Категория Стихове

Младежката ти плитка- сняг посипа,

а огледалото ти в снимки е покрито.

Дари те с бръчки времето- как пипа!

Гласът ти – глух, лицето ти- изпито.

Приведена подреждаш тишината,

праха невидим чистиш упорито…

Домът ни пуст, кънти от самотата,

а слънцето- с пердета тежки скрито!

На скрина пожълтели фотографии,

напомнят дни на празници и скитане,

по оня блян за непознати географии,

от книгите желани и прочитани.

.

Примамена тъгата е в сълзите ти-

държиш ръката ми, мълчиш и стискаш.

Аз виждам- гасне пламъка в очите ти

да чуеш пак, че те обичам искаш…

Ти приказка за мен бе- недовършена –  

сърцето ти- бял ангел го приспиваше!

Една любов от времето прекършена-

в прегръдките ми старчески изстиваше!

 Боби Кастеелс

%%%%% 

Младежката ми плитка – сняг посипа,

ама, че тя дори я няма…

Във огледалото ми

 младостта  е скрита и сякаш

времето е спряло.

Приведена от тежестта на дните,

аз спомените тихо си подреждам

Разглеждам пожълтели фотографии

и спомням си за минали надежди…

Със книгите желани и прочитани,

обхождах светове какви ли не,

че щуро беше мойто скитане,

незримо за човешко битие.

В очите ми сълзите спрели са,

изплакани в изминалите дни…

Но пламък лумва в тях

и днес, че виждам твоята любов.

Слова като – обичам те,

проронваш вече рядко,

но аз си знам и се любувам

на утринните слънчеви лъчи.

Предаваш се и се затваряш

приплаквайки от старостта,

младежкият си дух забравяш

страхуваш се от самота…

Но тя смъртта е нещо

тъй реално и действително…

Ни ма не знаеш – Живота,

има си начало,но  и има край…

22.04. 2014г

Светланда Йорданова Рашкова 

Младежката ти плитка- сняг посипа,

а огледалото ти в снимки е покрито.

Дари те с бръчки времето- как пипа!

Гласът ти – глух, лицето ти- изпито.

Приведена подреждаш тишината,

праха невидим чистиш упорито…

Домът ни пуст, кънти от самотата,

а слънцето- с пердета тежки скрито!

На скрина пожълтели фотографии,

напомнят дни на празници и скитане,

по оня блян за непознати географии,

от книгите желани и прочитани.

.

Примамена тъгата е в сълзите ти-

държиш ръката ми, мълчиш и стискаш.

Аз виждам- гасне пламъка в очите ти

да чуеш пак, че те обичам искаш…

Ти приказка за мен бе- недовършена –  

сърцето ти- бял ангел го приспиваше!

Една любов от времето прекършена-

в прегръдките ми старчески изстиваше!

%%%%%

Младежката ми плитка – сняг посипа,

ама, че тя дори я няма…

Във огледалото ми

 младостта  е скрита и сякаш

времето е спряло.

Приведена от тежестта на дните,

аз спомените тихо си подреждам

Разглеждам пожълтели фотографии

и спомням си за минали надежди…

Със книгите желани и прочитани,

обхождах светове какви ли не,

че щуро беше мойто скитане,

незримо за човешко битие.

В очите ми сълзите спрели са,

изплакани в изминалите дни…

Но пламък лумва в тях

и днес, че виждам твоята любов.

Слова като – обичам те,

проронваш вече рядко,

но аз си знам и се любувам

на утринните слънчеви лъчи.

Предаваш се и се затваряш

приплаквайки от старостта,

младежкият си дух забравяш

страхуваш се от самота…

Но тя смъртта е нещо

тъй реално и действително…

Ни ма не знаеш – Живота,

има си начало,но  и има край…

22.04. 2014г

Светланда Йорданова Рашкова 

НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА!….
/Napolitano/
–––––––

Защо да те имам Любов?
Та… нали вече те имах?!
Остави ме в оня, метох
в онази, кървава зима…
След това ме даде в ръцете
На милостта на твой‘та „сестра“
Бях, като стъпкано цвете,
и я гледах в очите – Смъртта!
Уж сте еднакви – Сестри!
Но… не е – не е така!
Ти.. погубваш души,
а тя… Убива плътта!
Влизаш в нас, като болест,
Жестоко болиш, до… садизъм!
Посяваш в сърцата ни корист
И Его, до… Егоизъм!…
Криле ни даваш – въздигаш ни,
даряваш Рай и мечти,
след туй без милост – убиваш ни,
и… стихваш в тъжни очи…
Защо да те имам – кажи!
Нали хиляди пъти те имах?!
Изживях и мечти и… лъжи,
Неее!
Не си ми вече – Любима!..

Валентин Желязков

Не! Не си ме имал ти!

Ти само си смятал,

че любиш!

В заблуда живял си,

затуй и сестра ми

намрази!

Да можеш да любиш

то значи, дори

подлудяващ от болка,

прощавам, да изречеш.

Горчивият залък

преглътнал, ти

другият да разбереш.

Любов не се дава,

ни взима,

Аз просто съм тук!!!

Пак казвам ти,

не си ме имал!

Ти бъркаш ме

със екстаза, с

желаните твои мечти.

Сестра ми, Смъртта

сравняваш със

тленни неща,

а тя е безсмъртна,

тъй както и аз.

Аз тук съм,

но ти  не ме опозна!

Не ! Не си ме имал!

С лек полъх преминах

край теб, но ти ме

отмина…

22.04.2014

Светланда Йорданова Рашкова

НАСТРОЕНИЕ

Дъждецът си ръми,

ръми, ръми…

Измива пролетно града.

В нюанси на зелено,

великденска премяна

му облича,изпъстрена

със шарени цветя.

Небето си е сиво,

стоманено и мрачно,

но веселото пролетно зелено

го прави някак си

одухотворено.

Здравей! – му казват

бухнали дървета.

Белите цветчета

посипват се,

снежинки същи.

Весели гласчета,

мънички крачета

тревите нагазват,

нищо, че са мокри,

цветчета събират,

върбица заплитат.

Шарени венчета,

ореоли същи

лазарки закичват.

11.04.2014г

Светланда

Днес моят брат стана дядо!

ВЕСТ

Нощес роди се
божество!
Прекрасното, любимо същество!
Принцеса малка,
слънцето на мама,
златото на тати,
радостта на баба,
обичта на дядо.
Първи слънчев лъч
ореол й прави –
лазарско венче.
Мъничко цветче,
капчица роса,
бисерче, мънисто
грейва през деня.
В празника голям,
Цветница наричан,
мъничко цветче,
всички го обичат.
12.04.2014г
Светланда Йорданова Рашкова

ЛАЗАРКА
на Дорияна
Малка Лазарка
си днес,
бабина отмяна,
ще сплетем венче
със теб,
втъквайки във него:
здравецът за здраве,
детелина за късмет,
лаленце за любов,
люлякът за щастие,
върбичката за благослов.
Кошничката със яйца,
в миг ще засияе,
грейва твойто личице,
с цветното венче.
12.04.2014г
Светланда Йорданова Рашкова

ЦВЕТНИЦА
Празник на цветята.
Не, това не е
балът на малката Ида,
това е нещо по-голямо
ЦВЕТНИЦА – Пролет,
Възкресение и още нещо…
Надеждите от Лазарско наричане
и любовта на Възкресение.
Пробуждащата се природа
и търсеща любов.
Бъдете баш вий благословенни,
родени в свят човешки
и носещи за име,
понятно, като цвете.
Цветя или пък хора,
не ще да има избор,
Ако самият не
се привдигнеш
като Лазар сам!

13.0,42013г
Светланда

ПЪЛНОЛУНИЕ

Луната се цъкли
на джама,
огромно и
бяло кълбо,
и казва ти,
че е рано
да станеш
от свойто легло.

Ехидничко
се усмихва,
безсрамно разголва
нощта
и кискайки
се притиска,
към твойта
човешка душа.

Студени лъчи
се преплитат
в стоманена светлина
и призраци
сякаш прелитат
в небесната тишина.

Луната се люшва
и плува,
подгонена от деня.
Любовен танц,
той си танцува
с изгряващата
Зора.

Преплитат се
златните нишки,
на слънчевите
лъчи,
в среброто,
на лодката бяла
– огромна луна…
И новият ден
засиява !…

17.02.2014г

Пазя те, тук отляво…

Ти дойде като сълза.
Като докосване. Беше лято,
и сърцето бездомно стенеше.
Тогава времето спря,
сто взривени слънца
опалиха всичките ми измерения.
Сега пазя те ето тук, отляво,
при шепата мокри тишини,
там където боли от обичане.
И те дишам, и пия те с любов
в дланите, бавно, много бавно,
за да ми стигне за цял живот…

Ванко Николов

За цял живот!

Дали ще стигне?!?

Едва ли???

Търкулнала, сълзата

си отива, в едно

с ефирното докосване.

Мигът, обхванал

всички измерения,

невъзвратимо отлетял…

Но вярвам,  болката

от ляво, ще си остане там.

Такава глътка живина,

ще те пробожда нощем,

когато в тъмната тъма,

проблясва

любовта ми още…

18.03.2014

ПИТАГОРОВА ТЕОРЕМА

Съдбата(а) на квадрат

+ Пътя(b) на квадрат,

ни дава

квадрата на Живота(с)

a² + b² = c²

А щом издигнем

височината  на

своето Латентно его,

три стават

триъгълници – цикли,

в нащо битие.

Най-малкият

триъгълник

на детството

и по-голям,

на младостта,

обхванати

в триъгълник

Кармичен. Прочети цялата публикация »

Любов е думата
за прошка,
и ако липсвя тя
излишни са словата.
Прощавам
ви Приятели
със главно П
и вий на мен
простете,
че прошка иска се тогаз,
когато, любиш някой
и само милите за мен
ще тегнат на душата
дорде не ми простят…
А аз на них
Прощавам!!!
02.03.2014
22.22часа Русе
Светланда Йорданова Рашкова