МАЩЕХА

В навечерието на 6 септември си задавам въпроса : България – Мащеха или Майка е за живеещите в нея хора?

Ще започна разсъжденията си от най-тесния кръг, градът в който живея – Русе..

Вчера в него присъстваха една дузина велможи, начело с Бойко Борисов. Рязаха ленти на завършени обекти за ремонт в града – Дунав мост и Централният градски площад.

Оказа се, че за моста е внесен асфалт от Унгария, а за площада – плочки от Китай. Защо ? – питам аз. Нямаме ли си асфалтови бази или пък гранит ? Що за въпрос ? Имаме разбира се – и асфалтови бази и гранит, но нали трябва да се даде работа на българи, а и трябва да им се плащат заплати. Това са пари от бюджета на държавата, а тези пари могат да отидат в нечии джобове от управляващите. Купуваме от чужбина, спестяваме от заплати и естествено оставяме хора без работа, абе що ни е на нас икономика. Що трябва да си болим главата, като може по лесния начин – нямащите работа в Родината, ще отидат в Чужбина – така управляващите няма да имат грижа за тях, а они като се върнат ще внесат пари, защото требе да се живее…

А сега да поразсъждаваме в национален мащаб. Що са ни Атомни централи или Газопроводи? Да го боли само главата министъра на Енергетиката. То сума си пари ще трябват за строеж, ами за заплати? О, много ще се охарчи държавата, па и години наред ако работят тези неща – олеле колко пари ще требят!?!…А пък от друга страна ще трябва да намалее цената на тока и газта. А, така не бива …. На народа ще му олекне и ще почне да мисли за кво ли не ! А, НЕ !!!

Ще вземе да избере някои по-умни и по-можещи и тогава, какво ще правят днешните ?…

Така си е добре – нека електората пъшка и мърмори, а управляващите ще  си толерират Циганите, че без тяхните гласове  са за никъде…

И завършвам пак с въпроса – България Мащеха или Майка е за живеещите в нея хора?

4.9.2011г

Русе                                           Светланда Йорданова Рашкова

http://www.peshera.org/khrono/khrono-09_3.html#01

РАЗМИСЛИ ЗА ЛЯТОТО

Лято- очаквано от всички, но не знам защо? Голяма част от хората го свързват с отпуски, море и слънце. Да така е, но замисля ли се установявам, че това е най-натовареното време през годината- поне за мен. От дете лятото за мен е така. Като съвсем малка – по два лагера(море и планина) . За другите може да е почивка, но за мен не. Лагерът си има свой живот и ред. Как може да си почине човек и да се разтовари, когато някой постоянно го организира? Ежедневието е изпълнено с много мероприятия, но нито едно не е по твое желание и решение. Следователно човек е натоварен и то много.

В гимназията и в института отново за лятото ми оставаше един месец. В тях времена лятото ходехме на бригади по цял месец. Селското стопанство не можеше без нас. Отново живота ми бе вкарван в руслото на лагера. Бригадите бяха лагер с полагане на труд в селското стопанство- плажът беше полето. Отново организирани мероприятия. В месеца, който оставаше свободен трябваше да се намери време за общуване с родителите и близките, да се подредят нещата за следващата година и евентуално да се намери време за почивка- време в което може да се чете, да се кара колело или ролкови кънки, време за самата мен. Тези откъснати мигове бяха твърде малко.

А после, когато ме завъртя и семейният живот, лятото се превърна в най-тежкият сезон. В рамките на отпуската трябва да заведеш детето на море или планина, да посетиш роднините, да направиш зимнината, ремонта и ако можеш да си починеш. Дори имахме лав за времето след почивката на море или планина – да си починем от почивката.

Сега, когато работата ми е такава, че не съм обвързана с отпуска установявам, че нещата за лятото са си същите. Времето отново е заето с много неща, които не могат да се предвидят и които не са свързани с “почивка”. Това е сезонът, когато приятелите ти живеещи извън България започват да си идват за по 1-2 седмици и ти гледаш да се срещнеш поне за час с всеки от тях. Интернета ти дава възможност да общуваш през цялата година, но човек има нужда и от личен контакт. Ремонти започват на всякъде покрай теб, че и ти сам започваш такъв. Изводът е, че отново влизаш в рамките на организиран процес, организиран не от теб а от обществото.

Анализирайки всичко това си задавам въпроса – Защо всички казват, че Лятото е най-хубавия сезон? Не знам! За мен Лятото е най пощурелия сезон. Може би жегата променя съзнанието и хората пощуряват, а може би просто моето светоусещане е такова… Абе не обичам Лятото! Много е непредсказуемо…

22.8.2011г

Русе                                                     Светланда Йорданова Рашкова

http://www.youtube.com/watch?v=yUOaq01rj0E&NR=1

ДА СЕ СМЕЕ ЛИ ЧОВЕК ИЛИ ДА ПЛАЧЕ !!!

Ето каква вест научих днес. Цитирам.
Волен Сидеров

“САЩ трябва да платят наем за ползването на военните бази у нас от 2006 до 2011 г., заяви лидерът на „Атака“ Волен Сидеров в декларация от парламентарната трибуна.

По негови изчисления общата сума била около 2 млрд. долара, а можело и да е по-голяма.

Сидеров твърди, че снощи срещнал случайно американския посланик Джеймс Уорлик в заведение и му е представил „сметката“, но Уорлик хвърлил папката на съседната маса и заплашил „да го унищожи“.

Затова Сидеров поиска посланик Уорлик да дойде в парламента и да се извини.

Лидерът на „Атака“ смята, че такова поведение към депутат е обида не толкова към личността, колкото към Народното събрание като цяло.

Освен това Волен Сидеров щял да се обърне към НСО, за да помоли за охрана.

Когато те заплаши посланикът на най-мощната държава, е нормално да се чувстваш застрашен, заяви той.

Лидерът на „Атака“ увери, че срещата е документирана.

Сидеров  обясни, че се опитвал да се срещне с посланика на САЩ от две години, за да му връчи тази сметка, защото не мисли, че е редно най-богатата държава в света да полза безплатно базите ни, докато в същото време България е в криза и няма пари нито за пенсии, нито за здравеопазване.”

Волен Сидеров май не знае следната информация. Пак цитирам:

“Пентагонът ще похарчи над 100 млн. долара за изграждане на нови военни бази в България и Румъния, след като правителството на президента Барак Обама неотдавна се отказа от проекта за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Източна Европа, пише вестникът на въоръжените сили на САЩ „Старс енд страйпс“

Строежът на базата в Румъния ще бъде завършен през следващите два месеца, а базата в България ще бъде открита през 2011 или 2012 г., посочва „Старс енд страйпс“.

Базите, финансирани от САЩ, са притежавани от правителствата на България и Румъния. Те ще бъдат използвани съвместно от САЩ и страните домакини, добави Ръс.”

О този цитат разбираме, че базата още не е построена!!!

Лидерът на Атака дори не е обърнал внимание на следният факт- Базите, финансирани от САЩ, са притежавани от правителствата на България и Румъния. И понеже на него не му е ясно сега простичко ще обясня, какво означава понятието притежавани – това значи, че си собственик на нещо. Всички казваме притежавам, кола, къща или апартамент.  Излиза така, че държавата(Америка), която ще вложи пари в посторяването  на база, която става собственост на Българското правителство ще трябва да плаща наем, за нещо, което тя е построила, и е имала неблагоразумието да го подари на България.

За такъв случай, старите хора казваха – “О,Господи ! Слез да си прибереш вересиите!”

Но вересията в случая е – Волен Сидеров.

Ето какво четем в новината от днес

“Сидеров  обясни, че се опитвал да се срещне с посланика на САЩ от две години, за да му връчи тази сметка, защото не мисли, че е редно най-богатата държава в света да полза безплатно базите ни, докато в същото време България е в криза и няма пари нито за пенсии, нито за здравеопазване.”
Защо този “велик политик”, който се мисли за живия Хитлер, не вземе да си отговори сам на въпроса, защо “България е в криза и няма пари нито за пенсии, нито за здравеопазване.” , за що няма смелостта да нарече нещата с истинските им имена – а именно, че нашите управляващи са виновни за това !

Ще ви отговоря – Идват избори , Волен Сидеров иска да изпълни това, което му е врачувала покойната Вяра Кочовска, а именно, че той ще стане ПРЕЗИДЕНТ НА България, дори и да е за един ден, за да може после да взема президентска пенсия.
И вместо да има наглостта да иска американския “посланик Уорлик да дойде в парламента и да се извини”, да вземе час по скоро той да се извини на посланика. Че отново станахме за смях пред света с неговото не политическо държание. Просто той в стремежа си за власт, е забравил, какво е нормално човешко държание, а да не говорим, че това не е държание на политик.

13.5.2011г

Русе                                               Светланда Йорданова Рашкова

АБСУРДЪТ НА АБСУРДИТЕ

Годината е преди 1970 година. Действието се развива в с. Пиперково окръг Русенски. Това е моето детство. В селото има един магазин- смесен. Така ги наричаха. Там се продават колбаси, оцет, олио, гуменки, сирене, телевизори хладилници и всичко…

Моят баща го включват в комисия за проверка на този магазин, като член.Поредната провокация на комунистите! При тази ревизия се оказва ,че от магазина липсват доста неща – телевизор, храдилник и все такива големи работи. Обвияемият за липсата е – естествено – БАЩА МИ (Фашистът). Да се чудиш и да се маеш?!… Как може човек, който е член на комисия за проверка и ревизия на магазина да е откраднал всичката тази стока?!

Що ли се чудя? Комунистическа промисъл!

Е нали по майчина линия съм КОМУНИСТ и чичо Христо синът на брата на дядо ми Стойчо, съумя да разбере абсурда и да се обади където трябва и баща ми не влезе в затвора вместо истинският крадец. Но какво му коства всичко това …, той си е знаел?!!

Абсурд!Абсурд! Абсурд!

И защо ли тази вечер се сетих затова?!…

Може би защото подобни АБСУРДИ все още съществуват !?!…

08.01.2011година

24,44 часа

Русе

Светланда Йорданова Рашкова

РАЗМИСЛИ

Народо психологията на съвремения българин е много особена.Да вземем например начинът му на водене на разговор: Може с часове да е разговарял с даденият човек,но когато този човек си тръгне още дълго време се говори с него в антрето или на вратата.

Най-сладки са разговорите на отворена врата.Сякаш притегателната сила е огромна,приказките на друго място не са така сладки.Или да вземем разговор през оградата,през терасата изобщо през някаква преграда.Като че ли хората се страхуват да се гледат право в очите и тези места им дават възможност да бъдат защитени и същевременно откровени.
Май самочувствието на българина го няма и къде ли се е загубило – някъде по пътя на сталинските,вълкочервенковските,тодорживкови и всякакви социалистически методи.Страхът е надделял и е създал стереотип на поведение,от който поколения наред не могат да се отърсят.Наистина начинът на водене на разговор е показател за този страх – винаги трябва да е под сурдинка и в повечето случаи завършва или с кавга и бой или с примиренчески изводи от рода на : “да пази господ” и “дано се оправим”
Много сладки са и разговорите на кьоше или на сред улицата – освен говорещите никой друг не ще ги чуе(мания за подслушване).

Пийне ли си малко българина си развързва езика ,а иначе може изобщо да не говори(или се затваря в себе си или наистина не може да свърже две приказки в изречение).

Къде изчезна доверието и искреността, с които години наред се отличаваше от другите.Защо българите започнаха да се гледат в очите и да се лъжат? Да ли за това няма вина пак “Социализъма” ? Като се замисля …май така ще излезе. По него време искреният и честен човек го смятаха за глупак. А пък сега, този тип хора въобще не могат да се реализират.Че как ще успее такъв човек след като не е крал ,лъгал и убивал ? Как ще бъде приет в гилдията ? Нали няма за какво да го държат изкъсо. Лошото обаче е в това, че честните хора са на изчезване и как ще я кара тази държава …не знам.

А може би не са изчезнали, но така са се затворили в себе си, че никой не може да ги открие.А и защо ли да ги открива?

И така, алкохолът помага в общуването, но границата между отпускане и пиянство е много тънка и май станаха повече алкохолиците?! Е не знам ! Добре ,че го има ИНТЕРНЕТ , достъпна среда за всеки .Да, ама новата ми констатация е ,че младежите се израждат пък в друга насока. Могат с дни да не излязат от къщи , общувайки в мрежата. Там приятели бол,. Можеш да си анонимен колкото си щеш или да качваш нива на дадена игра – поколението на трипръстите.Реалността изчезва и човека е щастлив, но нали трябва да има някой ,който да създава тази реалност ЖИВОТ !

30 юли 2010

Русе     Светланда Йорданова Рашкова

НЯКОИ РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО ЕМИГРАНТ

Всички сме свикнали да смятаме ЕМИГРАНТИТЕ за хора ,прокудени от дадена държава,вследствие на което, в новата Родина са принудени да изтърпят доста трудности ,но в крайна сметка започват да получават повече финансово покритие на своя труд. Имат възможност да получат неща, за които в своята не могат да мечтаят.

Но….. Има едно голямо НО ,за което никой не се е замислял и не го е анализирал.

В емиграция обикновено започват кариерата си от нула. Вършат работа,каквато в собствената си родина(от тук нататък ще говоря само а за България ) никога не биха вършили.Изтърпяват унижения, които в България не биха търпели. И ако им зададеш въпроса – Защо го правите ? – Ще ви отговорят така : В България никога няма да получа такова заплащане,в България никога не бих имал възможност да ползвам тези облаги ,които ползвам тук.В България никога не бих получил това образование. В България не мога да правя наука.В България не мога да се развивам и т.н. Страната, в която живея в момента е уредена ,законите са действащи, управляващите мислят за хората, жизненият стандарт е много пъти по-висок .

А колко от тях си задават въпроса – Защо в България не е така ?

Не го задават, защото трябва да си отговорят по следния начин – НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ! И си казват ,защо да съм аз, като мога да отида и да ползвам вече направеното. Защо да си създавам усилия да вкарам в ред собствената си държава, като по-лесно е като свраката да ползвам вече направеното гняздо.

Защо да ходя по митинги и стачки, като просто си взимам паспорта и отивам там, където ще имам по-добри условия, тука вече всичко е “окрадено”.Нашите политици не са политици, не мислят за просперитета на държавата( а нали са избрани от вас).

ЗАЩО ОБАЧЕ В СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ – Гърция, Румъния,Сърбия, Франция, Германия, Италия, Англия и т.н. ДЪРЖАВАТА я има ???…..Много просто – ХОРАТА ги има !!!…..

Ето, в това се състои ВИНАТА на управляващите през СОЦИАЛИЗМА – унищожиха ХОРАТА.Подмениха човешките ценности.Понятията -чест,достойнство личност – не съществуваха, като понятия, а как да ги има, като човешки качества.

Всички бяха ДРУГАРИ и ДРУГАРКИ -личности нямаше, а щом не си личносткак да имаш достойнство? Щом нямашдостойнство, как ще имаш чест ?

Отговорността беше КОЛЕКТИВНА = БЕЗОТГОВОРНОСТ !

Как ще създаваш общество с хора, които не могат да носят отговорност ?…

Е те това са за мен хората ЕМИГРАНТИ – безотговорни към собствената си държава и за това живеят в държави, където не им се налага да носят отговорност за имиджа на ДЪРЖАВАТА.

Трабва ли да бъдат окайвани ? А кой окайва, хората живеещи в България ,като емигранти – т.е. низвергнати от Родината си, но същевременно създаващи блага за нея.Милеещи за нейния просперитет.Даващи всичко от себе си за нейната ЧЕСТ.

24.8.2010г

Русе  Светланда Йорданова Рашкова

Не мога да си позволя да съдя емигрантите и да им се сърдя, че търсят по-добър живот. Не ги упреквам, че не мислят и за България. Какво е България? Шепа управляващи разбойници, забравили от кой гьол са излезли.

Г-жо vladoan, Вие за кого гласувахте на последните избори ?

Трябва да умеете да правите разлика между ЕМИГРАНТИ  и хора, които благодарение на образованието си са спечелили конкурси и работят в Научни институти, Университети , Заводи,където получават научни степени и ранг на директори благодарение на знанията си.Хора, които няма как да се реализират в България, защото просто липсват такива работни места. Тези хора не са ЕМИГРАНТИ. Те са си на мястото и точно тези хора влагат част от изработеното в България,като подкерпа на близките си. Обикновено те са и хората,които откликват на интелектуалните, политическите и моралните нужди на България. Те са част от цвета на нацията ни и носят славата на България по цял свят. Тези хора,драга ми госпожо не са ЕМИГРАНТИ. Емигранти са всички останали отишли да взимат помощи от съответната държава, отишли да гледат стари хора(сякаш у нас си нямаме), отишли да вършат черната работа, която в България въобще няма да погледнат, отишли да работят работа от рода на проституирането и част от тези хора в България са оставили работни места, като учителски, служителски  демек държавни. Зарязали са апартаменти и семейства, да се чуди човек за какво. Плюли са си в мордата, защото в емигрантство изтърпяват куп унижения, само за да могат да си дойдат в България за две седмици и да покажат “блясък” – ходене на море, ремонт на зъбите и медицински преглед. Всичко това означава, че те не са се вписали в обществото (нито българското , нито това, в което живеят). Защо трябва да им се възхищаваме? ?? Защото спестили за още един апартамент на децата или кола ! Какво всъщност оставят след себе си – куп лайна . Колко от тях са направили като Цветан Радославов ( давам този пример, защото човека е известен, а аз лично познавам доста такива хора )

Роден е в град Свищов през 1863 г. По професия той е учител, а висшето си образование по философия е завършил в Лайпциг, Германия.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война , в която той участва като доброволец , той композира песента „Горда Стара планина„, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на първата демократична Конституция на страната, песента „Мила Родино“ е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където като учител в III-та мъжка гимназия в София смята, че прави истинския си принос в съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица “ Ангел Кънчев “ № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г в София.

Какво мислите ? Дали е имал достатъчно средства ? Да ли е живял в разкош ? Да ли е ставил нещо стойнстно след себе си ?

Явно госпожо, Вие по някаква причина не сте могли да станете  ЕМИГРАНТКА  и много съжалявате за това.” Ех, Светлана Рашкова, много си права! Но аз не мисля за емигрантите. Само че напоследък започнах да си задавам въпроса: защо преди години, когато бях по-млада, по-перспективна, не напуснах България? Нямаше да ми пука и за твоето мнение по този въпрос. Писна ми да ме управляват лъжливи овчарчета, не виждам и светлина в тунела. И как да ми е гот че съм останала тук? Затъваме до гуша в проблеми. От два месеца съм безработна и не мога да си намеря работа…” О, милата , само от 2 месеца е безработна – аз от 1993 година съм безработна, но не съм почнала да хленча, а намирам начин да изкарвам прехраната си, да изуча детето си, да взмимам участие в политическият, социалният и културен живот на нашето българско общество. Оставила съм след себе си куп деца, на които съм дала основата в математиката, нарисувала съм куп картини, написала съм книга “ Пиперково – извор на живот “ с цел запазване на родовата памет(не си напълних хладилника, но я издадох), оставила съм стихотворения, статии, монографии, участвам в политическия живот още от 1989година.Пари нямам , но не се оплаквам. Не съм получавала никога социални помощи, болнични и тем подобни, но намирам начин да живея и творя.

Никъде не споменавате, какво сте работили, какво оставяте след себе си !

С уважение : Светланда Йорданова Рашкова

ЕДИН ПО-ДРУГ ПОГЛЕД КЪМ БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ С ДРУГИ ДУМИ КАКВО БЯХА ЗА МЕН “МЛАДЕЖКИТЕ БРИГАДИ”

Пиша това, обърната с поглед към настоящето и бъдещето поколение.Млади хора,предполагам,че всички около вас възрастни хора са ви разказвали  екзалтирано с любовен  привкус ,колко разкошни и хубави са били “Младежките бригади”,за това реших да ви поднеса собственото си мнение.

За мен те бяха “Концлагер”!Но защо ? – ще ме попитате.

Започвам просто да разказвам, а вие решете сами.

Привилегировани бяха децата учещи в Техникум.Те ходеха на Стаж и им се налагаше много малко да ходят на бригади,но ние учещите в гимназия (Реална,Езикова,Математическа ) бяхме малолетните работници в селското стопанство.Съща беше участта и на студентите.Но поред .

Ученическите бригади биваха – пролетна(2 седмици),лятна(1 месец),есенна(2 седмици) и междинни по необходимост  на Селското стопанство,ако зимата е дошла,а реколтата не е прибрана.

Ние учениците от МГ”Баба Тонка” гр.Русе учили в годините 1971-1975 г ,задължително ходехме 1 месец лятото в консервения комбинат “Дунавия”,където произвеждахме компоти и трушии.Живеехме в Лагер,ама истински,който се намираше на брега на река Дунав.По филмите сте виждали Концлагер(ограда от мрежа ,а вътре бараки) е това беше и  нашият Лагер.Имаше бараки за момичета и бараки за момчета.Във всяка барака бяха настанени от 10 до 30 човека.Леглата бяха нарове с дюшеци.Шкафчета нямаше(държиш си нещата в куфара под нара).Тоалетните бяха в отделна барака,пак разделени на мъжки и женски.Баня няма,но между бараките имаше чешми(една тръба дълга около 10 метра с кранчета през половин метър).Хранехме се в стола на консервения комбинат.

Раздадоха ни дрехи (дочено палто и панталони,които в повечето случаи не ни бяха по мярка), с които трябваше задължително да ходим облечени.
На работа и храна ходехме под строй с песен.Веднъж седмично ни водеха на баня и на кино.През останалото време бяхме в Лагера.Запълваха ни времето с Културно масова дейност – лагерни огньове,четене на марксистко-ленински поучения, мъмрения и похвали.Добре ,че не ни забраняваха да си четем книгите които носим.

Имаше Централен бригадирски щаб със съответните ръководни лица;Окръжен бригадирски щаб и ръководство на съответните Бригади.
В Централния бригадирски щаб бяха хора членове на БКП ,в Окръжните имаше и от ДКМС,а в ръководството на дадена Бригада можеше да има ученици от съответното училище.Всички имаха специални униформи със пагони.Броя на звездите върху пагоните определяше статуса им в ерархията.Всички бяха на заплати и не работеха.От Централния и Окръжния бригадирски щабове ходеха по проверки в Бригадите и на Банкети.Ние работехме на две смени.
Когато приключваше Бригадата се награждаваха победителите в Съревнованието за изпълнение на Плана.Наградите биваха книги,шах,игри.Не ни се плащаше,защото казваха,че каквото сме изработили е отишло за храната ни.Единствено в една от студентските ми бригади(те бяха същите,само че в селското стопанство ) имах щастието да получа някакво заплащане на труда ,който съм положила.

Освен тези Летни Бригади,които също бяха на смени една година Юли месец ,друга година Август, вече споменах,че имаше Пролетни и Есенни(задължителни).Те бяха в помощ на Селското стопанство.Пролетните биваха май-юни,а Есенните : септември-октомври.Работеше се всичко – от плевене,рязане на цвекло,събиране на царевица и грозде до уборка на нива(ако е останало нещо след прибирането на реколтата).

Ще ви разкажа няколко куриоза.Първият ще го нарека “Дядо и ряпа”,като в приказката.

Пратиха ни на едно поле да го плевим от плевели.Ние бяхме ученици в 9 клас.Какъв е бил посева не си спомням,но плевелът беше Рапица,която беше два пъти по-висока от нас и гъста.Класната ни разположи по един на ред и ни пусна да плевим.Ама той плевелът по-голям от нас – един отскубнеш ,за другия викаш помощ,щото сам не можеш да го извадиш.Надали оплевихме и 1/3 от нивата.

А за другият куриоз си представете  синоптично време ,като от филма “Баскервилското куче” – късна есен(края на Ноември),мрачен,мъглив и дъждовен ден.Автобуси ни откарват в 10 часа преди обед и ни оставят в Силистренското поле.Идват да ни приберат към 16 часа.

Берем царевица на ръка.Момичетата берем,а момчетата след нас режат кочаните.Всичко е мокро и след час и ние ставаме мокри.Правим опити да запалим огън,но не успяваме – всичко е мокро.Мъглата не се вдига,а дъждът ръми непрестанно.Това удоволствие трая цяла седмица,а в същото време Другарите от ЦК съобщават ,че в Слистренско преди месец е прибрана всичката реколта,като плановете са преизпълнени.Хубавият спомен,който ни остана бяха дружните песни в автобуса и Робинзон Крузоновските подвизи на полето.

И за да не е толкова мрачен разказът ми ще завърша с една интересна случка.Все пак ние бяхме млади хора и в каквито условия да ни поставеха, намирахме начин да се забавляваме и правехме битието си интересно.

Най-хубаво беше,когато сме на бригада в някое село и ни разквартируваха по къщите.Тогава все пак имаш свобода,като се прибереш ,да можеш да правиш каквото си  искаш.И така,може би бяхме в 10 клас,пратиха ни на бригада в с.Писанец – Русенско.Разквартируваха ни по къщите и ние 5 или 6 момичета ни пратиха  в една   къща.Ама къщата голяма,на два ката и стопаните ни настаниха на втория етаж.И ние момичешка ни работа,почнахме да си правим кафе ,като си слагаме шоколад в него,да се гримираме,модни ревюта и какви ли не дивотии,но най-голямата ни щуротия беше викането на духове.

В помещението между стаите имаше една кръгла маса и ние понеже бяхме чели туй-онуй,решихме да  пробваме.Изчакахме да стане полунощ .Насядахме около масата, хванахме се за ръце и започнахме да произнасяме разни заклинания(не помня какви).По едно време масата се завъртя(не зная дали беше истина или ние си го втълпихме в главите) ние се стреснахме.Толкова се бяхме уплашили,че дори не можахме да извикаме.Приключихме на бързо с експеримента и си легнахме,естествено не мигнахме цяла нощ,а на сутринта не ни се говореше за това.

Светланда Йорданова Рашкова

16.04.2010г.

гр.Русе