Шегоръ Расате

Основи на Арийския мироглед

Богиня обезсмъртява тракийски цар. Стенопис от тракийската гробница до с. Свещари близо до гр. Исперих

Ние, арийците, сме духовна и творчески раса – от божествен произход. Днес нашата раса е в упадък, защото е заразена с чужди идеи и учения. И тъй-като живеем на границата между две големи епохи – махаюги, пред нас стои съдбовния въпрос на нашето съществуване: да променим из основи мирогледа си или да загинем. Да се върнем към нашия Арийски мироглед, към нашите ценности, заложени в наследствеността на нашата Арийска раса.

За да постигнем истинско разбиране за Арийския мироглед, длъжни сме да изучим цялото арийско наследство, а не само най-известното от него. Има две основни разновидности (подраси) на Арийската раса, стоящи в основата на две общности от народи. Едната, по-древната, е Атлантската (Кроманьонска, Протонордическа), от която са атлантските народи. Малко от тях са се запазили до нашето време. Другата разновидност е Северната (Нордическа) раса. От нея са индоевропейските народи, потомци на ариите – основните арийски народи днес. Народите от тези две общности си приличат помежду си по расовите разновидности, по сродните езици, и по общите вярвания и обичаи. Нещо повече – това са общности на идеологии; всяка от тях има обща идеология, наследена от нейната працивилизация. Тук поместваме основните положения от идеологиите на атлантските и индоевропейските народи. Между тях има някои различия, но всяка си има своята мъдрост. И двете са проникнати от арийския мироглед.

Идеология на атлантските народи

Атлантските народи са от Атлантската раса, най-древната разновидност на Арийската раса. Те са потомци на атлантите, народът на потъналата страна Атлантида. Много хилядолетия преди индоевропейците атлантите са владяли Света. Основните им владения са били в Западна Европа до Етрурия, и в Севозападна Африка – от Либия  до Египет, където и до днес живеят техни потомци. Държали са и много други земи – до Индия на изток, и цяла Америка на запад. Атлантските народи са древните египтяни и ибери, царския род на инките, управлявали Перу, също баските в Пиренеите, берберите в Магреба и гуанчите на Канарските острови. Те говорят езици от Баско-иберо-берберското езиково семейство. Приемници на Атлантската цивилизация са ацтеките и маите в Централна Америка. Последните са възприели високите си познания от народ от групата на баските и иберите, а доказателство за това е техния езикът, близък до баския. Днес тези народи са почти изчезнали, но тяхното наследство има съществено значение за изясняването на Арийския мироглед, затова не можем да го отминем.

За идеологията на атлантскит народи са останали оскъдни предания. Богатото писмено наследство на Древния Египет не може да ни даде вярна представа за техните ценности, защото още в преддинастическо време живеещите там атланти са се смесили с други раси, и са изгубили изначалния си мироглед. Така египтяните са изоставили вярата в Безсмъртието, постигнато с хероизъм, и са започнали да вярват, че то може да се спечели с “праведен”, но скотски живот – подобно на християните. Те са развили една робска духовност, основана на робското отношение към боговете.

Най-достоверна представа за идеологията на атлантските народи получаваме от историческите сведения за гуанчите – коренните жители на Канарските острови, почти изтребени от испанските завоеватели през ХV в. Дотогава те са живели изолирано на островите, и са били запазени като раса.

Атлантските народи са почитали като Върховен Бог Слънцето: Ра – египтяни; Инти – инки; Магек – гуанчи, които също са го наричали Ахухуран Ахахуканак – Великият и Всевишен Бог. Според едно египетско предание, някога в далечното минало слънчевият Бог Ра е бил най-почитаният и могъщ бог, и е бил близо до хората. Но по-късно хората са престанали да го почитат, и той се оттеглил високо на небето. Каква е поуката от това предание? Че остарял е всъщност не Богът Ра, а Слънчевата Арийска раса, похабена от расово смешение.

Редом с Великото Слънце, гуанчите са почитали и Великата Богиня-Майка – Ахамайек Ахгуяраксеракс Ахорон Ахаман – Вседържителка на Небето и Земята.

Държавността на атлантските народи е построена върху трифункционалното обществено разделение: жреческа каста, воинско съсловие и труженици – Египет; Перу. В малките племенни княжества на гуанчите господарски касти са били самите царски родове. Според закона на атлантите, върховната държавна власт принадлежи на Царя-Жрец от свещената Слънчева династия: фараон – египтяни; инка – Перу; менсей – гуанчи (о-в Тенерифе). Неговият род е от божествен произход – Децата на Слънцето, и е един вид каста. Затова в Египет и Перу царете са се женели за сестрите си, като единствено равностойни по божествения си произход. Историята на гуанчите обаче показва, че този обичай се е налагал само при крайна необходимост. По правило менсеите на о-в Тенерифе са вземали жени от други царски родове, а ако е нямало такива, тогава са се женили за сестрите си.

Атлантските народи са балсамирали телата на покойниците си, за да се превърнат в мумии – египтяни, инки, гуанчи. Този погребален обичай произтича от вярата, че душата запазва връзката си с тялото и след смъртта – в това вярват също и баските. Според схващанията на древните египтяни, човекът е изграден от три същности: тяло – Ка; душа – Ба; дух – Ах. След смъртта душата остава свързана с тялото, а духът може да преминава и в Отвъдния свят. Ако тялото обаче се разруши, душата и духът остават без дом, и загиват от страшната втора смърт, от който много са се страхували египтяните.

За гуанчите е известно, че са вярвали в Безсмъртието, постигнато с хероизъм. В неравните битки с испанските завоеватели, когато са нямали друг изход, те са се хвърляли от скалите с възгласа: Вакагуар! (Предпочитам да умра)

Според атлантския закон, след смъртта царете са били обожествявани и погребвани в огромни каменни гробници. В Перу дворецът дворецът на покойния цар-инка е превръщан в гробница, да бъде и  негов вечен дом. Следващият инка е бил длъжен да си построи нов дворец. Известно е, че фараоните в Египет още приживе са си строили пирамиди. Това обаче не са гробници, а храмове-обиталища на за душите им. Самите мумии на фараоните са погребвани встрани от пирамидите. В Централна Америка също има пирамиди, построени от атлантските народи, основатели на тамошните култури. За разлика от египетските, те не са островърхи, а пресечени, и не са били свързани с царски погребения – това са светилища, на които са се извършвали богослужебни ритуали. На тях жреците на ацтеките и маите са принасяли човешки жертви. Подобни пирамиди има и на остров Тенерифе.

Атлантските народи са издигали и светилища от огромни стоящи камъни, наречени на гръцки мегалити. Според вида им, келтите на Британските острови ги наричат с особени названия, наследени от завареното население: долмени, кромлехи и менхири. Те са свързани с вярата в Безсмъртието, и с култа към Богинята-Майка.

Има и още един обичай, свойствен за атлантските народи – изкуствената деформация на черепа –  египтяни, инки, гуанчи, баски. В ранна детска възраст черепът на детето се пристяга с превръзка, и се разраства назад, и така придобива удължена форма. Ние не знаем какъв е смисълът на този обичай. Друго умение, свързано с черепа, е извършването на трепанация – хирургическа операция, при която се изрязва отвор в черепа. Известно е за маите, инките и гуанчите.

Идеология на индоевропейските народи

Индоевропейците, наричани още индогермани или ариогермани, са народите от по-късната Северна раса. Те говорят сродни езици, от едноименното Индоевропейско езиково семейство. Най-ранните им поселища са били в степите на Източна Европа, откъдето са завоювали цяла Европа и значителна част от Азия. Основните индоевропейски народи, известни от древността до днес, са: индоарии, иранци (перси и мидяни), скити, траки-пеласги, елини, римляни, келти, германи, балти, словени. Повечето от тези народи се считат за потомци на ариите – основният индоевропейски пранарод. Има и още една група народи, между които нашите прадеди, древните българи и хуни, също келтите и масагетите. За всички тях е известно, че произхождат от кимерите – също древен арийски народ. Ние имаме основание да приемем, че кимерите са от атлантски произход. Тук представяме основните положения от индоевропейските митове, вярвания и идеология. Много от тях, като принципи на Арийския мироглед, са общи и за атлантските народи.

За Боговете и Мирозданието

Най-древният Върховен Бог, почитан от индоевропейците, е Небето-Баща: Дяус-Питар – индоарии; Дияпатурес – илири; Уран – елини; Бабай – скити; Тангра – хунобългари. По своето име на него отговаря Зевс-Питар – елини, и Юпитер – римляни. Елините са възприели култа към Зевс от пеласгите, родствени с траките, за които той е брат на Уран. Върховният небесен Бог е без образ и подобие.

Богинята-Майка е Ума – хунобългари; Деметра (Ом-Матер) – пеласги, от тях – елини, като богиня на плодородието; Бендида – траки; Анахита – иранци. Ума е и жената на Шива в хиндуисткия пантеон.

Върховният действуващ бог е Богът на гръма и войната, или само на гръма или войната: Индра – индоарии, през Ранноведическата епоха; Тархунт – хети; Зевс-Юпитер – по функция; Перун-Перкунас – словени-балти; Один (Вотан) – германи. При хунобългарите е Алп Барин, но той не е върховен бог.   Богът на гръма и войната е и Всеобщият баща – Праотецът на всички арийци.

За разлика от атлантските народи, за индоевропейците Слънцето не е върховно божество, а зависимо от волята на главните богове. То е от женски род: Суря – индоарии; Сауле – балти; Зоне – германи; или от среден род: Солнце – руси; Слънце – българи. Остатък от това вярване намираме в българските народни песни за Слънчевата майка, която всяка сутрин изпраща своето чедо Слънцето да обиколи Света. То е представено като дете, зависимо от родителските грижи.

Слънцето пътешествува по небосвода с огнена колесница, теглена от четири коня. През най-късия ден на годината един зъл владетел или великан го пленява и затваря в една кула (германи) или затвор (волжки българи). Но един добър юнак надвива злодея и го освобождава. В деня на Зимното слънцестоене – Юл – келти и германи; Еднажден – българи. Слънцето в известен смисъл умира и наново се ражда; Ражда се Новото Слънце, което е и символ на Праотеца: Вотан – германи; Крал Артур – келти; Цар Болг – българи.

В началото на Сътворението са Небето-Баща Тангра-Дяус Питар-Уран и Богинята-Майка Ума-Гея. От свещеното им бракосъчетание се е родило цяло поколение Богове. Върховният небесен Бог им е поверил управлението на природните сили, след което се е оттеглил. Оттогава Той само съблюдава Вселенския Ред, и се намесва в делата на боговете само тогава, когато Редът е нарушен.

Светът е сътворен от тялото на един великан, принесен в жертва от Боговете: Пуруша – индоарии; Гайомарт – иранци; Имир – германи. От плътта му Боговете са сътворили земята, от костите – скалите, от космите – дърветата, от кръвта – морето и водите, от черепа – небосвода, от мозъка – облаците, от дъха му – вятъра. От устата на Пуруша произхождат жреците-брахмани, от ръцете – воините-кшатрии, от краката – земеделците-вайши, от ходилата – ратаите-шудри. Целият видим свят, в който живеем, е едно голямо жертвоприношение (яджна – самскр.). Подобно предание е известно и от наследството на русите.

Има и друго схващане, че Светът (Вселената) произхожда от яйце – Златният зародиш (Хираня габха):

“В началото този свят не е съществувал. Но той започнал да расте… Той се превърнал в яйце. То се разпукало… Едната половина на черупката била сребърна, а другата златна. Сребърната  – това е Земята, златната – Небето. Външната ципа са планините, вътрешната – облаците и мъглите, жилките – реките, а белтъкът – океанът. Това, което там се е родило, е Слънцето… Когато то се е родило, възникнали шумът и грохотът, всички същества и всички желания…”

Чхандогя упанишада

Същата идея, но свързана с гръцката митология, са изказвали орфиците според Атенагор.  В началото са възникнали Водата и Тинята, които дават живот на змея Хронос, породил огромно яйце. От разчупването на яйцето са се образували две половини: Земята (Гея) и Небето (Уран). От вътрешността на яйцето е излязъл безтелесният бог със златни крила Фанес, който олицетворява Вселената. В него са заключени зачатъците на всички отделни светове, семената на боговете, живата материя. Родили са се Любовта и Разумът.

Светът се поделя на три царства: Небесно, Земно и Подземно; съответно Асгард, Мидгард и Утгард – германи; Прав, Яв и Нав – словени. На тях съответствуват трите основни цвята – бяло, червено и черно, според Арийския мироглед. Трите царства се населяват от богове, хора и демони.

Насред Света се издига Световното дърво – Дървото на живота: Идграсил – германи; Бой Терек – хунобългари. То свързва трите царства в едно цялостно Мироздание: с корените си то прониква в Подземното царство, стъблото му преминава през Земното, а с клоните си достига Небесното. Според германското предание от Еддата, Идграсил е ясен, но според вярванията на повечето индоевропейски народи – пеласги, келти, словени, Дървото на живота е Дъбът – дървото на вечния живот, пазителят на горската мъдрост. Кората на дъба е кафява – също свещен цвят. Както Свещеният Дъб свързва трите царства в едно, така и кафявият цвят представлява съчетание от техните цветове – бяло, червено и черно.

Накрай Света се издига Свещената планина: Су Меру – индоарии; Химинбьорг – германи.  Сушата е заобиколена от океан, опасан от огромен змей: Шеша – индоарии; Мидгард – германи; Хронос – елини.

Далечното минало се осмисля като война на боговете; война между божествените племена. Боговете на своя народ или раса воюват срещу демоните: деви срещу асури – индоарии; алпи-диви срещу йореги – хунобългари. Боговете може да воюват и срещу боговете на други народи или раси: олимпийски богове срещу титани – елини; Туата де Данан срещу фомори и Фир Болг – келти (Ирландия); аси срещу вани и великани  – германи. В прадревни времена се е разразил страшен двубой, в който Върховният Бог или един от главните богове е надвил един змей, праобраз на силите на мрака и разрушението: Индра – Вритра; Шива – морския змей Шеша – индоарии; Тешуб – Илуянка – хети; Зевс – Тифон; Аполон – Питон – елини; Перун – Змей Тугарин – руси. За подобен двубой се разказва и в преданията на други народи: Мардук – Тиамат – Месопотамия; Ра – Апоп – египтяни.

Злото възниква там, където природните закони са нарушени. То не може да бъде изцяло унищожено, а само овладяно. След като асите залавят злия вълк Фафнир, Вотан го вързва с верига, която е изплел от всички природни сили. Фафнир олицетворява злото, овладяно със силата на природните закони.

Подобно на Вотан, Шива е овладял кобрата Васуки, навита окоро шията му. Той е поел в гърлото си отровата и, затова то е синьо. Отровата на тази кобра е достатъчна да разруши него самия, както и целия Свят, ако я глътне. По такъв начин Бог Шива е спасил Света от разрушителните сили.

За времето

Съгласно Арийския мироглед, времето е кръгова величина. То протича в кръговрати от различен порядък, включени едни в други – малки, големи и още по-големи. Човешката история се състои от четири епохи-юги. Първата е Златният век-Критаюга – епохата на изначалното съвършенство, а последната е Черната епоха-Калиюга, в края на която живеем днес. През всяка епоха господствува определена раса, а краят и е белязан от някакво световно бедсвие. Това учение е познато от наследствата на индоарии, иранци, елини и келти. Съгласно ведическото учение, тези четири епохи образуват един по-голям кръговрат – Махаюга, с продължителност 12 000 г.

За жертвата, живота и смъртта

Арийците са потомци на безсмъртните Богове и са съизмерими с тях. Според арийските предания, хероите се борят с боговете и понякога ги побеждават: Херкулес – елини; Кухулин – келти; Иджик, който надвива Богинята Самар – хунобългари (Сказание за дъщерята на Кана)*. За ариеца не е прието да се моли на Боговете, той ги призовава за подкрепа в житейските си дела с обряди и жертвоприношения.

За да овладеем злото и за да живеем съгласно природните закони, ние хората сме длъжни да спазваме свещените обряди (ритуали), посветени на природните сили и Боговете; обрядите, завещани ни от Прадедите. Ние ги изпълняваме, за да подредим единичния си живот в съизмеримост с този на Вселената, за да се настроим към кръговратите на Природата, към ритъма на Вселената, към Космическия Ред. Защото словата об-РЯ Д , РИТУ-ал (лат.) и РИТ-ъм (лат.) са свързани с РЕД, което е и РИТА (самскр.). ОБРЯД значи привеждане в РЕД, от общия им арийски-индоевропейски корен.

Жертвоприношението е основният обряд за общуване между човека и бога – първият изпраща душата на жертвеното животно към някой бог, за да го омилостиви и възрадва, а последният трябва да му отвърне с подкрепа и блага. В знак на благодарност към Боговете се жертвува първият плод от всяко благо и начинание: първият житен клас, първото родено добиче, дарява се и първата плячка от войната.

“Един народ, който вярва в себе си, има също така и свой собствен бог. В него се почита всичко, което го извисява, всичките му добродетели. Той отправя своята благодат към нас, изпраща своите дарове към човека, който е длъжен да му благодари за това. Този, който се чувствува богат, ще бъде благословен. Един горд народ се нуждае от Бог, за да му принася жертви.”

Фридрих Ницше

Посредством жертвоприношението се поддържа разбирането за кръговрата на живота – в човешко и вселенско измерение. Убиването и смъртта се осмислят като неизбежно разрушение, необходимо за пречистването и възраждането на живота. Старото трябва да бъде пожертвувано, за да израстне младото. С жертви се отбелязват преходите между кръговратите на времето – смяната на годишните времена, краят на старата година, и на големите времеви кръговрати. В края на всяка голяма епоха – махаюга, Бог Шива разрушава Света с вселенския си танц, прави вселенско жертвоприношение, за го обнови. “Жертвата засилва растежа на Вселената” – Ригведа.

Животът иска жертви! В кръв и пламъци се ражда новият живот!

Индоевропейските народи са  извършвали и жертвоприношения на хора. За умилостивяване на Боговете са принасяли в жертва престъпници и врагове, и този вид човешко жертвоприношение представлява свещено възмездие, а не някакво сатанинско деяние. Според арийското разбиране, правото на достоен живот може да се защити само тогава, когато се заплати с друг живот. Пред Безсмъртните Богове се изявява волята за живот – за пречистване от дегенератите и надмощие над враговете. Човешки жертвоприношения са засвидетелствувани при:

1.             Келтите – принасяли са човешки жертви на капището на Кром Круах – Кървавата глава.

“…Онези, което заболеят от по-тежки болести, а съшо и тези, които постоянно учавствуват в сражения и се излагат на опасности, или принасят в жертва хора, или обещават да извършат това… Те вярват, действително, че ако един човешки живот не бъде заплатен с друг човешки живот, волята на безсмъртните Богове не може да бъде умилостивена; и в обществения, както и в частния живет, те съблюдават обреда на жертвоприношения от същия вид.”

Юлий Цезар

2. Римляните – Юлий Цезар е принесъл човешки жертви на Марсово поле край Рим.

3. Скитите – принасяли са в жертва всеки един на сто военопленници (по Херодот)

4. Германите – принасяли са човешки жертви на Вотан (Меркурий по Тацит)

5. Словените

“…Но когато се срещнат очи в очи със смъртта, било то по време на болест или на война, тогава се заричат, че ако техният бог ги спаси, веднага ще му принесат жертва, и отмине ли ги смъртта, изпълнавот своето обещание и вярват, че са откупили живота си именно с тази жертва.”

Прокопий Кесарийски

6. Българите – Кан Крум е принесъл човешки жертви пред Златната врата при обсадата на Цариград.

“А Крум направил жертвоприношение вън от Златната врата според обичая си, като пренесъл в жертва много хора и животни.”

неизвестен автор

“Това е народ, на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи,у който е купувал достоинството си с кръвта на враговете си.”

Енодий за българите

Да, велика е мъдростта на нашите прадеди! Доброто трябва да се защити с кръв! Доброто трябва да се полее с кръв!

С жертвоприношението е свързан и обичая да се прави от черепа на победения враг чаша, с която да се пият наздравици – така победителят приема жизнената сила (оренда) на врага. Пословична за нас българите е чашата, направена от черепа на император Никифор, с която Канас Ювиги Крум е вдигал своите победни наздравици. Обичаят е засвидетелствуван и при други индоевропейски народи: келти; траки – при племето одриси; германи – с чаши от черепи хероите във Валхала пият кръвта на победените. Най-висшата проява на жертвоприношението е саможертвата – обричането и пожертвуването на собствения живот за благото на Рода и Племето; самопожертвуването в защита на честта и достоинството, като по-добър избор пред плена и измяната. Саможертвата като триумф над смъртта. Идеята за саможертвата е дълбоко залегнала като ценност в основите на Арийския мироглед, и се възпява в преданията на арийските народи. Според германските митове от Еддата, Тир жертвува ръката си, за да бъде заловен и вързан вълкът Фафнир. Вотан дава едното си око в извора на Мимир, прави жертва, за да получи знанието. Вотан прави и още една жертва в името на знанието – той пробожда себе си със свещеното копие в Световното дърво и девет дена виси прикован на него, докато открива руните – знаците на мъдростта. “Жертвата на Один представлява един прастар ритуал. Той отдава своя стар живот и получава нов, понеже той стои девет дни и нощи на дървото, които символизират деветте месеца на женската бременност и последващото след тях раждане. Както едно новородено идва на бял свят с вик, и Один идва викащ при своето новорождение. От този момент  обаче той вече е по-различен – по висок, по-едър и по-бодър.”(Туле-семинар)

Бог Вотан

Величав пример за саможертва ни дава българинът Кочо Честименски от Батак. В разгара на кървавото Баташко клане, той застрелва децата си, жена си и накрая себе си, за да не бъдат поругани от озверелия башибозук. Няма равна по себе си и саможертвата на поручик Димитър Списаревски – небесния рицар, разбил се със своя изтребител във вражеския американски бомбардировач.

Съзнанието за жертвоготовност произтича от вярата в Безсмъртието. След смъртта си хероите и царете продължават да живеят на райски място, отредено само за тях: слънчевият остров Туле – по древногръцки предания; вълшебният остров Авалон – келти; дворецът на Вотан – Валхала  – германи; дворецът на Индра в свещената планина Су Меру – индоарии. Съгласно хунобългарските предания, хероите-алпи живеят на небето, и също са подвластни на Бога на войната – Алп Барин.(Сказание за дъщерята на Кана) Траките са вярвали, че ХЕРОЯТ става безсмъртен ХЕРОС.

В Арийския мироглед е заложено разбирането за душата и тялото в тяхната расова цялост, като неотменни дадености на расата. Съвършенството на душата има смисъл единствено в хармония с телесното съвършенство. “Здрав дух в здраво тяло”, както са казвали древните римляни. Безсмъртието на душата е постижимо само тогава, когато сме изпълнили смисъла на живота си в този свят – преборването за осъществяването на Рода. Безсмъртието, постигнато с хероизъм – това е нашето верую, завещано ни от великите ни арийски Прадеди, потомците на безсмъртните Богове.

Над хората и боговете властвува Съдбата – неизбежна и неумолима. Съдбите на хората се определят от трите Богини на съдбата: мойри – елини; норни – германи; наречници (орисници) в българските вярвания (предание за Крали Марко). Почитани са и от траките. По имена са: Клото, Лахеза и Атропа – елини; Урдур (Съдба), Вернанди (Настояще) и Скулд (Дълг) – германи. Когато човек се ражда, те се явяват при него и наричат какъв ще бъде животът му. Мойрата Клото преде нишката на живота, Лахеза я изтегля, а Атропа я реже и определя дължината на човешкия живот.

Макар и наречниците да предричат какъв ще бъде животът на човека, преди всичко това зависи от неговата собствена воля за порядъчен и съзнателен живот. Според арийското разбиране, не “Бог” или Съдбата наказват човека за грешщките му, а той сам се наказва, като си навлича страдание и бреме – карма, на себе си и на своето поколение, вследствие расово смешение и разпуснат живот. Кармата е противоположност на дхарма – нравственият закон, волята за ред и справедливост. Най-тежката карма е смесването на расите – то отравя кръвта на следващите поколения, и определя лошата им съдба. Затова най-съдбовният избор в живота на човека е изборът на съпруг – с това той решава бъдешето на своя род.

Според индоевропейските разбирания, след смъртта душата напуска тялото и се пренася в Небесното царство (Рая) или Подземното царство (Ада), или продължава да броди по този свят, като върши пакости (таласъм, вампир). При повечето индоевропейски народи погребението става чрез трупополагание, при някои чрез трупоизгаряне – индо-иранци, словени. При траките и индоариите след смъртта на знатен човек неговата (първата) жена е била длъжна да го последва в задгробния живот. Това произтича от разбирането за жената като неделима половина от мъжа – шакти (самскр.), в човешкия и в божествения свят. При българите, келтите и други индоевропейски народи обаче жената се е ползувала с правата на вдовица.

Арийците почитат душите на своита покойници и прадеди през определено време на годината, при прехода есен-зима (около 1-ви ноември). Това е познатият ни празник Велика (Мъжка) задушница; Самаин – келти; Хамаспатмедия – иранци. Чествува се също от балтите и словените. По това време преградата между Земното и Небесното царство се нарушава, и душите на прадедите спохождат живите хора. Според германските вярвания, в бурните зимни нощи вилнее Вотан с воинството си от Валхала. На празника хората устройват тържествена гощавка с вярата, че прадедите идват при тях на вечеря. Така живите възобновяват връзката си с прадедите и спечелват тяхното благоразположени и подкрепа.

Прародителите са изначални божества, свободни от гняв, съвършено чисти, винаги непорочни, надарени с велики добродетели.

За два пъти родените обрядите в чест на Прадедите са по-важни от обрядите в чест на боговете.

Прародителите винаги се задоволяват с жертва на чисти места, на речни брегове, на уединени места.

Закони на Ману

Никой не може да бъде по-голям от Прадедите!

За обществения ред

Арийският мироглед се основава на идеята за троичността – в обществото, в природата и в света на Боговете. Народностната общност се състои от три съсловия, произхождащи от жертвоприношението на великана Пуруша-Гайомарт-Имир. Тези съсловия съответствуват на трите царства на Мирозданието, и носят техните цветове.

Жреците са бялото съсловие. Те са мъдреци, духовници и законотворци. Пазители са на знанията, родовото наследство и Родовия Закон.

Воините са червеното съсловие. Те защитават Царството, и пазят обществения ред. Към воинското съсловие спадат още управниците, осъществяващи изпълнителната власт.

Тружениците са черното съсловие. Те творят земните блага.

Трите съсловия в човешката общество отговарят на Боговете в Небесното царство: господарски богове, богове на войната и богове (богини) на плодородието. Всяка съсловие има свой бог или богове-покровители, и свои храмове, където изпълнява посветените им обряди, и ги призовава за подкрепа в делата си.

По правило върховната власт принадлежи на Царя-Жрец. Той спада към жреческото съсловие, но ръководи всички съсловия, бидейки върховен жрец, върховен военачалник и самодържец. Управлението на царе-жреци от свещени династии обаче е било в сила само при някои индоевропейски народи. В древното Българско Царство държеше Родът Дуло, който не се сродяваше с чужди царски родове, според кимерийския Закон. Подобно управление са имали и древните германи според Тацит, и особено на остров Туле. Убедително свидетелство за свещената династия на Туле ни дава Прокоп. Според неговия разказ, живеещите през VI в. в областта на Белград херули проводили няколко благородници до Туле да изискат човек от царско потекло, който да им стане цар. След като първият избранник починал по пътя, те проводили второ пратеничество, до успешния му край. Името на остров Туле съответствува на Дуло и е свещено за нас, арийците. Туле-Дуло означава Богоустановен Ред, също управляващ по волята на Боговете. Остатъци от това свещено самодържавие са били запазени и в Древния Рим. Там е управлявал цар-жрец – Rex sacrorum, но самите жреци не са участвували в управлението.

За повечето индоевропейски народи е било обичайно жреческото (теократическо) управление. При него царят е от воинското съсловие, и управлява само военните и стопанските дела. Върховната държавна власт е в ръцете на жреческото съсловие, било то орден или каста. По големите държавни дела жреците прокарват волята си чрез царя; без тяхното съгласие на него не е разрешено нито да решава, нито да действува. Такова жреческо управление са имали индоариите, иранците, келтите и словените.

*

*     *

В течение на хилядолетията индоевропейските и атлантските народи не са останали напълно отделени едни от други – несъмнено е имало взаимни прониквания и влияния. Индоевропейците са погълнали част от атлантските народи, а някои народи от атлантски произход са проникнали сред индоевропейците, като са запазили господарското си положение и основните си закони и обичаи. За такъв народ приемаме кимерите, от които произхождат хунобългарите. Как иначе да си обясним обичаите на изкуствена деформация на черепа и трепанации, макар и символични; почитането на Слънцето като Върховен Бог, известно и за масагетите, също от кимерийско потекло; Свещената династия Дуло, която не се е сродявала с други царски родове; и преди всичко цялата усложнена държавна йерархия, с една съвкупност от звания, които не са познати на повечето индоевропейски народи, а имат подобия в най-древните цивилизации на Стария свят? Но към древните българи-кимери са се присъединявали и други народи, потомци на ариите – иранци, траки, готи, и така се е образувала съвременната българска народност. Тези народи са внесли своето изконно индоевропейско наследство в българската духовна съкровищница. Прочее наследството на атлантските и индоевропейските народи са едно духовно богатство, което ще ни помогне да изясним своята народностна съмоличност, и да възродим нашия Арийски мироглед.

Арийският мироглед се основава на следните три принципа:

1. Застъпва идеята за троичния порядък на Мирозданието, пантеона и обществото.

2. Утвърждава  ценността на расата, и йерархията на обществените слоеве.

3. Въздига воинските добродетели и осмисля борбата за господството на Рода в реалния

живот.

Да бъде и да пребъде Болг-Арийският Род!

Да бъде и да пребъде Великата Арийска Раса!

Да бъде и да пребъде Слънчевият Ред!

* В “Сказание за дъщерята на Кана” някои имена на божества и херои са тюркизирани, но описаният там хунобългарски пантеон  е индоевропейски по произход.