http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711:ag&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833Г.?

Десетилетия наред в българската историография доминират манипулации и лъжите на тема руско-турските войни през XVIII – XIX век и отражението им върху съдбата на българския народ.
Тук особено пагубна е ролята на историците русофили, които паралелно с насаждане на робския статут, поведение и дори манталитет на българите, умишлено и целенасочено тровят българското национално достойнство с мита за освободителната мисия на Русия на Балканите.
От десетилетия те следват една и съща схема на обяснение на тези важни събития. Прочетете целия пост »

Понеже заради тази статия ми блокираха сайта, аз ви я представям в оригинал.
3 –ти март
В УикипедиЯ(Свободната енциклопедия), четем “С термина Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяването на българската държавност в резултат от успешната за българите Руско-турската война (1877–1878) (наричана в България Освободителна). Възстановяването на българската държавност е предвидено в прелиминарния Санстефански мирен договор, и е потвърдено и затвърдено и от окончателния акт под формата на международен договор (Берлински договор) на непосредствено последвалия този прелиминарен мирен договор геополитически форум – Берлинския конгрес.”
http://bg.wikipedia.org/…/3_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82_1878…
135 години след тези събития си задаваме въпроса – Как и кога ще възстановим БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ ?
Как ще осъществим освобождаването на българите от Комунистическото робство ?
Събитията, които стават в последно време в България ме накараха, да си задам този въпрос. За Трети път обикновенният българин излиза на улицата, защото ножът е опрял да кокала, но вместо да се замисли, защо се е случило това, той пак охулва, хората, които се опитваха и го измъкваха вече два пъти от калта, в която вкарваше “колата на своя живот”.
Живвайки след събитията от 1990 година избра Жанвиденовото(Жан Василев Виденов е български политик, ръководител на Българската социалистическа партия (БСП) от декември 1991 до декември 1996 година иминистър-председател на България през 1995-1997 година.) правителство и се върна отново към купоните и опашките. Правителството на Иван Костов извади България от кризата и даде на песионерите 13 пенсия. Бизнесът в частния сектор почна да живва и имаше надежда да се оформи “Средна класа” , но ето че комунистите извадиха от магическата шапка цар Симеон( платиха му дълговете и го сложиха за своя маша). Възрастните хора се умилиха, защото бе човек свързан с тяхното детство и без да мислят, гласуваха за него. Започна да управлява Тройната коалиция, която имаше за цел да подготви взимането на цялата власт от Комунистите. На следващите избори през 2005 година купиха Волен Сидеров и обезглавиха основният си опонент- НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНИТЕ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ. Гласуваха си нов закон за изборите и лансираха “човека от народа” Бойко Борисов.
Давам възможност на четящите да направят сравнение между правителството на Иван Костов и това на Бойко Борисов. Сами си правете изводите за интелект, образование и манталитет на членовете им.
Аз ще ви поднеса само двама членове, за останалите ще се осведомите сами. Коментирам само образованието им.
И така : МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. През 1974 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Задочно завършва математика в Софийски университет „Климент Охридски“. Асистент във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1974 г. до 1979 г., а от 1979 г. до 1990 г. е главен асистент в Техническия университет – София, където през 1991 г. става доцент.
БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ-Роден на 13 юни 1959 г. Дипломира се във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.
МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА
Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на Софийски университет “Климент Охридски”. Работил е като адвокат в гр. Кюстендил.
ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ
Роден на 08 април 1965 г.
1988-1992 г.- Образователно-квалификационна степен „магистър“ в НСА гр. София, специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика .
От следващите линкове ще се осведомите подробно за всички министри.
Осемдесет и четвъртото правителство на България управлява от 21 май 1997 до 24 юли 2001 г. с мандат наОбединените демократични сили (ОДС). http://sun450.government.bg/old/bg/cm/index.html; Осемдесет и седмото правителство на България управлява от 27 юли 2009 г. Съставът на 87-то правителство към февруари 2013 година включва: http://www.ndt1.com/article.php/20090723161624254
Та това 87 Правителство на България тези дни отново се опитва да извърти събитията в своя полза. В централните медии се лансира информация, която е в техен интерес и цели да заблуди гледащите първа и втора телевизонни програми. По-голяма част от българите гледат тези телевизии. По радиото също върви информация, която е в техен интерес.
Как смятате, че ще се смени статуквото в политическото пространство на България?
ЧЕСТИТ НАЦИОНЕЛЕН ПРАЗНИК !!!
Светланда Йорданова Рашкова

ЯНУАРИ
Януари си отива
топъл, благ и май смирен,
сякаш, че е уморен.
То не бяха сурвакари,
ден Йорданов, ден Иванов,
че и Бабин ден.
Весели се, плака;
сняг и студ изпрати;
приказни дантели,
бисери от лед.
Тази вечер сбогом казва,
Зимата изпраща го с тъга,
че пристига Малък Сечко,
месецът на Любовта.
Стига, стига се препира,
Любовта е божи дар!
Влюбваш се в каквото искаш
и намираш в него чар.
В белотата на снега,
студината на леда,
в сгряващото вино,
във искрицата живот,
в длъбините на очите,
в топлината на душите.
31.01.2019(20,30ч)
Светланда

НАСТРОЕНИЕ

Когато тръгнеш на море,
изритай ежедневието сиво,
кавгата на далече изпрати
и всички грижи забрави.

Усмивката вземи,
безгрижието също,
романиката, закачливостта
и палавото настроение.

Срещни морето със любов,
задявай се с вълните,
гальовно и кокетно
прегръщай бризът лек.

В нощта тръгни
по лунната пътека,
достигайки до светло
и сияйно утро.

Лъчите първи улови
от длъбините на морето,
изригващи от огнено кълбо
издигащо се бързо към небето.

Здравей, море!
Здравей, мой изгрев!
Здравей, дихание
на знойно лято!

19.07.2021(14,49ч)
Светланда

ПЪВА ЛЯТНА НОЩ
Денят притихна,
прегърна слънцето
и го приспа. Прочетете целия пост »

Старият Видин споделен

НАХВЪРЛЯНИ МИСЛИ – Кат ми пейш Пнкеле, кой ли те слуша!
Отдавна не съм писала нещо, но наближаващите избори ме наведоха на разни мисли, които реших да споделя . Партиите и коалициите се сформираха и регистрираха. Листите с кандидатите се оформиха и дебатите започнаха. Не че ги следя( дебатите ), ама от тук от там научавам за предизборните обещания. Както се казва – огледал се Илия, то пак в тия! Отново се извадиха проекти за магистрали, които вече трябваше да са построени, воден транспорт по Дунав, които също вече трябваше да работи и други такива. Обещава се за новата 21-22 учебна година децата да получат по 300 лева, не се казва обаче къде са останалите пари? От Европейският съюз са отпуснати средства и топреди 10 години за всеки живеещ в България, тоест ББД ( Безусловният Базов доход) , който в момента е по 700лв на възрастен и по 400лв на дете. Тези пари трябва да се дават всеки месец, независимо дали възрастният работи или не. За тези пари не се говори! Част от тях се раздават на “наши хора”, а друга част на циганите, че нали те са основният гласоподавател, а и се научиха да се жалват в Страсбург. А останалите пари са прибрани и се раздават под формата на заеми. И честно да си кажа, никой от кандидатите до този момент не е споменавал за тях. Защо ли?
Има и един друг голям куриоз. От Европейският съюз, пак преди доста години се изпратиха таблети и компютри за училищата, създадоха се научни групи, които почнаха да изработват програма за дистанционно обучение, направиха се електронни учебници и помагала, но какво се оказа по време на пандемията? Таблетите ги няма, защото са раздадени на таксиметровите шофьори срещу заплащане, компютрите, не зная къде са пренасочени, но учениците учат дистанционно по много идиотски начин. Вместо да ползват готовият софтуер и електронните учебници и помагала, децата пишат в тетрадките си и снимат написаното, после го пращат на учителите си, а самите учители се справят, кой както намери за добре, според възможностите на учебният предмет по който преподават. Може би в България има училища с нормално дистанционно обучение, но това което е в моето полезрение е така.
Хората и формациите, които наистина могат да променят нещата и преди и сега или не се допускат до избори или ги “превъзпитават” предварително, както стана с Възраждане или ако ги допуснат, като БНС- Нова демокрация, започват жестоко да плюят по тях.
Гласоподавателите незнаят, че ПП Възраждане е креатив на БСП и смятат, че това е промяната! Настоящето статукво, пък крещи, че БНС-Нова демокрация са фашисти, а гласоподавателят се стряска от думата фашист, защото не знае какво означава, а и защото обича да бъде лъган!
И така, друга алтернатива няма и за това ПРОМЯНА няма да има! То може пък Бог да помогне и промяната да се получи, но ЦИК няма да позволи това. Ще фалшифицира изборните резултати така, както вече ги прогнозират съответните агенции.
Марк Твен е казал – Ако от изборите зависеше нещо, нямаше да са разрешени!

14.03.2021г(19,42ч) Светланда

ЖИВОТ
Дълбокомислено,
живота си отива,
търкаляйки се
валяк по наклона,
че щом баира превали,
надолу става лесно…
То трудно е душице,
баира да изкачваш.
До кле си млад
-Че колко е баир?-
и хукваш
по пътека тясна.
Уж права беше,
а се закриви, в шубраци
някакви се скри.
Коприва парите
и те гори, ти гониш
слънчевото зайче.
Поточе вика ти – Здравей!,
в цветята пърхат пеперуди,
но светлата полянка
покри се изведнъж
със сянка – Гора.
Не само хлад, а и тъма,
и сам пътека дириш…
Да, имаш всичко за храна,
но вълци и чакали вият…
Забавяш ход, дори
във кръг въртиш се
и пак вървиш, вървиш…
Проблясва мисъл – Тез
чукари са върхът!
Баира изкачил си!
Поспираш малко,
дъх поемаш, тършуваш
из натрупаният опит,
пътеката намираш.
Поемаш бодро, че
трудното е зад гърба
и спускаш се със лекота.
Не бързаш, виждаш
от високо, че има
във живота красота,
небе и слънце и луна.
09.01.2021( 12.25ч)Светланда

ЛЕКА НОЩ
Ти виждал ли си
свечеряващо небе
във зимен ден?
Когато синьото
в стомана се превръща, Прочетете целия пост »

Asiya Hyusni
1 час ·
„През 1928 жените в България са имали едно единствено задължение – да чакат мъжете си у дома, докато смирено бродират, готвят или кърпят някой стар чифт чорапи.
През 1928 в България едно момиче с непокорна коса и малък белег над лявата вежда съвсем само напуска малкото градче Карлово, в което е родено, но не за да иде до близката Соколица. Анка Василева Ламбрева се превръща в първата българка околосветски пътешественик, първата, летяла с аероплан над Ламанша, и първата, която показва на всички останали момичета по света, че душата е най-красива единствено в полет.
От Карлово до Нова Зеландия през Истанбул
В Пиперковия карловски род Бог е изсипал пръстената си паница с благословии по необичаен начин. В тая къща винаги се ражда многобройна челяд, но немотията никога не напуска прага ѝ. През 1895, като едно от петте деца, тук проплаква и малката Анка. Въпреки незавидната бедност и трудните условия в погледа на Анка от малка блести някаква различност. Малкото момиче с непокорна коса и леки трапчинки в края на устните има изявен интерес към учението и твърде често задава въпроси, които удивяват със своята точност и зрялост. Първа забелязва това нейната баба, която с тих шепот не спира да ѝ повтаря една единствена фраза: „С вирната глава все напред да вървиш. Назад да не се обръщаш и никога да не се връщаш“. Този шепот се превръща в мантра за бъдещата покорителка на южните морета и случайно или не – нейната баба става орисница на необичайния ѝ път. Едва завършила трети прогимназиален клас, Анка продължава образованието си в Пловдив, след което работи като наемна учителка в Карловско. Следва София, където учи медицина, а по-късно заминава за Цариград, за да продължи образованието си на медицинска сестра в Американския колеж. Именно там през 1922 съдбата решава да хвърли високо своята монета. Анка Ламбрева на едно от нощните си дежурства в болницата край Босфора, в която работи, спасява живота на болния от двустранна бронхопневмония англичанин – господин Тейкън. Благодетелят не забравя протегнатата му ръка и след пет години открива своята спасителка, като ѝ праща еднопосочен билет за град Дънидин, Нова Зеландия, с молба да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928 нашето момиче с гордо вдигната глава, както я е учила нейната баба, заминава за другия край на света, а съдбата доволно се усмихва, защото предстои един наистина грандиозен живот.
Вождът, Дан Колов и нейният персийски принц.
За да стигне до Нова Зеландия, Анка пътува 3 месеца, като преминава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Пристигнала вече в Дънидин, тя не остава просто в ролята си на медицинска сестра. След кратко пътуване до Таити Ламбрева прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги. Този свят ѝ се струва толкова невероятен, че тя детайлно описва странните им ритуали, гейзерите, бликащи около къщите им, и факта, че племето са човекоядци. По време на престоя ѝ се сближава с 85-годишния тогава Мита Таупопоки – вожда на тюканрънгите, и с едни от най-изумителните красавици по тези земи тогава – Тиароа и Сузана. Освен пътешествията Анка запознава обществеността в Оукланд, Уелингтън, Дънидин и други големи градове на острова с историята на България. Тя организира кръжоци по шиене на български шевици, а статии под наслов Непознатата България с нейния подпис се появяват във всички големи новозеландски вестници. През 1929 Ламбрева решава да се върне в България, но не както биха го направили всички останали. Тя е тръгнала от едната страна на земното кълбо, но решава да се върне от другата. При завръщането си преминава през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, с кораб се отправя за Лос Анджелис, Ванкувър, Торонто и Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. Прелита със самолет Ламанша като пътник, ставайки първата жена в света, някога правила това. Следват Париж, от който с влак заминава за Германия, а оттам параход по Дунав я отвежда през зимата на 1930 до Видин. Ако си мислите, че историята свършва дотук, съдбата отново ще ви се усмихне и ще ви помоли да си помислите пак. Анка Ламбрева, която говори свободно 7 езика, кара мотоциклет с лекотата, която язди кон и основава болници навсякъде по света, където пътува – предприема второ околосветско пътешествие. За три години тя обикаля 42 страни, като не пропуска да се появи на поредната битка в Париж на самия Дан Колов. Там в типичния ѝ неподражаем стил излиза на ринга облечена в българска носия, поднасяйки му букет ароматни рози с пожелание за успех и още легендарни победи. Втората световна война я заварва в Иран, където категорично отказва на самия външен министър да се откаже от българското си поданство, за което решение е заточена в концлагера Мио-Мие в Ливан. Ужасният живот в лагера я подтиква да убеди главния комендант да се основе болница, в която тя и доброволци започват да се грижат за ранените. Именно в нея Анка се запознава с бъдещия си съпруг – младия персиец Райян Ахмад Дин, когото не само излекува от тежките рани, но и на когото категорично подарява сърцето си.
Полет завинаги
Двамата с Райян са освободени от лагера през 1943, а при завръщането им в Иран нейният персийски принц ѝ подарява 3 села в знак на безрезервна почит. Двамата осиновяват син, когото наричат Килмарс, и не спират да пътуват. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. Анка Василева Ламбрева се завръща в България през 1970 след смъртта на своя съпруг, а очите си затваря завинаги в родното Карлово на 18 февруари 1976, почти навършила 81 години. Тя кръщава една от книгите си Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета, като думите ѝ остават завинаги в сърцата на всички, които са я срещали по пътя: „Видях света и се връщам в България с още повече любов. България – когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд“. Ние пък сме сигурни, че светът с уважение сваля старата си шапка и прави нисък реверанс към един грандиозен живот. Този на царицата от Карлово. Царицата на Южните морета.“