В периода от 1944-та до 1989г. в България на власт е социалистическият режим. В днешни дни, 24 години след падането му, оценките за него са всевъзможни. Управлението на Българската комунистическа партия(БКП) и нейните лидери понякога е възхвалявано от живелите в него българи, някои сънародници все още милеят по личността на Тодор Живков, спомняйки и за неговото “време”. Много обаче са и онези, които строго критикуват вече сгромолясалия се социализъм, смятат, че наследството което той оставя е нестабилно, а ефектът върху мисленето на хората твърде неблагоприятен. Днес ние обаче няма да се впускаме в толкова екзистенциални и емоционални теми. Напротив, този кратък увод направихме единствено, за да ви напомним времената, за които ще разказваме. Историята ни все пак се развива именно тогава – през далечната 1979г., на едно много интересно място – Института по техническа кибернетика и роботика към Българската академия на науките. Там, през същата тази година, група учени започват разработката на една машина, която за времето си е била истинско постижение – първият български микрокомпютър. След близо година влагане на изключителни усилия първите три броя – едно ограничено количество, вече са факт. Те носят името ИМКО, съкращение на “Индивидуален микрокомпютър). Зад ИМКО-1 стои основно лицето на един учен – роденият в София инженер Иван Марангозов. Първият български персонален компютър става изключително популярен. Разбира се, както може да се досетите, рекламата на родното производство по онова време е била наистина на ниво, но все пак качествата на създадената от инженер Марангозов машина са факт Прочети цялата публикация »

social-consciousness.com   Лайфстайл

Уважаеми Учителю ,Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел. Прочети цялата публикация »

В късният следобед на 1 февруари 1945 г. пред сградата на Съдебната палата са организирани митинги, множеството е обладано от прастарото усещане за кръв, за отмъщение, за жестокост, комплекса на Андрешко да види бирника, закачен на въжето. Развяват се червени знамена, на плакатите с чук и сърп пише само едно – „Смърт!”. Разбира се, сборището е организирано с точно определена гадна цел – да не се позволи свиждане на обречените с роднините, да се осуети евентуална възможност за възражение от страна на бившите държавници и да се бърза, много, много са бързали хората на комунистическата партия да си организират касапницата и да не се даде никаква възможност на многобройните чуждестранни наблюдатели за среща с вече осъдените. И понеже Георги Димитров – Дед и  Трайчо Костов – Спиридонов вече са определили присъдите доста по-рано всичко е подчинено на бързата процедура. Открих във вече обилната документална литература следния прелюбопитен факт – присъдата се чете в късния следобед на 1 февруари/около 16.30 часа/, излъчва се по радиото, заглушено от виковете на митингуващите комунисти. Нека припомним, че много от роднините на арестуваните са изселени в страната, където радиото в ония години си е лукс, достъпът до съдебната зала е строго ограничен, а вестниците излизат със закъснение на следния ден – 2 февруари. На този 2 февруари присъдите отново са прочетени по радиото – този път спокойно и уверено, когато вече бившите регенти, министри и депутати са били разстреляни! Дори след прочитането на присъдите на другия ден главния обвинител Георги Петров казва по радиото: „Народните представители, които не са получили смъртни присъди, могат повторно да бъдат съдени и подведени под отговорност от „местните народни обвинители” и съответно съдени в избирателните им райони, като могат да получат смъртни присъди.” Прочети цялата публикация »

Статията е на Костадин Костадинов – http://kostadin.eu/about/

Чували ли сте за Малък Самоков? А за Търново, Малиград, Павлово, Лозенград? И да сте чували, днес трудно ще ги намерите на картата, защото имената им отдавна са сменени. Това са стари български градове и паланки, останали в Турция след първата национална катастрофа на България през 1913 г. Добре известно е, че след тази година всички българи от Източна Тракия са изселени на няколко вълни. Последните остатъци от нашите сънародници са буквално изметени от турците през 1926 г., когато остават само няколко стотици семейства в градовете Одрин, Лозенград и Цариград. Към настоящия момент се счита, че българи има само в Цариград и Одрин, като в първия град те наброяват официално 500 души, а във втория са едва няколко семейства. Прочети цялата публикация »

Къде е златният резерв на България, защо знакови личности са убити, а едно разследване тъне в забвение. Отговорите на тези въпроси се опитва да намери общинският съветник от ПП “Нова сила” Тихомир Томов. Публикуваме версията му без редакторска намеса:

Мнозина говорят и пишат за златните залежи на България и тази тема наистина е важна.

Но само НОВА СИЛА не престава да напомня за златния резерв на страната ни – златото, което е обработено като активи на БНБ и трябва да служи като обезпечение на българския лев.

Къде е всъщност златният резерв понастоящем и защо всички правителства през последните години мълчат по темата?

През 2008 година проговори един участник в някои значими събития, състояли се в България през времето на последния “преход”. Той разказа за конкретни действия по източването на банките в аферата “Акрам”, която афера не е изолиран случай, и поднесе интересна версия за трагедията с 14-те войничета, изгорели като факли на Околовръстното шосе на София. Нека си припомним тази трагедия, според нейната официална трактовка:

На 11 август 1995 година, към 22.30 часа, военен камион “ГАЗ 53А” пътува по Околовръстното шосе. В него се возят 15 войници от Поделение 58410 на Транспортни войски. Според официалната информация войниците се връщат от “частен обект” в близката местност Манастирски ливади. Изведнъж камионът пламва, от пътуващите оцелява само един – 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. (И до днес той отказва да прави каквито и да било изявления по случая, семейството му също отказва коментар.)

Иво Карамански заяви, че се е движил след военния камион, но на няколко пъти даде противоречиви показания.

Пуснат беше слух, че по камиона било стреляно, но по погрешка – стрелбата била предназначена за автомобила на Карамански.

Тогавашният шеф на Прокуратурата на въоръжените сили – полк. Николай Колев – започна да търси доказателства за стрелбата. Наблюдаващият прокурор по делото – полк. Кирил Гогев – нареди експертиза, която да изясни каква е била стрелбата. За целта части от камиона бяха изпратени извън България. За резултата от експертизата нищо не се чу.

Години по-късно за златния резерв беше споменато във връзка с личността на тогавашния министър на финансите Милен Велчев.

Според информационния източник, за който споменах, войничетата са натоварили златния резерв на България на специален самолет, който е изнесъл златото извън нашата страна, в изпълнение на разпореждане на Андрей Луканов. Дотогава златото се е съхранявало в Мавзолея на Георги Димитров, която сграда е била свързана с тунели със сградите на Парламента, БНБ и бившия Партиен дом. А нещастните войничета са били ликвидирани, за да не останат неудобни свидетели. Години по-късно е бил изнесен извън България и натрупаният междувременно златен резерв.

Румен Петков и Бойко Великов се опитаха да съдят за клевета споменатия информационен източник. Те загубиха делата. Но интересното е, че и Румен Петков, и Бойко Великов се жалваха, че са оклеветени само за участие в източването на банките. За златния резерв всички замълчаха.

Да си припомним още факти:
Андрей Луканов беше убит (има версия, че убийството му през 1996 година е било инсценировка).
Иво Карамански беше убит.
Прокурорът полк. Николай Колев беше убит.
Мавзолеят беше разрушен.
Трагедията с изгорелите войничета остана неизяснена.
Управляващите ни убеждават, че ние, българите, живеем в забележителна финансова стабилност. В действителност сме стабилно най-бедните икономически в Европа.
За златния резерв всички управляващи мълчат…

СВЕТОВНОИЗВЕСТЕН УЧЕН АТЕИСТ ДОКАЗА, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА

Професор Антъни Флу

Абсолютен шок за научния свят предизвика изказване на известния професор по философия Антъни Флу.

Традиции свадьбы в Китае

В древнем Китае перед свадьбой молодым составлялись http://best-kupidon.com/services/536055“ target=“_blank“>гороскопы. Вначале сваты со стороны жениха приносили записку родным невесте, в которой указывались точные дата, время и место рождения. На него делали гороскоп. После этого, такую же процедуру совершали для невесты. При благоприятном гороскопе заключался брачный договор, приносились подарки невесте. http://best-kupidon.com/services/536078“ target=“_blank“>День свадьбывыбирался особенно тщательно, учитывая не только день, но и время. Прочети цялата публикация »