Категория Стихове

УТРО
Баба зима, вест изпрати,
че потегля веч на път.
Прати свойте дипломати
да ни известят.
Снежко своята дружина
от сабаля разпиля
и снежинки-балерини
втурнаха се по поля.
Покривите украсиха,
а тревата побеля.
С вятър Север те танцуваха,
като рой пчели лудуваха .
Нежно и ефирно,
приказно събиди се града.

29.11.2016(8,38ч)
Светланда

КЪСНА ЕСЕН

Свалиха шарените дрехи,
дърветата в града.
Дъждът прогизна ги
и с черни вейки
стърчат сега.
На мокрия паваж
все още жълти багри,
листата разпилени,
привнасят ведър тон.
А тук таме
треви зелени,
опитват се
да ни развеселят.
Но сивото и черното,
другари днес са верни.
Небето е прегърнало
чернилката земя.
Дъждът вали едва, едва…
Потиснат, мрачен, тъжен,
събужда се града.

09.11.2016г(07.17ч)
Светланда

ЕТЮД
Суета, суетих,
събитие на парвенюта,
незнаещи ни
изказ, нито стих…
Позират, както са видели
случайно в някой филм.
Общуват помежду си
едва ли не светци.
Прехвърчат, като сателити
и като пчели
от цвят, на цвят,
опитвайки се да поемат
културният прашец.
Но как ли ще направят
те своя мед?
Медът на 100% култура
изисква истински творци!
А , где ги те?!?
Затуй ще си побъбрят
за ежедневния живот.
Ще питат как ли са децата,
а внуците дали растат?
Каква ли пенся са взели
и утре пак ли ще вали?
Кога, какви приятели видели
през летните горещи дни.
А музиката е чудесна,
дано заслушат се поне,
Том Джонс ще ги
прехвърли
към други светове…
24.10.2016г
Светланда

Вчера, моята любима внучка ми направи изненада, докъто я люлеех на площадката пред блока. През цялото време съчиняваше стихове и н еми разреши да ги запиша. Успях да запомня едно и сега го запазвам като съкровище.
ЛЮЛКА
Там се люлее герданче,
там се люлее детенце,
там се люлее дървенце,
там се люлее цветенце,
там се люлее люлка,
люлка герданче.
02.10.2016г(12,45ч)
Дорияна

Здравей Октомври!
Пристъпваш плахо,
че палят жарки ,
слънчеви лъчи,
че палавото и
немирно Лято
се гони с южни ветрове.
Любовен плам бушува
в душа му и сърце.
Не вижда теб, а
търси Нея, богинята,
даряваща страстта –
невидимата още Есен .
Търчи по ниви
и поляни примамван
от уханието плодно.
Тъче премяна
за ложето любовно.
01.10.2016г( 14,10ч)
Светланда

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, МАМО!
На 8(осма) дата си родена,
във знойно лято – юлски ден.
Търкаляло се колелото
на твоята съдба и нижели се
дни човешки изпълнени
със радости и болка,
с надежди и мечти.
Търкаляло се колелото,
търкаляло и ето на,
достигнало отново
до година със цифри
символ на безкрайността
8(осмицата) и
0(нулата) до нея.
Безкрайност- любовта,
извираща от твоята душа.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !
Светланда

Сбогуваха се кестените със листата,
предвестници на Есента са те,
кафяви топчета ще падат по земята,
узрели техни плодове.
Щом почне кестенът да пада,
децата тръгват на школо,
в гората почва листопада
и птици сбират се за път.
Зелена още е тревата,
а гроздето налива сок
и Есента е толкоз млада,
че влюбено е Лятото във ней,
а слънцето от ревност жарко грей.
Септември бавничко пристъпя,
не пуща Август да върви,
държат се двама за ръцете
прелитащи над морски ширини.
Лудуват смело със вълните
и гмурват се във длъбини.
Септември, ех Септември,
любовник пръв на Есента
носия нежно из полето,
целувай нейната коса.
Със нежен вятър подлудия,
със жарък ден и хладна нощ,
с гальовен дъжд снага облей й .
Величествена и красива,
поела твоята любов
във ярки багри ще разцъфне.

05.09.2016
Светланда Рашкова

ОСТАНИ
Поредно лято си отива…
поредното за мен,
било ли е щастливо?
Щастливо ще да е
щом още се усмихва
и гони с ветрове,
вълните по море.
С Луната си танцува,
със Слънцето лудува.
Щурците му пригласят,
жужат в нивя пчели,
а нейде там се чуват
и птичите трели.
Звездите го целуват,
Светулки го любуват.
Не бързай Лято! Спри!
Септември те не пуща,
Ти още остани във
родната ни къща.

02.09.2016г
Светланда Рашкова

ЛЯТО
Път извива през полята,
палят слънчеви лъчи,
жито се пече в нивята,
детски смях ечи.

Август тихичко пристъпя,
жарък, огнен, устремен,
сбрал в сърцето и душата
всички цветове.

Страст любовна в нощи крие,
с жар облива светлината,
праща ни във планината
и примамва с морски бриз.

Светланда Рашкова
01.08.2016

ПРЕЧИСТВАНЕ

Продъни се небето!
Нощеска още
зарони то сълзи
и плака,
плака,
плака…
зората чак закри.
Сумрак е всъде!
Дъждът вали,
вали,
вали…
Със сивата си пелена
два дена във един превърна,
Петрово-Павлов ден.
Светците чрез дъжда,
пречиствайки природата
очакват и злините наши
да пречистят.
Да грейне слънце
в нашите души,
любов и мир
да възцари.