Категория Статии

НАЧАЛО

Всеки си има своя съдба и животът му тече в нейното русло. Така и моята съдба ме отведе в Учителският институт в Силистра. И Дунавът все подир мен тече, а може би аз подир него тичам…

Дните мин Прочети цялата публикация »

13.05.2014г ; 19,00 часа ; зала Европа – Русе

Пиша всичко това, след като вече бях на концерта. За него научих от тук:

http://ruse-news.com/zapochvat-avstrijski-muzikalni-sedmitsi-v-ruse/

Но в тази статия се посочва само, че ще е на 13 от 19 часа. Не е посочена залата, в която ще се осъществи концерта. С присъщата ми упоритост разбирам от приятелка, че ще е в Доходното здание. Отивам в уреченият час и експедитивно разбирам, че е в зала Европа. Освен концерта в централната зала има представление на театър. Няма никакви плакати, указания или служители, които могат да насочат хората за съответното място. Прочети цялата публикация »

ЛАЗАРКА
на Дорияна
Малка Лазарка
си днес,
бабина отмяна,
ще сплетем венче
със теб,
втъквайки във него:
здравецът за здраве,
детелина за късмет,
лаленце за любов,
люлякът за щастие,
върбичката за благослов.
Кошничката със яйца,
в миг ще засияе,
грейва твойто личице,
с цветното венче.
12.04.2014г
Светланда Йорданова Рашкова

Днес се стекоха така обстоятелствата, че за два часа прочетох от първата до последната буква един предпочитан български седмичник.

След първия час вече бях преситена от клевети, обиди, епитети като етикети, лепнати на челата на известни бългаари, независимо дали са те политици или от шоу бизнеса. Потресе ме гаврата с действащият в този момент президент на Република България! Имаме ли поне малко свян или респект? Ако някой е престъпил закона, знаем, че до доказване на вината  е невинен. Под статии ширнали се на две страници дори няма подпис, кой е омаскарил съответната личност. В гърлото ми се сэбра горчилка и се наложи да изпуша една цигара, при все че ми се искаше да налапам поне пет-шест наведнъж, та да надвия оня гаден усет в родолюбивата ми душица. Прочети цялата публикация »

Рила е прекрасна и през лятото!!! Не мога да разбера, защо битува усещането, че на планина трябва да се ходи само зимата!?!

Изкарах прекрасна почивка юни месец на Боровец.

Пистите са избуяли ливади, изпълнени с цветя. Тревата е топла и галеща, по нея също маже да се пързаляш. Стаята ни гледаше към една от пистите и сутрин слънцето ни будеше с първите си лъчи.

Но тази почивка ще бъде запомненеа с две ситуации. Едната е поход до двореца Враня, а другата изкачване на Маркуджиците. Прочети цялата публикация »

Лято, като Лято. Годината е някъде 1980 и нещо. Москвичът изприпква до селце и се напълва с оборудване за къмпинг, плюс щайги с домати, пипер, краставици, абе както се казва всевъзможни плодове и зеленчуци.

На другият ден в ранни зори, в тъмна тъмница, тричленното ми семейство поема дългият път към Морето.На морският бряг  в Равда ни очакват приятелите, които като нас са били в други населени места да напълнят багажниците си. Прочети цялата публикация »

Окупацията на студентите в наши дни ме върнаха 23 години на зад. В далечната 1990 година работех, като физик във ВТУ( сега РУ) “ Ангел Кънчев” – Русе.

Това, което направиха тогавашните студенти се нарича истинска ОКУПАЦИЯ. За действията на Софийските студенти можем да си припомним от този линк http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/1299–1990- , но аз ще ви разкажа, за това което сториха тогавашните русенски студенти. Смелостта им беше толкова голяма, че смути ръководството на Университета. Централната сграда на Ректората беше окупирана в истинският смисъл на думата. Както се казва “ Пиле не можеше да прехвръкне!”, а камоли Ректора да влезе в кабинета си. Прочети цялата публикация »

РАЗМИСЛИ – 2011г

Народо психологията на съвремения българин е много особена.Да вземем например начинът му на водене на разговор: Може с часове да е разговарял с даденият човек,но когато този човек си тръгне още дълго време се говори с него в антрето или на вратата.Най-сладки са разговорите на отворена врата.Сякаш притегателната сила е огромна,приказките на друго място не са така сладки.Или да вземем разговор през оградата,през терасата изобщо през някаква преграда.Като че ли хората се страхуват да се гледат право в очите и тези места им дават възможност да бъдат защитени и същевременно откровени.
Май самочувствието на българина го няма и къде ли се е загубило – някъде по пътя на сталинските,вълкочервенковските,тодорживкови и всякакви социалистически методи.Страхът е надделял и е създал стереотип на поведение,от който поколения наред не могат да се отърсят.Наистина начинът на водене на разговор е показател за този страх – винаги трябва да е под сурдинка и в повечето случаи завършва или с кавга и бой или с примиренчески изводи от рода на : “да пази господ” и “дано се оправим” Прочети цялата публикация »

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

Видяна през живота на българина Йордан Павлов

Когато стигнем до въпрос, който засяга българската народопсихология, веднага правя асоциация с  трудовете на Ив. Хаджийски, М. Семов и Цв. Тодоров.

Но в настоящия материал извършвам една по-особена разработка. Основният въпрос в нея е КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ТИТАНИ НА ДУХА В БЪЛГАРИЯ? При разглеждането му обаче ще започна с най-важната констатация от изследването.За да се стигне до възможността да се появят подобни личности, между които на първо място изпъкват имената на Паисий Хилендарски, Г.С.Раковски, Хр. Ботев, З.Стоянов, е необходимо преди това да се е извисила една по-голяма плеяда. Тя, по правило, е известна на по-тесен кръг от хора, предимно учени.Между тях могат да се изброят имена като Йеросхимонах Спиридон, поп Минчо Кънчев, Лука Касъров, Драган Манчов, Маньо Стоянов, П. Маринов и др., и др.

Независимо, че съм се занимавал с делото на повечето от тях, нещо сякаш все ми убягваше при това изследване, чиято тема предварително си бях набелязал.

Напоследък се появиха доста краеведски, родови и етнографски изследвания на ентусиасти и специалисти. Едно от тях обаче, сякаш буквално ми посочи отговора –  „Село Пиперково Русенско” от Светланда Рашкова, а пасажът, който ми достави духовно удовлетворение за дългогодишните ми търсения, бе откъс от автора за нейния баща:

Тази книга посвещавам на баща си ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ ПАВЛОВ, който в последните дни от живота си написа: “Много хора обичат обич за обич, а аз един път обичам дори вече и да не ме обичат никога. Материалната цел за мен в живота не е била никога първа цел за постигане. Аз исках да бъда полезен на обществото с цялата си душа и сърце, с цялото си човеколюбие и омраза към завистта, мошеничеството, кариеризма, егоизма, самолюбието и други подобни пороци намиращи се в съвременното човечество. Обичам те семейство над всичко мило и скъпо, но най-обичам нашата мила Родина, а после теб жено и скъпи рожби. Знам, кратък е живота земен”.

По-нататъшните ми разсъждения върху тази невероятна личност, се базират и на фактологията, предоставена ми от дъщеря му на поставените й от мен въпроси. Този българин е именно един от споменатото множество, което е моделирано буквално от средата и времето, сред които живее. Селото, както се разбира и от заглавието на книгата е Пиперково, община Ценово, Русенско. Времето е средата на XX век. Прочети цялата публикация »