Категория Стихове

УЧИЛИЩНА РАПСОДИЯ

Природата е в унисон

с децата!

Дори и слънцето

не се показва.

Къде изчезна светлината?

Духовността,

къде изчезна?

Напред науката е слънце,

в душете вече

тя не грей.

Школото неин храм не е!

Изкуствено пресилен

празник, по-скоро

суета на глупостта.

Душите – пусти са,

сърцата – празни.

Искрици няма,

пламък да разпалят,

та буен огън – мисъл,

да гори.

Плаче, тя – Природата,

за своите чада,

изгубили желание

и страст.

Дъжд ще вали,

дано покълнат

семената,

оставени от нашите

деди.

Вплетените в бабини

шевици – любов и знания

ни озарят и грейнат

детските зеници

изпълнени със светлина.

15.09.2023 / 8,40ч/

Светланда

ОДА ЗА ПРОХЛАДАТА

О, прохладо! О, прохладо!

На колене стоим пред теб,

че дни на ред печем се ний

на клада, разпалвана от

жарко слънце.

Разтваряй, разтваряй, разтваряй!

Викове навред се чуват,

когато полъх твой

едничък сетим.

Разтваряме, врати, прозорци

желана гостенко да влезеш.

Ако обаче под ръка

пристъпяш със Дъждец любим,

желана трижди ти ще бъдеш.

Но чула въжделенията наши

Жегата се разбесня.

Сеткавици и гръм изпрати!

Дъждът прегърна я,

сълзи зарони тя.

О, прохладо! О, прохладо!

27.07.2023 / 8,30 сутринта/

Светланда

РОЖДЕН ДЕН
66 — дяволско число !
Дали аз дявола
ще срещна,
или пък с дяволии
тя ще е изпълнена?
Каквато и да е
поредната година
от наниза в житейският
ми път, ще ме дари
със радости и скърби,
с любов, тъга и
всички дребнички
неща, що в
щастие живота ни
превръщат .
Здравейте мои 66!
Посрещам ви с
усмивка и вълнение,
с разтворени обятия
и истинска любов.
Години мои и
златнички и
сребърни,
събрали в себе си
добро и зло

ЖИВОТ
Самотна лодка
се люлее…
Една изгубена душа.
Полюшва се и
тихо пее…
Звукът гальовно
се понася, прегръща
морските вълни,
издига се
до небесата,
люлее се
на слънчеви лъчи.
Немирен вятър
го понася, прегръща
снежни върхове.
Стопява той
ледът в сърцата
и мигом
ручеи на любовта
изригват – потоци буйни,
изпепелени чувства
прегръщат своята съдба.
Река от болка стават –
ту бурна и пенлива,
ту мрачна и свенлива,
ту тиха и спокойна
потъват във море
наречено живот!

ЯНУАРИ
Януари си отива
топъл, благ и май смирен,
сякаш, че е уморен.
То не бяха сурвакари,
ден Йорданов, ден Иванов,
че и Бабин ден.
Весели се, плака;
сняг и студ изпрати;
приказни дантели,
бисери от лед.
Тази вечер сбогом казва,
Зимата изпраща го с тъга,
че пристига Малък Сечко,
месецът на Любовта.
Стига, стига се препира,
Любовта е божи дар!
Влюбваш се в каквото искаш
и намираш в него чар.
В белотата на снега,
студината на леда,
в сгряващото вино,
във искрицата живот,
в длъбините на очите,
в топлината на душите.
31.01.2019(20,30ч)
Светланда

НАСТРОЕНИЕ

Когато тръгнеш на море,
изритай ежедневието сиво,
кавгата на далече изпрати
и всички грижи забрави.

Усмивката вземи,
безгрижието също,
романиката, закачливостта
и палавото настроение.

Срещни морето със любов,
задявай се с вълните,
гальовно и кокетно
прегръщай бризът лек.

В нощта тръгни
по лунната пътека,
достигайки до светло
и сияйно утро.

Лъчите първи улови
от длъбините на морето,
изригващи от огнено кълбо
издигащо се бързо към небето.

Здравей, море!
Здравей, мой изгрев!
Здравей, дихание
на знойно лято!

19.07.2021(14,49ч)
Светланда

ПЪВА ЛЯТНА НОЩ
Денят притихна,
прегърна слънцето
и го приспа. Прочети цялата публикация »

ЖИВОТ
Дълбокомислено,
живота си отива,
търкаляйки се
валяк по наклона,
че щом баира превали,
надолу става лесно…
То трудно е душице,
баира да изкачваш.
До кле си млад
-Че колко е баир?-
и хукваш
по пътека тясна.
Уж права беше,
а се закриви, в шубраци
някакви се скри.
Коприва парите
и те гори, ти гониш
слънчевото зайче.
Поточе вика ти – Здравей!,
в цветята пърхат пеперуди,
но светлата полянка
покри се изведнъж
със сянка – Гора.
Не само хлад, а и тъма,
и сам пътека дириш…
Да, имаш всичко за храна,
но вълци и чакали вият…
Забавяш ход, дори
във кръг въртиш се
и пак вървиш, вървиш…
Проблясва мисъл – Тез
чукари са върхът!
Баира изкачил си!
Поспираш малко,
дъх поемаш, тършуваш
из натрупаният опит,
пътеката намираш.
Поемаш бодро, че
трудното е зад гърба
и спускаш се със лекота.
Не бързаш, виждаш
от високо, че има
във живота красота,
небе и слънце и луна.
09.01.2021( 12.25ч)Светланда

ЛЕКА НОЩ
Ти виждал ли си
свечеряващо небе
във зимен ден?
Когато синьото
в стомана се превръща, Прочети цялата публикация »

ИЗНЕНАДА

Петък чука на вратата,
аз лежа сама в кревата…
Седмицата отлетя,
вятър сякаш я отвя!
Ужким понеделник беше,
а пък вторник как течеше…
Сряда някак си я бива,
ама все си е за нещо крива.
Баба казваше горката,
че болели я краката.
Как ще срещне челядта,
с празна чанта и софра?!?
Уф, четвъртък бил
“несвъртък”.
Хукваш нейде от зори,
та доде се свечери и
огледаш се тогаз – петък
пак дошъл при нас!

19.08.2020( 13,41 часа)
Светланда