваща.
СВЕТЛАНДА
=================
Какво е поезия
Пеперуден прашец по ръката на лятото
и две палави кончета във очите на внука ми.
На гердани нанизано косово ято ,
твойте мигли –опънати точни лъкове.
Две пресечки и къща от тях подострена,
любопитно и в двете стани надничаща.
Изживяна любов мимоходом и косвено
във сърце вечно бързащо, пърхащо, тичащо.
Пъстри искрици смях на деня между спиците.
Сянков театър на белите преспи в небето.
И когато от глад ми примира душицата –
от балкона съседски – аромат на кюфтета.
Онлайн поезия
*
Поезията са слова,
С които древните общували
Редели срофи, после ги римували
Парфюм им слагали
И аромата добавял привкус на любов.
Отровата пък края на живота.
Поезия, тя
Радва,
Люби
И убива.
Словата остър меч са,
Ефирен прах и
жезъл.
СВЕТЛАНДА
============
Фил на прага на половин век
Наченах …
последната година…
от моят половин век…
Животът на скорост
премина покрай мен…
…като ек.
Живях…,
доколко Бог ми позволи,
преживях премеждия,
беди и катастрофи,
започнах да редя
… и строфи!
Благодаря на Вас,
приятели добри,
че и в радост,
че и в беди,
в тези последни
трудни години,
бяхте все до мен!
Да не угасва Любовта!
*
Рожденният ти ден е равносметка,
години доста имаш зад гърба
и още доста в бъдеще ще са.
Живота носи изненади
добри и лоши;
буйни, страстни;
ликуващи или кървящи.
Но ти пострещай ги
стоически,
със гордо вдигната глава
и знай, че си във време
историческо,
а строфите са твоите слова.
С любов реди ги !
Провокирай вечността!
СВЕТЛАНДА
=================
Едно по едно си отиват от мене
нещата, които обичам.
Не вярвам, че пак ще са тук преродени
усмивки, любови, обричане…
Онлайн поезия
*
Нещата, които обичам
отиват си от мене,
но ето че
откривам нови.
Живота кръговрат е,
Днешната любов – отива си,
но нова идва. Тя може да е старата,
но в нова форма.
Нюансите са много…
Усмивките са вечни,
също и обричанията .
СВЕТЛАНДА
===============
Обичайте се и се любете –
и сутрин,
и по обед,
и по мрак,
обичайте се –
винаги с мерак …
…до следващото утре!
Филип Дянков
*
Любов е еднозначно на Магия,
Вълшебството във всички светове…
Ефирни чувствата,
летят през измеренията…
Кой ще ги спре?…
СВЕТЛАНДА
===================
Черен си. Ще трябва да те боядисам.
Ти как си мислиш, че се става ангел?
И има притча някаква – неписана,
че си от тях, но някога си паднал.
А дяволското минало не се пречиства
тъй лесно, както си представяш.
Не може – хоп, и ставаш бистър –
като вода светена пред олтара.
И със крилете ще възникне трудност.
Не си тренирал раменните стави.
А всички ангели над мен ще луднат –
коя съм аз, че ангел да те правя!
Не знаят, дяволе, че близки сме си вече
и кътните ти зъби ги познавам.
Понеже ангелите са ми все далече,
а да нощуваш – ти край мен оставаш.
И покрай тази наша грешна близост
аз без да искам взех, че те обикнах.
А ти раздвижи рамене и им наниза
криле, с които да летиш посвикна.
И постепенно взе да побеляваш –
от ден на ден тъй дяволски различен…
Аз знам, че трудно се живее с дявол –
такъв е нужно ангелски да го обичаш!
ulianka
*
Дяволе,
не си ти черен,
нито бял е
Ангелът .
Това са две страни
от същата монета
ЖИВОТ.
Тежко на тоз,
ако това не е разбрал…
Затуй, когато
Казваме – Обичам те!
Зовем и двама ви!
И ако истиски обичаме,
живем с вас…
С доброто
и със лошото…
С това, което сте!!!
Едно е цялото – Любов!!!
СВЕТЛАНДА
=========================
Във време на объркани измислици –
аз май че бях забравила това –
че все ще се намерят зли орисници
да хвърлят заровете, просто на шега.
И с моето и с твоето мълчание
подписваме съдбата си безмълвно,
защото някой във графа „Страдание“
със хиксче отбелязал е „Изпълнено“.
А празните полета във душата ми
са просто белите листа на Бога,
които ще запълня чак когато
напиша в края „Повече не мога“…
Тогава нека всичките орисници
да клатят одобрително глава…
С последни сили, толкова наистина,
ще счупя заровете. Просто на шега.
irini
*
За мен във времето
объркани измислици
не съществуват…
Живея днес
и всичко е реалност…
С орисниците – зли или добри,
на ТИ съм.
«Страданието» – ежедневие.
«Изпълнено» – любов.
«Повече не мога» за мен не са слова…
Дори когато си на нокът – ти имаш шанс.
Това е нокътя…
А този нокът – всичко е:
Илюзии,
Мечти,
Желания.
А с всички тях,
Орисниците те орисват.
СВЕТЛАНДА
===========
ОТНОВО Е Ден
Изненадва те пак
НЕ с въпроси –
за Какво е и ти защо си,
а с това, че е честен
и винаги идва – няма как
да пропусне обещания час!
Неизменно е тук –
даже и да не искаш –
най-добрият приятел
ДЕНЯТ!
Надежда Радева
*
Денят си е ден…
Приятелите
Друго нещо…
Денят си идва и отива
Приятелят е винаги до теб!
В радост, болка, в миг щастлив
Той тук е – ПРИЯТЕЛ !!!
Физически може да е на километри,
Но щом е ПРИЯТЕЛ – с теб е!!!
Ти си този, който открива,
рамото на което да поплаче,
ръката, която да стисне
в знак на съпричастност,
сълзите, които да изтрие
в знак на съчувствие,
с усмивка да каже –
Здравей! Как си?
Обичам те!
СВЕТЛАНДА
==================
Топлина … и чаша вино
с резен лимон …
На дъската –
на тънко – сланина…
Ех, Ако беше до мен…
*
До теб съм… само поискай…
Ферия страхотна е нощта,
окъпана от лунна светлина,
изпълнена с вълшебства…
СВЕТЛАНДА
=============
Вино червено,
пиперка пърлена
руменее жената…
*
Огън в нощта,
тяло изгарящо
вино бушуващо.
СВЕТЛАНДА
===================
Не забравяй…
За да не забравиш, дори за момент,
вземи лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив.
Вземи после молив
и напиши на сивия лист,
или пергамент
това, което ти убягва за момент.
Сгъни го на четири,
пъхни си го джоба –
онзи, горе вляво, отпред.
А когато най-много бързаш,
спри за момент
и в джоба бръкни –
там винаги ще те чака
поне един лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
на който е написано с молив,
обещание красиво,
което извиква в очите дъга
и което гласи:
«Обещавам да не забравям
да живея за мига!
източник: интернет
*
Няма нужда да обещавам,
Аз просто усещам
Мига…
Живота ми тъй си минава
във радост, тревога, тъга.
Обичам го
тъжен и весел,
Нормален, инфарктно красив,
пасивен и буйно скандален,
невзрачени яростно жив…
И нямам аз нуждаот запис,
защото го помня
мига
красив, романтично прекрасен
донасящ аромат на цветя.
Окови не искам,
не мога,
Аз искам МИГА.
Светланда
==============
Прибира вечерта ръкави,
ръце към светлото протяга
и търси огънче във мрака…
Защо? Цигара ли ще пали
да бъде будна, да дочака
до утрото деня…
Надежда Радева
*
Притихва вечер,
нощта посреща.
Свещи – звездици пали.
Луна- светило я огрява.
Пътека лунна се простира.
Звезда Вечерница изгрява,
Зорница буди утрото…
СВЕТЛАНДА
===============
Иска ти се такова начало,
след което да няма край –
вечно да си с този приятел,
с човека-вечност – докато Бог пожелай …
Има извори, които НЕ пресъхват,
има любов, която НЕ умира,
има!
Надежда Радева
*
Всяко начало си има край,
за това е начало…
Важно е какво ще има
между края и началото…
Важно е какви са очакванията
в началото и
какво е усещането
в края.
Откиеш ли приятел,
той ще е с теб до
края,
за това е приятел…
СВЕТЛАНДА
==================
ПЕСЕНТА НИ Е ДРУГА
Песента ни е тъжна…
/Im traurige Monat November…/
Като Зимна приказка,
но в България…
Песента тук е друга –
ноемврийска и скръбна,
родна, ненаписана…
*
Българската песен – тъжна и протяжна;
Век след век минава – същата остава;
Личба ли, поличба – радост няма;
Ярки багри ноемврийски – кой ли ги пък вижда?
СВЕТЛАНДА
======================
СТЪЛБАТА
Все се изкачваш нагоре –
всеки миг от живота
и стремежът ти няма край.
Но и стълбата си я бива –
где върха си е скрила
кой я знай 🙂
*
Спиралата на живота – стълба красива ;
Издига те – екстаз;
спуска те – опиянение;
дръж здраво перилата – реалност;
внимателно превземай стъпалата – ежедневие.
СВЕТЛАНДА
======================
…ОЧИТЕ МИ
Потъваха в очите ми много жени.
Не помня колко се удавиха,
но зная защо –
те все бързаха да преплуват
Бермудския триъгълник
от зениците до душата ми.
Но ги отнасяха на дъното
опасни водовъртежи…
А ти се спря в очите ми
и видя слънцето.
И не се впусна да плуваш…
Хвърли котва направо в душата ми.
*
Душта ти – очи,
заключена във тях – морски дълбини
светлина едва прозира.
Сънчев лъч
или светлик – нишка тънка.
Лош плувец съм – закотвих се.
СВЕТЛАНДА
=====================
Не искам да имам „свободно пространство“…
без теб за какво ми е то?
Пространство, където нарочно те няма?!
Свободна от… тебе! Защо?!
Хей, искам да бъда свободна – да мога
до тебе с любов да вървя,
така всяка радост и всяка тревога
със теб ще деля на мига!!!
*
«Свободно пространство» оставям ти,
наситено с мое присъствие
и страх ме е, да не те задуша
с моето, собственно АЗ…
Свободна съм – силно обсебваща
любовта ми е, та чак ме е страх,
че може от мен да избягаш,
такава съм АЗ…
СВЕТЛАНДА
====================
НА СТЕНАТА
Спрях. В тишината.
Погледнах.
Не всичко разбрах…
Това е естествено, някой ли каза?
Не, мълчаливо прочетох на твойта стена.
Намирам те в думи всеки път,
когато имам време да се спра.
*
Стената за това е,
когато имам време да се спра.
Слова оставя, твои прочета…
Стената за това е,
когато имаш време да се спреш.
Словата мои прочети и свои напиши.
Така в забързаното ежедневие
Общува се по-лесно…
Стената за това е!
СВЕТЛАНДА
============
СПОМЕНИ И ВИНО
Един приятел ми показа как пази спомени за всичко:
кога е чувствал, че презира, кога е истински обичал…
Прелиствам спомените мои и винаги това се сещам –
как виното до дъно пихме на първата ни среща!
*
Спомени мои – пърхащи пеперуди…
Отлитащи, кацащи, ефирно трептящи…
Блестящи, преливащи във дъга…
Продънващо мрачни, потъващи в тишина…
СВЕТЛАНДА
===============
От крилете на птица
изпадна
перце и капка роса.
***
Върху миглите ми
снежинка-
капка сълза.
***
Серенада
песен на щурец
в звездната нощ.
***
С отронени листа
надежда.
Отива си есента.
СВЕТЛАНДА
Перла в очите ти,
Роса върху лист,
Сълза.
***
Пърхат миглите
Премрежени ,
Снежинка в тях.
***
Звезди – светулки,
Любовен вик…
Лятна нощ.
***
Топли багри,
Листата капят,
Есен .
===================
Изви се вихрушка
листата в танц заиграха.
Небето стана оловно
и натежа,
още миг
ще рухне.
Тежки сълзи зарони,
падат една по една.
Сивота.
Какво ли се крие
зад тая небесна
преграда?
Диря вратата…
*
- Jivodar Dushkov Не търси ти вратата!
- Нека има загадка,
- с нека има илюзии,
- нека приказки има…
- Нужда имаме всички…
- Не само децата, не само децата…
*
Не дири ти вратата
Тя в тебе е
Целият свят е в душата ти
Влез в нея
Потърси в ъгълчето
Топлина там ще намериш
Сивотата сама ще избяга
Ще се разтече преградата
Светлината на яве ще мине
Обляна от нея
живота ще видиш – дъга,
сърцето ще чуеш – любов
необятното ще усетиш.
СВЕТЛАНДА
=====================
* * *
ЗАСПИВАШ –
подпряла съня си
на ръката ми.
В очите ти премигва бавно
отминалият ден
и аз го намятам с целувка.
Сега ръцете ти
не питат за нищо.
И от нежните им шепи
нощта се разлива…
*
Ръката ти поема
болката на миналия ден,
поглъща моята умора,
разстила мекият килим
на вечерта – утеха.
С очи целувам те,
любовта ми – пеперуда пърхаща,
в нощта кръжи.
СВЕТЛАНДА
=================
Снегът пътеките затрупа
и кърши клони с ледени ръце
една пътека няма да затрупа,
от моето до твоето сърце
*
Пътеките отрупани със сняг,
топят се от жарта
изригнала от моето сърце,
а товето да ли ще се стопи…
СВЕТЛАНДА
================
…А УТРЕ
Цял живот търся стола,
на който да седна –
без да преча на някого.
Сядах…
И запалил цигара –
все изгаряше мойта надежда.
И търсех пак…
Днес
ти ми предложи фотьойл.
А утре…
Ще останеш ли утре до мене?
*
Винаги преча,
така че не знам
къде ще съм утре?
Не търся
ни стол,
ни фотьойл,
а диря любов – мираж
в имагинерното пространство…
СВЕТЛАНДА
=========================
Разпервам ръце-
бездънно небе!
Към теб се затичвам-
в краката олово се стича.
Ето, разбирам какво е
„Искам“ и „Не мога“!
С велико търпение
ден след ден изнемогвам.
Вятър сламчици носи…
Въпроси-стрелички,
въпроси…
„“ „“ „“
Обичам искрата ,в очите ти скрита
от пламнало вино,от тебе изпито!
Обичам милувки от горещи длани
и ние ,сгушени в ъгъла,неразбрани,
а душите ни,бедните,целите в рани…
*
Цял живот вървя към тебе,
а кой си Ти?
Мечтата моя,
Реалността
или Невъзможност?…
Изнемогвам от липсата на ответ…
= = =
Защо ли все винота трябва
душите ни да разтоварва…
въпросите ни да спотайва…
раните ни да лекува …
и да потулва любовта…?
СВЕТЛАНДА
====================
ЩЕ ТЕ ПОДИРЯ ТАЗИ НОЩ –
ти само обещай ми мрака
и тишината лека, мека,
която спуска вечерта…
Навън са млъкнали и птиците
и някой, знам, ще се обърка,
ако последва тишината,
ще го застигне и нощта…
От нея аз ще те подиря,
защото имам да си вземам –
ще тръгна в нищото да търся,
дори да замълчи света.
Ти ме повикай, ако имаш смелост,
спомни си – нас ни свързва друго –
не думите на тишината,
а топлотата на съня.
Преди да съмне, ще си мисля,
че някъде си теб те има…
Ти само обещай ми обич,
ще те подиря и в нощта.
*
Омръзна ми все нощем да те диря,
не съм престъпник АЗ.
Или те има
или те няма,
но ако си реалност
излез на яве…
И не страхът, а светлина
завивка твоя нека бъде.
Не се страхувай от деня,
любов той също носи…
Прибира хиляди въпроси,
поднася топлина,
разбулва мистиката,
конкретността изисква.
Ти смел ли си?
СВЕТЛАНДА
=================
ЕСЕННО
Чупих лешници пред къщи
за двама ни.
Вкусът им
напомняше лято.
А септември
беше впрегнал конете си…
С които
и ти си отиде…
*
Не съм си отишла…
Нима ме не виждаш?
Топлите краски на листопада –
одеждите мои,
Очите ми – парченца синева,
Косите ми – клони са,
Дърветата – мойте нозе.
СВЕТЛАНДА
=================
онлайн поезия
тъмна магия
преплита очи и през щорите вижда
светлината на твоята стая…
Ще я поканиш ли вътре – гостенка мрачна
да споделите нощта?
*
Често споделям със нея
Моите нощи,
Сигурно тъй ми е писано…
Тъмна магия – гостенка мрачна
вест ден е со мен – непоканена.
СВЕТЛАНДА
=================
ОНЛЙН ПОЕЗИЯ
ПОЛУНОЩ
Идва, идва часът. Полунощ е.
Неминуемо идва часът. Всяка нощ
се докосват стрелките да удари часът
като нож безпощаден…
И днес се превръща във вчера…
Само миг – за секудна едничка
и започва денят в друга дата.
Знам – за същото време издъхва човек,
но се ражда тъй също и някой…
*
Да времето си съществува,
На само в нащо измерение.
А има паралелни светове и
хиляди са измеренията…
стрелките там показват друго.
А може би не съществуват?…
Душата гони своя дух, а той
се рее непокорен в имагинерното
пространство…
СВЕТЛАНДА
======================
ОНЛАЙН ПОЕЗИЯ
ПОСЕЩЕНИЕ
Всъщност
не съм те познавала
всъщност…
Но ти вярвах така,
че запазих скръбта ни:
от последното лято сълзите
и въздишките след разбъркани думи,
на мълчанието неясните знаци,
тишината, до която се изпратихме…
Купчина сувенири за спомен… от теб.
Ще си тръгнеш ей така – непознат,
даже и вярата ще ми отнесеш…
Но ще има какво да разказвам.
*
Неможе никой вярата ми да отнеме,
най-малкото това си ти.
Повярвах и пореден път –
излъгъна в очаквания, чувства и мечти.
Но точно вярата е тази,
която ме спаси.
Аз вярвам в хората,
във любовта,
в мечтите,
но силно вярвам в себе си
и знам, че хората не винаги са честни,
а искренни едва, едва…
СВЕТЛАНДА
=================
ОНЛАЙН ПОЕЗИЯ
Погледнах назад –
Във морето моят кораб гори…
Погледнах напред –
ни път,ни пътека,нито следи…
Казах:ВЪРВИ ! Стиснах зъби и тръгнах…
В ледовете замръзвах,
в огън горях…
Но вървях,и вървях,
и неспрях…
Сега съм от чиста стомана –
при удар изпускам искри.
Но в мене някъде остана
море и кораб,който гори
*
СВЕТЛАНДА
Погледнах назад –
Любов и Омраза…
Погледнах напред –
Омраза и Любов…
Казах : БЪДИ! И поех…
Продължих и не спирам…
Обрулвана от вятъра – Омраза,
Изгаряща от огъня – Любов…
Сега съм себе си,
Както бях и преди…
Пропускаща, край себе си Омразата,
Таяща, в себе си Любов.
========================
Дете и куче бягат
в сипналия ден
И усмивка се разтяга
на акордеон във мен
В поляна дъхава и росна
падат стават тичат пак
Детство синьо в мен дзокосват
златна ябълка с юнак
Луди спомени нахлуват
хуква мисъл подир тях
Иска ми се да лудувам
да звъни деня от смях
Дъхав къшей да отчупя
да оцапам пръсти с кал
Шапката си да нахлюпя
над скъсан потник омалял
Виновен аз да се прибирам
да пее весел вятър вън
И във леглото да събирам
златни камъчета в сън
Стефка Стефанова
*
Подгонила съм Пеперуда
мираж прекрасен,
пърхащ цвят…
Издига се
и ето че застива,
но точката разцъфва пак…
Подмамена от аромата
изчезва в
Розата…
СВЕТЛАНДА
=============================
Само един метър. На два.
Във яки ръце – дебели въжета…
И рохка пръст
под лопати забързани.
И много цветя
на есента в тъжния край.
А там, зад сълзите,
наднича светът –
объркан. Мечтан. И отричан.
Напира светът безразличен
към Господ. И враг…
И аз единствено зная, мила,
че те обичам…Обичам…Обичам…
*
А МОЖЕШЕ
Не си ме любил
Приживе…
Сега защо са ми признания
Обичам те,обичам те, обичам те…
Кога реди ги тез слова?
Сега, когато си в
Отвъдното…
А можеше
Любов и топлина да ми дадеш.
С криле на щастие
да полетя,
нашепвайки ми
тез слова.
А можеше…
СВЕТЛАНДА
=========================
ПРИЯТЕЛСКИ ОГЪН
Ужасен сън, защо не знам,
От месеци ми се явява,
Но аз очи отварям сам
Започне ли да прекалява…
И действа този начин стар,
Но подозрение гризе ме
Че ако нощният кошмар
На яве случи се със мене
Тъй както днес нарочно аз
Се будя при вида му мрачен
Ще искам сигурно тогаз
Да се приспя по някой начин…
Валери Петров
Приятелски огън – изпепелява
или стопля…
От теб зависи варианта.
Щом истински приятел те обича…
Не дава клетви, не прави обещания,
А действа…
Насочва хода на съдбата ти,
посочва хоризонтите и иска
полетът да е висок.
12.11.2011г
Светланда
=========================
Нека огнище да топли ръцете ти,
Вино да топли сърцето ти,
Обич да топли душата ти
И бог да те закриля в делата ти.
*
Jivodar Dushkov Нека сърцето ти бъде огнище!
Нека ръцете ти пламък раздават!
Друго не искам. Нищичко. Ни-що!
Знам, че богат ще съм точно тогава…
*
СВЕТЛАНДА
Огнище нека бъде любовта ми.
Сърцето твое тя да топли,
Душата твоя да изпълва
и божия закрила да ти носи.
====================
Изречено
Ако не съществуваше?
/Любимият завинаги./
Но съществува!
И любовта е сляпа също.
Не вярваме на истини,
но тях ги има
/макар лъжите да са по-достъпни/.
*
Ако не съществуваше?
/любимият завинаги/
Ще го измисля!
Без любов не се живее…
Така не ще излъжа себе си.
Истината е това …
СВЕТЛАНДА
==============
…НАЛИ?
Прощавах много изневяри.
Прощавах непросимото дори
на приятели и другари –
които уж били са тъй добри.
И все оставах неразбиран –
така горчеше ми нощта.
И от съмнения презиран –
горчаха хиляди неща.
И търсех топлина във мрака –
обляна в тиха светлина.
Тъй исках някой да ме чака –
във образ на добра жена.
Да иде в утринта засмяна,
да бъде мой прекрасен ден.
Да бъде моя болка, рана…
Нали и аз за обич съм роден?
*
На таз земя Човеците
за обич са родени.
На всякъде е тя – любовта.
Прозира в тънки мисли,
в дихание дори
Поглед – ласка,
мисъл – радост,
шепот – тишина
Щом някой не усеща любовта,
не му е друг виновен…
Везните тук ненужни са.
Обичаш или не!
Друго няма…
Когато почнеш да претегляш
От тебе бяга любовта.
СВЕТЛАНДА
=================
ТЯ СИ КУПИ БИЛЕТ
Тя си купи билет
за слънчева страна,
да започне отначало
миналото остави в мрака.
Тя си купи билет
за нови приятели,
старите ще забрави,
навяваха само тъга.
Тя си купи билет
горчивото вино изпи,
не погледна назад
не се обърна дори.
Тя само си купи билет……..
*
С един замах
Душата си разрязах,
На Минало
и Бъдеще.
Кръвта се стича от сърцето…
Изтичат помислите лоши,
болка
и обида…
Не искам да повярвам,
че само зли
и лоши
хора има…
Човеколюбието
дава ми криле,
за полет нов…
ЛЮБОВ
СВЕТЛАНДА
========================
Не искам да имам „свободно пространство“…
без теб за какво ми е то?
Пространство, където нарочно те няма?!
Свободна от… тебе! Защо?!
Хей, искам да бъда свободна – да мога
до тебе с любов да вървя,
така всяка радост и всяка тревога
със теб ще деля на мига!!!
*
«Свободно пространство» оставям ти,
наситено с мое присъствие
и страх ме е, да не те задуша
с моето, собственно АЗ…
Свободна съм – силно обсебваща
любовта ми е, та чак ме е страх,
че може от мен да избягаш,
такава съм АЗ…
СВЕТЛАНДА
==============
Красимир Манев
…ЩЕ БЪДЕ
Ще бъде весело на Коледа –
с подаръци и куп неща.
Аз наивно пак ще се оглеждам…
Самотна пак ще е нощта.
Ще трепка улична украса,
ще греят влюбени сърца.
И ще се правя пак на весел –
понякога успявам във това…
Ще бъде весело на Коледа –
притихнал всеки в своя кът.
Напразно към вратата ще поглеждам –
да открехнеш с радост моя свят.
Намерила подарък и за мене –
едно добро и влюбено сърце…
Не питай колко сълзи ще отроня
в целувките по твоите ръце…
Ще бъде весело на Коледа.
Все някога ще бъде, знам.
Само снимката сега ти гледам…
И не съм аз вече сам.
*
Svetlanda Rashkova
Ех, тази Коледа!
Мечтаем всички,
редим желания,
очакваме несбъднати мечти!
Не вярващи, но вярващи
във чудото!
Очакващи несбъднати мечти!
Ще бъде весело на Коледа –
притихнал всеки в своя кът.
Напразно към вратата ще поглеждам –
да открехнеш с радост моя свят.
Намерила подарък и за мене –
едно добро и влюбено сърце…
Ех, тази Коледа!
Вдобряваща и лошите сърца!
=========================
Красимир Манев
СТУДЕНО Е.
Близостта ти си тръгна
и първият сняг заваля.
И вие вятърът у мене
с вълчи вой.
Светът на душата ми стене
под белите преспи дълбоки
и търси покой.
И в сърцето ми яростно
зимата блъска…
Студено е…
Дебели дрехи ще ми трябват.
*
Не трябват дрехи на Душата!
Те топлят само Тялото!
А сгрееш ли я нея и
тялото ще стоплиш.
Раздухай ти душевната жарава,
опитай се искра да сътвориш,
от нея огънче ще пламне
сърцето то ще сгрее…
Любовен огън ще избухне и всичко
Ще пресътвори.
===========================
Красимир Манев
ПОТРЕПВА русенската вечер
с неон – навсякъдае разлят.
Душата ми за тебе плаче –
ела. Ела във моя свят.
Душата ми за тебе вика
и тръпне всеки атом в мен…
Ела, ела любов Велика,
декември е така студен…
*
Судът Декемврийски
пронизва душата ми,
завихря се в тялото ,
закотвя се в костите…
Премръзнала,
Трепереща и
Плаха…
Очаквам те Любов.
===========================
…ТРУДНО
Тъй много изстни изстрадах,
от много болка ме боля.
За трайно никого не радвах –
мама казваше, че съм беля.
Празнувах толкова успехи
в нещото, наречено живот –
дрънчаха техните доспехи
и се усещах благ и нов…
Днес търся мъничко утеха
в добра и топла женска длан.
Болят сълзите от успехи.
Тъй трудно е да си желан…
Кр. Манев
*
Когато гоним светските успехи
пропускаме човешките неща,
не се нуждаем от утеха,
поникват ни дори крила…
Но всичко тук е толкоз тленно,
а времето лети, лети, лети…
О, боже! Вече ти се иска
топла длан, усмивка, нежност…
Другарско рамо,
искрица радост,
трошица топлина…
Но всичко тук е толкоз тленно,
а времето лети, лети, лети…
Когато гоним светските успехи,
пропускаме човешките неща …
03.02.2012
Светланда
==========================
ЛЮБИ МЕ
както някога –
до дъно.
До края на въздишките
в нощта безсънна.
Ще бъда твоят роб,
Богиньо сладка и премъдра.
Люби ме…
И остави при мене
свойта нежна дързост.
Кр. Манев
*
Богинята
във вещица превърна се…
ненавист
вече се нарича нейната
любов…
Изпепелен
духът и се терзае
и чака своя рицар нов…
03.02.2012г
Светланда
===========
Аз съм онази, която
боде във очите ти
като прашинка
и даже когато я няма
дълго боли.
Аз съм и тая, дето те кара
да стискаш юмруци,
дето те бодва
с ирония тънка,
дето те реже
и…пак те закърпва.
Тая, дето ти лази
по нервите,
дето ги дърпа и ги опъва,
подскача по тях
като на въжета във цирка.
Тая, дето нощем
се щура
из твоите сънища,
рови из тях
и ги разхвърля.
Тая, чието лице
сутрин
виждаш в кафето си,
дето от мислите ти –
сателити, кръжащи
по нейната орбита –
изгражда галактики…
тая дето не искаш…
но търсиш и чакаш…
и… не искаш
да си признаеш,
че… просто обичаш.
М.Ганева
*
Доказвайки себе си,
преглъщайки болката,
таящ недоволство
във свойта душа,
раздираш сърцето си
блъскащо лудо
и в шепи събираш кръвта…
03.02.2012г
Светланда
==============
Вървя по снега.
А отдолу е тиня и смрад.
Вървя по снега.
Вред бяло е, девствено чисто.
Макар да се впива в земята огромния свят,
под стъпките свои
да видя земя не искам.
Студено е страшно.
Нозете ми вият от студ,
Но няма да тръгна
по нечия кална пътека.
Ще газя до края.
Пъртина се прави със труд.
По-важно е чиста да бъде, отколкото лека.
*
Дали е лудост целият живот
Или пък само нии живееме такъв?
Не вярвам вред
светът да е изпълнен със лъжи!?
Светът не е един,
тъй както безброй са хората…
Но искам в този свят
и в тоз живот( за мен друг няма и да има),
човещината да ни води,
любовта да ни закриля…
Достойно изживян човешкият живот,
облясък във душата ни оставя
и тихичко се свива на кълбо,
което се търкулва във безкрая…
03.02.2012г
Светланда
=====================
…ПАК
Тишината
е пленила думите ти.
И котва е спуснала
в сърцето.
Открехни вратичката
на душата си –
да литне бялата птица.
И да влезе там
онова нещо,
което ще те направи пак
на любовта царица.
Кр.Манев
*
Бялата птица във кръв е обагрена…,
прободена от любовна стрела.
Не можеш с врата да затвориш безкрая,
ни с котва любовта да приковеш.
Но можеш птицата да излекуваш.
В безкрая с нея полети,
във пърхащите и зеници
душата сродна погледни…
03.02.2012
Светланда
=================
…МАЙКИТЕ
Очите им
вече са пресъхнали
да прецеждат времето.
Намерят ли сълзица –
къпят усмивката си трудна.
И пазят в загрубели длани
майчината тиха нежност.
И все ни чакат.
Да ни прегърнат с нея,
преди да си отидат.
Кр.Манев
*
Когато си майка – обичаш.
Създаваш детето с любов.
С любов и грижи
живота му градиш,
но своя не погубваш.
Майчината любов е длъжна да стори това.
Да помогне пътя си то да намери.
Истинската майчина любов
НЕ задушава,
НЕ обсебва,
НЕ търси отплата.
Даряваш – любов.
Получаваш – любов.
Само тогава в очите на
майката времето не се прецежда;
усмивката й не е трудна,
а истинска;
нежността няма нужда
да се пази в загрубели длани –
тя просто ежедневно е раздавана.
Прегръщайки детето си с любов,
когато има нужда от това,
не се налага да го чака
в последният си час едва
да го прегръща.
Светланда
============
В СЪНЯ МИ плачат релси.
СВЕТЛИ сълзи.
И влакове, дето разделят –
вият в дълбоки дерета
и в тъжни гори.
Препускат
през снежни полета
и търсят пролетна нежност.
И топла въздишка.
И топло сърце.
Кр. Манев
*
Съня-портал на душата,
Врата към светове,
в които нереалното
става- реално,
желаното – постигнато,
мечтаното – действителност.
Светланда
==================
1-Лора Динкова
Без повод
се прибавят нощите –
и стават тройни
в чернотата си.
Сълзите падат
от звездите-
добавени и тъжни
от живота.
Сред тъмното
пространство
във главата ми
последно
си говорят лебеди.
2 – неизвестен
Дали се две нощи смесиха
Или се денят довърши??
Живи се нишки скъсаха
Или хатър прекърши??
Сълзи ми от очи капеха,
Сълзи ми, като звездици…
Печал тежка добавяха
Черните дни в редици.
Лебеди, бели лебеди
В тъмна се пропаст виеха…
А във глава ми бедната
Пусти се мисли биеха.
*
Нощ –
любовен танц
на слънце и луна…
Нощ –
вълшебство,
лебедова песен…
Нощ –
потайна доба,
вълчи вой….
И тишина,
тишина,
тишина…
Вълчи вой,
в потайна доба –
Нощ…
Вълшебството
на лебедова песен –
Нощ…
Луна и слънце
в танц любовен –
Нощ…
02.02.2012г Светланда
================
Илко Илиев
СПЪТНИЦА
Тя е нежно ранима без обич
и отвътре кърви, непозната…
Ослепява от хорската злоба –
тихо влюбена, без да пресмята.
Тя е сянка и шепот притулен,
придихание, стон в необята.
Сънен лъч, дете несъбудено,
тя е остров на бялата святост.
И когато отрони молитва,
чува се само струнна въздишка.
Сякаш сноп от дъга я изписва –
осветена, слънчево истинска.
После бавно пропада и страда –
непонятна, самотна, презряна…
Тя е с теб и във рая, и в ада –
на Душата горещата пяна.
*
СВЕТЛАНДА
В този мъжки свят,
уви, друго ней не се полага.
Как сърцето й кърви…
Туй е малката й тайна.
Истинска любов тай,
ценност,не съизмерима.
Колкото и да боли,
болката е поносима.
Чистата любов,
кристални звуци
из душата й пилее…
Нека улови вълшебство
всеки, който го умее.
===========================
СПИРАЛАТА НА ДУХА…- онлайн поезия
Така дълбоко ме дълбае сръчен, ножът,
че мислите си в ред не мога аз да сложа.
Улавям само песента насън, из здрача –
как по-далеч отива си от мен, отскача…
Като отворена, сълзяща болка – рана,
поезията корени у мен прихвана.
И тъй немилостива, дяволски ревнива,
болезнено – мъчително в духа се впива,
че се замислям за съдбата на поета:
Туй огледало – непотребна вещ проклета!
А сред вихрушката от образи не зная –
наяве ли пълзя или – насън витая…
Защото всичко – уж познато, обяснимо,
изгубва своя смисъл, щом го сложа в рима.
Неподреденото в живота ми човешки –
във мозъка полепва, като тиня тежко!
И изтъканото – злочесто се разплита,
а нямам тоя нищел – пак да се опитам.
И сред настъпващия хаос – тъй саката,
препъва се надеждата, кърви в душата…
Като слепец, ръце протегнал в празна стая –
в живота се въртя, очите си дълбая,
и, вчера изградил за своя дух пъртина,
по стъпалата й надолу днес се сринах…
Все този дух – преди началото, след края –
непримиримо дърпам в себе си, терзая,
и през отломките на Времето кървящо,
разпъва се духът ми между плът незряща.
По тези земни стълби – крива подир крива,
безпомощна душата в тялото се впива,
а нощем пак се скита там, над стъпалата,
и търси своя отговор, и се премята,
защото нишката й с тялото ми грешно,
макар невидима, е като котва тежка!
Но ще се скъса някой ден връвта, за Бога:
Ще излети духът ми, тялото – във гроба,
и няма песен вече да редя в утеха
във тая никому ненужна тленна дреха.
И цялата ми скръб, и болката ми – рана,
завинаги в земята черна ще останат!
А моят дух – освободен от всичко тленно,
ще потъгува миг по детството си земно,
и, хванал своята спирала в светлината –
самотен ще лети и… дълго ще ви чака…
*
СПИРАЛАТА НА ДУХА – Светланда
Тя свързана с душата е,
Поезията.
Отдушник, стълба, всъдеход…
Политнал вопъл, мисъл ясна…
Пърхащи крила, пулсиращо сърце…
Поезията
Тънка струна, вибрираща в душата
Паяжина от живот.
==================
Албена Стефанова
Стъпка по стъпка – разстояние,
което можем да скъсим,
с подадена ръка, с признание
с желание да си простим.
По трудно е в прегръдката си
да си близо до любимия
да не отстъпиш нито стъпка
от него във сърцето си.
А. С.
18.04. 2012г.
*
Любимия в
сърцето си го нося
и щом е там – отстъпка няма.
С любовен огън
може да се изгорим,
раздирани от ревност…
Изпепелени от омраза и любов.
Отстъпка няма…
23.04.2012г
Светланда
================
Проклета да е тази самота,
за някой на света е само тя.
Ако и тя обаче си отиде,
трудно ще е даже да си сам…
Албена Стефанова
18. 04. 2012г.
*
При мен е тази вечер самотата,
дошла е сигурно да те замести?!
Но тя е гостенка, до полунощ ще тръгне,
а аз с отсъствието твое ще си легна…
*
Самотата – ежедневие е,
И сред огромната тълпа,
ти може пак да си самотен.
За туй, влюби се в нея и
Бъди щастлив.
23.04.2012г Светланда Рашкова
=====================================
ОЩЕ СЪМ ОНЯ –
на когото казваше,
че ти липсва…
Когото обичаше до лудост…
И съм същия –
още…
Но не зная до кога.
Навъдиха се много вълци –
и денем и нощем…
А съм толкова далече…
Още.
К.Манев
*
Ако си същия –
Оня, когото обичах до полуда…
Щеше да си до мен!
Казвала съм,
че ми липсваш(минало време)…
Не си бил до мен!
С тези вълци(мисли нетрайни),
Може ли да си същия?…
Толкова далече…
Светланда
============
Илко Илиев
СЪРДЕЧНА ОКТАВА
Душите се стопяват
във Време без сезони.
Отвътре стих припява,
сърце насън се рони.
Сърце насън се рони,
но нещичко остава.
Дори да е агония,
дори да е октава,
в която ще изсвириш
последното си соло.
Човек не се побира
в скроена плът и в образ.
Човек си – знак и тайна.
Но ти не се отказвай!
И като миг в безкрайност,
живей и го доказвай…
*
СВЕТЛАНДА
Души не се стопяват,
изчезват в измерението друго…
Те своята октава имат
и пълзгат се по нея.
Въртят се извисяват
или снизяват тона.
Преплитат я с човешката
пулсираща в сърцата ни.
Събуждайки живота,
изригваш в стих и песен.
Припламнал и угаснал –
искра от миг чудесен
====================
Илко Илиев
ЩЕ СЕ СЛУЧИШ!…
Понякога е тежко. Но знам, че ще отмине.
Събирам скръб човешка. От толкова години…
Събирам като злато. Прашинка по прашинка.
Това ви е познато. Прокашляне… настинка.
Настинка от живота. Не е опасно, казват.
И плюя донкихотен. В сиротната си пазва.
А лястовици идат. Макар и посред лято.
Навярно е поличба. Човек да си – приятел.
Да си човек – нескромно. Но… нямаш друга участ.
Затуй, отпий от Вечност. Тогава ще се случиш!
*
Светланда
Да тежко е… и не понякога…
Скръбта човешка празник няма.
Не дирим ли обаче радостта,
защо изобщо да живеем…
Нали за туй сме същества
целунати от Бога.
Дарил ни толкоз светлина,
но прилепите – душите наши.
Ослепяват от лъч надежда,
объркват се от огъня на любовта.
=====================
Илко Илиев
ВРЕМЕ ЗА ПРИЦЕЛ
Надеждите отгледа. Със обич и със страсти.
От вътрешна потреба. Трошици земно щастие.
Но те набраха сили. И после… отлетяха.
Знам, много са ти мили! Та ти си родна стряха.
Да, ти си и баща им. Обикнат и напуснат.
Затуй ти завещаха самотност и покруса.
Сега отглеждаш врани. Жестоки и кресливи.
Хабиш сърце без драми. Парчета късат живи.
Прелитат в теб ревниво. Как можеш да ги хванеш?
Кълват небесни ниви. Очи кълват и памет!
Не врани, шпиц – команди. Кълват и после – бягат.
Разпътно вранско пладне отвътре те пристяга.
Все чакаш да се върнат. Надеждите, добрите.
Светът би преобърнал, Земята – прокопитил…
Опитомиш ли врана, от грак ще си препатил.
В душата ти ветрее къс вяра, щур приятел.
Там, в ъгълчето старо, за двама свий постеля.
Промъкне ли се Звяра, във себе си ще стреляш…
*
СВЕТЛАНДА
Да звярът – злобата човешка,
в сърцето мое място няма.
А врани не отглеждам,
но в техен свят живея.
Надеждите, добрите,
не чакам вече аз.
Душа изпепели се,
сърце без кръв остана.
Очи без сълзи,
взират се в небитието.
Паяжината – живот,
ту къса се, ту се изгражда.
И радостта – светулка,
ту блесва, ту угасва.
01.05.2012
================
Илко Илиев
ЛОВЕЦ НА ШЕПОТИ
Във очите ти хълм. А на хълма – дете.
То – зеница след сън. Бавно в тебе расте…
Скри душата си в стих. Шепа цветен прашец.
Дъх от нея отпих. Мъж, на шепот ловец.
По лицето ти – смях. Стихнали ветрове.
Аз така те видях. Къс безсънно небе.
*
СВЕТЛАНДА
Детето скрито е във мен.
вълшебството в това е…
Стихът пък крие моята душа,
но ти ловецо разгадая…
И ето, че не съм сама,
а имам твоят шепот…
шепти гората, шепти реката,
лъчите слънчеви шептят…
шептят луната и звездите,
омаяни в нощта.
===========================
Илко Илиев
ПРИСТАНИ
Затвори ми се пристанът, последният,
от думи и от падане във ниското.
Това е милост свише, непоискана…
която диша само в непотребното.
Затвориха пристанища измислени,
но корабите нарушиха устава:
И като бели лебеди препуснаха –
в небето, от което падат истини.
Зазидаха ми болките, горчивите,
и някак мимолетно ме забравиха.
Затуй сега, по силата на навика,
наглеждам сам в небесното си нивите.
*
СВЕТЛАНДА
Те пристаните са затуй,
да се отварят и затварят.
Духът човешки, пристан няма
и ако ти не го сломиш,
ще те въздига вечно.
Способен е от преизподня
душата твоя да извади
и ако ти не си негодник,
възлюбил своята душа,
крила ще имаш да политнеш.
Политнеш ли пък току виж
светът прекрасен ще откриеш.
Захвърляйки обиди и горчилка,
стъпи – пътечка нова направи,
върви по нея и след миг
пътечката пътека става,
а тя пък блясва – път широк
отвеждащ те в безкрая…
Илко Илиев
*
БЯЛА ИДЕЯ
Бялата птица пие вода –
малки капчици, манна небесна …
После плахо привдига глава
и отронва най – нежната песен.
Как умолително гледа ме тя,
сякаш тъжно сбогуване с фея.
Птицата бавно помахва с крила,
не крила – просто бяла идея.
Гледам – от птицата няма следа,
само полъх от сянка след нея…
Тъй се стопява – безплътно … едва
и сред просъница тиха живея.
*
СВЕТЛАНДА
Просъница тиха
живота за нас е…
Бялата птица, бяла идея,
бяло поле или бели мечти…
Капчица цвят, капваш и ето
чудо – дъга,
светва в небето…
Казваш – нима всичко го има?
Аромат на цветя, шепот,усмивки…
========================
Илко Илиев
ДВЕ ДУШИ
Две шепотни Души, два образа безплътни
витаеха насън, видях ги някак смътно.
Контури на жена, по-скоро на момиче,
до сянка на момче – едно сдвоено птиче.
Преплуваха съня като бездумна болка,
а там – в невидими небесни полкове
в миг Слънцето ги скри – притулена прегръдка:
Две шепотни Души, два образа безплътни…
*
СВЕТЛАНДА
Две шепотни души,
копнежи твои…
Сънят ги приюти…
Видение прекрасно…
Две шепотни души,
любов в безкрая…
==============================
Боби Кастеелс
Далеч след полунощ. Половината свят е заспал.
Само в мойте покои да дойде Морфей не успя.
А таванът? Дори в полумрака изглежда учудващо бял.
Бял, безкръвен и пуст като северна, снежна тайга.
Далеч след поредния скоч. Все още не съм полудял!
А нощта се изсипа безвездна в непрогледна тъма
като пъкъла в който човешкия род е едва оцелял.
След жестокия пир на заблуди и нежни лъжи в суета.
Далече се чува да пее петел. Сред града на бетонната ярост.
Символично, нали? Или някой зевзек е намислил шега,
отегчен от нефелен живот или тягостна старост.
Аз ли? Какво? Още търся безплътни следи и не мога да спя.
Като стършел отровен жужи в онзи мозъчен дял…
белотата на моя таван, като полет във гъста мъгла!
*
СВЕТЛАНДА
Морфей, като любовник стар
и тази вечер с мене си играе.
Измъчва моята душа, очите не затваря.
В очакване държи духът ми
и караме да го зова – О, мили ти ела…
Ела любими, обвийме в нежна топлина,
Люлейме в своята предгръдка.
Душата моя понеси в просторите вълшебни.
В нощта потайна приказка открий ми.
Аз моляте – Ела! Морфей!
===========================
СВЕТЛАНДА
Вълшебникът Морфей,желан гост всеки иска.
Потапяш се в съня и литваш в небесата
Забравяш за тавана и неговата белота,
А скоча няма да ти липсва.Но що ли
стигнал си дотам човече? Божие създание!
Нима светът е само ежедневие? Нима душата твоя
във капан е впрегната. Не знаеща омая на нощта.
Тъма и мистика, вълшебни полети, обятност в необятното.
Влюби се в себе си! Люби Луната, обичай Звездният простор.
Танцувай с феята вълшебница Тъма, потъвай във обятията на Нощта.
*
Боби Кастеелс
Отдавна съм любовник на луната.
Двурога я направих и се крие.
Срамува се горката в голотата
си иска със звезди да се покрие.
Безславна любовта ни бледа гасне,
в една пътека светла по вълните.
Не свети, потъмняла, явно бясна,
че не е моя огън днес в очите.
Отдавна приласкана се отдаде,
на мъжкия ми чар- не устоя,
и цялата от облак се подаде…
заоблено кълбо от светлина.
Тогава я желаех, бях отнесен,
за облите и форми… полудях.
Написах и една страхотна песен.
И сам на пълнолуние я пях.
Отдавна обладана, ме отблъсна,
че цяла нощ ме дебне като спя.
От ревност и мечтите ми разпръсна,
поиска да съм неин през деня!
====================================
ТОВА СЪМ АЗ
Димитър Асенов
Това съм аз,нежна и добра,
твойта половинка в любовта.
Където и да ходиш,каквото да решиш,
с друга не можеш да ме замениш.
Жени има много на света,
но за теб съм аз единствена.
Тази,която с погледа човешки,
ти прощава всички грешки.
Тази,която целуваше страстно,
докосваше нежно тялото прекрасно.
Тази ,която вечер те подлудява
и в живота винаги те забавлява.
Аз знам,че друга ще намериш ти,
не съм единствена,но запомни:
Когато си с нея ще мислиш за мен,
ще я любиш,а сърцето ще желае мен!
*
Светланда
Това съм аз – и въздух, и вода.
Омая сладка, слънчев лъч.
Пожар и бурна нощ.
Потоп и тишина.
Част от душата,
част от сърцето.
Част от живота,
част от смъртта.
Стих не изречен,
мелодия сладка,
спомен далечен,
но ВЕЧЕН …
========================================
МЕЧТАНА,НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ
Димитър Асенов
Отказвам се да я открия
чрез теб голямата любов,
когато няма никаква магия,
когато няма тръпка,няма зов.
Уморих се да я чакам нея,
мечтаната,несподелената любов,
а как за тебе аз копнея,
и не знам на какво съм готов.
За мен ти беше блян,магия,
във тебе виждах аз добрата фея,
сега обаче трябва да се скрия,
а дали без теб ще мога да живея?
Но няма как,така е във живота,
не всяка любов е споделена.
Обичам теб,а ти обичаш него
за мен остава любов,несподелена.
*
Светланда
Всеки си има мечтана любов,
чака я вест ден,
търсия всъде…
И ето изгрява мечтата –
явявя се ТЯ !
Смелчагата грабва я,
полита в простора,
висините достига,
изпепелява сърцето си,
но има голяма ЛЮБОВ…
Страхливецът – свива се,
ридае във ъгъла,
проклина жестока съдба,
но смелост не иде
и звук не издава.
Словата – ОБИЧАМ ТЕ,
в мисъл остават,
таят се в разбито сърце
и вместо да литне,
пълзи по земята…
А толкова малко смелост му трябва,
уста да отвори,
душа да разкрий…
================================
ПРОШКАДимитър Асенов
Знаеш,че сбърка,знаеш си вината,
но който обича той ще ти прости.
Нека се върне при нас светлината,
да повярвам и аз,да повярваш и ти.
Ти беше жестока със твойте обиди,
между нас се отвори дълбока яма,
но все пак някой трябва да види,
колко и как любовта е голяма.
Трябва за всичко да си простим,
в името на любовта да се решим.
Живота,бъдещето,което градим,
заедно,влюбени да извървим.
И мисля си сега и си мечтая,
когато си лягам вечер,желая,
да мога все така да те обичам,
нежни думи да изричаш,да изричам.
*
СВЕТЛАНДА
Живот е туй, човешки
и няма как да е без грешки…
Солта и хляба са на ежедневието.
Така, че щом ЧОВЕЦИ сме – грешим…
И дирим винаги вината в другия,
а своята вина – мълчим.
Любов, любов или пък обич…
Каквато дума да мълвим,
когато идва от сърцето,
готови сме да си простим.
Когато чувствата взаимни са,
насъщни, като хляб
и щом умираме от липсата им,
тъй както липсва кислород…
Вина не дирим – ревност тя е,
вопиюща и смазваща страстта…
Обидата засяда във гърдите
и просто липсва радостта.
Но щом без въздух ний не можем,
не мислим, кой е крив, кой прав,
а ровим из душата своя
и дирим глъдка там…
Поемем ли живот отново,
раздухва се страстта,
разпалва се жаравата
и идва любовта…
=================
Диви сънища
Боби Кастеелс
Полудявам ли? Чувам небесен звънец!
Самодивско хоро вие бяла дантела.
Див сатир съм- разгонен и с трънен венец-
до вещица, змии в косите си вплела.
За лудо гори, габър сух и прегърбен
и натриса в хорото край него злодей.
Аз от ужас крещя, а гласът ми е глух и нащърбен
като лунния сърп под крилото на змей.
Подивявам ли? Рия с копита презрян.
Необязден мустанг в стадо диви коне
и горчив е праха ми по пътя със обич застлан,
сред залез рубинен на мъртво сърце.
*
СВЕТЛАНДА
Любов или пък лудост,
нима омаята е съща.
Звънчетата в душата достигат
и се носят, като Самодиви
Сатир и вещица,
жена и мъж –
бушува огъня запален,
топи сърцата.
Раздиращите крясъци Простора,
заплитат се в хоро на Чародей
и в Змейово леговище
танцуват змии – човешки чувства.
===================================
АЛТЕРНАТИВНА ЛЮБОВ
Чудя се и питам аз сега,
има ли алтернатива любовта?
Как да няма ето на,
появи се втората сега.
И се чудя,и се мая на това,
коя от тях да избера.
Ала вътре нещо ми шепти,
я и двете избери!
И когато бурята отмине,
и настъпи тишина,
фалшивата ще си замине,
ща остане само истинската ТЯ.
Димитър Асенов
*
СВЕТЛАНДА
А, я си помисли човече,
ако пък ТЯ открие
АЛТЕРНАТИВНАТА ЛЮБОВ
и появи се втори,
и тя реши и
двама ви да избере…
Че буря ще има,
две мнения няма,
а дали ще отмине,
това се не знай…
Очакваната тишина
едва ли ще настъпи!
А кой ще си тръгне…
ПОЗНАЙ !!!
=======================
Пламен Сивов
След сто години тази улица ще бъде същата –
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата,
след нея дворът ще ухае на кафе и гладено.
Едно дете ще замижава срещу слънцето
и ще се чуди от какво ли е направено.
Ще се забърза някой към дома да пише стихове.
Небето все по-безразлично ще изглежда.
Но с тънки нишки ще държат света невидимо
мироопазващите сили на надеждата.
Като съборен от дървото ялов жълъд
ще се търкулне нечий кух живот към зимата.
Замислен старец ще нахрани за последно своя гълъб.
Последни ще са времената – както винаги.
И толкоз милост ще залива нежно въздуха,
че вятърът ще я пилее с шепи. И да видиш! –
След сто години всичко ще си бъде същото.
А аз ще бъда някой, който беше тук –
и си отиде.
*
Светланда
А може би след сто години
ще бъда тук отново,
прераждайки се в
своя внук или правнук…
И както аз не ще съм същия,
така и всичко тук ще се променя…
Не ще ги има кестените стари,
ни тротоара със цветя в саксии.
Звънът трамваен, вече е забравен-
безшумни са автомобилите,
а птиците ще пеят песни,
но може би не в клони на дървета.
Щастливата жена , ще бъде тука,
но къщата със двор…едва ли.
Детето ще открива слънцето
в простора на компютъра.
А стихове се пишат всякъде,
по всяко време, щом осени
те музата, държаща нишките
на мироопазващите сили на надеждата.
Замислен старец ще нахрани своя гълъб
и може би не за последно…
Тъй както кух живот не всеки има,
а колко романтична може да е зимата…
Последни времена в живота няма!
Последни те са само за човека,
но неговият дух ще бъде и
пребъде дори след сто хиляди века.
27.09.2012
=======================
Дупка във врмето
Настъпва и расте пустинята,
напусто капят листите на калндара-
победа удържали над годините
кикотят се илюзиите стари.
Безследно изтъркулват се сезоните,
по навик се върти земята вяло,
в налуден танц на времето мусоните
искри от спомени раздухват само.
И. Иванов
06. 03. 2013г.
*
Оазис сред пустиня…
Литват листите от календара –
мечтите в днешното ми време
надмогнали илюзиите стари.
Търкулват се далечни спомени
възяхнали сезоните
забързаното време в мене
протяжност вече има…
Светланда
========================
НЕ, НЕ Е СЪН ТОВА!
Това е танцът
на моите чувства!
И са толкова чисти и бели,
като уханието
на бяла пролет
като клони отрупани с цвят
и нежният им аромат така
ме залюлява,
росни капки устните
ми освежават…
О, цвят на ябълка!
Дали съм написала
стих за пролетта?
Сигурно!
Защото от небето
плисна ведрина.
Веска Георгиева
*
Светланда
Розово ухание,
преливащо във пухкав цвят.
Златните лъчи обливат
крехките листенца…
Зеленото пък срамежливо
гуши се сред тях.
Сънувам ли?
Или съм в Райската градина?
======================
ОБЯСНЕНИЕ
Мълча.
Защото всяка дума
оставя белези по мен.
Мълча.
Стене ми душата от истини –
неказани на глас.
Мълча…
Ще си отида онемяла.
diva
*
Мълча…
Защо ли да говоря ?
Когато думите увисват…
в нищото.
Когато погледът,
не среща поглед
и само аз усещам
пулса на сърцето си…
Но влюбена душата ми
немирница,
разбунва сивотата
в тоз живот.
Мълча…,
но онемяла аз не съм!
Светланда
========================
ДА ТИ РАЗКАЖА
Да ти разкажа ли, как ми е босо?
От премълчаните думи.
Или как още парят ми пръстите
от страсти нешепнати?
За очите?
Пътят ни –лепкав и черен
погълна горчивия ми поглед.
Онемях.
Сега ти трябва друга Шехерезада.
… за хиляда и една мечти.
diva
*
Светланда
Шехерезада друга не ти трябва.
Изпълнена съм с толкова мечти…
Животът кратък би бил
да ги измечтая…
Премълчани думи аз нямам.
Не чул си ги?…
Не били са за теб!
Бушувам от страсти…
Изпепелени утихват…
Сълзи ги измиват…
Потъват в очите ми.
=========================
Полъх от преди
Покрих с цветя пътеката към теб ,
държах се мило , крайно педантично
Издигнах и ликът ти в герб
сърцето си разбих драстично
Какво получих за това
една надменна ледена усмивка
Обърна се изви глава ,
отхвърли ме като завивка
Но времето ме отрезви ,
събуди ме , заля ме всекидневие
И чувствата отдавна порази
това реално откровение
Сега си тук , запълнила вратата
в моята стая ти да влезеш пак
Но няма да те пусна и в душата ,
която ти изпълни някога с мрак
*
Nadeto Radeva СНЕЖНАТА КРАЛИЦА
Тя пристига без предупреждение,
горда влиза в твоята душа.
Страст е тя, а ти си вдъхновение
в плен на ледената красота…
*
Светланда
Ледът топи се от любов,
изгаряща, искряща…
Ни педантизъм,
нито герб,
нито цветя за извинение…,
биха отворили вратата
към моята душа.
А твоята душа – заключил си!
Копнеж и нежност
тя не знае, а камоли
ЛЮБОВ.
Изпълнил си я с мрак
самия…
Не чакай,
някой да почука пак.
31.05.2013г
====================
ИМПРЕСИЯ
Небето се изплака…,
усмихна се градът.
Игриви слънчеви
лъчи огряват
живо и неживо.
Дърветата блестят
в зелена, ярка,
лъскава премяна.
Разтърсват клони
посипвайки роса.
Хоризонта се премести
тъй далече, че
виждаш Дунав
как се вий
между избухнало зелено.
Игриви сенките подскачат,
танцуват с къщи и трева.
Простора, пък ухае на липа.
Нечуван птичи хор,
пространството оглася
и чуваш плясък на крила.
Но тъжно още е небето
и май, че пак ще
завали…
31.05.2013г
Светланда
*
Nadeto Radeva Картина след дъжд
След дъжд като след плач
небето се усмихна
със слънце бодро,
пусало конете си –
невинни облачета бели,
зазобали на воля
от синята трева на небесата…
Да, Господ е художник днес –
изплаква акварелите
в дъждовни капки
и с жълтата боя докосва
на сивото отблясъците златни.
=================
РАЗМИСЪЛ
Светланда
Детството е като сън,
миг, който отлетява,
но разликата е в това,
че споменът остава…
Поляна ширнала се
до безкрая;щурци
огласят вечерта;
светулките проблясват
и угасват…
Мелодия звучаща
във нощта…
Акордеониста седнал
на отсечен дънер,
разпалва влюбени
девически сърца
и в хор запяват
всички млади от
наща махала.
„Беженската“ – тъй я знаят
във родното селце,
но във венит ена всички
нази – болярска кръв тече.
Кипяла и бушуваща
в дедите наши,
разпалваща и нашите
сърца…
надявам се, че чрез
децата наши,
ще сгрее внуците…
Ще ги научи,
какаво все още значат-
достойнство, чест.
Течаща във вените им
наща кръв, ще ги научи
що е радост, що е скръб.
ще им покаже
що е мъст;
що е зло и
предателство.
Ще ги научи да
вървят с високо
вдигната глава
и винаги в сърцата
си да носят,
едничко слово – Свобода.
Да бродят по света
и континетите да прекосяват,
но винаги да знаят пътя към дома
и родната България
да не забравят.
03.06.2013г
*
Какво ме връща в родното ми село?
Това са, може би, игрите детски
до късно, до смрачаване
на тихите и прашни улици…
Играехме на „гоненка“,
на „жмичка“,
на „прескочи кобила“
и на…театър.
Имахме си даже режисьор!
