РАЗМИСЛИ – 2011г

Народо психологията на съвремения българин е много особена.Да вземем например начинът му на водене на разговор: Може с часове да е разговарял с даденият човек,но когато този човек си тръгне още дълго време се говори с него в антрето или на вратата.Най-сладки са разговорите на отворена врата.Сякаш притегателната сила е огромна,приказките на друго място не са така сладки.Или да вземем разговор през оградата,през терасата изобщо през някаква преграда.Като че ли хората се страхуват да се гледат право в очите и тези места им дават възможност да бъдат защитени и същевременно откровени.
Май самочувствието на българина го няма и къде ли се е загубило – някъде по пътя на сталинските,вълкочервенковските,тодорживкови и всякакви социалистически методи.Страхът е надделял и е създал стереотип на поведение,от който поколения наред не могат да се отърсят.Наистина начинът на водене на разговор е показател за този страх – винаги трябва да е под сурдинка и в повечето случаи завършва или с кавга и бой или с примиренчески изводи от рода на : “да пази господ” и “дано се оправим”
Много сладки са и разговорите на кьоше или на сред улицата – освен говорещите никой друг не ще ги чуе(мания за подслушване).Пийне ли си малко българина си развързва езика ,а иначе може изобщо да не говори(или се затваря в себе си или наистина не може да свърже две приказки в изречение).Къде изчезна доверието и искреността, с които години наред се отличаваше от другите.Защо българите започнаха да се гледат в очите и да се лъжат? Да ли за това няма вина пак “Социализъма” ? Като се замисля …май така ще излезе. По него време искреният и честен човек го смятаха за глупак. А пък сега, този тип хора въобще не могат да се реализират.Че как ще успее такъв човек след като не е крал ,лъгал и убивал ? Как ще бъде приет в гилдията ? Нали няма за какво да го държат изкъсо. Лошото обаче е в това, че честните хора са на изчезване и как ще я кара тази държава …не знам.А може би не са изчезнали, но така са се затворили в себе си, че никой не може да ги открие.А и защо ли да ги открива?И така, алкохолът помага в общуването, но границата между отпускане и пиянство е много тънка и май станаха повече алкохолиците?! Е не знам ! Добре ,че го има ИНТЕРНЕТ , достъпна среда за всеки .Да, ама новата ми констатация е ,че младежите се израждат пък в друга насока. Могат с дни да не излязат от къщи , общувайки в мрежата. Там приятели бол,. Можеш да си анонимен колкото си щеш или да качваш нива на дадена игра – поколението на трипръстите.Реалността изчезва и човека е щастлив, но нали трябва да има някой ,който да създава тази реалност ЖИВОТ !

 

 

 

 

 

РАЗМИСЛИ – 1995г

–––––––––

Най-трудно е да запазиш себе си в море от сиво ежедневие.В нашето време оцеляват тези с нерви като въжета,тези които са нагли и безскрупулни.Силно емоционалните хора трудно се справят с действителността.Може би във всяко общество във всяка епоха е било така ? – не знам!

Но знам със сигурност,че човек не може да избяга от себе си.

В какво се състои силата на характера? – Може би в лекото преодоляване на ежедневните несгоди,а може би в приемането им такива каквито са.

Кой човек е със силен характер? – този,който действа с разум,без емоции,безцеремонно,съобразявайки се единствено със своите желания или този,който усеща настроенията на хората около себе си и се стреми да не им причини болка.Кой е по-полезен за себе си?Защо бездната между хората расте?Защо те не търсят красивото,възвишеното?Питам се какви са човешките емоционални възможности и си отговарям – безкрайни.Чудя се как успявам да се съвзема след голяма емоционална криза.За да може да усети човек истинска наслада от живота той трябва да вярва в нещо.

А какво е любовта ? – желание да служиш цял живот на някого или силна емоция – привличане,което се усеща с цялото тяло,по-точно с всяка негова фибра,усещане, като при взаимодействие между силни магнитни полета.И двете са много силни чувства.

В единия случай виждаш как покоряваш,а в другия – че си покорен,но и в двата знаеш със сигурност,че си нужен,обаче всичко това обсебва собственото ти АЗ.И в двата случая свободата на личността липсва.Лошото е,че колкото стремежа за личностна свобода е по-голяма,толкова по-става зависим човек.Но какво значи да си свободен?Това значи да си независим,т.е. да не се съобразяваш с околните,а това вече не е ли егоизъм?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИСТРАСТЕН ПОГЛЕД КЪМ БАБА МАРТА

 

 

1 март – Денят на Мартеницата. Това е уникален празник, който в основата си има чисто български корени.

 

 

 

 

Началото на мартеницата произлиза от тази българска свастика (открита е като стенопис в една от гробниците в Старосел). Както се вижда тя е ляво и дясно въртяща се и изразява жизнената енергия на човека – ИН и ЯН; мъжкото и женското начало. До наши дни тя е достигнала като разновидност на всякакви символи, направени от бял и червен конец и подобно на съвременния символ за мартеница – Пижо и Пенда.

За Българската свастика никой не говори, както и никой не говори за т.н. Стара вяра, която е в основата на много неща достигнали до наши дни. В нашето съвремие се знае само за Немската свастика или по-точно – свастиката на Хитлер. Чувайки за нея, повечето люде днес я свързват с нещо лошо, а всъщност нейното начало води от символите на Старата вяра.

 

04.2010г.

 

 

 

 

 

 

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

(“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот от всякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, „ден година храни“, работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи.
Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата; те самите се наричаха „комунисти“ понеже щели да „преобръщат“ света (дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест!). Отвреме-навреме започват да пеят „революционни песни“, и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата.
Запомнил съм само припева, а именно: „Да-а-а живей, живей труда!“. Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила!
След време същите тези „герои“ се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): „Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!“ – така съм я запомнил, истинските думи не помня.
Тия същите станаха управници, тогава запяха друга „песен“ (пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха!), успяха за няколко години да разсипят китното ни село, всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?! Ех, Българио, какво направиха от тебе!“
Ето философията, която съм запомнил от дядо ми Васил, Бог да го прости,)Това е цитат от статията на Ангел Грънчаров –Символът на нашата България – толкова пъти разпъвана от нейните люти врагове, сред които комунистите вземат най-видното място…

Подобен коментар правеше и дядо ми Панайот( бащата на баща ми),защото наистина точно тези хора са взели властта на 9.9.1944година и с и с присъщият си умствен багаж управляваха , че и днес управляват България.

Истината обаче е още по.зловеща., поради което другият ми дядо Стойчо (бащата на майка ми) никога не правеше пред мен коментарии.

Сега от висотата на годините си разбирам защо е мълчал. Всички ние знаем,че новите идеи ,които са прогресивни за дадено време, обикновено се възприемат първо от най-умните, начетените и родени в интелигетни и културни семейства. Ще дам като пример само русенската комунисткса Ана Вентура, чийто баща е бил сред елита на града. Тя както и всички други, които са успели да разберат идеите на Маркс и Енгелс(в нормалните държави трудът на Маркс – Капиталът – и днес е в основата на икономиката им) са тръгнали да ги внедряват и в нашата Родина, но в повечето случаи, тези с истинските разбирания не са останали живи до идването на великата дата 9 септември 1944 година. Такъв е случаят с брата на дядо ми Стойчо – Иван Кръстев.Той е бил един от основателите на комунистическата партия в с. Павел Великотърновско. Има една книга „ С вяра в хората „ от Сава Дълбоков в която подробно са описан т.н. Павелски събития. Всичко случило се там прилича на Баташкото клане по време на турското робство. Няма да се спирам на подробности сега. Ще разкажа на кратко: Лятото на 1944 година предатели издават Павелската група, като ятаци на Горнооряховския партизански отряд. Може да се каже, че арестуват цялата Бежанска махала( хората са преселници Търново Узункюприйско). Училището се превръща в полицейски участък ( и днес като разчоплите мазилката, ще откриете кръвта от разпитите) . Дадо ми и други задържани биват пуснати след 3-4 дневен арест. Остава т.н. ядро на организацията. В него влиза и брата на дядо ми Иван Кръстев. Жените и деца също са били освободени, но съпругата на дядо Иван , баба Иванка, казала” Където мъжът ми , там съм и аз „ и остава с него. В една дъждовна вечер ги натоварват на камион, като им казват, че ще ги карат в Полски тръмбеж в затвора. Валяло дъжд, като изведро , камионът спира извън селото и всички биват разстреляни без съд и присъда. Дядо ми Стойчо престава да си плаща членския внос и се самоизключва от партията. След девети не стана Активен борец. Работеше ,като санитар в болницата с 60 лева заплата, а баба ми имаше 30 лв. пенсия. Никога не съм ги чула да се оплакват и никога не говореха за това, което ви разказвам. Получих тази информация едва, когато работех , като учител и учениците ми трябваше да получат име на пионерският си отряд. Тогава проведох пионерски сбор за даване име на отряд „Героите от село Павел” и на место тогавашният директор на училището и бивш участник в събитията Стоян Николов ни разказа подробно и ни разведе по местата на събитията.

Разказвам ви всичко това, защото след години установих, че живея над предателя на тези хора и че ТОЙ – ПРЕДАТЕЛЯТ  е Активен борец и беше такъв до дните на смъртта си.  Никога не бях разговаря с този си съсед, но веднъж (вече беше болен) се засякохме в асансьора и той ми каза – „ Ти си била Наше момиче! „ – Стреснах се ! Успях само да попитам – Защо ? – а той отговори , ами ти си от Павел ! Да, отговорих аз ,там съм родена, но какво общо имам с вас ? Аз, каза той , съм ходил у вашите . У кои наши , казвам аз си ходил !? А той отговаря – У Кръстеви и започна да ми разказва накратко за това, което знам. Разказът му обаче описа точно сцената с предателя , така  като я разказа чичо Стоян. Човекът не е бил от селото и е изчезнал в момента на залавянето на всички , избягал е през „комшулука” ( врата между дворовете) и никой не е тръгнал да го гони .

Е, сега вече сигурно разбрахте, кои хора след 9.9.1944 година са били на власт. Защото другите, като брата на дядо ми, които са оцелели са влезли под сатъра на Народния съд и са били убити заедно със всички неугодни с присъда „ В името на Народа !”

Днес е 7 ноември – Денят на Великата Октомврийска Социалистическа Революция !

Мисля, че разказът ми е подходящ за този празник.

7.11.2010г

 

 

Алма Матер – 1888-2010?“ – Този лозунг на протестиращите млади хора ми хареса и ме наведе на следния размисъл.

В цял свят хората почитат и държат на престижните си учебни заведения , а у нас се чудят как да ги закрият. То не е от днес. И Софиският университет “ Климент Охридски “  и Свищовският институт “ Ст. Ценов “ от давна да са закрити, но пусто парите ще изчезнат. Но нека обясня под ред.

През Социализъма се опитаха да преименуват Свищовския от Ст. Ценов на Г. Димитров, но основните финанси , които пристигат от сметката на създателите на учебното заведение спряха. Другарчетата зададоха въпрос – Защо ? – Хората управляващи тази банкова сметка им отговориха – В договора не фигурира такова учебно заведение.

И какво мислите стана ? Другарчетата върнаха името на учебното заведение в Свищов отново.

Същото е и със Софиският университет. Братята  Евлоги  и Христо Георгиеви са създателите на Престижното Българско висше учебно заведение и от банковата сметка парите могат да се теглят единствено за това учебно заведение и за тези цели. Sori !!!

Няма как да го закрият, но могат да пренасочат полагащите се пари от Държавния бюджет и да намалят субсидията, за да може примерно да има Уиниверситет в Перник. Защото от този университет могат да се крадат пари.Студентите плащат, а къде отиват парите това вече никой не знае.!?

За Софиския университет атаките са отдавна. По времето на ректорството на проф Биолчев имаше следният куриоз – На Ректорски съвет този велик филолог, заявява, че трябва да се спрат парите на Факултета по физика, защото те произвеждали по 10-20 дипломанта на година, а искали много пари. А видите ли филолозите , почти без пари

Изкарвали всяка година по 200 дипломанта.

Да се смееш ли ? Да плачеш ли? Не знам!

В цял свят се влагат пари в областта на Природоматематическите Науки , защото те са двигателят на прогреса, а у нас ???…

Е, що се чудим, че ще станем Задният двор на Европа. О, знам ! Веднага ще ме оборите – Това е еврейски заговор! Планът за световното преразпределение е такъв !

Абе като планът е такъв, защо не вземат в Москва да закрият престижният Московски университет ? Или в Румъния – Букурещкият ?

Когато ни управляват хора , които не могат да четат какво искате от тях ?

На тях им дайте изрусени, силиконови другарки , лъскави коли и вили с басейни . Нищо, че другарките ще остареят, колите ще се счупят, а басейните ще се изпрзанят. Девизът им е – СЛЕД НАС И ПОТОП !

Тежко и горко на Народ, който го управляват хора, които не знаят потеклото си- Родовият си корен !!!

20.10.2010г

 

 

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.^[1] Когато е щастлив, човек често се смее.

Шастието осмисля живота ни, придава му реланост, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова Щастието е свързано със смисъла на живота. Това, което е противоположно на щастието е страданието.

Има две основни теории за това, какво означава щастие.

Едната е хедонистичната теория. This suggests that happiness – or well-being – is entirely about the attainment of pleasure and the avoidance of pain.
„Това предполага, че щастието – или благосъстояние – е изцяло за постигане на удоволствие и избягване на болката. Колкото повече удоволствие имате и по-малко болка имате, толкова по-щастливи сте и имате по-голямо благосъстояние.”

От друга страна е теорията Eudaimonic. This focuses on meaning, and defines well-being in terms of self realization, ie the extent to which we are fulfilling our potential in life.
„Тук се фокусира върху смисъла, и определя благосъстоянието в условията на самостоятелна реализация, т.е. степента, в която ние изпълняваме нашите потенциални възможности в живота.”

Фром описва истинското щастие, като следствие не от моментно удоволствие, а от човешки растеж. He attached greater value to pursuits that were of importance to humanity as a whole, rather than the individual’s own pleasure alone.
„ Той прилага по-голяма стойност за занимания, които са от значение за човечеството като цяло, а не от удоволствие на индивида сам. „Това е един по-цялостен изглед, той разглеждалицето , като част от по-широк организъм и определя щастието като точката, в която собственото желание съвпада с тава на цялото общество. Това е, когато живееш в съответствие с „daimon“, т.е. „истински самостоятелно“. Важен елемент на щастието е чувство на самодоволство. Дали не искаме да го признаем, много от нас прекарват дните си в постоянна членка на neediness. Ние имаме физически, емоционални и духовни нужди, които ние вярваме, че трябва да бъдат изпълнени, за да изпитаме известна радост.Като сутрешно кафе, общуване с колеги, вкусен обяд или завършването на важен проект. И сме щастливи, когато поне едно от тези желания се изпълни. В известен смисъл, щастието се случва, когато нашия списък с нуждите става заменен с нов списък на физическо, емоционално и духовно удовлетворение.

Друг важен елемент на щастието е чувство за постижение. Помислете колко пъти нашите идеи и планове не успяват. Това създававътрешно напрежение и безпокойство, което от своя страна създава усещане за нещастие. Но когато една идея бъде осъществена или плановете ни се сбъднат, се изпълваме с чувство на еуфория.Щастието може да бъде награда за преодоляване на трудностите. Спечелването на конкурса или получаване на признание за един успешен проект често води до чувството за щастие.За някои от нас щастието може да е задоволяване на материалните нужди,а за други удовлетворяване на духовните. Има една стара поговорка, че парите не могат да купят щастие, но в действителност то може да дойде много близко. За много надница за заплати, мисълта за получаване на достатъчно пари или други материални награди за усилията им със сигурност може да предизвика чувство на щастие. Знаейки, че нашите непосредствени нужди и дори няколко лични желания ще бъдат изпълнени може да бъде много обнадеждаваща, което от своя страна създава чувство за сигурност и щастие. В същия смисъл, много хора намират щастие, след като изслушат едно жизнерадостно духовно послание или прекарат време в разходки в дълбок размисъл или медитация. Щастието може да означава едно усещане за хармония между ума, тялото и духа.

Американската Конституция гарантира правота на ЩАСТИЕ на всеки свой гражданин, но Българската Конституция, не само че не го гарантира, а изобщо не посочва такова. В нашата Конституция фигурира само това.

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.Всеки има право на ЖИВОТ. Но ЖИВОТА не се дава от Държавата. Творящата същност, позната ни като БОГ е тази, която създава живота. Ако няма живот, няма да съществуват и хората, следователно Държавата няма да я има. Как тогава тя ще гарантира правото на Живот ? !

Естествено една Държава може да гарантира единствено правото на.ЩАСТИЕ!!!

Липсата на такава клауза в нашата Конституция води до куп неприятности. А какви могат да бъдат те ще ви разкажа сега.

Излизайки от презумцията, че всеки има право на Щастие, реших да променя Личното с и име и Сагата започна…

Оказа се, че за целта трябва да вляза в съда, т.е. да заведа Гражданско дело. Приятели ми помогнаха и делото бе заведено(декември 2009г), но…, сега трябваше да докажем, коя е причината да искам промяна на името. Конституцията не ми гарантира право на ЩАСТИЕ и се наложи да доказвам, че досегашното ми име ме депресира и т.н.

ИЗВОД : Ако си Нормален и не си Циганин(техните имена се сменят на гишето срещу 2 лева) трудно можеш да направиш каквото и да е.

УРА ! – Делото приключи !( 9 февруари 2010).

След месец излезе РЕШЕНИЕТО НА СЪДА и името ми беше сменено от Светлана на Светланда. Но не мислете, че всичко приключи! О, не ! То тепърва започваше…

Трябваше да получа нов АКТ ЗА РАЖДАНЕ , за да мога да сменя Личната си карта и Шофьорската книжка.

Ще кажете – Е, какво от това ?

Ами, ето какво !Родена съм в село Павел – Великотърновска област, а решението на съда е изпратено в общината на град Русе. И естествено никъде не е заведено, защото просто мястото му не е там, има едномесечен срок в границите на който трябва да се оправят личните документи. Срокът тече от датата на излизане на решението. Звъня в Павел и щастието ми се усмихна, но за малко. Кмета се оказа, моя приятелка от детството. Пращам и копие от решението и 4 лева и тя ми прави кръщелно, но…отново НО. Не може да вземе номер от ЕСГРАОН, защото в Полски Тръмбеш не са получили решението на съда, защото името на селото е сбъркано. Вадя ново решение и пращам приятелка да пита в Службите в Полски Тръмбеш, къде да пратя това решение. Службите казват – в Павел. Пращам го и след три дена получавам новият Акт за раждане с името Светланда. Събирам пари за такса и отивам в Първо районно МВР Русе да сменя личната си карта. В момента тече кампания за смяна на лични документи и мен ме третират по общия ред, а не като частен случай, какъвто всъщност съм. Успявам все пак да разбера, че вече ме има в компютъра под новото име и след известен брой дни успях да подам документите.Това е вече юли месец. Съставиха ми акт , че съм пресрочила времето за това и ми казаха,че трябва да сменя и шофьорската си книжка, защото, когато получа новата лична карта, тя ще стане невалидна (имам ново име). Събирам пари, правя медицинско, плащам необходимата такса и по съвета на приятел специалист отивам да прикачат тези документи към другите. Оказва се , че не може!

ЗАЦИКЛЯНЕ !!! ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ВЪРТЯ В ОМАГЬОСАН КРЪГ – не мога да подам документите за шофорската книжка, без личната карта, а като взема личната карта шофьорската книжка става невалидна !!! Счудих се какво да правя!Реших да се свържа по интернет с Шефа на МВР в Русе, но се оказа, че нямат сайт(в процес на правене). Слава богу, че открих електронната приемна на Министерството на Вътрешните Работи и писах на министърът.Всичко това става през август – месецът на отпуските и не очаквах скорошна развръзка, а времето течеше и като нищо щях да загубя шофьорската си книжка.На 23 август(срока за получаване на лична карта) изчаквайки опашката и обедната почивка, стигам до гишето за получаване. Там ме карат да се подпиша, че съм уведомена за едномесечният срок за издаване на нова шофьорска книжка, след вземане на Личната карта и обявяват шофьорската ми книжка за невалидна от 23 август 2010година.Явно въпреки отпускарското време, хората от министерството си бяха свършили работата, защото сутринта бях получила по пощата писмо от Началника на МВР Русе . Писмото бе хартиено официално с подпис и печат и с копия до министерството.Часът беше почти 16, а едномесечният срок течеше. Реших, че трябва да отида до КАТ, зада разбера поне какво трабва да правя и дали ще се вместя в този срок.На гишето(9) нямаше хора. Подадох всичките документи(решение на съда, медицинско, платени такси и писмото ). Обясних какъв е случаят, но служителката отново ме мина по общата процедура за смяна на шофьорски книжки. Тогава аз я помолих д апрочете писмото на началника си.Тя пак продължи да ми се обяснява и аз я помолих да го прочете до края. Тя го прочете и магията се задейства – без обяснения започна да подава необходимите бланки за попълване и прие документите ми. Слава богу , подадох ги !!!Но я си помислете, какво щеше да стане ако нямах писмото ?!Служителката каза да дойда след месец да си получа новата шофьорска книжка.

Месецът изтича и на 23 септември отивам за книжката. 15,30 селед обяд. В КАТ няма хора по гишетата, но …пак НО !!! Нищо, че няма хора, без номерче служителката не ще да ме обслужи., номерче мога да получа от машината само от 8 до 10 сутринта – АБСУРД , който само в България може да има.

На 24 сутринта отивам за номерче от машината. Опашката от хора е 5 редова и 20 метрова най-малко. Вземах си номерчето и отидох след обяд. В 16 часа на гишето има 10 човека за подаване на докумети и 2 (аз и още една жена) за получаване. След дълги разправии и грубо държание от страна на служителката към 17 часа си получаваме шофьорските книжки. Най- после започнала през 2009 година на 24 септември 2010 година сагата ми приключи.

Е това ако е НОРМАЛНА ДЪРЖАВА – здраве му кажи !Кой ми е крив , че съм БЪЛГАРКА ! Ако бях ЦИГАНКА, щях да дам 2 лева и на гишето в общината да ми сменят името. Е в Америка това е възможно за всички, но в България само за ГОСПОДАРСКАТА РАСА – ЦИГАНИТЕ.

За тях са всички права в тази държава :

1. Правото да не РАБОТЯТ !

2. Правото на ПОМОЩИ !

3. Правото ДА НЕ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ !

4. Правото ДА КРАДАТ !

5. Правото ДА УБИВАТ БЕЗНАКАЗАНО !

Трябвало да ги ИНТЕГРИРАМЕ !? Защо ?!

Ивинявайте Господа управляващи, но защо се оправдавате за бездействието си с това и с Европейския съюз! Прав е Саркози – ако не са циганите , няма кой да гласува за вас ! Малкото от тях, които сами са се интегрирали в обществото , т.е. учат , работят, спазват закона, са потърпевши ,като всички останали БЪЛГАРИ.

28.09.2010г

 

 

 

 

В ПАМЕТ НА БАЩА МИ

На 1 октомври 2010 година се навършват 25 години от смъртта на баща ми Йордан Панайотов Павлов.Моя първи учител в живота.

Родил се на 19 януари 1931 година  в селото, от където Петко Рачев Славейков е започнал писателската си дейност – Пиперково Свищовско (сега Русенско) и до края на дните си поддържаше мястото и камъка на ,който според думите на самия Славейков в автобиографията си ,  е седнал да запише разказите на дядо Драган.

Това е село с почти 500 годишна история и име, което не е променяно от годината на създаването му. На територията му е имало селище още преди 2010 години.

Родителите му са от двата големи рода Паулюути (Павлови – на дядо ми) и Минюути ( Миневи – на баба ми ),чиито отношения са доста сходни с тези на Монтеки и Капулети в „Ромео и Жулиета”. Той е четвърто дете ,но предните три момичета са умирали в детска възраст и когато се ражда му запалват свещ на главата и правят ритуал за оцеляването му(оставят го на кръстопът и който първи го намери му става кръстник ,като го облича в дрешки и го занася на родителите му). Кръстили го Йордан, защото е било Йорданов ден. Раснал е заедно с петимата си братовчеди( съпругата на брата на дядо умира млада и те с баба ми отглеждат децата им като свои) и леля ми Живка, която е родена след него. Виждайки, че детето е умно родителите му го изпращат в Гимназията в Свищов. Живее заедно с приятеля си от село Борис Павлов(фамилията съвпада,но нямат родствена връзка). Природно интелигентен, но и доста суетен винаги е бил в крак с модните тенденции. Разказвал ми е как с нажежен гвоздей са правели букли в прическите си, а брилянтина замествали със захарен разтвор.Голям привърженик на фудбола, пеша се е прибирал от Свищов в Пиперков за мачове , като си носел гуменките на рамо да не се изтъркат.След гимназията отива да учи в Учителски институт в Кюстендил и става начален учител.Преди да започне кариерата си е трябвало да отбие военната си служба. В тях времена момчетата служели 3 години.Пратили го в Свиленград.Още неположил клетва е участвал в истинско сражение. Политически спор между България и Гърция за острови в река Марица е трябвало да бъде разрешен с военни действия. Младите войници положили клетва за вярност към Родината в една царевична нива и отишли на бойното поле.После го пращат във Военното училище във Велико Търново от където излиза като офицер от запаса. До смъртта си през 1985 година беше стигнал до чин Майор. От военното училище най-хубавите му спомени са вечерите на танците. В града е имало специална зала, където са се провеждали. Той беше страхотен танцьор. Научи ме да усещам не само музиката, но и обаянието на всеки танц. Забравях за всичко, когато танцувах с него, а когато танцуваха с майка ми се захласвах по тях. Е, като съвсем малка им досаждах на дансинга, но това е в реда на нещата.

Не че ми е баща, но този човек имаше страхотен усет за красивото и естетиката в живота. Имаше маниерите на светско денди и владееше модните тенденции до съвършенство. От малка ме научи как да се държа във обществото, как да уча, как да се обличам и как да пазарувам.

Казваше ми : „ Всеки човек, трябва да се уважава независимо от това какво ти е сторил. Но любовта и сърцето ти може да получи само истинският ти приятел! „

Ежедневието му потвърждаваше тези думи. Имаше много приятели, но и много „врагове”.  Обичах вечерите, в които се събираха с приятели в къщи. Разговаряха, обсъждаха, коментираха различни теми и винаги свършваха с песни.

С майка ми се запознават, като колеги в с. Хаджидимитрово – Свищовско. И така двамата начални учители се събират на 1 май 1956 година, по настояване на баба ми Божана (майката на баща ми) правят сватба в Пиперково на 6 януари 1957 , а аз съм се родила на 8 март същата година. Той едва не припаднал,като ме видял, защото не бил виждал новородено бебе, а аз съм била синьо-лилава(пъпната ми връв е била увита около врата ми и що не ме е удушила при раждането). Беше грижовен и отговорен баща. Правеше ми куп снимки, водеха ме със себе си на всякъде. Но след 4 години живот на квартира, решава да се прибере в Пиперково, за да създаде по-добри условия за живот на семейството си. Родителите му ни приемат с отворени обятия и на следващата година му помагат да построи нова къща, с всичките удобства(два входа, баня и т.н.). Съвместно осигуриха на мен и брат ми – Божидар нормално детство изпълнено с любов.

Той беше истински учител,  децата го обичаха, а родителите им го уважаваха. Но партийните другари въпреки , че му се пишеха приятели гледаха да вгорчат живота му всякак си. Стресовите ситуации, на които го подлагаха в крайна сметка доведоха до раково заболяване, което причини смъртта му на 45 години.

Организатор и инициатор на културния и спортния живот на селото. Главен изпълнител в театралните постановки, ръководител на група за автентични песни, треньор на футболния отбор, член на ловната дружинка и естествено член на ОФ, а не на БКП. Заклеймен със званието „фашист”, защото немски войници са спали у нас( дядо ми е имал – кръчма, бозаджийница, казан, 200декара земя, 200 глави овце, гора и е давал две стаи от къщата, като квартира, а в селото през войната са преминавали и немски и руски войници. От немските имаме семейна реликва сребърна  монета от 2 райхс марки с ликът на Хинденбург.), естествено пречките в кариерата му са големи. Широко скроен човек, баща ми не се интересуваше от злите хорски езици и независимо от пречките, които му създаваха той работеше и живееше не само за семейството си, а и за селото. На него дължа голямата си любов към всичко българско и уважението , към Родината, независимо, че с годините започвам да се срамувам от нашите политици, но той ме научи да правя разлика между Държава и Родина.
Закърмена с тази любов, успях след неговата смърт да напиша историята на селото и така да завърша делото му. Той и приятелят му Атанас  бяха направили проучвания и бяха записали разкази от столетници на селото, но и двамата починаха преди трудът им да види бял свят, а враговете им го унищожиха след смъртта йм. Независимо от факта, че ценна информация беше унищожена, с упорит 10 годишен труд от моя страна книгата видя бял свят. Озаглавих я „Пиперково – извор на живот „ , а приятелят ми Десо Замора създаде специална картина за корицата, в която се усеща вечността.

Днес е, началото на поредната Нова Учебна година, не случайно пиша тези редове сега.Баща ми беше Учител !

15.9.2010г

 

Всички сме свикнали да смятаме ЕМИГРАНТИТЕ за хора ,прокудени от дадена държава,вследствие на което, в новата Родина са принудени да изтърпят доста трудности ,но в крайна сметка започват да получават повече финансово покритие на своя труд. Имат възможност да получат неща, за които в своята не могат да мечтаят.Но….. Има едно голямо НО ,за което никой не се е замислял и не го е анализирал.В емиграция обикновено започват кариерата си от нула. Вършат работа,каквато в собствената си родина(от тук нататък ще говоря само а за България ) никога не биха вършили.Изтърпяват унижения, които в България не биха търпели. И ако им зададеш въпроса – Защо го правите ? – Ще ви отговорят така : В България никога няма да получа такова заплащане,в България никога не бих имал възможност да ползвам тези облаги ,които ползвам тук.В България никога не бих получил това образование. В България не мога да правя наука.В България не мога да се развивам и т.н. Страната, в която живея в момента е уредена ,законите са действащи, управляващите мислят за хората, жизненият стандарт е много пъти по-висок .                                  А колко от тях си задават въпроса – Защо в България не е така ?                 Не го задават, защото трябва да си отговорят по следния начин – НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ! И си казват ,защо да съм аз, като мога да отида и да ползвам вече направеното. Защо да си създавам усилия да вкарам в ред собствената си държава, като по-лесно е като свраката да ползвам вече направеното гняздо.Защо да ходя по митинги и стачки, като просто си взимам паспорта и отивам там, където ще имам по-добри условия, тука вече всичко е “окрадено”.Нашите политици не са политици, не мислят за просперитета на държавата( а нали са избрани от вас).   ЗАЩО ОБАЧЕ В СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ – Гърция, Румъния,Сърбия, Франция, Германия, Италия, Англия и т.н. ДЪРЖАВАТА я има ???….. Много просто – ХОРАТА ги има !!!…..                                                         Ето, в това се състои ВИНАТА на управляващите през СОЦИАЛИЗМА – унищожиха ХОРАТА.Подмениха човешките ценности.Понятията -чест,достойнство личност – не съществуваха, като понятия, а как да ги има, като човешки качества.Всички бяха ДРУГАРИ и ДРУГАРКИ -личности нямаше, а щом не си личносткак да имаш достойнство? Щом нямашдостойнство, как ще имаш чест ?Отговорността беше КОЛЕКТИВНА = БЕЗОТГОВОРНОСТ ! Как ще създаваш общество с хора, които не могат да носят отговорност ?… Е те това са за мен хората ЕМИГРАНТИ – безотговорни към собствената си държава и за това живеят в държави, където не им се налага да носят отговорност за имиджа на ДЪРЖАВАТА.Трабва ли да бъдат окайвани ? А кой окайва, хората живеещи в България ,като емигранти – т.е. низвергнати от Родината си, но същевременно създаващи блага за нея.Милеещи за нейния просперитет.Даващи всичко от себе си за нейната ЧЕСТ.

24.8.2010г

 

(.. Но не за това ми е думата сега. Искам да кажа нещо за нашите преселници. Те особено силно ме впечатлиха. Разбира се, няма как да не се зарадва човек, когато много често среща там хора, които – като разберат че си българин – се усмихват, ръкуват се и започват да ти говорят на най-чист български език; да не говорим пък за приветливостта, която излъчват тези хора. Екскурзоводите, които ни чакаха във всеки град, бяха все наши хора, и ето за тях най-вече ми се иска да кажа нещо.
Тези хора са нещо като як “мост” между България и Турция. Те по мое мнение са свързващата душевна и духовна нишка между нашите два народа. Тези хора не таят в себе си обида или злоба срещу България – макар че спрямо тях родината се отнесе доста грубо преди време. Но това са горди и достойни хора, които ни уважават и които много обичат родината си – България.
За нас и за тях България е една Родина – понякога се виждаше как сълзи напират в очите им като говореха за България. Казват: “Аз съм роден в Габрово (да речем), завърших там образование, ходя си когато мога по родните места, в родния дом. Най-хубавите ми години минаха там, в родината. Сега работя тук, доволен съм, имам си всичко, но нещо от мен остана там – и няма как да се върне. България на всички нас е в сърцата ни!”. Много емоции и прекрасен пример ни дадоха тези великодушни хора в разговорите, които имахме с тях. Това е най-силното ми впечатление и тук искам да разкажа какво почувствах и до какви “кощунствени” мисли стигнах.)

Тези редове от статията на Ангел Грънчаров ме наведоха на някой размисли.

Някои кръгове от нашето политическо пространство се опитват да извадят дивиденти от една българска трагедия.Така нареченият Етнически конфликт между Българи и Турци се разпалва отново с користна цел.Този път се призовава за подписи към протест за влизането на Турция в Европейския съюз,като се изтъква факта,че турците ще залеят България и че нейните политици не са спазили Ньоския договор и не искат да върнат земите на българските собственици. Не мислете,че разсъждавам върху това безпочвено.Прародителите ми по майчина линия са от Търново Узункюприйско( на снимката са баба ми Теменуга и дядо ми Стойчо – родителите на майка ми) .Следващите редове ще ви дадат точна информация за това селище в днешно време, а аз ще ви разкажа малко повече за него. Използвам част от статия.(По поречието на р. Ергене в Северозападна Турция още помнят дедите на Данчо Грозданов. На 70 км южно от Одрин пет столетия е съществувало с. Търново. Сред основателите му са и прадедите на воеводата, които се връщат в България след 1915 г.След падането ни под турско робство много български семейства бягат на юг в Турция. В Узункюприйско те създават свое село и го наричат Търново. 5 века българите обработват 100 хил. декара земя, развиват скотовъдство и винопроизводство. Там още помнят хубавото червено вино, което са правили българите, разказва Данчо Грозданов, който в средата на септември пътува до Турция, за да проучи родовата си история. Една от махалите в с. Търново се е казвала Грозданови, на бащиния ми род, възрастните в селото още я тачат, разказва Данчо.В с. Търново е имало училище и българска църква, която миналия век турците зазиждат и превръщат в училище. Сега школото е необитаемо, а селото застаряващо.През 1915 г., при започване на войните българите са принудени да напуснат. В селото се заселват гръцки бежанци и то е прекръстено на Байрамлъ, както се казва и до днес.Дедите на Данчо Грозданов се връщат у нас и се заселват в сегашното село Павел, общ. Полски Тръмбеш, където създават Тракийската махала, която през годините е изиграла важна роля в обществения живот на селото. Прадядото, прабабата на Данчо Грозданов и двамата им синове са били ятаци, убити в антифашистката съпротива. Чичо му е бил партизанин в Горнооряховския партизански отряд.)

Сега ще направя извадка от книгата на Димитър Тужаров «Село Търново – Одринско» издадена през 1983 година от Издателство Отечествен фронт.(След завземането от Цариград от османлиите(на 17 юли 1393 година)част от бягащите българи се устремили на юг и се установили край река Ергене.Напуснали бреговете на Янтра, те се заселии край бреговете на Ергене.Прогонени от Царевец Търново, те създали ново селище, което нарекли Търново.Върху старите географски карти от XVII иXVIIIв. и до 1913 година е отбелязано село Търново – на около петнадесет километра североизточно от гр.Узункюпри и около петдесет километра югоизточно от Одрин.В навечерието на Балканската война то е имало 600 къщи с над три хиляди жители от чисто българско потекло.

Село Търново било разположено на левия бряг на река Ергене.Всяко семейство имало двор от 4-5 дка..Землището на селото било над 100 хиляди декара, от които към 40 хиляди обработваема зема.То обхващало двата бряга на реката.”

Ето какво разказва майката на Димитър Тужаров за преселението им от селото.” Беше по Петров ден (12.VII. 1913г).В селото ни пристигна българска войскова част начело със своите командири.Един офицер, който яздеше кон, каза на събралите се на мегдана селяни, че след тях се движи голяма турска войска, която пали и унищожава всичко, което срещне по пътя си.Първенците на селото го помолиха да остане в Търново с войниците си и заедно с нашите мъже да дадат отпор на турците.Молбите и увещанията ни останаха напразни.Войниците си отидоха, като ни заявиха,че са демобилизирани и се прибират по своите домове.

Страшната вест предизвика неописуема паника в селото.Тя завари хората неподготвени – част от жителите бяха на полето, зер беше разгарът на лятото.Поокопитили се, всички започнаха трескаво да се готвят за бягство.Събираха се по фамилии и родове, стягаха разглобените дървени волски коли, натоварваха в тях най-необходимата покъшнина – чувал брашно, алище за завивка, менци, котли, корита и др. и преди всичко децата и жените и потеглиха на северозапад. В проточилият се на километри керван се вляха почти всички жители на село Търново.Хората се обръщаха назад със свито сърце и със сълзи на очи се прощаваха с родното село, оставили на произвола на съдбата дом, покъшнина и имот, и поели път към неизвестното.)

Прадядо ми Кралю(бащата на баба ми Теменуга) и челядта му се заселват в с.Павел Свищовско (Великотърновско), а прадядо ми Кръстьо(бащата на дядо ми Стойчо) в с.Хаджидимитрово Свищовско (Великотърновско).Съпругата на прадядо ми Кръстьо(баба Калина) умира и го оставя с две момчета ( Иван на 4 години и дядо ми Стойчо на 2 години) и той се оженва за баба Керацуда от която има две деца (Стоян и Гоздана).Дядо ми Стойчо е роден в Търново Узункюприйско на 9 март 1910г, а баба ми Теменуга на 3 юни 1912 г.

И така , моята пристрастност към всичко това,което се случва и в днешно време е очевидна.Питам се обаче,защо тези наши политици не градят дивидентите си върху нещо по-конкретно – примерно защо не заведат дело срещу хората ,които подписаха документ, с който се отказват от всичко,което трябваше да ни бъде върнато след изтичането на Ньойския договор.Наследниците на българите дошли от Одринско и Беломорска Тракия, не бяха възмездени, а кой е сложил подписа си върху този предателски за българските интереси документ е лесно да се разбере( знае се институцията и времето, в което е подписан документа).                                                                                              Сега разбирате ли защо тази подписка на ВМРО се обезсмисля!Другото ,което възвателите не могат или не искат да разберат е, че след като Турция влезе в Европейския съюз хората ще могат да общуват безпрепятствено и българският корен оставен по тези земи няма да изчезне!

7.7.2010г – Русе

КЪДЕ СЕ ЗАГУБИ БЪЛГАРСКИЯТ ГЕН

Доклод на научен семинар „ Демографската катастрофа в България” , проведен на 12.7. 2010 г в Русе.
Ще помоля присъстващите за малко търпение.По специалност не съм биолог,но направих този доклад в памет на моя приятел Иван Митев,който беше доктор по Биология и ,който за съжаление си отиде от този свят твърде млад.
Ще започна по-подробно моя доклад,но иначе просто няма смисъл от неговото написване. И така:
Раса – Това е етап от духовната еволюция на човечеството.Пред всяка раса стои определена задача за духовно развитие.Расата се дели на 7 подраси,които всъщност са степени на даденото духовно развитие.Всяка раса се развива стотици години.Сегашните земни хора са преминали през три земни кръга на развитие.(във всеки кръг по седем раси),а сегашните хора са преимуществено от 5 раса на 4 крг.В средите на съвременните хора има представители на отминали раси – 4,даже 3 раса,а също така и представители на зараждащата се 6 раса.Всеки човек,в хода на своят еволюция преминава през всички раси.
Енергийноинформационните (торсионните и пр.)матрици на СЪЗНАНИЕТО(включват много равнища :подсъзнанието,същинското съзнание,осъзнаването,знанието и т.н.) и кристалните решетки са основата на света и пораждат материята на Вселената,както и всички събития,свързани с нея.Чрез вселенските матрици се включваме към неизчерпаемия Източник на енергия и информация във Вселената.Тези матрици имат пространствено-времева структура и съдържат информация за развитието на СЪЗНАНИЕТО на микро-,макро-,мега-, и мета световете във Вселената.Всяка вселенска матрица като структурна енероийнформационна единица(елементарна клетка) на своя микросвят,енергийно се подхранва от съответната енергийно-информационна кристална решетка на микросвета,която на свой ред е матрица на макро света.Последната получава енергия от кристалната решетка на мегасвета.Тази решетка същевременно е и матрица за метасвета и т.н.
Например за съхраняване на генетичната информация на човека и другите белтъчни организми на нашата планета се използват матриците на ДНК и РНК.Това са материални полинуклеотидни биополимери и съответните им полеви структури – акустично-електромагнитни полета – т.нар.вълнови геном,който вече е известен в съвременната наука.На тези генетични енергийноинформационни матрици-дискети в макро-,мега-, и метасветовете съответстват самите кристални енергийноинформационни решетки на паметта,в чиито възли са разположени хиперсвръхфокусирани структури,съдържащи целия обем от генетична информация за конкретната Същност.
Следователно,енергийно информационните матрици на СЪЗНАНИЕТО са схеми-чертежи на Вселената,въз основа на които се изграждат както Човешката ДНК,така и Космическата ДНК на звездните системи.Именно последователният преход от низшите матрици към висшите стои в основата на възникването на живота в Космоса и на неговата еволюция.
Всяка вселенска матрица носи съответна информация,енергия с определена честота и материя,които се разнасят по света от вълни с различен произход.Те материализират различни обекти и събития.Ако един материален обект изгуби енергийноинформационната връзка със своята матрица,тогава енергията го напуска(обектът „старее”),а ако енергията си отиде напълно,тогава обектът изцяло се разрушава.Навсякъде действа законът за подобието и равновесието – „Каквото е горе,такова е и долу” – (онова,което долу,е подобно на онова,което е горе,и трябва да бъде в равновесие с него).При обикновения човек,който не вярва в нищо(няма познания-информация),този баланс е нарушен,което води до ограничено мислене.За да възстанови изгубените връзки с енергийноинформационните матрици,човекът трябва да се включи към тях,като ги активира и напълни с енергия.Матриците поддържат всички включени към тях обекти във времето и пространството,противодействат на тяхното разрушаване,като черпят енергия от материалната си основа.
При всички народи матрицата ,изобразена като мандала,е свещен символ.На санскрит думата”Мандала”означава „платформа на мирозданието”В будизма тя е графично изображение на мистичната Вселена.Съществуват и други имена на матрицата-мандала,например колелото на живота,пръстен,орбита,кръг,окръжност,пространство,съвкупност,общество и др.Думата „Мандала” се използва във всички световни религии и езици,но тези понятия се свеждат до разбирането за нещо кръгло.Най-известна и популярна е индийската мандала Калачакра .Тази мандала олицетворява старата схема на квантовите преходи в пространството през Епохата на Риби.Тя представлява система от „квадратни матрици”,вписани една в друга,а най-външната от тях е вписана в кръг.Среда на всяка от страните на квадратите на Калачакра е нулев канал за прехода на средващо ниво в пространството.За да се извърши преход от едно пространство в друго,трябва да се направи преместването на СЪЗНАНИЕ на 90 градуса.Затова йогите ,които медитират в средата на някои от квадратите на Калачакра могат да преместват своето съзнание в другите светове и измерения.
В нашия космически век древната дума Мандала се трансформира в по-популярния компютърен термин – матрица.Матрицата символизира колелото на времето,колелото на живота,колелото на сансара(на въплъщенията) или битието.Това колело олицетворява зависимостта между поведението на Човека и това,което го очаква като следствие в новото му превъплъщение.В същото време всеки от нас има възможността да коригира своята Съдба.
Историята на сътворението на Вселената и образуването на енергоинформационните матрици на мирозданието са описани подробно от Друнвало Мелхиседек в неговата книга „Древната тайна на Цветето на живота”.
Учените са установили,че връзките между молекулите и атомите на веществата имат електромагнитно-вълнов характер.Това означава,че всеки материален обект,който има кристален строеж,може да се разглежда като кристална решетка от относително стабилни електромагнитни вълни.в чиито възли са разположени елементите на веществата.
Електромагнитно-вълновите решетки на всички кристали са едновременно и енргоинформационни торсионни матрици.Кристалната решетка на електромагнитно-вълновите структури на веществените обекти и енергоинформационна матрица „Цветето на Живота”,
която е схема на построването на мирозданието,са идентични.
Според теорията за кристалния матричен торсионен строеж на мирозданието на Е.Н.Вселенски,енергоинформационните матрици и кристалните решетки са основа на света.Те пораждат материята във Вселената,както и всички събития свързани с нея.Чрез матриците ние се включваме към неизчерпаемия източник на енергията в мирозданието.Матриците имат пространсвено-вълнова структура и съдържат информация за развитието на микро-,макро-,мега- и метасветовете.
Всяка матрица е структурна единица в своя свят и енергийна се подхранва от кристалната му решетка,която на свой ред е матрица в макросвета.Тя получава енергия от кристалната решетка на мегасвета,но в същото време тази решетка е матрица за метасвета.Енергията,информацията и материята,които пътуват в пространството с помощта на вълните от различен произход,като вселенски матрици носят информация за всичко в мирозданието на всички нива.Матриците материализират различни обекти и събития.Всички включени към матрицата обекти се подхранват от нея,във времето и пространството,за сметка на енергията на материалното ниво,което противодейства на разрушаването на тези обекти.
Числовият ред на Фибоначи е в основата не само на различните форми на живот,но и определя преходните нива на СЪЗНАНИЕТО на Расите(Цивилизациите),при които се извършват качествени промени в човешкото съзнание.С други думи,числата от реда на Фибоначи са свещени и са кодове,чрез които става промяната в СЪЗНАНИЕТО на човечеството според енергийноинформационните матрици.До днес на Земята последоватлено са се развили следните пет Раси : 1)Самопородените,2)Родените после – Безкостните; 3)Лемурийците;4)Атлантите и 5) Арийците(славяно-арийците).
Последната пета раса на арийците(да не се бърка с германците)- това е нашата човешка Цивилизация.Очаква ни квантов преход в четириизмерното пространство на ново еволюционно равнище – ШЕСТАТА РАСА .
Всяка Раса се развива от предходната ,като използва натрупаният до тогава опит.Представителите на различните раси имат съвсем различни тела и различни начини за възприемане на реалността.Всяка Раса разработва енергийноинформационни матрици на СЪЗНАНИЕТО на съответното равнище (n) и притежава определено ниво на СЪЗНАНИЕТО.
Под думата съзнание се разбира различните негови равнища:безсъзнанието,подсъзнанието,самото съзнание,осъзнаването,знанието и т.н.
Ще се спра подробно само на Цивилизацията към която принадлежим ние.Петата Раса е родена под знака на Меркурий.Тя се появила по време на късните атланти.Отначало били високи до 2-3 метраПостепенно те се смалявали,а външността им придобивала чертите на съвременния човек.
Първият генетичен експеримент за подобряване на генофонда на петат раса бил проведен от фараон Ехнатон и съпругата му Нефертити – представители на висша извънземна Цивилизация рис. 2-7-1А Б .Тези същества дошли от Сириус – били членове на онова семейство от 32 души,което участвало в планетарното зачатие на човешката раса(раздел 2.4 от книгата – Вселенските матрици)Чрез децата на Ехнатон и нефертити в земната Раса била вкарана извънземна генетична информация(допълнителен чифт хромозоми),за да се повиши нейната разумност,От онзи момент до сега представителите на петата раса имат 46 хромозома(44+2) .(Мулдашев)
Виждаме Ехнатон,Нифертити и техните дъщери – по огромните удължени черепи,големи уши и други признаци личи,че това са представители на извънземна цивилизация.Анатомично и физиологично телата им се различават рязко от човешките.Ехнатон бил висок около 4,5 м ,а Нифертити – около 3,5м!Дъщерите им съответно били много високи.Освен това, Ехнатон и Нифертити имали по две сърца(звездната система Сириус,от където идват има две звезди – Сириус А и сириус Б – и там живите същества имат по две сърца)
Функцията на „третото око” при представителите на нашата Цивилизация почти напълно е изчезнала(изгубени били телепатичните способности и ясновидството),прекъсната била постоянната връзка с енергийно информационното поле на Земята.Ние сме изгубили връзката си с Космоса ,с Природата и сме се отклонили от правилиния път в еволюционното развитие,като сме тръгнали по пътя на технократизма.Представителите на петата Раса започнали да получават основния обем знания чрез зрителния и слуховия анализатор,а в наше време предаваенто на знания вече се осъществява чрез добре разработени езикови системи.
Към началото на XXI век замърсяването на околната среда на Земята достига застрашителни размери,което постави нашата Цивилизация на прага на гибелта.Ние съвсем забравихме за Духовността,за контрола над чувствата,мислите,думите и постъпките си.Човечеството се опитва да компенсира скъсаните връзки с енергийно информационното поле на земята чрез създаването на изкуствени енергийно информационни мрежи под формата на електронни медии,телефони,радио- и телевизионни комуникации ,СОТ-ова и спътникова връзка,както и компютърната мрежа Интернет.Всичко това доведе до замърсяване на общото енергоинформационно пространство на нашата планета(полето на СЪЗНАНИЕТО на земята) и до все по-голяма криза във всички сфери на човешкия живот.
Хората от петата раса се намират на матриците от 8 до 12 ниво на СЪЗНАНИЕ(n=12 ),което отговаря на надсъзнателното равнище на СЪЗНАНИЕ -ние сме високи между 1,5 и 2,1м и имаме 46 хромозоми(44+2).В началото на своето развитие нашата Цивилизация отговаря на числото n=8,а с наближаването на прехода(смяната на полюсите) то ще стане n=12.Преходът към двойника на нашата планета в другия паралелен свят от четвъртото измерение,ще се осъществи при честота 13Hz.Вибрационната честота на нашия свят е в диапазона между 5 и 13 обертон.Ще отбележим,че основната човешка маса изостава в развитието си поради бездуховността и непрекъснатите войни(вибрационната им честота не е достигнала дори 8Hz.Тъй като за шестата раса честотата 8Hz отговаря на животинската сфера,то повечето хора ще извършат този преход на подсъзнателно ниво – чрез смъртта. За да не загинем,трябва да повишим вибрационната си честота и да тръгнем по качествено нов път на духовно развитие.
Честотата на прехода към шестата раса може да се измери – това е така наречената „честота на Шуман” – вълната,която излиза от нашата планета.това е „пулсът” на Земята или нейният ритъм.Дълго време тази честота беше 7,8 Hz и беше толкова стабилна,че военните настройваха по нея приборите си.Но честотата на Шуман постепенно започна да нараства – през 1994г – 8,6Hz ,през 1999 – 11,2Hz,през 2000 – 12Hz, през 2001 – 12,2Hz,през 2003 година достига вече 13Hz.Честотата на Шуман съответства на вибрационната честота на енергойнформационното поле на СЪЗНАНИЕТО на земята.По нея може да се определи на коя матрица на СЪЗНАНИЕТО се намира нашата Земя.
Вече казахме,че чрез децата на Ехнатон и Нефертити в земната раса били вкарани извънземна генетична информация(допълнителен чифт хромозоми),за да се повиши тяхната разумност.От онзи момент до сега представителите на петата Раса имат 46 хромозома(44+2).Това означава,че са 23 двойки числа,а нашият генетичен код се състои от 24 двойки числа..
Години наред със сърцето си усещах,че в основата на Арийската раса стои Българската раса,но не можех да го докажа,понеже не разполагах с точна информация.Ето,че на 11.1.2010г щастието ми се усмихна!Попаднах на една статия от руски учени.В нея се прави анализ на Y хромозомата в ДНК структурата на човека.
И ето какво откриваме : Генотип I2 (предците на род болгар), отличаващи се на 21 мутации от R1а1, което предполага около 462 поколения (по 22 поколения на една мутация), е съществувал отделно от рода R1а1още в -9550 г. или -7240 г. (като хората са живее ли по 20 – 25 години)
13-24-16-11-14-15-11-13-13-13-11-31-17-8-10-11-11-25-15-32-12-14-15-15
I2 – това е нашият генетичен код.Той се сътои от 24 числа,като четвъртото е 11,а дванайстото е 31.
А ето и Арийският код – Наследственият генотип на индусите и всичките изобщо арийци (Персей, Перс):
13-25-16-11(10.53)-11-14-12-12-10-13-11-31-15-9-10-11-11-24-14-20-32-12-15-15-16 Както виждаме, той се състои от 25 числа(знаем,че всяко ново поколение увеличава броя на цифрите в ДНК кода) ,като четвъртото е 11(10,53), а дванадесетото е 31.
При Славяните кода е също от 25 цифри – Наследствения генотип на славяните (генотипа наобщите предци на всичките славяни – Херакъл из рода Персея, Даная):
13-25-16-10(10.46)-11-14-12-12-10-13-11-30-15-9-10-11-11-24-14-20-32-12-15-15-16.
Отново виждаме,че четвъртото число е 10(10,46) ,а дванадесетото 30 .
Това са съвременните Славяни.Генотип на съвременните славяни:
13-24-16-11(10.5?)-11-15-12-12-10-13-11-30-16-9-10-11-11-24-14-20-34-15-15-16-16
Виждаме,че цифрите са вече 16 (с една повече от предишните) и на четвърта позиция стои числото 11(10.5?) , а на дванайста позиция е числото 30.Числото в четвърта позиция,прави връзката,чрез Арийския код с нашия – Български,а числото в дванайста позиция със Славянския код.
Данните са взети от изследванията на Анатолий Колесов. http://www.lebed.com/
Направен е пълен обзор на генетическите изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи(по данни от 23 статии на 17 независими екипа).Изчислени са генетичните разстояния на българите с 80 народа и народности по бащина линия и с 35 по майчина линия.Предложено и мотивирано е въвеждане на етногенетически маркери,които са по-малади генотипове,характеризиращи връзките между народите след тяхното етническо обособяване.Показано е ,че използването на етногенетическите маркери,дава по-прецизни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите.Демонстрирано е,че Българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите съзидатели и разпространителите на земеделието,което е в основата на цивилизацията.Доказано е,че съвременните българи са идентични с прабългарите.Те са индоевропейци,най-близки с народите от западна Европа и с наследниците на траките,а най-далечни със славяните.
През 8-10 хил.пр.Хр.индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа.По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците (Всемирная история,1995),още преди обособяването на отделните им клонове народи(иранци,траки,гърци,илири,келти,хети,немци,славяни,балти и т.н.Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци и особено между европейските им представители(А.Й.Шопов).Данните са взети от изследване проведено в рамките на договор 731 на националния съвет за научни изследвания на Министерството на Науката и образованието.Аз съм използвала статията на Я.Й.Шопов от Института по древни цивилизации – “Генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи”
Целта на това изследавне е проверка на съществуващите представи за произхода на българите и близостта им с други народи с помощтта на фундаментални открития на генетиката и етногенетиката.
Историческа истина е, макар и не много популярна по страниците на българските учебници по история, че територията на Първото българско царство винаги е била разположена по двата бряга на Долния, по-късно и Среден Дунав . Откритите прабългарски некрополи, едно- и двуритуални са разположени от двете страни на Долен Дунав, като големите некрополи в Мунтения са повече, отколкото в Добруджа . Макар столиците Плиска и Преслав да са разположени на юг от Дунав, по-голямата част от територията и прабългарското население са разположени отвъд Дунава. Отразено в Именника на българските владетели. Съдбата на това българско население е добре известна. Бавно и постепенно, в продължение на няколко века неговата територия е превзета от други държави, главно Унгария и Киевска Рус., а после, в течение на 7-8 века то е асимилирано, като оставя хиляди топоними, хидроними и думи в езика на новите народи. За мнозина това може да е неприятно, ненужно или неудобно, но ние трябва да знаем причините за тази асимилация, защото така или иначе тя е част от нашата история.
След създаването си, българската държава се разширява неравномерно, но в точно определени направления. Официалната българска историческа наука твърди, че разширението има за цел да включи все нови и нови територии, населени със славянски племена. В това няма особена логика. Могат обаче да се приведат доказателства, че стратегията за разширение на държавата е била съвсем друга и много по-естествена – да се присъединят онези територии, в които отдавна вече живеят прабългари или родствени на тях племена: южна и югозападна Македония (Котокия) и Трансилвания. В първия район българите се заселват на две вълни, първо по време на Анастасий (491-518 г.) се заселва днешна Южна Албания и Епир (градовете Химара, Бялград), а после в Керамисийското поле и Сярско се заселват българите на Кубер. В това направление най-успешни са действията на Крум (802-814 г.), синът му Омуртаг (814 – 831 г.) и внуците му Маламер (831-836 г.) и Персиян (836-852 г.). В района на Трансилвания заселването е още по-масивно и по-ранно. Още с нашествието на хуните (380-450 г.) и аварите (585 г.), а може би и самостоятелно, в този район се заселват кавказки прабългари, утигури и кутригури. Язигите и роксоланите, ирански племена, родствени на прабългарите, живеят в този район още от III-ти век сл. н.е. По-късно там се настаняват авари (угргури), племена родствени на прабългарите и кутригурите. Най-успешни в това направление са действията на Крум, който заедно с франките разгромява държавата на аварите и присъединява значителна част от нейната територия, населена с авари, прабългари, язиги и роксолани към своята държава. Известно е, че Крум преселва част от аварите и прабългарите на юг от Стара планина, вероятно в района северно от Странджа, където са запазени много прабългарски топоними (град Тутхон, с. Ургури, Кладара, Мургатон, Багатур).
Самата Аспарухова България първоначално е центрирана в района на Северна Добруджа и делтата на Дунав, т.е в т.н. Малка Скития, където още от времето на Одриското царство живеят скитски племена (за това подробно съм написала в книгата си – “Пиперково-извор на живот” ).Днешният център на румънската атомна енергетика, севернодобружанския град Черна водъ (Черна вода на бълг.) носи име, което е буквален превод (калка) на първоначалното скитско име Anxiena(„Черна“). От същата скитска дума е образувано и названието на Черно море, което в изкривен гръцки вариант звучи Понт Евксинос. Самите протославяни (склави, склаби по гръцка терминология), съдържайки значителен ирански суперстрат също са родствени на прабългарите.
Така че, стратегията на Първото българско царство със сигурност е имала за цел нещо банално естествено – „пълно етническо обединение на прабългарите в рамките на една държава“. Общо взето, по времето на Персиян(836-852) обединителната стратегия е завършена успешно и България добива вида, показан на Фиг. 2, 3, 4 и 5. Така създаденото обширно български землище е историческа реалност не толкова, защото за 50, 100 или повече години то очертава границата на една държава, а защото в него живее един многоброен управляващ народ, който оказва силно и трайно влияние върху зика и традициите на всички други народности, населяващи или населявали в последствие тази земя.Данните съм взела от статията на Иван Танев Иванов “Македония изчезва от нашия поглед,както отвъддунавска България навремето изчезна – Защо ?”

Повече информация може да намерите на сайта http://protobulgarians.com

Началото на трагедията с изгубването на българската расова чистота бе сложено със загубването на религиозната ни свобода!Избирайки, християнският “бог”, от наше име Князчето Борис I Михаил, избива нашата аристокрация. Боилските родове биват изклани. Всъщност не. Това е слаба дума. Но има ли дума за “цивилизаторското дело” на онзи дръвник, на който положиха глави толкова много расови великани!? Само 150 години по късно, Василий II Българоубиец довършва започнатото, като подкупва половината от болярите ни с доживотна служба във византииските провинции на Анадола, а другата половина просто праща на дръвника. С окови на ръцете! Но НИКОГА с превита глава. Двестате години византийско робство унизиха Българският народ, но той все още намери сили да се изправи гордо и да воюва за свободата си. И за справедливостта. Тази справедливост, за която толкова отчаяно копнея днес. Но това бе само първият удар. Жестокостта последва след това. Едва изправила се на крака България бе подложена на татарски опустошителни нашествия платени от Венеция и Византия. България бе насилена да се раздели на три заради цар предател. Цар оставил Мизия, Тракия и Македония – земи населявани от хора с едни и същи гени род и божествена мисия, да бъдат разкъсани на тринадесет деспотства. Нещо повече – благодарение на мъдрите му решения на истински НЕ-предател, България успя да се изправи само два пъти срещу поробителя в битка. И двата пъти бе при река Марица. При първия опит загива сина на Иван Александър Михаил. При втория – бащата на Крали Марко. Същият Крали Марко, който въпреки бащината смърт, се би рамо до рамо до убииците на отеца си. София падна с предателство. Също и Търново. Българската нация се стопи и дори това, което бе останало от нея като жизненост, борбеност, и расова чистота бе почти унищожено.Защо стана така? Заради заслепеността! Заради чисто човешкото ни себелюбие, и инат.
Заради грандоманията и алчността. И най-вече – защото най доброто от нас, бе убито от най злото в нас! Патриарх Евтимий. Толкоз хваленият герой. Бащата на нацията, защитника на онеправданите. Помните ли го. Май не! Защото този патриарх двадесет години преди известната обсада на Търново, не се посвени да унищожи половината ни библиотека и да прати в тъмница хиляди писари… Заради канонна и правописна реформа!!?!
Стана дума за религия. Непременно ще спомена и политика. Колкото и да ми се иска да кажа, че последният път, когато нашия изстрадал но велик етнос за последно е бил унижен по време на робството – това няма как да стане. Защото има и друго робство! Робство по страшно от сянката на Ятагана! Робство, което ще ни кара да поглеждаме към вековете на кървавия турски ханджар като към време на детска игра! Защото ако тогава експлоатираха нашата земя, изнасилваха нашите жени, и убиваха най-добрите от нас, то сега… Сега ни чака една бавна смърт! Всички нас! Демографската пързалка, на която са засилили българският народ е заплаха за нас! Заплаха за същността ни! След 100 години може и да няма кой да прочете тези редове, защото никой няма да може! Или никой няма да го интересува.
И ето след заветната 1878 година имахме и няколко десетилетия свобода. Е, наистина, и тя бе наситена с предателства, българофобия, грешки и некомпетентност. Но все пак – най доброто от нас се възраждаше заради земеделието. И какво стана през 1944. Бе извършен последния удар. За една две години, бяха избити над 50 000 българи без истински съд и присъда. Народния съд просто брутално изби абсолютно всеки, който е имал дори минимален шанс да поведе съпротива. А по късно лагерите Белене, довършиха процеса. Политзатворниците бяха духовно и физически принизени, мнозина бяха убити, а оцелелите бяха твърде слаби за да подемат каквото и да е.
Преди 1990 година работата в тази насока продължаваше.Селата бяха обезлюдени.Хората бяха пратени в големите градове да работят във фабрики и заводи.Населиха ги да живеят в апартаменти в панелни блокове и анонимността им бе пълна.Така бе прекъсната връзката с корените им.Земята се вкара в АПЕКА и ПАК и земеделците се превърнаха в чиновници.Любовта към земята изчезна.
Създаде се Закон за Задължителното средно образование и ученето се обезсмисли.Неграмотността започна да се шири в страната ни.Закона за Увеличаване на раждаемостта осигури привилегии за ромското население.Голямата Екскурзия или така нареченият ВЪЗРОДИТЕЛЕН процес настрои един срещу друг българи и мюсюлмани,живеещи до този момент спокойно.Така по-лесно се управляваше.!
В годините на така наречения ПРЕХОД(след 1990 до наши дни) симптомите на изчезване на българския ген се задълбочиха.Раждаемостта при ромското население се засили,причината са социалните добавки. (все по-често раждат на 11-12 години).Ромите станаха привилегировано население в страната ни.Те не работят и не плащат сметки,живеят на наш гръб.Част от българите заминаха в чужбина,а друга част от тях станаха емигранти в собствената си държава.Ето къде изчезна БЪЛГАРСКИЯТ ГЕН…
Не съм расист, в познатия смисъл на думата,но съм Българка и ме боли,че генетическият код,който е в основата на другите генетически кодове на планетата е застрашен от изчезване и най-лошото е,че за това сме си виновни самите ние.
Мога да преведа стотици примери за това как в страни като Чехия,Унгария,Китай,западните държави се справят с демографският проблем – роми,но смисъла на доклада ми не е в това.
За да запазим нашата Българска генетическа идентичност ,достатъчно е само законите на страната ни да важат с пълна сила и за ромите.В место да се опитваме да ги ИНТЕГРИРАМЕ, ние трябва да ги заставим да спазват ЗАКОНИТЕ. А един закон, който гласи – ЗА ВСЯКО ТРЕТО И СЛЕДВАЩО ДЕТЕ ДА НЕ СЕ ПЛАЩА ОТ ДЪРЖАВАТА – ще свърши идеална работа.Българите по принцип са отговорни за децата си и за това не раждат повече от 2(свикнали са да си ги издържат сами).Създавайки такъв закон ,ще спрем апокалиптичното раждане на роми(няма да има помощи),а раждаемостта при българите ще нарасне от едно на две деца(защото детските добавки ще се увеличат).Така всички ще са равни пред закона и ощетени няма да има.
Благодаря ви за вниманието!

12.7.2010/

 

 

В книгата си “Страстите и бесовете български” ,авторът й Ангел Грънчаров пише : “Катедрата по марксизъм-ленинизъм в ПУ,както и във всяко висше училище тогава,се състоеше от 4 секции – “История на БКП”,”Политическа икономия на капитализма и социализма”,”Марксистка философия”(тя имаше още по-отвратително наименование:Диалектически и исторически материализъм”!) и като капак на всичко,странната ,но най-влиятелна дисциплина “Научен комунизъм”.Пиша най-подробно тия неща,защото младите няма как да ги знаят,пък и те сами по себе си говорят много.Всички студенти,от всички специалности и университети,трябваше задължително да учат тия казионни и безкрайно скучни курсове.Без да си взел изпитите си по тях по никакъв начин не можеше да получиш висшето си образование.Ето в такава катедра имах “неописуемото щастие” да работя съвсем млад асистент по философия на 26 години.”
И така всичките тия дисциплини задължително се изучаваха и в Института за прогимназиални учители “Дочо Михайлов” гр.Силистра,където за първи път беше студентка моя милост.В градът общо взето се пращаха преподаватели и културни дейци с цел “наказание” и ние имахме щастието да общуваме с “нормални” люде.Но задължителното си беше задължително.По всички тези дисциплини се справих отлично благодарение на семинарните занятия.Те бяха в основата на събуждането на интереса ми към философията като наука изобщо.
Признавам си за моите 18-19 години тогава всички тези термини и изкази бяха твърде отвлечени и неинтересни,но бях много дисциплиниран човек ,който имаше ясното съзнание,че трябва да се вземат изпитите и така стриктно отивах в Окръжната библиотека в града и настоявах упорито пред служителките работещи там да ми дават книгите ,които са ми необходими за писането на темите от семинарните занятия.За мое голямо учудване те безропотно носеха всички автори, които исках.Учудването ми беше голямо,защото част от тези дисциплини вече бях учила,като ученичка в МГ “Баба Тонка” – Русе,но в Окръжната библиотека в Русе не даваха всички автори,явно имаше някаква цензура.Така в Силистра прочетох- Сенека,Цицерон,Аристотел,Макиавели,Платон,Емпедокъл,Сократ,АрхимедТалес,Питагор и други автори.
В какво беше обаче уловката.Естествено,че темите на семинарните занятия не бяха пряко свързани с дадени автори ,обикновено те се посочваха,като обект за разкритикуване ,за да можеше да се види правилната насока на мисълта на комунистическите философи и мислители.А кои бяха те?…- Нямам спомен,но леличките от библиотеката ми даваха стойностните философки писания,защото трябваше да ги разкритикувам ….и така успях да прочета част от книгите на истинските философи,които ме научиха да мисля и да обобщавам(това последното се оказа,че е най-лошият порок за нашето общество).Както виждате – Всяко зло,за добро! – както гласи поговорката.Да !Така е !Ама само за философската страна на нещата,ама тази „История на БКП” !?!…На никого не пожелавам да я учи.
Добре ,че бяха тези Семинари иначе никога нямаше да си взема изпита.Никой от моите състуденти не искаше да води семинарите и в крайна сметка,преподавателят ни ме остави да правя всичките семинари,като ме освободи от изпит.За мен по-голямо щастие не можеше и да има.Когато водя семинара си правя План-конспект и така всичко,което трябва да кажа е написано и няма нужда да го уча наизуст.Ако не бях освободена и трябваше да се явя на изпит,никога нямаше да имам 6,00 а и малко вероятно беше от първи път да изкарам тройка.Семинарите ме спасиха или по-точно,факта,че преподавателят ми Бонджев,влезе в разрез с разпоредбите и ме освободи от изпит.Нямаше това право,но пък аз си го заслужих – цяла година правех семинарите вместо него.
По някакво чудо в архивите ми се е запазил План за семинар.Не мога да кажа по каква дисциплина е точно,но с него ще имате възможност да се докоснете до нещата ,които учехме.
И така СЕМИНАР
Тема : ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА БОРБА МЕЖДУ ДВЕТЕ СИСТЕМИ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПОЗИЦИИ У УЧЕНИЦИТЕ
I Чрез урочната работа
1.Проблемът за младежта в съвременната идеологическа борба
2.Антикомунистически и антимарксистки становища за социалната роля на младежта.
3.Формиране на научен светоглед – сърцевина на идеологическата работа.
4.Идеологическата диверсия на империализма и нравственото възпитание на младежта.
а ) развитие на социалистическо отношение към труда
б ) всеотдайност към делото на социализма и омраза към неговите врагове
в ) дух на социалистически колективизъм и хуманизъм
5.Възпитаване на новия човек в дух на пролетарски интернационализъм и социалистически патриотизъм.
6.Естетическо възпитание на учащата се младеж.
7.Борба против религиозните предразсъдъци.
II Чрез извънкласна работа.
1.Форми и методи на идейно-политическото възпитание в извън учебно време .
2.Съдържание и форма на военно-патриотичното възпитание на Средношколците в извън учебно време.
3.Съдържание и форми на трудовата дейност на учениците от горния курсв извън учебно време.
4.Естетическо възпитание на учащите се от горния курс в процеса на извънкласна работа.
БИБЛИОГРАФИЯ(литературата ,която трябва да се ползва за семинара)
1)Т.Живков – Отчетен доклад на ЦК на БКП пред X конгрес на партията 20.04.1971г стр 154-163
2)Ал.Лилов – Да издигнем идеологическата работа на висотата на задачите,поставени от X конгрес на новата програма на партията за изграждане на РОС (развито социалистическо общество)- Доклад на секретаря на ЦК на БКП – изнесен пред пленума на ЦК на БКП състоял се на 7-8 .02.1974г. с.Партиздат 1974г.
3) Симеон Игнатов „Задачите на ДКМС по идеологическото възпитание на учащата се младеж” – „Нар.просвета”1974г кн.1 стр.30-33
Няма да изреждам цялата библиография,защото е от 23 източника.

17.04.2010г

 

 

Пиша това, обърната с поглед към настоящето и бъдещето поколение.Млади хора,предполагам,че всички около вас възрастни хора са ви разказвали екзалтирано с любовен привкус ,колко разкошни и хубави са били “Младежките бригади”,за това реших да ви поднеса собственото си мнение.
За мен те бяха “Концлагер”!Но защо ? – ще ме попитате.
Започвам просто да разказвам, а вие решете сами.
Привилегировани бяха децата учещи в Техникум.Те ходеха на Стаж и им се налагаше много малко да ходят на бригади,но ние учещите в гимназия (Реална,Езикова,Математическа ) бяхме малолетните работници в селското стопанство.Съща беше участта и на студентите.Но поред .
Ученическите бригади биваха – пролетна(2 седмици),лятна(1 месец),есенна(2 седмици) и междинни по необходимост на Селското стопанство,ако зимата е дошла,а реколтата не е прибрана.
Ние учениците от МГ”Баба Тонка” гр.Русе учили в годините 1971-1975 г ,задължително ходехме 1 месец лятото в консервения комбинат “Дунавия”,където произвеждахме компоти и трушии.Живеехме в Лагер,ама истински,който се намираше на брега на река Дунав.По филмите сте виждали Концлагер(ограда от мрежа ,а вътре бараки) е това беше и нашият Лагер.Имаше бараки за момичета и бараки за момчета.Във всяка барака бяха настанени от 10 до 30 човека.Леглата бяха нарове с дюшеци.Шкафчета нямаше(държиш си нещата в куфара под нара).Тоалетните бяха в отделна барака,пак разделени на мъжки и женски.Баня няма,но между бараките имаше чешми(една тръба дълга около 10 метра с кранчета през половин метър).Хранехме се в стола на консервения комбинат.
Раздадоха ни дрехи (дочено палто и панталони,които в повечето случаи не ни бяха по мярка), с които трябваше задължително да ходим облечени.
На работа и храна ходехме под строй с песен.Веднъж седмично ни водеха на баня и на кино.През останалото време бяхме в Лагера.Запълваха ни времето с Културно масова дейност – лагерни огньове,четене на марксистко-ленински поучения, мъмрения и похвали.Добре ,че не ни забраняваха да си четем книгите които носим.
Имаше Централен бригадирски щаб със съответните ръководни лица;Окръжен бригадирски щаб и ръководство на съответните Бригади.
В Централния бригадирски щаб бяха хора членове на БКП ,в Окръжните имаше и от ДКМС,а в ръководството на дадена Бригада можеше да има ученици от съответното училище.Всички имаха специални униформи със пагони.Броя на звездите върху пагоните определяше статуса им в ерархията.Всички бяха на заплати и не работеха.От Централния и Окръжния бригадирски щабове ходеха по проверки в Бригадите и на Банкети.Ние работехме на две смени.
Когато приключваше Бригадата се награждаваха победителите в Съревнованието за изпълнение на Плана.Наградите биваха книги,шах,игри.Не ни се плащаше,защото казваха,че каквото сме изработили е отишло за храната ни.Единствено в една от студентските ми бригади(те бяха същите,само че в селското стопанство ) имах щастието да получа някакво заплащане на труда ,който съм положила.
Освен тези Летни Бригади,които също бяха на смени една година Юли месец ,друга година Август, вече споменах,че имаше Пролетни и Есенни(задължителни).Те бяха в помощ на Селското стопанство.Пролетните биваха май-юни,а Есенните : септември-октомври.Работеше се всичко – от плевене,рязане на цвекло,събиране на царевица и грозде до уборка на нива(ако е останало нещо след прибирането на реколтата).
Ще ви разкажа няколко куриоза.Първият ще го нарека “Дядо и ряпа”,като в приказката.
Пратиха ни на едно поле да го плевим от плевели.Ние бяхме ученици в 9 клас.Какъв е бил посева не си спомням,но плевелът беше Рапица,която беше два пъти по-висока от нас и гъста.Класната ни разположи по един на ред и ни пусна да плевим.Ама той плевелът по-голям от нас – един отскубнеш ,за другия викаш помощ,щото сам не можеш да го извадиш.Надали оплевихме и 1/3 от нивата.
А за другият куриоз си представете синоптично време ,като от филма “Баскервилското куче” – късна есен(края на Ноември),мрачен,мъглив и дъждовен ден.Автобуси ни откарват в 10 часа преди обед и ни оставят в Силистренското поле.Идват да ни приберат към 16 часа.
Берем царевица на ръка.Момичетата берем,а момчетата след нас режат кочаните.Всичко е мокро и след час и ние ставаме мокри.Правим опити да запалим огън,но не успяваме – всичко е мокро.Мъглата не се вдига,а дъждът ръми непрестанно.Това удоволствие трая цяла седмица,а в същото време Другарите от ЦК съобщават ,че в Слистренско преди месец е прибрана всичката реколта,като плановете са преизпълнени.Хубавият спомен,който ни остана бяха дружните песни в автобуса и Робинзон Крузоновските подвизи на полето.
И за да не е толкова мрачен разказът ми ще завърша с една интересна случка.Все пак ние бяхме млади хора и в каквито условия да ни поставеха, намирахме начин да се забавляваме и правехме битието си интересно.
Най-хубаво беше,когато сме на бригада в някое село и ни разквартируваха по къщите.Тогава все пак имаш свобода,като се прибереш ,да можеш да правиш каквото си искаш.И така,може би бяхме в 10 клас,пратиха ни на бригада в с.Писанец – Русенско.Разквартируваха ни по къщите и ние 5 или 6 момичета ни пратиха в една къща.Ама къщата голяма,на два ката и стопаните ни настаниха на втория етаж.И ние момичешка ни работа,почнахме да си правим кафе ,като си слагаме шоколад в него,да се гримираме,модни ревюта и какви ли не дивотии,но най-голямата ни щуротия беше викането на духове.
В помещението между стаите имаше една кръгла маса и ние понеже бяхме чели туй-онуй,решихме да пробваме.Изчакахме да стане полунощ .Насядахме около масата, хванахме се за ръце и започнахме да произнасяме разни заклинания(не помня какви).По едно време масата се завъртя(не зная дали беше истина или ние си го втълпихме в главите) ние се стреснахме.Толкова се бяхме уплашили,че дори не можахме да извикаме.Приключихме на бързо с експеримента и си легнахме,естествено не мигнахме цяла нощ,а на сутринта не ни се говореше за това.

13 ФЕВРУАРИ 2010, СЪБОТА

ЗНАЙ СВОЯ РОД

Години наред със сърцето си усещах,че в основата на Арийската раса стои Българската раса,но не можех да го докажа,понеже не разполагах с точна информация.Ето,че днес 11.1.2010г щастието ми се усмихна!Попаднах на долуизложената статия.В нея се прави анализ на Y хромозомата в ДНК структурата на човека.

И ето какво откриваме : Гаплогруппа I2 (предковый род болгар), отличающийся на 21 мутацию от R1а1, что предполагает около 462 поколений (по 22 поколения на одну мутацию), существовал отдельно от рода R1а1 уже в -9550 г. или -7240 г. (поколение в 25 или в 20 лет)
13-24-16-11-14-15-11-13-13-13-11-31-17-8-10-11-11-25-15-32-12-14-15-15
I2 – това е нашият генетичен код.Той се сътои от 24 числа,като четвъртото е 11,а дванайстото е 31.

А ето и Арийският код – Предковый гаплотип индусов и всех вообще арийцев (Персей, Перс):
13-25-16-11(10.53)-11-14-12-12-10-13-11-31-15-9-10-11-11-24-14-20-32-12-15-15-16

Както виждаме, той се състои от 25 числа(знаем,че всяко ново поколение увеличава броя на цифрите в ДНК кода) ,като четвъртото е 11(10,53), а дванадесетото е 31.

При Славяните кода е също от 25 цифри – Предковый гаплотип славян (гаплотип общего предка всех славян – Геракл из рода Персея, Даная):
13-25-16-10(10.46)-11-14-12-12-10-13-11-30-15-9-10-11-11-24-14-20-32-12-15-15-16.
Отново виждаме,че четвъртото число е 10(10,46) ,а дванадесетото 30

Това са съвременните Славяни.Гаплотип современного славянина:
13-24-16-11(10.5?)-11-15-12-12-10-13-11-30-16-9-10-11-11-24-14-20-34-15-15-16-16
Виждаме,че цифрите са вече 16 (с една повече от предишните) и на четвърта позиция стои числото 11(10.5?) , а на дванайста позиция е числото 30.Числото в четвърта позиция,прави връзката,чрез Арийския код с нашия – Български,а числото в дванайста позиция със Славянския код.

Това е моят анализ,а надолу е статията!!!

Знай свой род!
Этот скромный сюжет будет интересен всем, кого интересует индоевропейская, славянская и русская генеалогия и этногенез. Более того, данная генеалогия соответствует индоевропейскому лингвогенезу (т.е. происхождению и распространению индоевропейских языков).Несколько вступительных слов. В сюжете приведена выборка из многочисленных трудов по ДНК-генеалогии, с которыми можете ознакомиться лично (см. список литературы). ДНК-генеалоги исчисляют поколение в 25 лет, что является нереалистичным для всех эпох до 19-20 вв. Как правило, в древности неумолимо действовала другая закономерность: до 20 лет доживало только 67% мужчин, до 40 – только 10%. Поэтому, полагаю, что следует исчислять поколение, вернее межпоколенный промежуток, не в 25, а в 20 лет, что согласуется с археологическими данными и данными датировок по радиокарбону, кернам льда и древесным годовым кольцам. Я намеренно привожу приблизительные даты по долгой и по краткой хронологии для очевидности.Основной тезис таков: все современные народы, носители индоевропейской семьи языков, в своей основе восходят к одному генетическому гаплотипу, а именно R1a1.
Восточно-европейский гаплотип R1a1 и его распространение по земле.
Самые древние гаплотипы рода R1a1 бытовали 488 поколений назад (12200/9760 лет назад, т.-е. ок. -10200 г. или -7760 г.) и обнаруживаются в Динарских Альпах, а также в примыкающих областях Хорватии, Боснии и Герцеговины, Черногории, Сербии, Косово и Македонии, где они проживали около 6000 лет без значительных передвижений.
Позднее гаплогруппа R1a1 стала распространяться по морю и по суше.
В Ирландии обитало 208 поколений рода R1a1, который ныне составляет 2-4% населения страны (наряду с R1b гаплогруппой, составляющей до 75% населения) с -3200 г. или -2160 г. (Галаики?)
В Венгрии обитало 201/200 поколений рода R1a1, составляющего ныне 20-25% населения (наряду с 20% R1b, I1 (циркумбалтийская) и I2 (балканская) совокупно 26%), с -3025/3000 г. или -2020/2000 г. (Кельты?)
Пишут, что археологическая культура Винча и археологическая культура Триполье могут быть приписаны этому роду R1a1, правда, не уточняется, на основании каких данных (ископаемых проб или?).
В Германии обитало 192 поколения рода R1a1, составляющего ныне 18%, в некоторых областях до 33% населения (наряду с R1b (зап.-европ.) 39% и I1 (циркумбалтийская) 24%), с -2800 г. или -1840 г. (Кельты, германцы наслоились несколько позже)
В Англии обитало 192 поколения рода R1a1, который составляет 2-9% населения (наряду с R1b 71% и I1 16% гаплогруппами) с -2800 г. или -1840 г. (Кельты)
В Польше обитало 185/184 поколений рода R1a1, составляющих 57% мужчин, в некоторых местностях до 64% (наряду с гаплогруппой I1 (циркумбалтийской) 17% и гаплогруппой R1b (зап.-европ.) 12%), с -2600/2575 г. или -1700/1680 г. (общность венетов, родственная кельтам и иллирийцам?)
Около 181 поколения тому назад началась массовая европеизация континента.
В России обитало 181/180 поколений рода R1a1, составляющего ныне 45-48%, в старых городах – до 70-80%, в ЦФО и ЮФО до 60-75% населения. Заселение шло с юго-запада около -2525/2500 г. или – 1620/1600 г. (это потомки добалтийского и дославянского населения, говорившего на языках, родственных кельто-иллирийской группе, востночные балты и славяне наслоились много позднее)
Около того же времени появился этот род и в Эстонии (ныне 32-37% населения), Латвии (ныне 40% населения) (добалтийские индоевропейцы).
В Литве, где обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего 41% с -2500 г. или -1600 г. (добалтийские индоевропейцы)
В Беларуси обитало 180 поколений рода, 40% населения, с -2500 г. или -1600 г. (дославянские индоевропейцы)
В Украине (Буковина) обитало 180 поколений рода R1a1, 45-54% населения, с -2500 г. или -1600 г. (дославянские индоевропейцы, предположительно иллиро-кельтской группы)
В Молдавии обитало 180 поколений рода R1a1, 22-39% населения, с -2500 г. или -1600 г. (дороманский и дославянский субстрат иллиро-келтской группы)
В Румынии обитало 180 поколений рода R1a1, 20% населения, с -2500 г. или с -1600 г. (дороманский и дославянский субстрат иллиро-кельтской группы)
В Болгарии обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего ныне только 12-15% населения (остальные гаплотип I2 – балканский), с -2500 г. или -1600 г. (дофракийский и дославянский субстрат, индоевропейской семьи)
В Македонии также обитало 180 поколений этого рода, составляющего ныне 15-20% населения. Более того, именно из Македонии этот род через Фессалию попал в Арголиду (восточно-индоевропейский догреческий субстрат).
В Греции обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего ныне 8-11% населения, в Салониках – до 25%, с -2500 г. или -1600 г. (Водворение рода Инаха в Арголиде)
В Албании обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего ныне 10% населения, с -2500 г. или с -1600 г. (Иллирийцы?)
В Сербии и Черногории обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего ныне 14-17% всего населения, с -2500 г. или -1600 г. (Иллирийцы?)
В Герцеговине 12-15% населения (Иллирийцы?)
В Боснии 15-25% населения (Иллирийцы?)
В Хорватии обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего ныне 29-34% всего населения, с -2500 г. или с -1600 г. (Иллирийцы, Кельты?)
В Словении обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего ныне 30-37% всего населения, с -2500 г. или с -1600 г. (Кельты?)
В Венеции до 19% населения (Венеты?)
В Италии обитали 180 поколений рода R1a1 (от 4% населения, в Калабрии до 19%) с -2500 г. или -1600 г. (Галатея, Гала, Иллирий, предки носителей гэльских и иллирийских языков)
В Швейцарии обитало 180 поколений рода R1a1 (15-25% населения) с -2500 г. или -1600 г. (Кельты?)
Во Франции обитало 180 поколений рода R1a1 (4-6% населения) с -2500 г. или -1600 г. (Кельты?)
В Бельгии обитало 180 поколений рода R1a1 (от 4-6% населения) с -2500 г. или -1600 г. (Кельты?)
В Голландии обитало 180 поколений R1a1 (от 4% населения) с -2500 г. или -1600 г. (Кельты?)
В Дании обитало 180 поколений рода R1a1 (14-17% населения) с -2500 г. или -1600 г. (Кельты или прагерманцы?)
В Исландии обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего ныне 23% населения с -2500 г. или -1600 г. (Гала и галаики или прагерманцы?)
В Испании обитало 180 поколений рода R1a1 с -2500 г. или -1600 г. (Галаики)
В Анатолии обитало 180 поколений рода R1a1 с -2500 г. или -1600 г. (Амазонки и их потомки – хетты, палайцы, лувийцы)
В Восточном Иране обитало 180 поколений рода R1a1, составляющего 20% населения наряду с гаплогруппой J2 (ближневосточной и средиземноморской), которая составляет большинство, с -2500 г. или -1600 г. (точнее с -1800 г.) (куреты Ио, доарийский индоевропейский субстрат)
Таким образом, уже 181-е поколение рода R1a1 населяет Литву, Румынию и Молдавию, Болгарию, Анатолию, Грецию, Албанию, Черногорию, Хорватию, Словению, Италию, Швейцарию, Францию, Бельгию, Нидерланды, Данию, Исландию, Испанию, Восточный Иран.
Следующая волна миграций рода пришлась на время после Девкалионова потопа -1539 г.
На Крите, плато Ласити, префектура Гераклион, обитало 176 поколений рода R1a1, с -2400 г. или -1520 г. (Астерий, Европа и ее сыновья, Миной, Радамант, Сарпедон – родоначальники племен)
В Армении обитало 176 поколений рода R1a1 с -2400 г. или -1520 г. (Агенор и Килик, т. е. Хайк)
Общий предковый гаплотип индусов и славян (данайцы) выделился 172 поколения назад между -2300 и -1440 гг. (Агенор, Финик и Кадм, Бел, Данай и Египт):
13-25-16-10(10.??)-11-14-12-12-10-13-11-30-15-9-10-11-11-24-14-20-32-12-15-15-16
Предковый гаплотип индусов и всех вообще арийцев (Персей, Перс):
13-25-16-11(10.53)-11-14-12-12-10-13-11-31-15-9-10-11-11-24-14-20-32-12-15-15-16
Предковый гаплотип славян (гаплотип общего предка всех славян – Геракл из рода Персея, Даная):
13-25-16-10(10.46)-11-14-12-12-10-13-11-30-15-9-10-11-11-24-14-20-32-12-15-15-16.
Первичное место обитания трех групп потомков Геракла – юго-восточная Фракия, по соседству с финеидами, предками всех балтийских народов (пруссов, литовцев, латышей), обитавших на побережье Салмидесс. Затем раннепраславянский этнос под именем Агафирс обитал в долине рек Олт и Криш (позднее – Дакия)
Гаплотип современного славянина:
13-24-16-11(10.5?)-11-15-12-12-10-13-11-30-16-9-10-11-11-24-14-20-34-15-15-16-16
Распространение славян (агафирсов) шло с территории римской провинции Дакия в северном и северо-восточном направлениях сразу после 100 г. (при Траяне), к 200 году была плотно заселена Малопольша, к 250 году – вся Украина до долины Северского Донца.
В Шотландии обитало 172 поколения рода R1a1, составляющие от 2-5% на юге до 27% населения на Шетландских о-вах (наряду с R1b гаплогруппой 65-67%) с -2300 г. или -1440 г. (те самые Северные острова, где жили племена Фир-болг или Дану?)
В Норвегии обитало 172 поколения рода R1a1, составлявшего 18-25% населения (наряду с I1 (балтийская) 41%, и R1b (зап.-европ.) 28%), с -2300 г. или с -1440 г. (скорее всего, германцы)
В Швеции обитало 170 поколений рода R1a1, составляющие сейчас 17% населения (наряду с I1 (циркумбалтийская) 48% и R1b (зап.-европ.) 22%), с -2250 г. или -1400 г. (скорее всего германцы)
В Словакии обитало 168 поколений рода R1a1, который составляет сейчас 40% населения (наряду с R1b (зап.-европ.) 22-28%, I2 (балканская) и I1 (циркумбалтийская) гаплогруппами совокупно 18%), с -2200 г. или -1360 г. (скорее всего, иллиры или кельты)
В Чехии обитало 168 поколений рода R1a1, составляющего ныне 40% населения (наряду с R1b (зап.-европ.) 22-28%, I2 (балканская) и I1 (циркумбалтийская) гаплогруппами совокупно 18%), с -2200 г. или с -1360 г. (Иллиры или Кельты)
В Катаре и ОАЭ обитало 160 поколений рода R1a1 с -2000 или -1200 г. (авестийские Таз и Тазак на равнине Тазиган арабской?)
В Афганистане 156 поколений назад выделилась (арийская) гаплогруппа R1a1, т.е. в -1900 или -1120 г. Общий предок всех индоариев жил в северо-западных областях Афганистана (Серахс, Герат, Кандагар) около -1850 г. или -1080 г.
На Индостане обитало 154 поколения рода R1a1, составляющего среди индусов 16% (наряду с 20% аборигенной гаплогруппы H1, в высших кастах R1a1 охватывает почти 45%), с -1850 г. или с -1080 г. (арийцы втягивались в долины Инда и Пенджаба из долины реки Кубха = Кабул)
На Южном Урале (Синташту, Аркаим) род R1a1 обитал с -1800 по -1600 (датировка дана по радиокарбону, а сколько поколений?). Останки захоронений представителей рода R1a1 обнаружены в погребениях Андроновской археологической культуры.
В Кашмире обитало 146 поколений рода R1a1 с -1650 г. или -920 г. (предки памирских народностей, дардской группы?)
Южноиндийское племя ченчу имеет в составе род R1a1 на протяжении 116 поколений с -900 г. или с -320 г. (крайнее южное распространение арийцев на Индостане).

Каков же вывод для нас:
Знайте и узнавайте как можно больше о наших дальних и ближних родичах, все об их языках, обычаях, богах, мифах, достижениях цивилизации и культуры. В первую голову гаплотипы R1a1 (восточно-европейский), затем близко родственный гаплотип R1b (западноевропейский), затем издавна сопутствующие гаплотипы R2 (цыганский), I1 (циркумбалтийский), I2 (балканский).

Справочный материал:
ДНК-генеалогия или генеалогия Y-хромосомы
Последовательность блоков нуклеотидов в Y-хромосоме ДНК называется аллель. Последовательность 25 аллелей образует 25-маркерный гаплотип.
Перечень упомянутых гаплотипов
Гаплогруппа C – монгольская
Гаплогруппа G – кавказская
Гаплогруппа H – дравидская (составляет 37% мужчин дравидских племен)
Гаплогруппа H1 – аборигенная цыганская (составляет 12% высшей индоевропейской касты и 7% высшей дравидской касты).
Гаплогруппа I1 (циркумбалтийская)
Гаплогруппа I2 (предковый род болгар), отличающийся на 21 мутацию от R1а1, что предполагает около 462 поколений (по 22 поколения на одну мутацию), существовал отдельно от рода R1а1 уже в -9550 г. или -7240 г. (поколение в 25 или в 20 лет)
13-24-16-11-14-15-11-13-13-13-11-31-17-8-10-11-11-25-15-32-12-14-15-15
Гаплогруппа J1 (ориентальная, род евреев) имеет 32 отличительные мутации от гаплотипа R1a1, т. е. отделился от него 704 поколения тому назад, т. е. -15600 г. или -12080 г.
12-23-14-10-13-15-11-16-12-12-13-11-30-17-8-9-11-11-26-14-21-27-12-14-16-17
Гаплогруппа J2 – ориентальная, ближневосточная и средиземноморская составляет 9% высшей и.-е. касты и 15% высшей дравидийской касты, а также до 67% современных иранцев.
Гаплогруппа L аборигенная (Индостан) составляет 5% высшей и.-е. касты и 17% высшей дравидской касты.
Гаплогруппа N3 (род финно-угорский) имеет 29 отличительных мутаций от гаплотипа R1a1, т. е. отделилась от него 638 поколений, т. е. 12760 или 9570 лет назад
14-24-14-11-11-13-11-12-10-14-14-30-17-10-10-11-12-25-14-19-30-12-12-14-14
Гаплотип O – восточноазиатская группа составляет 53% австрало-азиатских племен, 66% тибето-бирманских племен, 29% индоевропейских племен.
Гаплогруппа Q – сибирская
Гаплогруппа R1a1 – восточноевропейская составляет 45% высшей и.-е. касты (варны брахманов и кшатриев) и 29% дравидской высшей касты.
Гаплогруппа R1b – западноевропейская
Гаплогруппа R2 – аборигенная циганская составляет 16% высшей и.-е. касты и 10% высшей дравидийской касты.
Основные гаплогруппы Индостана
C – монгольская
G – кавказская
H – аборигенная (дравидская) группа составляет 37% мужчин дравидских племен
H1 – аборигенная (цыганская) составляет 12% высшей индоевропейской касты и 7% высшей дравидской касты.
J1 – ближневосточная (еврейско-арабская)
J2 – ближневосточная и средиземноморская составляет 9% высшей касты и.-е. и 15% высшей касты дравидской
L – аборигенная составляет 5% высшей и.-е. касты и 17% высшей дравидской касты
O – восточноазиатская группа составляет 53% австрало-азиатских племен, 66% тибето-бирманских племен, 29% индоевропейских племен.
Q – сибирская
R1a1 – восточно-европейская составляет 45% высшей и.-е. касты (варны брахманов и кшатриев) и 29% дравидской высшей касты.
R1b – западно-индоевропейская составляет 2-3% (потомки европейских колонизаторов)
R2 – аборигенная цыганская составляет 16% высшей и.-е. касты и 10% высшей дравидской касты
Цыгане в подавляющем большинстве имеют гаплогруппы H1 и R2, которые считаются сугубо аборигенными локальными гаплогруппами, непременно сопровождающими гаплогруппу R1а1. Пристать к этой гаплогруппе они могли еще на Ближнем Востоке (в Эламе?).
Литература по вопросу:
Atkinson Q. D. and Gray R. D. How old is the Indo-European language family? Illumination or more moths to the flame? // Phylogenetic Methods and the Prehistory of Languages. Cambridge: The McDonald Institute for Archaeological Research, 2006, pp. 91-109.
Barac L., Peričić M., Klarić I. M., Janičijević B., Parik J., Rootsi, S. and Rudan, P. Y chromosome STRs in Croatians. Forensic Sci. Internat. 138, 127-133 (2003)
Barac, L., Peričić, M., Klarić, I. M., Rootsi, S., Janicijevic, B., Kivisild, T., Parik, J., Rudan, I., Villems, R and Rudan, P. Y chromosomal heritage of Croatian population and its island isolates. Erop. J. Human Genetics 11, 535-542 (2003)
Bouakaze, C., Keyser, C., Amory, S. and Crubezy, E. First successful assay of Y-SNP typing by SNaPshot minisequencing on ancient DNA. Int. J. Legal Med. 121, 493-499 (2007)
Cadenas, A. M., Zhivotovsky, L. A., Cavalli-Sforza, L. L., Underhill, P. A. & Herrera, R. J. Y-chromosome diversity characterizes the Gulf of Oman. Eur. J. Human Genetics, 18, 374-386 (2008)
Chandler, J. F. Estimating per-locus mutation rates. Journal Gen. Genealogy, 2, 27-33 (2006)
Cinnioglu, C., King, R., Kivislid, T., Kalfoglu, E., Atasoy, S., Cavalleri, G., Lillie, A. S., Roseman, C. C., Lin, A. A., Prince, K., Oefner, P. J., Shen, P., Semino, O., Cavalli-Sforza, L. L. & Underhill, P. A. Excavating Y-chromosome haplotype strata in Anatolia. Hum. Genet. 114, 127-148 (2004)
Cordaux R., Aunger, R., Bentley, G., Nasidze, I., Sirajuddin, S. M. & Stoneking, M. Independent origins of Indian caste and tribal paternal lineages. Current Biology, 14, 231-235 (2004)
Gkiasta, M., Russell, T., Shennan, S. & Steel, J. Neolithic transition in Europe: the radiocarbon record revisited. Antiquity 77, 45-62.
Gray, R. D. and Atkinson, Q. D. Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin. Nature, 426, 435-439 (2003)
Innes, J., Blackford, J. & Rowley-Conwy, P. The start of the Mesolithic-neolithic transition in north-west Europe – the polynological contribution. Antiquity 77, No. 297 (2003)
Johnson, A. Solving Stonehendge. The New Key to an Ancient Enigma. Thames & Hudson, 2008, pp. 288.
Kivislid, T., Rootsi, S., Metspalu, M.,Mastana, S., Kaldma, K., Parik, J., Metspalu, E., Adojaan, M., Tolk, H.-V., Stepanov, V., Golge, M., Usanga, E., Papiha, S. S., Ginnioglu, C., King, R., Cavalli-Sforza, L., Underhill, P. A. & Villems, R. The genetic heritage of the earliest settlers persists both in Indian tribal and caste populations. Americam Journal Hum. Genet. 72, 313-332 (2003)
Klyosov, A. A. Origin of the Jews via DNA Genealogy. Proceedings of the Russian Academy of DNA Genealogy, 1. 54-232 (2008)
Martinez, L., Underhill, P. A., Zhivotovsky, L. A., Gayden, T., Moschonas, N. K., Chow, C.-E. T., Conti, S., Mamolini, E., Cavalli-Sforza, L. L. and Herrera, R. J. Paleolithic Y-haplogroup heritage predominates in Cretan highland plateau. Eur. J. Human genetics, 15, 485-493 (2007)
Nasidze, I., Ling, E.Y.S., Quinque, D., Dipanloup, I., Cordaux, R., Rychkov, S., Naumova, O., Zhukova, O., Sarraf-Zadegan, N., Maderi, G. A., Asgary, S., Sardas, S., Farhud, D. D., Sarkisian, T., Asadov, C., Kerimov, A. and Stoneking, M. Mitochondrial DNA and Y-Chromosome variation in the Caucasus. Ann. Human Genetics, 68, 205-221 (2004)
Pericic, M., Lauc, L. B., Klaric, A. M. et al. High-resolution phylogenetic analysis of southeastern Europe traces major episodes of paternal gene among Slavic populations. Mol. Biol. Evol. 22, 1964-1975 (2005).
Qamar, R., Ayub, Q., Mohyuddin, A., Helgason, A., Mazhar, K., Mansoor, A., Zerjal, T., Tyler-Smith, C., and Mehdi, S. Q. Y-Chromocomal DNA variation in Pakistan. Am. J. Hum. Genet. 70, 1107-1124 (2002)
Regueiro, M., Cadenas, A.M., Gayden, T., Underhill, P. A. and Herrera R. J. Iran: tricontinental nexus for Y-chromosome driven migration. Human Heredity, 61, 132-143 (2006)
Sahoo, S., Singh, A., Himabindu, G., Banerjee, J., Sitalaximi, T., Gaikwad, S., Trivedi, R., Endicott, P., Kivislid, T., Metspalu, M., Villems, R. and Kashyep, V. K. A prehistory of Indian Y chromosomes: evaluating demic diffusion scenarios. Proc. Natl. Acad. Sci. US, 103, 843-848 (2006)
Sengupta S., Zhivotovsky, L. A., King, R., Mehdi, S. Q., Edmonds, C. A., Chow, C.-E. T., Lin, A. A., Mitra, M., Sil, S. K., Ramesh, A., Rani, M.V.U., Thakur, C.M., Cavalli-Sforza, L. L., Majumder, P. P., and Underhill, P. A. Polarity and temporality of high-resolusion Y-chromosome distribution in India identify both indigenous and exogenous expansions and reveal minor genetic influence of Central Asian Pastoralists. Amer. J. Human Genet. 78, 202-221 (2006)
Weale, M. E., Yepiskoposyan, L., Jager, R. F., Hovhannisyan, N., Khudoyan, A., Burbage-Hall, O., Bradman, N. and Thomas, M. Armenian Y chromosome haplotypes reveal strong regional structure within a single ethno-national group. Hum. Genet. 109, 659-674 (2001)
Wells, R. S., Yuldasheva, N., Ruzibakiev, R., Underhill, P. A. et al. The Eurasian heartland: a continental perspective on Y-chromosome diversity. Proc. Natl. Acad. Sci. US, 98, 10244-10249 (2001)
Wiik, K. Where did European men come from? J. Genetic Cenealogy, 4, 35-85 (2008)
Гаплотипы (25-маркерные гаплотипы) – база данных: Ysearchhttp://www.ysearch.org/haplosearch_start.asp?fail=2&uid=&haplo=R1a1&region=&submit=Search.
Гаплотипы Буковины –http://www.familytreedna.com/public/HungarianBukovinaSurnames
Клёсов А. А. Иосиф и его братья, или взрослые игры с молекулярной генеалогией. Бостонский Альманах «Лебедь», № 515, 25.02.2007http://www.lebed.com/2008/art5375.html,http://www.lebed.com/2008/art5386.html
Клёсов А. А. Основные положения ДНК-генеалогии (хромосома Y), скорости мутаций, их калибровка и приемы расчетов. Вестник Российской Академии ДНК-генеалогии, т. 1, № 2, СС.252-348.
Клёсов А. А. Откуда появились славяне и «индоевропейцы» и где их прародина? Вестник Российской Академии ДНК-генеалогии, т.1, № 3, август 2008, СС. 400-477.
Клёсов А. А. Откуда появились славяне и «индоевропейцы»? Ответ дает ДНК-генеалогия. Русский Вестник. № 21, 2008, СС. 7-10.
Клёсов А. А. Происхождение евреев с точки зрения ДНК-генеалогии. Заметки по еврейской истории, № 1 (92) – № 7 (98), январь-июль 2008.http://www.lebed.com/2008/art5375.html
Клёсов А. А. Се – человек. Бостонский Альманах «Лебедь», № 477, 28.05.2006.
Клёсов А. А. Се – человек. Вестник Российской Академии ДНК-генеалогии, т. 1, № 2, СС. 237-251.
Клёсов А. А. Хинди-Руси Бхай Бхай с точки зрения ДНК-генеалогии, или откуда есть пошли славяне. Бостонский Альманах «Лебедь», № 531, 10.06.2007.

 

 

 

ПРИСТРАСТЕН ПОГЛЕД КЪМ ЯВОРОВ

На 1 януари се навършиха 132 години от рождението на Пею Тотев Крачолов ,за нас Пею Яворов.

12-13 годишна съм била,когато за пръв път се потопих в света на Яворов.Пролетната ваканция прочетох всичко,което ми попадна за и от него.И така от тогава,че до днес живея с омагьосаната му вселена.

Какво всъщност е Яворов ?

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; – музика – лъчи

Не искат и не обещават те…

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях –

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли…

Не искат и не обещават те! –

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете…

Да, това е неговото преклонение,копнеж,желание,любов или по-точно казано – състоянието на душата му в дадения момент на егзалтация към същество от противоположния пол.

Сън сънувах

Сън прокоба

Сънувах си

Гроба !

Да,това е Яворов,това е неговата същност.По природа той е фаталист и този стих е портрет на душевността му.Обществото познава любовната трагедия на Яворов,но колко хора знаят за патриотичната му същност,за любовта към България.

Родина

Обичам те, родино, и ме трови

поради тебе често ядна скръб,

под гнет стоименен превивам гръб

и влача аз, неволник, твоите окови . . .

Но що си ти? Земя ли в някои предели?

Пръстта на тоя дол, на оня хълм,

еднакво мъртва в зной, под дъжд и гръм

която днес един – друг утре ще насели?

Къде си ти, къде, родино моя?

Нима сред тая повилняла сбир

от вълци и кози – на длъж и шир

потирена, чието име е безброя?

Не си ли ти на майчиното слово,

що най-напред погали моя слух,

не си ли откровителния дух:

на словото, – на битието вечно ново?

Но то. . . но то е в мене, тук, където

ридае миналото – тъмен ек,

и дето бъдащето – зов далек,

нашепва сънищата здрачни на сърцето.

И ти си в мене – ти, родино моя!

И аз те имам: радостта е скръб. . .

Че под неволно бреме вия гръб.

И аз те имам – за да бъда сам в безброя.

Да, това е Яворов ! Малцина знаят за този му облик !

БАБИНА ПРИКАЗКА

Тръгнала от божи рай

към земята чудна двойка:

Разум, който всичко знай,

с Правда, праведна девойка.

Бог поръчал им на път:

„Вий при хората идете –

стига вече да грешат,

ум и правда ги учете.“

– Накъде ли! – „Път е нам

през града и щем намери

да ни слушат много там

сиромаси и болери.“

Но сред пътя в нощен мрак

върху тях стражар наскочил,

за ръцете – и юнак

с пръст полето им посочил…

„Де щем…?“ – Правдичке, не знам!

„То се, Разумчо, видяло…“

– Леле, боже! – Тука-там,

в село слънце ги огряло.

„Бог – добро!“ – „Добро ви дал!“

И прииждат хора прости:

сума свят се насъбрал

да послуша млади гости.

Иде попа: „Дръжте!“ – Беж…

„Дръжте, братя християни,

тез поганци!“ – И поглеж,

грабват сопи вси събрани.

Бежанците с викове

дън-горите огласили;

наизлезли зверове

и от хора ги спасили…

Усещата те ли риданието на душата му?Ако се замислим,ще разберем,че тези стихове са валидни и до днес!Май нищо не се е променило?

Ето отново Яворов !

ХАЙДУШКИ КОПНЕНИЯ

Три похода — и пред мене стоят, пропити от миризма на мешинена чанта, три бележника в оръфани черни корици. Стотини стенографически редове, писани някога с весела безгрижност или мрачни предчувствия, при масата на някой учител или върху приклада на пушката, край задимено селско огнище или под зелен хайдушки шатър в планината… И недоумение ме обзема пред пъстрата хроника на интересни приключения и скучни дреболии — сякаш ред измислици, които странно предполагат моето участие. Действителните спомени от онова време — аз ги нося в душата си незаличими; но какво общо между тях и тоя фактически материал, над който непременно тряба да поставя своето име?

Спомени — невнятна мелодия, дето нявгашната мъка звучи с облекчението на пробуждане след тежък кошмар, — дето миналата радост е нота на меланхолно ридание, защото няма да се повтори никога вече.

И това, което е пред мене, и малката негова част, която следва изложена, отразява в дълбока същност, единствено настроенията на дадени моменти — нищо друго. И следващите късове може би трябаше да бъдат наредени не по времето на събитията, а по датите на тяхното написване. Защото преживяното изобщо има реална стойност дотолкова, доколкото изразява, в един настоящ момент, утаеното у нас чувство за миналото или предчувствие за бъдащето.

Но аз препрочитам книгата си и отчуждителен скелет се възправя пред мен: няма съневидението, което беше истина, и явствува едва действителност, която е била сън…

Уви, моите хайдушки копнения!

И отново ТОЙ !

БОРИЧКАНИЯ, СЪЛЗИ, КЪРВИ…

Боричкания, сълзи, кърви: –

последни сме – да бъдем първи!

Човешка суета.

„Честит“ бил царят, „клет“ бил робът –

не е ли и за двама гробът

единствена врата?

Това е моето ПРИСТРАСТИЕ ! Да но успяхте да откриете Яворов,чрез мен!

3.1.2010г

 

 

 

РАЗМИСЛИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПУБЛИКАЦИЯТА НА г-н ГРИГОР ГЕОРГИЕВ “Да, мързеливи сме: но за сметка на това сме много умни!”в 1 брой на списание ИДЕИ

 

 

 

 

 

 

Това е селище от долното течение и устието на р.Янтра още от I век пр.н.е., когато се утвърждава силната гетска държава на Буребиста.Разкопките на могилите пез 1961 година показват,че е имало селище от него време разположено вдясно от сегашния път от селото към Ценово(останала е само една от тези могили).

След смъртта му(44г пр.н.е.) местното население попада под властта на Рим.Създава се кастелът ЯТРУС в провинцията МИЗИЯ.По това време в раьона на сегашното с.Пиперково е имало три римски вили (селища).Сегашното село се пада по-средата на триъгълника,който те образуват,ако се свържат.През едно от тях(падало се е точно под ценовският баир в дясно от сегашния път) е минавал път свързващ ЯТРОС с центъра на МАЛКА СКИТИЯ(324-337г пр.н.е.) – НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ.

В началото на VI в. славянските племена достигат брега на Дунава.Прокопиус  пише,че хуни и славяни ежегодно преминават р.Дунав и опустошавали цяла Скития и Мизия.

По същото време от север се спускат аварите.Аварският хаган Баян превзема Ятрос и той бива разрушен.Славяните необезпокоявани започват да изграждат селища,но в раьона на Пиперково няма славянско селище.

По- късно идват българите.през периода на утвърждаването на първата българска държава,земите по долното течение и устието на р.Янтра не са играли почти никаква политическа или икономическа роля.След смъртта на Симеон (27.V.927г) централната власт не била в състояние да запази обширната по територия държава и в 972г Византийският император Йоан Цмисхий завладява изцяло североизточните български земи.Заради печенегите и куманите византийците създават нова крепост и я наричат НЕОКАСТРО(сегашният Нов град).Предполага се,че по това време селището в раьона на с.Пиперково се е намирало в месността “Гатева могила” и се е състояло от българи.Доказателства за това намираме в турските регистри за облагане на не мюсюлманското население с данъците джеизие,ресим  и райет.В тях са описани хаанета(домакинства) в българските села в този край.Така например в Кривина били зарегистриани 6 хаанета,в Новград – 5,в Ценово  – 4, в Биберли(Пиперково) – 4, Ботров – 11 и т.н.В едно хаане били обединени няколко фамилии,свързани с родство.

За година на основаване и образуване на сегашното село Пиперково се смята 1570 година.В Юбилеен сборник „Българско село“, на библиотека „Наше село“ издание София 1930година на стр.406 четем: „Наречено поради това, че първият му населник е бил пиперджия, т.е. продавал пипер. От начало е имало чифлик и зеленчукови градини.

Разположено е в Дунавската равнина на 3км южно от р.Янтра и 24км.източно от Свищов. През селото минава шосето Свищов – Бяла – Русе. Къщите едноетажни, зидани от камък, плет и кирпич. Покрити с керемиди и пръст. Има градини и дворове. Нивите са главно от жито, царевица, ръж, слънчоглед. Обработва се лозата. Населението се занимава главно със земеделие,скотовъдство и правене на рогозки. Има основно училище, църква, кредитна кооперация, читалище, телефонен пост. Нуждае се от училищно здание и водоснабдяване.“

Според преданията на възрастни бивши жители на селото и някои исторически данни се предполага, че селището е образувано около 1570 год.

Преди да се заселят жителите на селото са живели във старото селище КЮЧУК-КЮУ / малкото село / разположено във местността “Гатева могила “ по пътя за Ценово от дясно. За съществуването на това малко село говорят и се потвърждава от намирането на много останки от глинени съдове, каменни изделия и най-вече част от воденично колело от бившият жител на селото Вачо Генков, при оран на нивата. Според преданията в това КЮЧУК Кюу е нямало достатъчно вода, поради което по-голяма част от населението и животните са заболявали от епидемии и главно от чума. Смъртността била висока и малкото оцелели се изселват Една част се заселват около чифлика на Чауш бей ( Чаушево ) днешното с. Ценово, а другата -основната част от хората се заселват около чифлика на друг бей, който е бил разположен в низината, в днешните дворове на Павловите.Тука на това място е имало изобилна вода от един кладенец, който е наречен с името “ чифлишки геран „, същият се намираше на мястото на днешния магазин срещу фурната. По-късно много българи прокудени от тежкото робство се заселват тук, като рода на Бойчевите, дошли от днешното село Каменец – Плевенско, Първомайските от село Бьлгарене , Поповци от Габровско, имало е още от В.Търновско и др.места.

Другата версия за създаване на селото е следната: В тези земи е имало турски чифлици на Караман бей и Биберли бей. Чифлика на Биберли бей се е намирал в днешните ливади по понятни причини. Това е местност богата на вода, близо е до река Янтра и до централния път  Бяла-Свищов. Не се знае с точност коя е била причината, но се предполага, че е вследствие на прииждането на нови заселници, от чифлика се образува селище, което е било разположено от сегашния кръстопът до сегашната сграда на кметството, което се наричало Пиперково на името на Биберли Бей. Това именно селище описва в спомените си П.Р.Славейков

Според  исторически данни и разказите предавани от поколение на поколение името на днешното село Пиперково идва от думите “ БИБЕРИТЕ „, „БИБЕРЛИИТЕ“, „ПИПЕРЛИИТЕ“ , докато се стигне до ПИПЕРЛИ-КЮУ т.е. село Пиперково. Основният източник за произхода на тези гореспоменати думи „Биберите“, „Биберлиите“, „Пиперлиите“ е това, че както този чифликчия – турчин, така и жителите на на това  селище са засявали и отглеждали няколко вида зеленчукови култури и най-вече пипера ( биберите; корена на думата е латински ), чушлетата люти и сладки, които много добре са виреели във околностите. Много хора от околните селища са идвали тук да се снабдяват с такива зеленчуци, при което местното население се прославило  като добри зеленчукови производители. Всичко това го доказва и по-нататъшното развитие на селото и след освобождението, когато площите са се разширили и се оформили така наречените “ бостани “ , “ башчи “ източно от селото, като за поливка са използували течащата вода от селото и изкопаните кладенци ( кофи ). Същите са били запазени до към 1950 година, като след създаването на ТКЗС на тяхно място се създава кооперативната зеленчукова градина.

Тук всяка есен жители на селата от Беленска, Свищовска, Русенска и други околии са идвали на сезонен пазар за зеле на мястото във “ башчите „. Продавало се на изгодни цени, с пари, в натура ( размяна – зеле за жито или царевица, ечемик  дърва за горене  картофи и др. )

За ученолюбивостта на хората в Пиперково разбираме от написаното в Летописната книга на училището започната на 28 август 1906година от тогавашният учител Александър  Анчев. Той пише -„Шестедест-седемдесет годишни старци от с.Пиперково :Цвятко Енчев, Иван Димов, Аризан Великов и др. са разказвали,че когато били деца на десет годишна възраст тук в селото е имало учител ,който се е казвал Киро. За училище е служело едно здание ниско, изкопано в земята и полусрутено, обърнато с  лицето си на Юг, което било построено срещу чешмата и моста в средата на селото, на което място 1906година се е намирал дюкяна на Минчо Тодоров Минчов, продаден от сина му на Тодор Георгиев./по всяка вероятност на мястото на днешното кметство/. В посоченото по-горе здание споменатия вече Киро е учителствувал и се е занимавал с бакалия. От учениците на учителя Киро някои знаят да пишат, а други знаят само азбуката.“

От същият източник научаваме за посещението на П.Р.Славейков в селото. В книгата на Ан.Тодоров „История на Българската литература“ се споменава, че П.Р.Славейков в 1843 година тръгнал от  Бяла за Свищов. Минавайки през Пиперково се отбил при един бакалин, който му разказал, че гръцкият владика в Търново е изгорил българските книги. Предполага се,че това е бил учителят Киро, понеже по-тези времена той е бил най-начетения и е знаел какво става в Търново.“ През 60-70години за този случай в селото се разказваше и пишеше в учебните по литература следното: „През 1845година П.Р.Славейков се сблъсква с негостоприемните Пиперковски кучета. На път от гр.Бяла за гр.Свищов, където е отивал да си търси работа като учител , той замръква в с.Пиперково.Отсяда в кръчмата на дядо Драган ( намирала се е на мястото на днешната сграда на кметството ), който му предлага своето гостоприемство и гоприютява за през нощта.Старецът е бил много сладкодумен и му разказал различни предания и случки от живота на хората по тези места. П.Р.Славейков не усетил кога превалила нощта и той трябвал да поеме своя път, но разказите толкова го впечатлили, че решил да ги за пише сядайки на един камък в местността „Драките “ ( днес това место е по пътя за с.Караманово в дясно над МТС станцията ).

Ето какво разказва за случилото се самият П.Р.Славейков в „Автобиографията“ си: „С мрака стигнах в Пиперково и попитах за даскал, ако има там или поп. Някои добри хорица ме заведоха до къщата на попа, синът на когото бил даскал в селото, но сега, лете не събирал момчетата. Като влязох в двора, кучетата скочиха върху ми и показваха гостоприемството, което ме очакваше. Мина се време, до де се отбраня сам от кучетата и през двора до дола до къщната врата. Застаряла една жена в кирливи и опърпани дрехи, се подаде на вратата да ми каже, че даскалът бил из село, а дядо поп си бил легнал и позаспал. да не продължавам:отказаха ми гостоприемство и аз бях принуден през настаналата вече нощ да ходя по опустелите улици в селото, реследван на всяка стъпка от враждебно настроените против окъснели пътници селски псета. Повече от час се скитах, доде намеря де да пренущувам. Най-после установих се накрай село в един бордей, който беше нещо като дюген или кръчма, но вътре нямаше, освен две.три бъчевки и возилници, ни стол, ни възглавница някаква, нито пък лавица някоя за сядане. Пиперково е паметно за мен не толкоз по тая неприятна случка на поповото спотайване, поради което се изложих на дълги разправии с неприветливите пиперковски кучета, нито по неудобството за пренощуване, в калния и влажен бордей, а по едно друго обстоятелство, може би за читателите не толкоз важно, но за мене не лесно забравимо. Пренощуването ми в Пиперково ми е дало пръв път повод да се помъча да стана нещо като писател български.за зло ли, за добро ли, и аз не мога да си обясня още, но странно е това, че първата писателска идея ме посети в това, тъй да кажа, нестранолюбиво за мен село, и аз прося снизхождението на читателите, ако се отстранявам малко от предмета си да спомена нещо за това, както и какъв край взима първият период на моя даскаллък.

Както казах, в знаменития пиперковски бордей нямаше де да си послужи и да поседне пътник човек, тъй уморен като мене и раздосодован от непрекъснатото лаене и преследване на селските псета. Сред бордея имаше само един пюшкюнец от една чепорлива дъска и не вещо прикован о стряхата на бордея и подпрян на три-четири забити в земята клечки:на този пюшкюнец сложих аз торбичката си, па и сам се посложих. Освен кръчмарина, човек около 60-годишен, но здрав още на глед и лек, нямаше никой друг по това време в кръчмата. Като пиперковски кръчмар, той ме прие доста вежливо. Наскоро аз имах случай да узная от него, че той бил от Бяла, че бил войник, ходил по Стамбул, пасъл царските атове и косил сено по Кеатханата. В същото време той се домогваше да узнае от мене кой съм аз, отде съм, отде ида, къде отивам и защо ходя сам. Не трябва казване, че кръчмарят-старец беше колкото любопитен, толкоз и приказлив; обичаше да разказва и умееше доста хубаво и сладко да приказва, тъй щото можеше да се слуша без отегчение. Моите отговори на разпитването му дадоха повод да се заприказва за гърците и за практиката им в Цариград и той се впусна надълго да разправя за вероломството на гърците, за издайството на духовният им глава и как направили те за да изтребят всичките книжевни българи и да се затрие българската книга.ова предание съм слушал аз из после и от някои безкнижни българи, чел бях го и в историята на отца Паисия, но трябва да кажа, че далеко нетъй, както ми го разказваше пиперковския кръчмар, дядо Драган. Той разказваше чудеса хитрини и лукавщини на гръцките калугери за премахването на българската книжевност; представяше за силно трагически безчеловечия, направени от турците при избиването на българските учени. Легендарните му проповедки за гоненията на българските калугери по манастирите, за личбите и чудесиите, станали за спазването на българските слова,бяха тъй занимливи, щото ако и доволно на читанката за онова време, още и уморен както бях аз, стоях та го слушах „зяпнал в устата му“ както казват нашите.Беше настанало петляно време. Дядо Драган не беше още свършил приказките си, когато излаяха псетата наблизо до кръчмата и пред нас след малко се яви един момък с рунтав, но крехнат калпак, с червена шапка и дълъг перчем(чомбас – мъжка прическа на древните българи;смятало се е,че когато човек умре Тангра ще го изтегли за тази коса), с пъстър аладжан елек и с дивит, затъкнат на пояс, тъй като да не остава невиждан, по което заключих, че ще е селски някой граматик. Дядо Драган го посрещна с „добре дошел, даскале“ и седна пак на голата ми земя до дивния ми  пишкюн, който тоже се обади ,като изпращя, когато рекох да се поотместя, за да сторя място на госта.но той даскълът, приклекна на прага у входа на кръчмата, а старецът подкачи пак прекъснатия за малко разказ.

Когато вече свърши дядо Драган, даскалът, който беше не друг освен попския син, се вмести в разговора. Ние се здрависахме, поразпитахме се за живо-здраво, опознахме се като еснафдаши /колега по занятие/и се разприказвахме за това онова по занаята си. Аз имах случай да блесна с моята начитаност в черковните книги и не се свенях да показвам доколко съм вещ в даскаллъка, като не забравях тук-там в разговора си да втиквам по някоя от „избраните си думи“.не помня сега как дойде реч и моят събеседник, пиперковският даскал, отвори дума нещо за вълците. Той искаше да разкаже за една случка, станала миналата година, за която и аз бях чувал, в Бяла като бях. Но.“аз вам да ви го пиркажа същински, както беше то – каза дядо Драган – че да видите чудо и помен“. Ний на драго сърце му дадохме ред да прикаже той за тази случка.

Работата беше твърде проста.Един момък от пиперково задирял някоя мома от Бяла. На момата баща й не я давал на този момък, защото не можал да му даде за обуща/бабахакъ/ толкоз, колкото искал той. Момата сторила да пристане на момъка и да иде подире му без волята на баща си. Една нощ, през зимата, момъкът отива на Бяла, извежда момата из бащини й и я повежда към Пиперково. В пътя ги сполетява вълчешка глутница. Момъкът сколасалда възкачи момата на една круша, но не пристигнал да се възкачи и той.вълците го нападнали и той, възблегнат на крушата, с един габровски нож, що носел, бранил се вече, доколкото можел, съсякал три вълка, другите най-подир побягнали и той завел момота дома си в Пиперково. Но дядо Драгантъй подробно и тъй увлекателно разказваше за всичко това:как се задиряли младите,как се нагласили да бягат,как ги сполетяла на пътя вълчешката глутница, как се спуснали вълците и с какво остървение нападали момъка, как той неустрашимо се борил и ги съсякъл, как те наваляли, та дърпали съсечените си другари и ги разкъсвали – щтото простата случка със селския момък се представяше от дяда Драгана като някакъв важен геройски подвиг. Аз се дотолкоз увлякох от разказа му,щото тогаз още турнах на ума си непременно да опиша както историята на този маловажен случай, тъй и чудесното онова предание за навета на гърците връз българската книжнина. Още сутринта в пътуването си от Пиперково за Свищов на две места сядах да си почивам и да се опитвам в писателския занаят , ако е занаят това, дето да драще човек, каквото му скимне, и да записва, каквото му се ревне и което нему харесва, ама било то нещо като „ни вряло, ни кипяло“. След смъртта на писателя за да засвидетелствуват почитта към паметта на Петко Рачев Славейков, хората от селото решават училището, читалището и главната улица да носят неговото име. Години наред учениците поддържаха мястото където Славейков е седнал за да запише разказите на дядо Драган, управата на селото бе взела решение за направа на паметна плоча в двора на училището, но криво разбраната демокрация от последните години разрушивсичкотова.

 

Основното население на с.Пиперково е от старата етническа група Хърцои. Като докозателство за това ще приведем написаното от д-р Л.Милетич в книгата му „Старото българско население в Североизточна българия“(София 1902год). Ето какаво пише той – Като миним Янтра от Беленска околия,стъпяме в Свищовска околия, където има доста села със старовремски жители „полянци“, които и по носията си съвършенно си приличат с известните нам белези, по които разпознаваме старовремското население от пришълците планинци(полянци). Най-съществените, характерни части от облеклото на полянците ги има по всички стари села в Свищовско. Ала вторият белег – езиковия, по който още по-сигурно до тук се върви по дирите на стария хърцойски елемент, главно членната форма на – О, вече не се оказва сигурен критерий, понеже с изключение на няколко села близо до Янтра, а именно Долна студена, Яйджи, Пиперково, Караманово и Вардим, дето още се говири членът на – О, във всички други стари села членната форма гласи, както и у балканджиите на – Ъ, рядко на -ЪТ(були гъ кракъ). Ала инак наречието на полянците не се е изменило много, така че още явно личи свръзката му с наречието на хърцоите от речените няколко села, като Долна студена, Пиперково и др.А , че изобщо по старите села и по Свищовско в минали времена, и то без съмнение до неотколе,се е употребявала членната форма- О, има доказателства. Първо очевидно е ,,че новата членна форма на – ъ(т)полека лека е изместила старата на – О, идейки от запад към изток. В село Пиперково както се казва още съществува членъ на – О, казват например“ох чи мъ були крако“.

Няма съмнение,че за речената промяна в езика силно са повлияли многобройните блаканджийски села от към юг и югозапад именно откъде Паскалевец, Павликени, както и от Севлиевско. Тук са и селата Сухиндол, Бяла черква, Мусина и др. Балканджиите тук са заселени през първата половина на миналия век. Освен тях има балканджии, разпространени по цялото поле към Свищов и Дунава. Най-сетне не бива да забравяме, че и в по-старите села през миналия век се заселват балканджии смесвайки се с хърцоите, така че влиянието на първите можело отчасти да се отрази и в езика на следващите, които са отслабвали в сравнение с пришълците поради честото изселване на старовремското население във Влашко. Доказателство за наличието на членна форма на – о, има в новобългарски дамаскин писан в Свищов на 1753год. Дамаскинът принадлежи на свищовското читалище „св.св.Кирил и Методий“(N28). От там Милетич вади образци в съчинението си „Членът в българския и руски език“ Свищов, като търговски град, винаги е привличал поселници, главните от които са били предимно по-развитите от всяка страна планинци откъм Ловчанско, докато от друга страна коренният български елемент тук постепенно се е намалявал главно чрез изселване отсреща във Влашко. Така през 1828година по-голямата част свищовчани минали Дунава и се настанили в и около Александрия и там останали.Старото население се е запазило в селата Долна студена, Яйджи, Пиперково, Караманово и Вардим.Хърцои са се запазили още в селата по Свищовско Царевец, Саръярь(Х.Димитрово), Вързулица, Козловец, Българско сливово, Хаджи Муса, Овча могила, Козар Белене, Българене, Пети Кладенци, Лъжене, но освен тях в тези села вече са се настанили „павликяни“(български католици), които сътавляват половинато от населението.

Пещемали се носят в следните от казаните села:Вардим, Царевец, Караманово, Пиперково, Саръярь, Козловец, Българско сливово, Долна студена, Чаушево, Вързулица и Овча могила. Главната отлика в женската носия на всички крайдунавски „хърцои“ се сътои в бележититие 2 престилки – една отпред и друга отзад , които се опасват връз ризата. И у Иречека(Княжество България, бълг.прев.с.81) се споменава за него: „Най-простото облекло, две тежки като килими престилки, една отпред и друга отдире се среща само низ Дунавската област“.

 

Описание на женска Хърцойска носия :

––––––––––––

Пещемал – два вида :къс от синьо платно и ситно набран и по-дълъг черен ситно набран.

Друг вид престилка „тъкменик“ – още по-къс от пещемала,състоисе от две прес- тилки от вълнен шарен плат:преобладава червената боя,прошарена с черна(тежък ,прилича на хубаво килимче)

Вълненик – задната престилка е по-дълга и недотам пъстра като у тъкменика.

Куфуций – антерия с къси ръкави,дълга до кълките.

Бяла дреха – от аба, дълга с ръкави и малко червено и синьо нашарена по краищата на ръкавите.

Елек – от червено вълнено сукно, без ръкави(носи се лете)Антерия – с ръкави и клинове по дължината.

Вълнена аладжа – от черно и червено носие се зиме

Долактанче – като антерия, аладжа Кожух – къс без ръкави и без клинове Елече – подплатено кохухче

Червено джубе – от аба, с клинове – дълга дреха винаги подплатена с кожа Булка – червено джубе ушито от свекървата; бял сукман, червени ботуши. Дъска – привързва се към чембера, а връз чембера бяла забратка.

Дълга риза – ошита по пазвата – нагръдница; на раменете на ризата има шев, който се казва „бор“; по ръкавите шева се казва „борки“ – има по-малко шев. Огърлието на ризата се казва „чопак“. Престилка – шарена.

Ута(фута) – от дебело вълнено сукно(престилка)

Запаска – по-тънка от футата престилка от памучно платно.

Коренка – шарена престилка тъкана от вълнена прежда ;“дребенка“ – тъкана от дреб.

Обувки – цървули, чехли, калеври, жълти катъре(пантофли)

 

Описание на мъжката хърцойска носия :

––––––––––––-

Лятно време – бели или черни гащи от домашно платно; риза над гащите.

Зима – бърденци – вълнени тесни гащи (бели и черни);потури;за мъжете над 40години – кълчищни гащи.калцуни на краката

Забунче – горна абена дреха отзад с клинове които стърчат

Долактанче – стига малко под пояса, а ръкавите до лактите, то се носи обикнове- но и под „клашника“

Клашника е бял(основата вълнена,вътъка размесен с козина и ерина от агне, а пък ръкавите само вълнени -абени).

Дорамче – бел елек без ръкави с два гайтана :син и червен, които вървят успоредно.

Касаче – същото като дорамчето,само че е черно абено със син,а понякога и черен гайтан.

Ямурлук – дълга абена дреха от аба с качулка

Долама – бяла абена дреха без качулка.Кройката й отстрани е на клинове, та стърчат страните;ръкавите садълги до пръстите. Доламата обикновено е дълга до колене и една педя под тях.

Старите мъже носели далги кожуси набрани отзад.

Мъжката риза имала отпред, на ръкавите и на рамото бродерия – везана от вълна и разни бои. Тип риза „шарено огърле“.

Мъжете се опасвали с червен пояс и пъстротъкан колан.

Носели кожени калпаци.

Обуща : цървули, постале, кундуре (и то отпред с капаци).

 

Облекло в с.Пиперково:

–––––––-

– Женската носия се е състояла предимно от дълга и широка риза украсена сьс шевици и дантели по гърдите , ръкавите и долната част на полата. Вьрху нея се запасвал пищимал ( пола ), като вьрху непокритата от него предна част се поставя богато украсена престилка ( ута ) и двете са били изтъкавани от вьлнена прежда, а пищимальт е бил накъдрен. Отгоре се обличал дьльг пълнен елек без ръкави или ентирия ( нещо като яке пълнено с памук ).

Друг вид женски тоалет това е дълга риза, късо пълнено елече, плетена пола. През зимата по-заможните са носели “ контошче “ ( късо палтенце от гладко кадифе обточено с хубава кожа ). На главата са носели забрадки: През зимата “ бохчи “ ( голяма плътна, дори вълнена забрадка ), през лятото бели тензухени забрадки сьс синци по краищата, а в празник “ бариш “ ( копринена кърпа обточена с дантела и мъниста ). Момичетата и момите са ходели сьс сплетени на плитки коси, а омъжените жени са навивали плитките като венец около главата си, за да са прибрани под забрадката. Допьлнение кьм тоалета са били нанизи пендари, синци, мъниста, цветя. В зависимост от сезона са носели дълги или къси чорапи, цървули или опинци .

Мьжката носия се състояла от риза подобна на женската само че по-къса, като празничната е била украсявана сьс шита шевица; долни дълги гащи от коноп или памук; горни гащи “ бьрденца “ ( потури ) – за лятото по-тънки, за зимата вълнени. Горна дреха според сезона е била: елече, антерия, кожух, габин, ямурлук. На главата са носели калпаци, а по жътва вързани по особен начин кърпи. Обували са се с навои и цървули, почти не са носели кундури.

Детската носия на момчетата и момичетата е почти същата като на вьзрастните. До 6 годишна възраст всички момчета и момичета носят еднакво облекло: до кръста ризка и елече, а от кръста надолу отпред и отзад по една ута, на краката чорапи и терлици .

Всички материали необходими за направата на  облеклото са се изработвали от жените в семейството.

 

В книгата на Петър Добрев “Ключът към древната Българска история” откриваме речник от думи :

 

 

ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ДУМА                     СЛАВЯНСКИ АНАЛОГ

Обич                                                                    любов

Омраза                                                                ненавист

Хубав                                                                  красив

Лош                                                                     зъл

Тичам                                                                  бягам

Цапардосвам                                                      удрям

Чукар                                                                  връх

Хвърча                                                                летя

Хвърлям                                                             мятам

Чукам                                                                 хлопам

Чук                                                                     млат

Къща                                                                  дом

Кочина                                                               свинарник

Церя                                                                    лекувам

Цяр                                                                     лекарство

Кърпа                                                                 забрадка

Бъркам                                                               греша

Залък                                                                  къс

Храня се                                                             ям

Храна                                                                 ядене

Вървя                                                                 движа се

Карам                                                                доставям

Кос                                                                    скворец

Карагуй                                                            сокол

Герак                                                                 ястреб

Чавка                                                                 врана

Гугусчук                                                            гълъб

Псувам,попържам                                             ругая

 

Всички приведени в този списък древнобългарски думи (казва Петър Добрев) се срещат и до ден-днешен в района на някогашното царство Балхара и са извлечени от езиците на мунжаците,йидга,пущуните и народите на западен памир,който някога е влизал в границите на това древно българско царство.
А аз заявявам,че тези думи се използваха в моето детство и до ден днешен се използват от хората живеещи в с.Пиперково.Доказателство за българските корени на това село.

 

 

 

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

Видяна през живота на българина Йордан Павлов

Когато стигнем до въпрос, който засяга българската народопсихология, веднага правя асоциация с  трудовете на Ив. Хаджийски, М. Семов и Цв. Тодоров.

Но в настоящия материал извършвам една по-особена разработка. Основният въпрос в нея е КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ТИТАНИ НА ДУХА В БЪЛГАРИЯ? При разглеждането му обаче ще започна с най-важната констатация от изследването.За да се стигне до възможността да се появят подобни личности, между които на първо място изпъкват имената на Паисий Хилендарски, Г.С.Раковски, Хр. Ботев, З.Стоянов, е необходимо преди това да се е извисила една по-голяма плеяда. Тя, по правило, е известна на по-тесен кръг от хора, предимно учени.Между тях могат да се изброят имена като Йеросхимонах Спиридон, поп Минчо Кънчев, Лука Касъров, Драган Манчов, Маньо Стоянов, П. Маринов и др., и др.

Независимо, че съм се занимавал с делото на повечето от тях, нещо сякаш все ми убягваше при това изследване, чиято тема предварително си бях набелязал.

Напоследък се появиха доста краеведски, родови и етнографски изследвания на ентусиасти и специалисти. Едно от тях обаче, сякаш буквално ми посочи отговора –  „Село Пиперково Русенско” от Светланда Рашкова, а пасажът, който ми достави духовно удовлетворение за дългогодишните ми търсения, бе откъс от автора за нейния баща:

 

 

 

Тази книга посвещавам на баща си ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ ПАВЛОВ, който в последните дни от живота си написа: “Много хора обичат обич за обич, а аз един път обичам дори вече и да не ме обичат никога. Материалната цел за мен в живота не е била никога първа цел за постигане. Аз исках да бъда полезен на обществото с цялата си душа и сърце, с цялото си човеколюбие и омраза към завистта, мошеничеството, кариеризма, егоизма, самолюбието и други подобни пороци намиращи се в съвременното човечество. Обичам те семейство над всичко мило и скъпо, но най-обичам нашата мила Родина, а после теб жено и скъпи рожби. Знам, кратък е живота земен”.

По-нататъшните ми разсъждения върху тази невероятна личност, се базират и на фактологията, предоставена ми от дъщеря му на поставените й от мен въпроси. Този българин е именно един от споменатото множество, което е моделирано буквално от средата и времето, сред които живее. Селото, както се разбира и от заглавието на книгата е Пиперково, община Ценово, Русенско. Времето е средата на XX век.

Всяка една българска махала, селце или градец, за период от някакви си 30 до 50 години, избират своята „черна овчица” и тя се превръща в емблемата им пред останалия свят. Бих казал, че тези символи, както и други, от по-големите градове, са грунда върху платното на българската народностна душа (както би се изразил един художник). След тях се пръква плеядата, а като връх на „айсберга” са титаните.

За подобни хора е невероятно красиво да се пише. Всеки един детайл от житейския им път е самобитен, а понякога тъй неповторим, че не се среща аналог дори сред Духове на мисълта от световна величина.

Та ето и „ИСТОРИЯТА ВО КРАТЦЕ О ПИПЕРКОВСКИЙ МОНѪЖЪ ДОСТОЙЫЙ И НАРИЦАЕМЫЙ ЙОРДАН ПАВЛОВ”:

Роден на  19.I.1931г., той е потомък на двата големи рода в селото – Паулюути (Павлови по бащина линия) и Минюути (Миневи, по майчина). Още с пръкването си на този свят, неговият живот е обвързан с доста древен български обичай. Ще го представя чрез Пиперковския етнографски вариант, така, както ми го е разказала дъщеря му Светланда Рашкова. В този регион случилото се е познато като ритуал за „оцеляването”. Предните три деца на родителите му са момичета и всички умират при раждането или още в детска възраст. По тази причина, стремейки се да запазят живота му, още при появата му на Бял свят, майката и бащата запалват свещ на главата му. „Оставят” го на кръстопът, а който пръв го намери му става кръстник, като трябва да го облече в избрани от него дрехи и го върне на родителите. И тъй като при извършването на този паметен за живота му ритуал е било Йорданов ден, той бил кръстен Йордан.

И друго важно събитие също изиграва роля в развитието още от невръстните му години. Случило се така, че етървата на баща му починала и петте й деца останали сирачета. Родителите му ги отглеждат като свои, заедно с Данчо и по-малката му сестра Живка. Сред тях неговата интелигентност изпъква и по-късно той е изпратен да завърши гимназия в Свищов. Тази възможност се открива пред него и благодарение материалното състояние на баща му. От сведенията на дъщеря му:”.. дядо ми е имал – кръчма, бозаджийница, казан, 200декара земя, 200 глави овце, гора и е давал две стаи от къщата, като квартира, а в селото през войната са преминавали и немски и руски войници. От немските имаме семейна реликва сребърна  монета от 2 райхс марки с ликът на Хинденбург.”

Най-атрактивните спомени за Йордан Павлов от времето му като ученик

, са как често се е прибирал пеша от Свищов до Пиперково, за да участва във футболните срещи на отбора от селото. През целия път е ходил бос, носейки гуминките си на рамо, за да не се изтъркат.

След години завършва и учителския институт в Кюстендил със специалност начален учител. Именно като истински просвещенец в селото името му е „разнасяно” и до днес. Преди да започне с тази си професия, трябва да отбележа друга, доста интересна случка от живота му. Ще я разкажа чрез думите на дъщеря му:”… трябвало да отбие военната си служба. В тях времена момчетата служели 3 години.Пратили го в Свиленград. Още неположил клетва е участвал в истинско сражение. Политически спор между България и Гърция за острови в река Марица е трябвало да бъде разрешен с военни действия. Младите войници положили клетва за вярност към Родината в една царевична нива и отишли на бойното поле.После го пращат във Военното училище във Велико Търново от където излиза като офицер от запаса. До смъртта си през 1985 година беше стигнал до чин майор.”

Всички тези събития, както и факторите, които отбелязах още в увода – времето и средата, в която живее – изграждат неговия светоглед. Мисля, че думите му, с които той е възпитавал и потомците си, охарактеризират изградения от средата му морал в неговата цялост:” Всеки човек, трябва да се уважава независимо от това какво ти е сторил. Но любовта и сърцето ти може да получи само истинският ти приятел! „

Дъщеря му си спомня за тези му съвети като продължава:” С майка ми се запознават, като колеги в с. Хаджидимитрово – Свищовско. И така двамата начални учители се събират на 1 май 1956 година, по настояване на баба ми Божана (майката на баща ми) правят сватба в Пиперково на 6 януари 1957 , а аз съм се родила на 8 март същата година.”

 

Предпочитам като страничен наблюдател да представя реакцията на този български баща при възникналите проблеми по времето, когато се ражда дъщеря му.

Той едва не припаднал,тъй като до тогава не бил виждал новородено бебе. Освен това дъщеричката му се появила почти синьо-лилава. Пъпната й връв се била увила около врата й и Йордан я съзирал едва ли не като удушена, сякаш от раждането.

И отново, както го охарактерезира Светланда:” Беше грижовен и отговорен баща. Правеше ми куп снимки, водеха ме със себе си на всякъде. Но след 4 години живот на квартира, решава да се прибере в Пиперково, за да създаде по-добри условия за живот на семейството си. Родителите му ни приемат с отворени обятия и на следващата година му помагат да построи нова къща, с всичките удобства(два входа, баня и т.н.). Съвместно осигуриха на мен и брат ми – Божидар нормално детство изпълнено с любов.”

Както и доста подобни нему българи от тези години, Йордан е от „породата”, познати като, вечния ентусиаст. Той се опитва да инициира и организира културния и спортен живот в Пиперково. Не само, че успява, но създава дори цяла група за автентични песни. Естествено Йордан е и неин ръководител. Поставя доста театрални спектакли, в които често е и главен изпълнител. Тренира футболния отбор на селото и е неизменна част от ловната дружинка.

Проследявайки живота на този българин не бих могъл да направя друга констатация, освен – ЕДИН ЖИВОТ ОТДАДЕН БЕЗКОРИСТНО НА РОДИНАТА И СЕЛО ПИПЕРКОВО.

В последните години, паметта към предците ни тотално се заличава, най-често след унищожаване на археологията (материалната култура), която са ни завещали.

Ще предложа само едно дело на Й.Павлов, като контрапункт на съвременните злодеяния. На човек като него е било достатъчно да разбере, че в селото му Пиперково е започнала литературната дейност на П.Р.Славейков. От различни сведения, но най-вече чрез автобиографията на нашия голям Възрожденец, Йордан изнамира камъка, на който Славейков е седнал да запише разказите на дядо Драган. Павлов популяризира тази местност и до края на живота си я подържа, както и одухотворения камък.

Заедно с приятеля си Атанас Дилянов той е използвал възможността да запази, записвайки спомените на столетниците от селото. Двамата създават възможно най-пълната история на Пиперково, но…

За съжаление и в изследванията за този прекрасен човек, отново ми се налага да завърша в доста минорен тон. Все ми се иска да не бях попадал на последните сведения, но те сякаш са страшното откровение за доста българи, опитали се да запазят духа и душата си по време на Комунистическия марш в страната.

Използвайки факта, че баща му е дал убежище на немски войници през войната, че не приема да стане член на БКП, партийните му „другари” го подлагат на най-различни стресови ситуации. Официалното заключение на тогавашните институции е, че Павлов заболява от рак. Истината обаче е доста по-страшна и той напуска този свят едва 54 годишен. Същите са причините и за смъртта на неговия побратим и съавтор на изследването за Пиперково. При цялото това зло, враговете му от БКП унищожават и големия им краеведски труд. Спомените на съселяните за Йордан, свързани с последните му години бих могъл да концентрирам в две изречения:” Той беше истински учител,  децата го обичаха, а родителите им го уважаваха. Но партийните другари въпреки , че му се пишеха приятели гледаха да вгорчат живота му всякак си.”

Дори и в големите трагедии обаче, винаги може да се открие лъч надежда за връщане към щастливото начало. Аз съзрях това в духа и възпитанието, с които Павлов е подготвял децата си за живота. Преките ми впечатления са най-вече от разговорите ни с дъщеря му Светланда. От нея разбрах, че той е възпитавал по същия начин и своите ученици. Така че, ако се запознаете с някой от тях, съм убеден, че ще чуете и изречените с любов думи:” На него дължа голямата си любов към всичко българско и уважението , към Родината, независимо, че с годините започвам да се срамувам от нашите политици, но той ме научи да правя разлика между Държава и Родина.”

Не закъснява и появата на унищожения му труд. След упорит 10 годишен труд от страна на дъщеря му, книгата видя бял свят. Тъй като Светланда Йорданова Рашкова доразвива и допълва много от фактите на баща си, които тя дълго е укривала, то вече като автор на „Пиперково – извор на живот „ можем да отбележим именно нея. Вярвам, че такъв неподправен дух като какъвто видях при проучването си Йордан не би изказал никога протест срещу това. Именно последното му качество най-искрено и безспорно го нарежда сред частта от безбройните анонимни извори на българската народностна душа.

Йордан Павлов обаче е доста популярен в родното си Пиперково. Последното ме кара да завърша с постоянно жизнената ми мечта, която отправям към всички управници на по-малките селища в България:”Нека най-яркият ви и важен паметник-символ да ви представя пред света чрез човекът-емблема, чрез който приживе, Светът наистина е научил за вас!”

П.П. Прецених, че ще е хубаво ако това ми изледване стигне до повече хора, около 1 октомври, защото на отбелязаната дата през тази години се навършват 25 години от кончината на Й.Павлов и ще бъде почтенно, ако почетем споменатия наш родолюбец, с което ще се подсетим и още колко са подобни като него, спящи в забвение от Държавата ни.

 

Константин Каменов – Коренът

 

 

 

БАБА БОЖАНА

8 март – тогава съм се родила. В цял свят на тази дата празнуват Ден на жената. За мен той съчетава ЖИВОТА. Защо го наричам така ? Много просто. На тази дата е Празник, за мен е Рожден ден, а за баба ми Божана – денят, в който почина.

8 март : раждане-празник-смърт(светата Троица). Всичко е свързано с жената и каква скрита символика има за мен.

Баба ми Божана е от заможно и интелигентно семейство. Родена е през 1899година, но не зная на коя дата. Баща й Трифон Минев е бил кмет на село Пиперково по времето на Стамболов( от неговата партия). Тя е най-голямата от осемте деца ( 6 сина и 2 дъщери ).

Имахме разлика във възрастта цели 58 години. Преди мен е отгледала много деца и внуци. Погребала три невръстни момиченца, но голямото й  сърце е приело петте деца на брата на дядо Панайот(съпругът й), които тя отглежда заедно с баща ми Йордан и леля Живка, като свои. Техните деца са първите й внуци и едва 58 годишна получава внуци от синът си и дъщеря си(моя милост и братовчед ми Дочко). На наша възраст беше и втората ми братовчедка Бисерка. Ние тримата известно време, особенно лятото, бяхме оставяни на нейните грижи. След години се родиха брат ми Божидар и синът на леля Тодор.

У нас винаги имаше по някой братовчед или техен родител в различните часове на деня. Така от малка се научих да обичам и общувам с всичките си роднини.

Баба ми Божана имаше вродено достолепие и външност на Чорбаджийка( както ги виждаме по картините). Помня джубето(палто с кожи), бариша( копринена забрадка с дантели), старата къща с кепенци и железни решетки на прозорците, дървената тераса с каменните стъпала, огромната плевня с макината, пишника(лятната кухня) с огнището и пещта, будоара й( тайната стаичка, в която с татко промивахме лентите и правехме снимки).

Баба беше истинска стопанка умееща да направи всичко с ръцете си. Тя ме научи да преда, да тъка ( имаше стан) , да плета чопрапи ( плетат се на пет куки). От нея се научих, как се отглеждат кокошки, патици, юрдечки, пуйки и всичко, което може да има в един селскостопански двор. Освен зеленчуците имаше и цветя. Латинката и пожарчето й бяха любими, а “закомът” – коледничето цъфтеше винаги по Коледа. Покрай нея усвоих всички тънкости в домакинството – клане на прасе, правене на сапун,  запазване на месо без  хладилник, правене на консерви и трушии. От дете варях сладко от малини и ягоди, но нейните специалитети(сега мои) бяха сладко от сини сливи с ядка от орех и трушия от малки патладжани. С нея ходехме да перем черги на голямата селска чешма. Слънчевите й черги и днес красят пода на жилището ми, а от кенара има и за внучката ми.

Тя ме е занесла в църква и ме е кръстила, когато съм била на 6 месеца, после ме водеше на Велик ден, но не ми даваше да гледам погребенията, а и самата тя не обичаше да ходи, не че не отиваше, но просто може би защото бе погребала 3 невръстни деца.

Сигурно е била много красива на млади години, защото, когато остаря и ми се налагало да сплитам плитката й се учудвах от дължината на косата. В последните години преди смъртта й плитката беше тънка, колкото кутрето(малкият пръст) ми, но стигаше до петите й. Тази плитка, тя завиваше на тюрбан около главата и я завързваше по особен начин заедно със забрадката.

Тя ме научи на Достолепие, което може да се възприеме от някого  и като

Високомерие. Казваше ми, че трябва да Пределям хората, т.е. да общувам с Всички, когато е необходимо, но да допускам до себе си само Стойностните. Самата тя в ежедневието беше такава. Пенсията й макар и малка отиваше в заем на бедни комшийки (които сигурно не са можели да й връщат парите), а самата тя се справяше с ежедневието, по начин, който се запечата в мен и ми осигури живота. Т.е. Научиме да се справям  с ежедневието без заплата. Редовен доход й бяха яйцата. Събираха се по няколко кошници, а за Велик ден боядисваше по две кошници яйца. Правеше разкошни баници и гюзлеми, козунаци и чорбаджийски сърми и какво ли не. Най-важното, което научих от нея бе, че с труд всичко се постига(т.е. Залудо работи, за лудо не стой).

 

27.03. 2012г

Русе                                          Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

Вероизповедание или вероизповедания?

Монотеистичната вяра, дори изградена върху императива „Служи първо на Бога!“, признава относителната автономия на светската власт („Отдай кесаревото кесарю, а Божието Богу“) и на разума, тоест допуска известен плурализъм при „изповядването на вярата“.

Автономията  и  плурализмът,  макар и вписани в някаква степен и не без двусмислия в свещените текстове, са били постигнати – и то далеч не навсякъде – с цената на братоубийствени битки в името на Религията. Но това е станало възможно най-вече благодарение на отделянето на светската от църковната власт (ескуларизация на политиката) и на признаването по право и по

същество от Религията на тази узаконена автономия, Повече или по-малко относителна в зависимост от вероизповеданията:

Уви, в стила на монотеистичните религии е да водят борба с ересите, със схизмата, безверниците и вероотстъпниците, прибягвайки до най-жестоко насилие, чието изпълнение често е било възлагано на светската власт, тоест на държавата. Кръстоносни походи против неверника, инквизиция  cpeщу покръстените (насила или доброволно) й вярващите, заподозрени в ерес или

отстъпничество, масови убийства на едните и другите, изолиране или експулсиране на вярващите от „втора категория“, религиозни войни, покръстване и/илй избиване на туземците в колониите и т. н.

Картината би станала още по-мрачна, ако се вземат предвид изживените страдания и трагедията на милионите жертви; длъжни сме обаче да осветлим някои „странни“ в името на устойчивостта и непоколебимостта на онези, който с цялата си душа, са протестирали-и са се  -намесвали, за да ограничат ескалацията на напрежението или да попречат то да възникне. За да не изпаднем в анахронизъм, трябва да разберем комплексността на залозите, политически и духовни, свързани със структурите и с априорните“схващания, характерни за епохата, що се отнася до обществения порядък и до избавлението на душата.

Следователно поради самия , факт на процеса на секуларизация и на „всеотдавнашното“, но още не повсеместно разделяне на Църквата от държавата, монотеистичните религии са по-скоро вероизповедания, отколкото религии. Освен това те са произлезли от един общ корен (авраамския) и са се нароили спрямо собствения си исторически първоизточник:, юдаизмът на

равините не е кабало- хаеидяческият юдаизъм, католицизмът : се различава от протестантството, сунизмът -от шиизма… В известен смисъл християнството :не съществува вече като религия, както впрочем е трудно да се говори и за общност, а става дума за християнски верозповедания. Mutatis

mtitandis, същото би могло да се каже за юдаизма, както и за исляма, за индуизма, за будизма.

В краткия анализ на религиозността, на религията, на вероизповеданието оставихме настрана един аспект на религиозното: мистицизма. Аспект обаче главен и съществен, тъй като едно вероизповедание без мистицизъм би събудило съмнение относно вярата, която проповядва. Вяра без мистицизъм би била в същността си само идеология или политическа доктрина. По-точно

казано, липсата му би довела до деградирането й в тези категории. Всъщност, когато едно монотеиетично вероизповедание провъзгласява изключителността, неповторимостта на един-единствен бог, той очевидно въплъщава всичко, а неговото творение  – нищо. Всичко, което съществува, не съществува ли единствено по неговата милост? Човешкото създание, което вярва,

обича, надява се, би ли било способно на това без Божията милост? Тази милост не очаква ли от човека да се самоизмъчва, та след пречистващи „нощи“, стигнал до очищение, да бъде достоен за екстаз? За сливане, чрез доброволната зависимост на любовта, с Този, от когото зависи целият живот?

Вярата, не, би ли стигнала до връхната си точка като желание за единение, като пълно «мистично свързване? Това изживяване, неизразимо с думи, толкова кратко, внезапно, „пасивно“, не е ли онази разпаленост на сърцето, докосващо загадката, абсолютната тайна?

Разбира се, единението с Бога съвсем не е тъждествено на друго  – на сливането- с Него. Ако безспорно съществува светкавично и краткотрайно единение, би ли могло изобщо да има сливане, след като по самата Божия-милост създанието е и трябва да бъде разграничено от Бога, от Другия, неединосъщния?

Въпреки че божественият екстаз е освободил (изпразнил) човека от неговия аз, издигайки го до селения, простиращи се едновременно извън аза и в аза, той се различава коренно от индуисткия анстаз, при който човешката същност  (атман),  освободена от илюзорното  себе,  ще се окаже равна на първичния Аз, на Абсолюта  (брхман),  не-зрима висша реалност, където не съществува

нито субект, нито обект.

Каквито и да са тези върхове, до които рядко някой може и желае да стигне, на едно определено равнище, при въздържание, религиозно смирение, вяра, любов и упование, тайнството съществува и е отправна точка, ако не за мистично единение, то поне за начало в излизането от самия себе си, за забрава на собствения аз, отстъпващ място на друг – „лице“ на Господ-Бог.

Ще спрем дотук, за да не ставаме словоизлиятелни за неща, което в крайна сметка спада повече към неизразимото, отколкото към чудотворното, макар и то понякога да го съпътства, към сферите на-интимното и на скритото, към царството на тишината, дори когато някои знаци и парадоксални

атестации са необходими, за да ни се вдъхне увереност, че можем да го достигнем, преодолявайки бариерата на ортодоксалния конформизъм или ортопраксията, на научните претенции и многословните уверения, на прекомерната предпазливост.

 

Религиите:

Невероятни вярвания? Безразсъдни обреди?

Това, че девица е могла да зачене и роди син с помощта на силата на Всевишния, за когото няма невъзможни неща, а личност, назовавана Иисус от Назарет, е възвърнала към живот човек, наречен Лазар от Витания, че един Далай Лама „се преражда“ от поколение в поколение, не са ли съвършено Невероятни неща?

Ако някой даде обет за целомъдрие, а друг си забрани да консумира дадени храни, обявени за нечисти от неговата религия, ако някой може да измъчва плътта си до кръв, за да се хареса Богу, това не е ли безразсъдно отдаване на религиозни обреди?

В края на краищата не е невъзможно религиите да са само смехотворни илюзии, и то толкова по-смехотворни, колкото- са по-популярни, да са в най-добрия случай утешаващи, а в най-лошия  -опасни, да са нечовешки или прекалено човешки, а ако има приемственост между  хомо фабер, изработващ необходимите му сечива за лов, и хомо фабер, произвеждащ телевизионен апарат  -да няма никаква приемственост между хомо религиозус и  хомо сциентификус, освен че вторият се ражда при смъртта на първия, и т. н.

Каквато и да е относителната правилност на тези гледни точки или становища, на мен ми се струва все пак, че техните поддръжници просто си улесняват задачата, като изхвърлят окъпаното бебе заедно с водата.

Не е нужно да си невярващ, за да не се надяваш да намериш Бог в извънземното, пространство. Отговорът на Гагарин, връщайки се от Космоса: . „Там не можах да срещна Господ“, дори не забавлява вярващите. Това те го знаят отдавна, ако не открай време.

Когато в един израелски филм комисарят пита подчинения си: „Наистина ли вярвате в Бога?“, и той, му отвръща: „Същественото е не, че вярвам в Бог, а дали Бог може да ми се довери“, поне отговорът изглежда по-подходящ от въпроса. Днес, както без съмнение й вчера, въпросът: „Вярвате ли в Бог?“ звучи неуместно. Доказателство за това е най-честият и донейде смутен отговор: „Зависи какво вие разбирате под понятието Бог.“

Вяра и вярвания

Освен че е традиция от миналото, включваща отчасти като декоративен или празничен елемент  една етнокултурна характеристика, без която би била лишена от „традиционни“ или разграничителни белези, религията по същество е акт на вярата, изразяващ се във вярвания и изпълнение на религиозни обреди.

Казват, че малко наука отдалечава от вярата, а много я възвръща. Уви, всички имат някакви познания, но малцина са онези, у които те са в изобилие. Впрочем, ако се замислим,ерудицията може да възкреси вярата не защото науката ще доведе до „религията”, а поради факта, че високообразованият е наясно – науката не си задава и не отговаря на никой от въпросите, с които

се занимава вярата. Вярата е от друг порядък и си служи с друг език. Защо това, което приемаме без колебание в областта на етиката и естетиката, ние отричаме, щом докосне вярата?

Оттук без съмнение произтича и общото отдръпване от религията в нашето обсебено от науката и сциентизма време, но то засяга и вярата, усложнявано все повече от субективната, ала за мнозина реална невъзможност да боравят, едновременно с езика на вярата и с този на науката, въпреки че те толкова си противоречат.

Предпочитаме следователно, за да не се възприеме като лековерие или лицемерие (да се правиш, че вярваш в нещо, в което не би могъл да вярваш), да се откажем от първия от двата, от езика на вярата, за да не се накърни научният: светът все пак не е бил създаден за шест дни и една непорочна дева наистина не би могла да роди дете! Отказваме се също (при религиите, имали неблагоразумието да формулират на езика, наречен рационален, свое задължително кредо) от това да поддържаме с „канонични“ термини твърдения, които не можем да си обясним, без да лъжем самите себе си.

А ето че вярата не само проповядва нещо, различно от гледището на науката, но й го изразява с друг език .

Вярата следователно е този друг език, който със своя понятиен апарат (вяра, кредо) и невероятни вярвания (чудеса, свръхестествени явления…) се различава, а й не би могло да бъде другояче, от научния, изключително рационален и емпиричен.

От друга страна, този език е причина човекът, който го е възприел, никога да не се доверява изцяло на рационалния извод или на емпиричния факт, тъй като езикът на вярата и на вярванията не е съизмерим с езика на науката, на философията, нито дори с този на мъдростта, а с езика на любовта и надеждата, на вярата в Него.И така, ако вярата изразява нещо различно от науката, философията, изкуството, политиката и т. н., при това с друг език, с нейния, оттук произтича, че дори категории от рода на  прекрасно, изключително, с които понякога борави, не се използват при нея заради самите тях, а като знаци, символи, валидни за подход към всеки друг обект. Няма нищо по-трудно от това да се определи броят на вярващите. Защото колко от тези, които са приели една религия, го удостоверяват и потвърждават с постоянно практикуване и изучаване?

А какво, да кажем за онези милиони вярващи, които не съблюдават никакви тайнства и са се отдали на прелестите на консумативното настояще, в което всичко е позволено?

Много вероизповедания и религиозни обреди изкушават „съвременния“ човек далеч повече, отколкото отдаването на една религия такава, каквато е станала днес: не особено възнаграждаваща. Но вземем ли за-мярка това, което в наше време се приема за „възнаграждаващо“, би трябвало откровено да признаем, че ако религията често навява досада, то е, защото стаената й светлина не може да бликне без кислорода, от който я лишаваме: силна завладяваща символика, зряла отговорност без престореност, както и без излишен романтизъм.

 

 

3.4.2011г

Русе                                         Светланда Йорданова Рашкова

 

 

БАБА ТЕМЕНУГА

Коледа ! Деня в, който почина любимата ми баба Теменуга. Като дете този празник го празнувах с нея и дядо Стойчо. С родителите на баща ми празнувахме Коледа на 7 януари. Обичах всичките си баби( защото в детството си  имах три – баба Божана/майката на баща ми/ , баба Теменуга /майката на майка ми/ и баба Стефанка / била е учителка в с. Пиперково и е живяла у нас. Нея я виждах само по коледно – новогодишните празници/), но може би защото баба Теменуга ме е гледала до 4 годишна възраст ми беше любима.Не знам, може би защото когато бях при нея, можех с часове да чета книги или може би защото цял живот е живяла в нищeта, но никога не каза, че е бедна и че няма пари. Родителите й са от Беломорска Тракия – бежанци от с. Търново Узункюприйско(наречено на Царевец Търново, от където са тръгнали хората създали това село.) С болярско потекло. Прадядо ми Кралю ( баща й) е оставил земи и имане в Одринска Тракия и все пак е дошъл в Павел В.Търновско с достатъчно средства, за да закупи земи и да построи къща. Момчето, за което се омъжва е природно интелигентно, бежанец като тях, но сирак от 2 годишна възраст. Дядо Стойчо е искал да учи медицина, но втората му майка , не разрешава това и го праща ратай при дядо Кральо, така се запознава с баба ми. Той ме научи да чета ,пиша и смятам до 4 годишна възраст. Работеше като санитар в болницата, а баба не ходеше на работа.Тя имаше пенсия от 30лева, а той заплата от 60 лева.Отгледаха децата на вуйчо ми едното от 6 месечна възраст, а другото от 8 месечна възраст до тръгване в първи клас(7-8години). Като казвам отгледаха, имам предвид, че вуйчо и вуйна си ходеха от време на време при децата, да се наигарят и да им се порадват.

С тези 90 лева, гледаха две малки деца , с всичките им изисквания – храна, дрехи, детска градина и т.н. Ваканциите(едната съвпадаше с 25-26 декември, да не забравяме, че през социализма не се празнуваше Коледа) , и ние с брат ми отивахме при тях. Баба ни правеше Коледа и Стефанов ден (Стойчо, Светлана , Серьожа ).

Родена съм в болницата на дядо и понеже са пратили вуйчо да пазарува за бебето от Търново, количка, кош, и други  неща имах юрганче със сиьно лице.На първата  Нова година  за мен са купили най-голямата елха. Едва са я побрали в стаята, а когато вуйчо се появил като дядо Мраз аз съм се уплашила.

Четири внука имаха по една седмица всяка ваканция, а  постоянно 15години двама. Винаги намираше начин да задели и да  ни купи подаръци. Режима беше строг. Задължително спане след обяд , закуска не само сутрин а и в 10 и 16 часа. Обяд и вечеря и никога не каза, че няма възможност. Правеше ни страхотни кюфтета от патешко месо(гледаше много гъски освен други неща). Имаше търпението да кълца месото. А като почнеше с мекиците и бухтите имахме всякакъв вариант- с пълнеж от сирене сладко и без пълнеж. Правеше ни добуш торта, като я наричаше турта. Вареше ни сладко от рози, пееше ни песни и с дядо ни четяха или разказваха приказки.

Никога не се оплакваше и никога не ходеше на почивка, че и извън селото- нямаше средства, а майка и вуйчо не се сещаха да и предложат такава. Идваше веднъж в годината при нас в с. Пиперково за по седмица за сбора.

С дядо ми нямаха големи финанси, но бяха богати с природна интелигентност. Обличаха се изтънчено-по градски и вече споменах, че ни възпитаваха, както в богатските семейства. От тях се научих, че парите не са всичко, че най-важно е да се обичат хората и да обичат духовността, т.е. да четат, изследват, да търсят знанието на всякъде .

Светланда

 

КОЛЕДА – празника

Избрах аз ПРЕДЕЛА ВЕЛИК:

В него и двете форми се коренят!

Чжу Си

КОЛЕДА. Този най-голям наш календарен народен празник е празникът на Предела( Преди да са достигнали ПРЕДЕЛА, нещата не преминават в своята противопложност!)  в годишното движение на КИ (ЦИ, ЧИ ) и е центърът на цялата празнична система. Преди покръстването този празник се е чествал на “нулевия”  ден – 22 XII ( по сегашния календар),като след покръстването той пак продължава съществуването си, но вече под булото на Рождество Христово, като по този начин съвсем ествено заема мястото, което единствено му подхожда в новите условия. Рождество Христово по същество е празник на основата на християнството, тъй като с него се отдава почит към появата на Бога, преди Той да е започнал своята изява на земята. Това в известна степен съвпада с идеята за Предела в движението на вечната енергия, който също е основата за същинската изява на ин и ян през годината.

От друга страна, Младенецът е момче(ян), чийто рожден ден е основата от която той ще започнепътят на възходящата си активност, точно както и свръхжизненият ян от момента на Предела.

Датата на честване на Рождество Христово е 25 декември., а според символиката на “Книгата на промените” 25 е числото на Небето, защото се получава от сбора на неговите цифри, нечетните 1+3+5+7+9=25. От позицията на трите велики сили пък Небето е Предела за човека, така промяната на първоначалното място на празника на Предела пак намира известно утешително оправдание в очите на покръстените българи.

Всичко това донякъде уеднаквява основните идеи, заложени в двата празника, и прави по-приемлива за народа натрапената подмяна на старитя празник в следствие наложената нова религия и календар.

Увеличаването и намаляването на ин и ян не е просто само увеличаване на едната и намаляване на другата сира, както обикновено се смита. Всяко намаляване на едната сила всъщност е намаляване на нейната активност, като израз на нейната външна проява, за сметка на нейната жизненост, като израз на вътрешната й основа. Нова  крайна сметка оформя следните отношения между ин и ян.

Увеличаването на ян е увеличаване на неговата активност  и намаление на неговата жизненост, а в същото време, пропорционалното увеличаване на ин е нейната активност и евеличаване на нейната жизненост. Това е така до деня на максималната октивност на положителния ян – Яньовден(Еньовден) – 24. VI.по сегашния календар. И обратно, увеличаването на ин е увеличаване на нейната активност и намаляване на нейната жизненост, докъто в същото време ян пропорционално намалява своята активност, а увеличава своята жизненост, което продължава до деня на максималната активност на отрицателната ин – Игнажден – 20.XII. по сегашния календар, след което ки се “завръща” към своето начало –

“ нулевия” ден на Великия предел – видимия адекват на невидимото ДАО   ( в глава 25 от “Дао де дзин” на Лао Дзъ се казва :

Преди възникването на

Небето и Земята

Има вещ хаотична…

…Аз не зная нейното име,

ще я нарека ДАО.

В книгата “Дао и даосизм в Китае”, АН СССР , изд. Наука, М., 1982г; четем:

“ДАО е първооснова на всичко съществуващо, начало на всички начала. То ражда всички неща, но само не може да се прояви. То е безтелесно и безименно, празно и неизчерпаемо, безкрайно и вечно. Без да има форма и същност, то в същото време обема всичко в себе си”  )

Момента на Предела в движението на ки обяснява същността като на празниците Коледа и Сурваки, така и на коледарите и сурвакарите. В неговата светлина коледарите са адакват на свръхжизнения ян в момента на Предела в годиш ното движение на вечната енергия. Точно а това в миналото , както отбелязва Д. Маринов, коледарите са били винаги само момци – ергени. Именно те са човешките адеквати на момонтното състояние на положителния ян в момента на Предела. В него ян «подтикван» от максималната си жизненост, а на «прага» и «чука» на вратата на своята изява, започваща в миналото на следващият ден – Суроваки- на който сурвакарите пък са адекват на положителния ян, който обаче вече е започнал своята начална активност. Точно за това, пак според Д.Маринов , в миналото сурвакарите са били винаги млади, но женени мъже. Точно те са човешките адеквати на момонтното състояние на положителната сила в самото начало нагодишния цикъл на вечната енергия.

Затова Коледата започва с коледуването на малките коледарчета, които в момента са точно копие на напиращата към изява максимална жизненост на техния патрон ян. Раздвижването на ян, продиктувано от състоянието на максималната му жизненост, е причината за нарушаването на пределната хармония между двете сили в началният момонт на върховната им същност, което води до появата , «раждането» на «сурова»-ки и започва нейния нов годишен цикъл.

Тъй като коледарите са адекват на момонтното състояние на положителна сила, която пък е естественият носител на положителната сила , която пък е естественият носител на доброто, точно теса предопеделените да изказват пожелания за щастие и придобивки.

В пълно съотвествие със закона за Предела коледарите тръгват из селото точно в среднощ, в глуха доба.

«Вечерята е свършена и трапезата почистена. Вече е минало голяма вечеря и настъпва среднощ или глуха доба…като дойдеБъдня вечер, всичкиколедари са събрани в дома на станеника…като стане среднощ, коледарите тръгват»(Д.Маринов, «Народна вяра», с.427)

Макрокосмосът и микрокосмосът са едно и също нещо. Разликата между тях е само в размера на едното и другото. Годинатае завършен земен цикъл на ки, който има своето точно копие в рамките на денонощието. Годишният предел в движението на ки е «нулевият « ден (в миналото – денят на този празник) , а денонощният адекват на същия предел за българският народ е «глуха доба», т.е. «нулевото» време в рамките на денонощието – от среднощ до първи петли.

Годишният дял на ин – времето от Яновден- 24.VI, а годишният дял на ин – времето от Яновден до деня на максималната активност на ин – Игнажден – 20.XII,. Адеквати на тези ин и ан-периоди(дялове) в денонощиет оса: за положителния ян – от “глуха доба” до пладне( от среднощ до 12 на обяд), което е времето на неговата нарастваща активност за денонощието; за отрицателната ин – от пладне до “глуха доба “ ( от 12 на обяд до среднощ), коет опък е времето на нейната нарастваща активност за денонощието. Това е в пълен унисон с традиционните далекоизточни възгледи по този въпрос.

Както се вижда, действието на коледарите са в пълна хармония с моментното състояние на положителния ян във Великия предел в годишното движение на ки.

Свеждането в наши дни на коледарските и сурвакарските празнични действия до обикновена театралност( карнавални обичаи и игри) , както и изнамирането на нови материали и форми засуровачките, е връхът на профанирането и опошляването на същността им, както и непростимо неуважение към традициите и паметта на ашите деди.

Незнанието назакона не оневинаня онзи, който го нарушава! Дори и най-дребното необосновано отклонение от осветената традиция е нарушаване нахармонията съссветовните сили, което в крайна сметка рефлектира отрицателно върху хората. Затова в името на доброто, нека свято тачим този наш народен празник, с коет още бъдем в унисон с основния закон на всемира, Великия предел.

Статията е направена с материали от книгата на Георги Велев

“ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОДЕН КАЛЕНДАР – Основи и същност”

21.12.2011г

Русе                                              Светланда Йорданова Рашкова

 

 

ДЯДО ПАНАЙОТ

 

Днес е 1 септемви. На този ден през 1984 година почина дядо Панайот. Той е баща на баща ми- Йордан. Аз носех неговото име като фамилно. Така ме бяха записали Светлана(сега съм Светланда – дълга история) Йорданова Панайотова.

Днес се сетих, че преди време

Бях почнала да пиша нещо за него и реших да го продължа.

Ето какво бях написала:

Днес е 14 октомври 2010 година. На тази дата, но през 1902 година е роден дядо ми Панайот Павлов Панайотов. Човек за когото знам само от собствените си спомени и разказите на близките ми.

За мен той е любящият човек, който ме завиваше в кожуха си и ме носеше на ръце до детската градина. Човека, който правеше партини около къщата и в двора, а за мен те бяха огромни снежни тунели.Човека с когото правехме снежни човеции много други неща, но нека подредя мислите и писанието си. С няколко думи не мога да го опиша. За това започвам подред.

Роден е на 14. октомври 1902 година в с. Пиперково  – Свищовска околия, сега Русенско.Семейството е голямо. Подробности за него не знам. Знам само че има брат – Павел и четири  сестри – Еленка, Невяна,Клементина и Тина. Сестрите се омъжват . Еленка и Невяна  в Пиперково, Клементина в Джулюница(Русенско), Тина в Босилковци ( Русенско).Всяка получава полагащата и се зестра, а двамата братя разполагат с 200 глави овце, за които се грижи Павел и повече от 200 декара земя плюс гори и бахчи, дядо ми. Имали са още кръчма, бозаджииница и казан. Давали са две стаи на хотелски начала(като в страноприемница).

Родовата им къща се намира в тъй наречената „ Турска махала” . Сега като се замисля, установявам как са се залюбили с баба ми Божана. Ами че дворовете им са един срещу друг. Дели ги само барата . Дядовият двор е на високо и сигурно се вижда целият двор на баба ми. Ами сигурно така е било. Не знам. Никога не съм ги питала за това.

И така  там е родовата къща , а където е сегашният ни двор е било харман. После част от него дават на сестра му Еленка и тя постоява там къща(комшии сме). Ама на този харман има още три къщи и не знам как са построени, т.е. дали са продавали част от хармана или е подаряван.

Сега продължавам…

Не е важно как на този харман са станали 4-5 двора , в които живеят отделни семейства,свързани по някакъв начин с дядовия род. Важното е, че единият двор все пак си е наш.

За първи път съм пребивавала в този двор и старата къща , когато съм била 6 месечна. Тогава баба ме е кръстила в черквата на селото(Пиперково). Това е станало на 28 август 1957 година.

Но да се върнем на дядо. Рядко се срещат такива хора. Имайки предвид патриархалните традиции на българина, знае се, че в семейството става това, което каже мъжът. А човек с толкова широка душа и такова любящо сърце друг не познавам. На брата на дядо Панайот( дядо Павел) умира съпругата млада и оставя 5 деца. Дядо и баба ги отглеждат като свои, заедно със своите две живи деца( имат нещастието да им умират дъщеричките на бебешка възраст една след друга, три под ред, на баща ми са му палили свещ на главата да уцелее , а после им се ражда и леля Живка). За мен това е геройство то тяхна страна.

Представете си, колко от нас в днешно време можем да отгледаме 7 деца. Като казвам да ги отгледаме имам предвид – да ги отчуваме, задомим, закупим дворове и посторим къщи. Е, дядо Панайот е сторил всичко това.

Когато през 1961 година майка ми и баща ми се завръщат в Пиперково с дядо и баба са живеели чичо Петър и чичо Нено със семействата си. Дядо ги отделя, купува им дворове и им посторява къщи( те са еднакви).  Нашата къща е в центъра на селото и у дома постоянно бяха или братовчеди или техните родители. Дядо Панайот и баба Божана, бяха ужасно работливи хора. У дома винаги и постоянно имаше всичко- храна, уют, доброжелателство и голямата им любов към нас – всичките.  Доживяха да видят правнуци, а как  се е грижил за дщеря ми Розалинда … Тя беше неговата ПРИНЦЕСА.  Като деца мен с брат ми, не ни пускаше много в двора при животните. Там ходехме заедно с него, но на дъщеря ми й носеше животинките при нея . Тя му викаше дядо Напайот. Така го беше кръстила. И днес още ползваме, изработените килими и китеници от вълната произведена от дядовите овце. Но най-голямото имане, което ми оставиха с баба е тяхната голяма любов и посланието им да обичам хората.

Е, това е, каквото и повече да кажа не ще засенчи последното изречение, затова спирам. Пожелавам, на всеки да има такива дядо и баба.

 

1.9.2011г.

Русе                                                  Светланда Йорданова Рашкова

 

 

В ПАМЕТ НА УЧИТЕЛЯ

на

13.7.2011година се навършват 20 години от смъртта

на

проф. Стоян Петров
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.

А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена…
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител –
из стръмното ръката му подал.

Използвам стихотворението  “ Ръката на учителя” на Харалампи Харалампиев, защото познавах Човека Стоян Петров. С него и съпругата му се запознах през 1974 година. Бях ученичка в X клас на МГ”Баба Тонка” – Русе.

По физика учехме от учебниците на Милко Борисов, които са много хубави, но за нас бяха на високо ниво и не всичко можех сама да си обясня. Майка ми ме заведе на уроци при него. Вълнението ми беше огромно. Имах чувството , че отивам при Господ. Той ме покани в кабинета си – имаше огромно бюро и стол като кресло. За кандидатстването в гимназията, бях ходила на частни уроци и знаех, че учителят слага ученика да седне от страни до него и за това бях изненадана, когато проф. Петров ми посочи креслото си да седна. Естествено с моите 40 кг, аз се загубих в него, но той ми върна самочувствието, като ми подложи възглавница и така аз можех да ползвам бюрото нормално. Седна на друг стол до мен от страни, както правеше баща ми(той беше учител) и също като него започна да ми обяснява това, което не разбирах. Разясни ми всичко по дадената тема и завърши с думите – А сега задачите ще си решиш сама! Баща ми също така завършваше обясненията си. Методите им на обучение бяха еднакви, а след години разбрах и че са родени в един и същи месец но в различни дни – баща ми на 19 , а проф. Петров на 17 януари.

Баща ми почина на 1 октомври 1985 на 54 години и до смъртта си на 13 юли 1991 година,  Стоян Петров бе мой баща. И двамата оставиха празнина в сърцето и душата ми, който никой не може да запълни.

Ето какво казва за себе си проф. Стоян Петров в едно интервю направено от Стефка Величкова на 16.1.1987 година.

 

“Роден съм на 17.01.1905 г. в село Полска Скакавица, Кюстендилско. Първите ми спомени са от къщата над водопада в селото, където съм живял 4-5 години. После се преместихме по-далеч.

Основното си образование завърших в село, учихме в слети класове. Това, което изучавахме ми беше лесно и учителят ме премести от І-во в ІІІ-то отделение. Спечелената година от ІІ-ро отделение после загубих заради І-вата Световна война…

Единствената прогимназия тогава беше в Кюстендил и аз се записах там. Бяха трудни военни години, но учебната година не загубихме.

Влизането ми в гимназията съвпадна с бунт в училището. Учениците се бяха вдигнали в защита на един учител, арестуван заради прогресивните си идеи… Завърших гимназия през 1925 г. Отдаваше ми се всичко, завърших с най-висок успех от всички – 5 ⁴/₇. Можех да следвам каквото си искам, но аз имах слабост към математика и физика и записах математика. През първия семестър ми харесаха практическите упражнения по физика при ас. Наджаков (тогава) и ІІ-ия семестър се прехвърлих физика.

Нивото на физиката тогава беше изключително ниско – имаше всичко 4 професора – 1 редовен и 3 извънредни (по метеорология, теоретична физика и физика), един доцент (Наджаков) и 4 асистента. До 1929 г. научна работа не се вършеше.

Завърших през 1929 г. и бях назначен за асистент. Моето назначаване съвпадна със световната стопанска криза. Университета не получаваше кредити, библиотеката – никакви списания… От всичките 92 асистента в Университета бяха съкратени 32, между които и аз (като един от най-младите).

Не се водеше научна работа, но аз по това време бях публикувал една статия “Отражение на светлината от подвижно огледало”. Списанието беше българско, а това, което се печата на български не се чете.

След съкращението работих като учител в Пловдив 2 години. През 1934 г. след конкурс бях преместен в София в Образцова гимназия, където работих до 1943 г. Получих Хумбалтова стипендия и заминах за Гьотинген, където се срещнах и работих съвместно с проф. Роберг Вихард Пол – знаменит учен.

На 27.08.1944 г. се върнах в България и по това време се откри Университета във Варна. Станах първият декан на Техническия факултет във Варненския университет.

Аз се върнах в България с ясен план какво трябва да правя, но когато дойдох тук се намерих при такива условия, при които нищо не мога да правя.

През 1954 г. се преместих в Русе като ръководител на катедрата по физика в сегашното ВТУ “А. Кънчев” – моето последно работно място.”
Ще допълня това интервю с информация, която Стоян Петров ми е предал в часовете на нашите приятни разговори през годините. Интервюто е направено през 1987 година и това е причината да не спомене подробностите, които аз ще ви поднеса сега.- В съвместната си работа с проф. Роберг Вихард Пол, Стоян Петров прави научно откритие в областта на f – центровете в изкуствените кристали. Връща се в България, за да вземе семейството си, но пада “Желязната завеса” и той остава тук. Две три години след завръщането си получава едно писмо от проф. Пол, в което той му съобщава, че през цялото това време му е писал и е правил опити да се свърже с него, но неуспешни и за това издава научният му труд . Разбирате ли, той не го е присвоил, а го издава от името на Стоян Петров, нещо което нашите научни работници не биха сторили.

Всеки от вас, който успее да намери ( защото в Библиотеката на РУ ”Ангел Кънчев” този том липсва) том 318022 от “Лондолт-Борнщайн – енциклопедия за физика, химия, астрономия, геофизика и обща техника” , ще открие името на Стоян Петров и неговият научен труд, който проф.Пол издава. Този му труд всъщност го прави професор по Физика в България.

Бил е член на ОФ и на Окръжния комитет за защита на мира в Русе.Почетен член  на Дружеството на  физиците  и Съюза на научните работници в България и председател на клона в Русе от основаването му. Бил е два пъти декан и два пъти зам. Ректор по научно изследователската дейност във ВИМЕСС. Бил е член на ГНС в Русе и председател на Комисията по просветата  при същия. Канен е за Министър на образованието, но е отказал, защото искаше да прави Наука, а не да Ръководи. Работи върху получаването на свръх чисти вещества, в следствие на което получава авторско свидетелство под номер 24083 за изобретение. В последните години от живота си бе постигнал споразумение с Медицинска академия те да организират производство на соли за приготвяне на разтвори за хемодиализа.

 

10.07.2011г

Русе                                                          Светланда Йорданова Рашкова

 

 

Религиозност или Религия

Обзет от емоционално и умствено тежнение към невидимото, скритото, мистериозното  -вълнуващо и омайващо, което усеща в елементите (вода, земя, огън, въздух), в предметите, животните, както и у самия себе си, човекът е спонтанно чувствителен спрямо магиката на света, одухотворен от незрими присъствия. Как да получи неговото благоволение, как да избегне заплахите му, как да го опитоми, как да следва повелите му?

В безчет митове и обреди се предава и възпроизвежда легендата за появата на невидимото, на тайнственото, чиято мощ може да бъде усетена и доближена дотолкова, доколкото митовете и обредите възстановяват силата на въздействието на „първия път“ в „изначалното време“ и зареждат видимото с потенциала на невидимото, чийто символ разкрива природата. Всеки символ

впрочем, било той камък или място, дума или разказ, легенда или обред, поражда досег с невидимото, проецирано в него чрез един вид привилегирована поява, тласък да се направи необходимият избор, чрез „свещено възникване“ {йерофания}.

Този омагьосан свят, наситен със сакралност, е предхождал религията, тъй като в него всичко е свързано с вярвания и всяко действие (било изработването на стрела, било ловуването или храненето…) – вписано в мита за свещеното.

Казано с други думи, нищо истинско и значимо не остава извън обсега на вярванията, които очертават (и дори изпълват) полето на човешката общност.

Едва по-късно впрочем, когато светският разум и дейност постепенно ще придобиват все по-голяма автономия, религиозността ще прерасне – с поставянето на ново начало (пророчеството-откровение), в религия, повече или по-малко систематизирана, сливайки се в хода на времето със сферата на светското и неговите поприща (политика, наука…).

Едва около  XVI в. в Европа  – еврейско-христианска в “духовен“ план и романо-гръцка в „рационален“  – ще започне да се използва терминът  религия  приблизително в този смисъл, в който го схващаме днес: установена съвкупност от вярвания и свързани с тях обреди, съсредоточени около идеята за, човешкото спасение, но предоставящи относителна самостоятелност на разума и на човешката дейност, насочена към търсене на истинното и към постигането на обществен ред, дотолкова, доколкото изявите им не са в противоречие с основния постулат (за избавлението на душата, бъдещия живот и т, н.).

Нека отбележим също, че, неизкристализирала, религиозността игнорира историята като такава, каквато я схващат религиите (монотеистичните), изградени върху тезата за откритото спасение  – история, която се представя за движеща, ориентирана, „богохвална“, „прогресивна“, подчинена на

Божиите предначертания. Разбира се, .никоя цивилизация не убягва от историята, както и човекът от промяната, била тя и „естествена“. В един омагьосан свят, изпълнен със сакралност, чиито прояви в него регулира системата от обреди, динамиката на промяната е циклична, редуваща се, 2

повтаряща се, докато при монотеистичните религии тази промяна е ориентирана към едно отворено бъдеще, където „създаващото история“ движение на избавлението“такава степен божественото и правото му на обредна ортопраксия, че да бъдеш религиозен, означава да си изпълнен със скрупули, да си в съгласие с обредното предписание и да следиш за съблюдаването му.

От religare: свързвам. Оттук терминът religio препраща към това, което свързва човека с Бога. В монотеизма то ще рече институцйонна съвкупност (вери и религиозни обреди), образуваща „моста“, който свързва  – чрез Божията милост й човешкото усилие, хората с Бога. Мост, изцяло 3 проправен от Бога, но далеч незавършен, тъй като зависи от свободната воля на човека да

приеме (или не) Божието слово и благодат.

Както става ясно, тези различни етимологии си противоречат по-малко, отколкото изглежда, и техният смисъл съответства на други думи от рода на  благочестие, вглъбяване, обожание, преклонение и пр., все от същия идеен регистър.

Нужно е обаче да се отбележи, че религията, схващана в смисъл на обредна ортопраксия или на зачитане на свещените закони, се различава от изцяло омагьосания свят на религиозността (3) и че с появата на едно основополагащо верско дело, приемащо божественото откровение, исторически датирано и географски определено, една религия престава да бъде само религия, а

Религията, въздигната във вярата в Бога, прокламирана от неговия пратеник (пророк).

Нито юдаизмът, нито християнството, нито ислямът, нито будизмът или индуизмът се определят като религии (във феноменологичния и coциологичния смисъл , на една религия измежду други), а като; юдаизъм (Завет между Бога и неговия народ във и чрез Тора), християнство (благ-а вест за въплътилия се в човек и възкръснал, за да спаси всички хора Божи син), ислям (подчинение на

единствения Бог, чийто последен пратеник-пророк е Мохамед),  будизъм  (предсказанието  Озарения, тоест Буда),  индушъм  (учение на ясновидците от незапомнени времена, провъзгласяващо освобождаване на егото в посока към аза — „ти си то“, и т. н.

Когато за нуждите на конверсията или на проповядването вярващият-монотеист използва термина  религия,  той може да го приложи с пълна „логическа“ сила единствено спрямо собствената си вяра, тъй както монотеизъм включва задължително в себе си монорелигия. Щом съществува един Бог, съществува и една-единствена истина, един-единствен закон, едно-единствено спасение и следователно една-единствена религия: религията на божественото

откровение. Не една религия между други, а единствената. ‘

Нека си припомним твърдението „извън Църквата няма спасение“ – в случая Църквата е венчана за Христа, неговото „божествено тяло“; това, че ислямът е запазил като награда за единствените „истински вярващи“ милостта на Бога и упованието в неговия рай; или един постулат на Талмуда: „Никой езичник, не ще има дял в света, който идва.“

Ще отбележим мимоходом, че ислямът засвидетелства особено отношение към монотеистите евреи и християни, включвайки се всъщност в поредицата Божии откровения като последното и

окончателното; тъй като Мохамед е „печатът на пророчеството“, или, другояче казано, последният от пратениците-пророци на Бога  – около триста според Корана, между които Авраам, Мойсей, Давид, Иисус, все автори на книги на откровението. Оттук произтича особеният статут на евреите и на християните, отреден им в исляма. Защото, ако евреите са „променяли“ отчасти откровението, получено от Мойсей, а християните са „забравяли“ частично това, което Христос ИМ е припомнял, най-малкото излиза, че и едните, и другите са съпричастни към „догматично откровение“;, което са успели да представят по крайно несъвършен начин.

Не бива да забравяме и обстоятелството, че тъй като Мохамед е последният пратеник-пророк, ислямът има по необходимост и „логически“ универсално призвание, нещо, което юдаизмът няма поради своя специфичен избор, а християнството притежава, но като осъществяване на Стария завет в Нов завет.

Ако държим нашето изложение да бъде до известна степен точно, би трябвало да проследим едно движение, което, започвайки от религиозността, наситила с вълшебства и магии праисторическия анимиетичен и политеистичен свят, ще стигне до, от една страна, Религията (монотеистична),чиито различни изповедания или разклонения ще служат за „направления“, само едно от които ще е съвършено, а от друга страна, до религии, разбирани като съвкупност от вери и обредни ритуали, отграничаващи се от индиферентността на непосветените и погрешно обожествяващи елементи на реалния или въображаемия свят поради невслушване в повика на Бога за признаването му като единствен и трансцендентен, като извор на всяка светост.

Десакрализирането на природата, човечеството, всемира, отнемането на магическия им ореол не е достатъчно от гледна точка на религията, ако не се прави, за да се признае светостта на Бога като Създател, Законодател, Спасител. Така тези „религии“ в най-добрия случай сякаш биха съществували в очакване на единственото откровение, към което те биха се стремили, без да го осъзнават или без да го „докоснат“, а в най-лошия биха останали несполучливи и сатанински копия на Религията.

Разбира се, това опасение изразява малко или много позицията на монотеиста, а не тази на невярващия наблюдател, за когото всички религии имат еднаква стойност; дори и да не са лесно съпоставими като произведения на изкуството, а „йерархично“ подредени нерядко на базата на 4 полюсни различия  – политеизъм / монотеизъм, народен /научен,тотализация /секуларизация,

предрефлексивен /рефлексивен, метафизичен / етически, ритуализъм /мистицизъм…

Не е безинтересно да подчертаем, че ако в наше време един „съюз“ на вярващи е допустим и относително осъществим, той би бил сключен по-скоро с цел отхвърляне на съвременните сакрални-знаци  (национализъм, секуларизъм, сциентизъм…), отколкото за достигане на съгласие по отношение на самия обект на вярата им, дори да е неоспоримо, че един и същ авраамичен корен

обединява донякъде монотеистите и че макар будистката или дори индуистката традиция да са дошли „от друг хоризонт“, нищо в тях не представлява пречка за едно всеобщо побратимяване.

Интересен е и въпросът за десимволизирането на символите, които, възникнали в един аграрен свят, във всеки случай в пряк и тесен контакт с природата, са загубили много от своята асоциативна мощ поради урбанизацията и комерсиали-зацията на обществото, където дори водата се заплаща, а утре – и „чистият въздух“.

Един-единствен пример ще помогне да се разбере внушението в конкретния случай: водата, която някога хората са отивали да търсят на извора, в кладенеца, в реката, се превръща по-лесно в символ на пречистване, кръщаване, извор на живота, на чистотата, отколкото водата, която днес получаваме с едно завъртане на кранчето. Колкото до дълбоките „равни“ води на морето или на океана, до онези, небесните, на обилните дъждове и страховитите бури, имат ли те същата сила да символизират непрестанното връщане към първичното (море-майка) и разрушаващия потоп в съзнанието на урбанизираните хора, каквито сме ние, закриляни и завладяващи, нехайни и разточителни, притеснявани от дъжда, загледани в неспокойното море, над което прелитаме, да не говорим за замърсяването им, мобилизиращо; с пълно право еколозите, но не и творящия

символи човек?

Урбанизацията, рацонализацията, демократизацията деградират и символизират отколешната символика, защото, за да има символ, трябва също така и сюрреалността, олицетворявана от него, да се опира върху реалност, неопосредствана, но почувствана и опозната. За съвременните хора водата, вятърът, земята, огънят не са вече, освен в много редки случаи, реалности, способни да се превърнат в символи.

За урбанизирания човек думите господар, слуга (раб) са загубили истинския си смисъл като отражение на реални обществени взаимоотношения, от които е можело да се изходи при символизиране-то на една религиозна свръхдействителност на всемогъща власт и подчинение. Днешните люде се чувстват „управлявани“ от „управници“. От тази абстрактна връзка не може да

произтече никакво символизиране.

Да бъдеш религиозен в епоха, когато човекът лети в пространството, а „въздухът“ е наситен с образи и звуци, които е възможно да уловиш, да бъдеш „хомо религиозус“ в един свят, в който човекът е станал господар до такава степен, че е способен да го разруши в момент на безумие, не е, разбира се, все същото като това да бъдеш вярващ в праисторическите времена, в древността,

в Средновековието или просто в друга епоха.

Да бъдеш мъдър без чисто научни познания, не е същото като да знаеш повече, защото живееш в една технизирано-научна цивилизация. Дори и в това  повече  да няма нищо изчерпващо и окончателно (дотолкова, доколкото е възможно да се определи един термин на различните етапи от развитието на познанието), дори това повече да не струва загубата на. един рай, обезумял от невинност и благодат, то със сигурност се заплаща с много шум, високи скорости, прахосничество на огромни средства (въоръжаване, консумеризъм…). Напредъкът таи й клопки. Да бъдеш религиозен без религия не.е като да имаш религия, бидейки едновременно с това същество на разума, на познанието, на желанието, на културата, принадлежащо на напреднала, победоносна цивилизация, обогатяваща, извисяваща своето наследство.Не можеш да надминеш „Одисеята“, но можеш да сътвориш не по-малко сполучливо други неща, докато в науката или в техниката, ако продължиш започнатото от предшествениците, непременно ще идеш по-далеч от тях. Айнщайн обяснява по-добре и постига повече от Нютон, макар да е вярно, че и двамата са гении, но това е, защото Айнщайн се опира на плещите на Нютон, когото следва, по същия начин, както Нютон е сторил преди него. От учен на учен знанието прогресира.

Макар и бегъл, този преглед показва, че религията, която е религиозност плюс още много други неща (дори и в монотеизма на откровението да претърпява радикална промяна), придобива различни аспекти според степента на достигнатото и усвоено знание  – оттук произлизат възможните конфликти между наука и религия, философия и религия, техника и религия, както и

според състоянието на обществените взаимоотношения, откъдето пък произтичат двойствените взаимовръзки подчинение-робство и религия, отношение към жената и религия, раси и религия, дори те да са умерени и „управлявани“ не според чисто политически съображения, а в

съответствие с дадена религиозна антропология.Има и други фактори, които влияят върху облика и развитието на религията, но тези без съмнение

са най-съществените.

Трябва да се посочи, че всяка религия е длъжна да откликва на промените в познанието, в обществените взаимоотношения, във възприятията и мотивациите – в противен случай рискува да бъде елиминирана, да излезе от употреба или да бъде заменена с друга.

Колкото по-витална е символиката на една религия и по-пълно съобразяването й с човешките потребности, толкова по-способна е тя  – променяйки се, без да се погубва,  – да издържи на изпитанието на времето. Следователно със сигурност може да се твърди, че религиите, които продължават да съществуват  – разбира се, не без изменения  – от две-три хиляди години, имат някакво право да отстояват своите, ценности и за вбъдеще, макар без никаква гаранция, за успех.

Дълготрайността на „големите“ религии навежда на мисълта, че те не са нито видения, изживели времето си, нито пътища, по които се отклоняваме, за да получим малко утеха.

 

3.4.2011г

Русе                                                      Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

ЯЙЦЕТО, КАТО СИМВОЛ НА ОБЩОТО НАЧАЛО В РЕЛИГИИТЕ

Яйцето символизира четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворява земята, ципата – въздуха, белтъка – водата, жълтъка – огъня.

Космичното Яйце (може да се изобразява също и във вид на сфера) символизира жизненото начало; недиференцираната цялостност, потенциалност; зародиша на всички творения; първоначалния майчин свят на хаоса; Великият Кръг, съдържащ вселената; скрития източник и тайната на съществуването; космическото време и пространството; началото; майчината утроба; прародителите; съвършеното състояние на единство на противоположностите; органичната материя в нейното инертно състояние; възкресението; надеждата.

Иносказателният смисъл на яйцето се предопределя от неговите многобройни свойства. Най-често то е бяло, крехко, от него се появява новият живот, по форма напомня тестиси. Възникването на света от праяйцето е известно не само от орфическия мит за творението (чернокрилата нощ, съблазнена от вятъра, снесла яйцето, от което се излюпил Ерос (Фанес), но и от полинезийски, японски, перуански, индийски, финикийски, китайски, фински и славянски митове за първоначалото. Съответно много герои не са били родени, а се излюпили от яйца, както например някакаъв працар (Южна Корея) и Диоскурите Кастор и Полукс (от яйцето, снесено от Леда, която Зевс оплодотворил под вид на лебед).

Потенциално заключената в яйцето способност да ражда нов живот се асоциира с жизнената енергия, вследствие на което яйцето като символ играе видна роля в знахарството и култовете за плодородие. Яйцето се използвало и в погребалните обреди като храна, укрепваща покойника по неговия път в отвъдния свят. Слънцето и Луната също често се асоциират със златно и сребърно небесни яйца. Като образна алегория на цялостност, затворена в черупката, яйцето олицетворява планираното предварително сътворение.
В образния свят на алхимиците „философското яйце“ е превръщащата се впоследствие във философски камък праматерия, носеща вече в зародишна форма предразположение към съзряване, при което жълтъкът застъпва мечтаното злато. В алхимията от яйцето израства бяло цвете (среброто), червено цвете (златото), и синьо цвете (цветето на мъдреците). Яйцето също така представлява запечатаният херметичен съд, където се извършва „Великият Опит“.

В древните религии на Близкия Изток яйцето е символ на творението, който се асоциира с пролетните празници на обновлението и възраждането в природата и чрез това в последствие с пасхалните празници.
Яйцето е християнският символ на Възкресението. 
В християнската среда яйцето се използва за сравнение на възкръсващия от гроба Христос с пиленцето, пробило черупката; белият цвят символизира чистота и съвършенство. В християнството яйцето означава възкресение, възстановяване, вторично творение, надежда.
Но може да означава и непорочното рождение.
В символизма на Индия, Египет, Китай и Гърция Космичното Яйце, зародиш на вселената, внезапно се взривява. Бидейки едно цяло, то въпреки това съдържа всичко съществуващо и всички потенциални възможности в пространството, ограничени от черупката. Изображения на яйце като начало на света са открити в Египет, Финикия, Индия, Китай, Япония, Гърция, Централна Америка, на островите Фиджи и във Финландия. 

Златното яйце символизира Слънцето.
Щраусовото или голямото порцеланово яйце, което закачат в храмовете, в коптските църкви и джамиите, олицетворява творението, живота и възкресението и като символ, носещ тези значения, понякога се появява и в погребалните ритуали.

 В будизма черупката на яйцето е „черупката на невежеството“. Да бъде пробита, означава да се роди втори път и да се постигне просветлението, да се преодолее времето и пространството.

В Китай яйцето е символ на цялостност, жълтъкът означава небето, белтъкът – Земята. При сътворението на света Космическото Яйце се счупило и неговите две половинки образували земята и небето.

При друидите Космичното Яйце – това е „яйцето на змията“, символизирано от вкаменен морски таралеж.

За древните египтяни бог Пта бил Бащата-Създател, Великият майстор. Той е изобразен на грънчарското колело, зает с изработването на вселенското яйце, съдържащо неговият собствен дух. После той създал яйцето на Слънцето и яйцето на Луната.
Популярни били амулети във формата на яйце, с помощта на които хората искали да владеят силата на намиращия се в него прабог. Такива амулети давали и на умрелите. Многозначително е наименованието на вътрешната част на гробницата, наричана „яйце“, в което мумията очаква да влезе в отвъдния свят.

В Гръцкия орфизъм яйцето е тайната на живота, творение, възкресение; Диоскурите, родени от яйцето на Зевс и Леда, носят две половинки от яйце като шапчици. Понякога яйцето се изобразява съдържащо четири елемента.

В индуизма Космичното яйце снесла божествената птица от изначалните води. От златното яйце изскочил Брахма, а двете половинки образували Небето и Земята: „Това велико яйце, състоящо се от елементи и почиващо върху водите, било прекрасно естествено пристанище на Вишну, и тук именно Вишну придобил образ осезаем, възприеман от сетивата… В яйцето това били континентите и моретата, планетите и частите на вселената, и боговете, и демоните, и човечеството“ (Вишну Пурана). Космическото Яйце съответства на яйцето на Брахма и се разделя на три части: област на чувствата, небесата, и безформения свят. Понякога изобразяват Космическото Дърво, растящо от Космичното Яйце, плаващо по водите на хаоса.

В иранската митология това е символ на творението, на жизненото начало. В зороастризма се е смятало, че Небето е било създадено във вид на метално сияещо яйце.

Народите на Океания смятали, че първият човек се е излюпил от птиче яйце.

В шумеро-семитската митология Космичното Яйце осъществило сътворението на света.

Разглеждайки на кратко този символ, ние достигаме до извода, че всички религии имат общ корен.

Всеки  от  нас е човешко същество именно защото е надарен с разум, чувство, въображение. А това, че живеем в цивилизация-култура отграничаваща един свят, в който властват определения, символи, норми и ритуали, допълнително ни характеризира като хора. Следва ли от това, че ние непременно трябва да бъдем религиозни?

Зависи какво разбираме под  понятието религия,  както и под термини, които са близки или съвсем свързани с него: религиозност, вероизповедание, мистика.

 

 

 

30.03.2011г

Русе                                                    Светланда Йорданова Рашкова

ДА СЕ СМЕЕ ЛИ ЧОВЕК ИЛИ ДА ПЛАЧЕ !!!

Публикувано от svetlanda в Статии на 30/06/2011 Редактирай

ДА СЕ СМЕЕ ЛИ ЧОВЕК ИЛИ ДА ПЛАЧЕ !!!

Ето каква вест научих днес. Цитирам.
Волен Сидеров

“САЩ трябва да платят наем за ползването на военните бази у нас от 2006 до 2011 г., заяви лидерът на „Атака“ Волен Сидеров в декларация от парламентарната трибуна.

По негови изчисления общата сума била около 2 млрд. долара, а можело и да е по-голяма.

Сидеров твърди, че снощи срещнал случайно американския посланик Джеймс Уорлик в заведение и му е представил „сметката“, но Уорлик хвърлил папката на съседната маса и заплашил „да го унищожи“.

Затова Сидеров поиска посланик Уорлик да дойде в парламента и да се извини.Лидерът на „Атака“ смята, че такова поведение към депутат е обида не толкова към личността, колкото към Народното събрание като цяло.Освен това Волен Сидеров щял да се обърне към НСО, за да помоли за охрана.Когато те заплаши посланикът на най-мощната държава, е нормално да се чувстваш застрашен, заяви той.

Лидерът на „Атака“ увери, че срещата е документирана.

Сидеров  обясни, че се опитвал да се срещне с посланика на САЩ от две години, за да му връчи тази сметка, защото не мисли, че е редно най-богатата държава в света да полза безплатно базите ни, докато в същото време България е в криза и няма пари нито за пенсии, нито за здравеопазване.”

Волен Сидеров май не знае следната информация. Пак цитирам:

“Пентагонът ще похарчи над 100 млн. долара за изграждане на нови военни бази в България и Румъния, след като правителството на президента Барак Обама неотдавна се отказа от проекта за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Източна Европа, пише вестникът на въоръжените сили на САЩ „Старс енд страйпс“

Строежът на базата в Румъния ще бъде завършен през следващите два месеца, а базата в България ще бъде открита през 2011 или 2012 г., посочва „Старс енд страйпс“.

Базите, финансирани от САЩ, са притежавани от правителствата на България и Румъния. Те ще бъдат използвани съвместно от САЩ и страните домакини, добави Ръс.”

О този цитат разбираме, че базата още не е построена!!!

Лидерът на Атака дори не е обърнал внимание на следният факт- Базите, финансирани от САЩ, са притежавани от правителствата на България и Румъния. И понеже на него не му е ясно сега простичко ще обясня, какво означава понятието притежавани – това значи, че си собственик на нещо. Всички казваме притежавам, кола, къща или апартамент.  Излиза така, че държавата(Америка), която ще вложи пари в посторяването  на база, която става собственост на Българското правителство ще трябва да плаща наем, за нещо, което тя е построила, и е имала неблагоразумието да го подари на България.

За такъв случай, старите хора казваха – “О,Господи ! Слез да си прибереш вересиите!”

Но вересията в случая е – Волен Сидеров.

Ето какво четем в новината от днес

“Сидеров  обясни, че се опитвал да се срещне с посланика на САЩ от две години, за да му връчи тази сметка, защото не мисли, че е редно най-богатата държава в света да полза безплатно базите ни, докато в същото време България е в криза и няма пари нито за пенсии, нито за здравеопазване.”
Защо този “велик политик”, който се мисли за живия Хитлер, не вземе да си отговори сам на въпроса, защо “България е в криза и няма пари нито за пенсии, нито за здравеопазване.” , за що няма смелостта да нарече нещата с истинските им имена – а именно, че нашите управляващи са виновни за това !

Ще ви отговоря – Идват избори , Волен Сидеров иска да изпълни това, което му е врачувала покойната Вяра Кочовска, а именно, че той ще стане ПРЕЗИДЕНТ НА България, дори и да е за един ден, за да може после да взема президентска пенсия.
И вместо да има наглостта да иска американския “посланик Уорлик да дойде в парламента и да се извини”, да вземе час по скоро той да се извини на посланика. Че отново станахме за смях пред света с неговото не политическо държание. Просто той в стремежа си за власт, е забравил, какво е нормално човешко държание, а да не говорим, че това не е държание на политик.

13.5.2011г

Русе                                               Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

 

И ОТНОВО АБСУРД

 

Тези дни без да искам отново се сблъсках с АБСУРД. Оказва се , че наистина сме Държава на АБСУРДИТЕ. Малко е да се каже , че съм шокирана от това, което констатирах. Нашите управляващи за пореден път доказаха, че не са политици, а хора, които искат да приберат” едни пари”.

На ляво и на дясно се тръби, че има 500 000 не пререгистринани фирми( т.е. не могат да вземат от тях пари) . Каква е обаче горчивата истина. Оказва се, че болшинството са фирми, които нямат дейност още от 97-98 година и по закон (Законът за търговския регистър предвижда и служебно заличаване на непререгистриралия се в срок едноличен търговец. Съгласно п.4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона търговците са длъжни да се пререгистрират в 3-годишен срок от влизането му в сила (01.01.2008 г.). За пререгистрацията не се дължи държавна такса. С изтичането на срока съдът издава служебно удостоверение на ЕТ, който не се е пререгистрирал, и го праща на Агенцията по вписванията. Агенцията служебно вписва едноличния търговец и незабавно го заличава.) трябва вече служебно да са закрити поне три пъти, но данъчната служба ги води като незакрити. Когато собственика на такава фирма отиде да я закрие в съответното звено на съда се сбълсква отново с АБСУРД. За да бъде закрита такава една фирма(която уж не е закрита) , трябва да бъде регистрирана наново(да плати собственика едни 30 лв) , след което да отиде да я закрие в съда( да плати още едни 30лв). Е , ако това не е АБСУРД , здраве му кажи! В коя ли нормална държава го има това?!?

 

Другият абсурд, които констатирах е следният – здравни застраховки. В закона за тях се казва следното –

 

«Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.

(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в здравноосигурителните договори.

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Здравното осигуряване е задължително и доброволно.»

 

Т.е. , когато си назначен на работа , Работодателят е длъжен задължително да ти плаща здравни осигуровки. Ако договорът който си сключил е Граждански, ти трябва доброволно сам да си плащаш тези застраховки( работодателя не е длъжен и не се занимава с това). Сама дума “доброволно” говори, за лоялност от страна на работника към работодателя, но когато не си назначен никъде и едва преживяваш , т.е. едва успяваш да си купиш храна и да си платиш сметката за тока и водата, никога няма да ти мине през главата, че трябва да плащаш Здравни застраховки., а и в закона не се споменава това. Нормално е, че когато доходите ти са под границата на минималния доход за страната да не плащаш здравни осигуровки. Някой ще се опита да ме обори с думите – ами ако се разболееш, какво ще правиш? Веднага му отговарям, това, което се прави в цял свят – ако не намеря, близки или приятели, които да ми помогнат и ако заболяването е смъртоносно – ще си умра. Отговорността си е моя, нямам работодател.

Да…, така е в цял свят, но в Нормалните държави, а у нас издевателстват над хората. Данъчните обикалят, и заплашват подобен род хора, карат ги да плащат сами Здравни осигуровки и ако човекът ( както става в повечето случай) не е запознат със Закона почва да взема заеми от приятели и роднини, защото Държавата(или съответните държавни чиновници) го изнудва. Този човек може да съди Държавата за изнудване, но нали няма пари, няма как да го стори, а Държавата точно на това разчита.

Завършвам с един въпрос – Защо Държавата( в частност държавните служители), чете законите, както Дяволът чете Евангелието ???…

 

26.06. 2011г

Русе                                                 Светланда Йорданова Рашкова

 

 

30 АПРИЛ 2011, СЪБОТА

БЪЛГАРИТЕ, ХРИСТИЯНСТВОТО И МОРАЛА

Светланда Йорданова Рашкова

В последно време много взе да се говори за Нравствена катастрофа на българското общество и за разруха на обществения морал. Но струва ми се, че рядко се говори за истината по този проблем. В съзвучие със съвременните наши управляващи, учените ни започнаха да твърдят, че причините за това са едва ли не влиянието на циганите. В стремежа си да се харесат те или забравят или не искат да си спомнят, коя е истинската причина за това, а именно 50 години комунизъм.

Аз имам едно свое твърдение – Комунистите направиха това, което и турците не си позволиха по време на робството: ЗАБРАНИХА РЕЛИГИЯТА.

Религията (от лат. religio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система.

Защо действията на Комунистите се явяват престъпление спрямо Българския народ?

Да направя малко анализ на тези си думи.Ето какво пише в книгата си “ Пътя на България” Димътър Съселов : – Когато българите приели Христовата вяра, те не трябвало да изменят тогавашните си схващания, а само да ги доразвият. Между чистото, възвишено Христово учение и българските схващания не е имало непреодолими противоречия. Но с покръстването дошла в България и византийската църква, която, само по име християнска, не е имала нищо общо с Христовото учение. Тя идвала със своето устройство, със своите изостанали езически схващания, със свой негоден календар и с тъпото си невежество. И тя веднага искала да замени със самохвалната си назадничавост прекрасните български схващания.

Будни и внимателни, българите веднага разбрали голямата разлика между чистата Христова вяра и нечестивите домогвания на езическата по схващания, устройство и обичаи църква и възразили пред своя кавхан ювиги, че с това им дава “недобър” закон. От този момент църквата започнала своето кърваво гонение срещу основните български схващания и всичко, което произхождало от тях. Това преследване, понякога с по-други и по-меки средства, не е преставало и до сега.

Въпреки жестоките гонения българите успели да прикрият повечето от своите обичаи – въплъщение на основните им схващания – зад църковните празници. Така те успели да прикрият и основите на своето времечислене.По случайност началото на българската година – най-късият ден – съвпадало по онова време с деня на СВ. Игнатий. Българската дума – неизвестна за сега, била преведена на славянобългарски с Идинак и под вида Идинажден – Игнажден най-важният средищен ден, най-големият български празник бил прикрит зад деня на този скромен светия. Но тъй като той не е могъл да прикрие тържествените обичаи, свързани с този най-голям празник, те били отложени с няколко дни по-късно за навечерието и деня на Рождество Христово, които получили българските си имена – Малка коледа и Голяма Коледа.

124 дни по-късно, точно в началото на петия български месец, се случил денят на Св. Георги. Зад празника на този римски военачалник бил прикрит вторият средищен ден на българското времечисление. Сега нямало пост, с който църквата да оправдае жертвоприношенията и тържествата за събора. Така денят на този римски войскар и обикновен църковен светия станал по-тачен и по-голям за българите и от Великден – Възкресение Христово.

Много по-трудно се оказало намирането на подходящ ден за третия редовен годишен събор. Съборът на този средищен ден бил многолюден, с преброявания, военен преглед и следван от голям лов, а понякога и бойни походи. Той нямало как, като Идинак, да бъде прикрит зад някой незначителен светия, като тържествата бъдат отложени за някой близък по-голям празник. Никой от църковните празници не бил подходящ. Нито Секновене, нито Св. Богородица, нито Кръстов ден. Може би само 1 септември – византийската и църковната Нова година, би бил подходящ, но тъкмо този ден българите най-малко биха приели за прикритие на своя свещен ден. И все пак не е изключено, тъкмо той да е бил използван по времето на кхан Борис при твърде намалена тържественост и без ловните и военни упражнения, които са били отменени. Изглежда, че кхан Расате, който, както е известно, се заел да възстанови българското устройство, войска и обичаи, се е опитал да възстанови на точния му ден и третия редовен събор с всичките му обичаи и твърде вероятно е тъкмо това да е дало повод да бъде свален и убит. Третият средищен ден останал, макар и за да не дразни със своите тържества по празници, недопускащи веселби и пиршества, да бил установен в доста по-късен ден. И до сега той се празнува от народа с “царствено” жертвоприношение под името Господнья църква.

Колко големи трудности е имал самият кхан Борис в старанието си да запази поне основите на българското устройство и разбирания, се вижда доста ясно от отговорите на папа Николай. Наистина папа Николай не разбирал в същината им запитванията на кхан Борис, както се вижда от обърканите и неуверените отговори, но все пак в отговорите му са отразени в известна степен вярно Борисовите питания. Всички те целят да се изтъкне, че българските схващания и обичаи не са в противоречие с Христовото учение. Дори онези въпроси, които изглеждат от чисто вероизповедно естество и като че ли се отнасят само да “истинско и съвършено християнство, което да няма нито петно, нито бръчка”, се отнасят не до Христовото учение, а до онези “ църковни и светски закони”, противни на българските разбирания и обичаи, които църквата налагала като “християнски”.

Между другото българите държали много на прикадяването. Пита се защо.

Преди всичко каденето било стар български обичай, както се вижда и от самите думи: кадя, кандило, кадилница, които са от чисто български, а не от славянски произход. Това било един от малкото обреди, но тъкмо защото били малко, българите така здраво държали на тях. Но освен това този обред бил свързан с основните им схващания и за това не само жертвата и въобще храната, но и всичко друго, което олицетворявало тези им схващания, бивало (и до сега е ) прикадявано.

Повечето днешни български обичай са израз и въплъщение на някогашните български схващания и разбирания и са останали още от тогава с почти нищожни промени. Повечето от тях са свързани с главните средищни дни на годината и в по-голямата си част са почти еднакви, тъй като чрез всички тях е била изразявана една и съща мисъл – почит към Върховното единство, към излъчените от него две основни начала, към петте основни вещества-начала и към произлезлите от тях, към Вселената – веществен и духовен свят. Но някои от тези обичаи не са свързани само с празнества, а и с всекидневния живот на човека.

Кхан-ю напускал всеки ден шатрата си рано сутрин, за да се поклони на слънчевия изгрев. До неотдавна – само 60-70 години, всеки непокварен българин, когато се случвало да е навън преди изгрев, “когато слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и благоговейно се покланял. Също така българинът всекидневно имайки случай не епропускал да изрази почитта си към двете основни начала, към петте основни вещества и т.н. така, когато орачът заоре целина или угар, взима бучка пръст и я целува; на бъдни вечер се прикадява както пръст, така и вода, дърво, огън и желязо; показания, дадени с пръст в ръце, са имали по-голяма тежест, дори от клетва. Водата във всички обреди и обичаи заема едно от най-първите места, почитта към нея е дори по-голяма, отколкото към земята. При раждане, венчаване, погребение, както и при всички други случаи на всекидневния живот към водата – “цветна” или “мълчана” в “бял менец”, като извор, река, езеро или море – винаги е била засвидетелствана почит. Огънят, а заедно с него и огнището се ползват със също такава почит. Дървото, под вид на дъб(бъдник), явор(яворова чаша) или други, а най-вече дрян,(кривак, пръчка за поляз, сурвакница,клончета с пъпки и цветове и т.н.) и най-после чемшир е обект на особено преклонение.

Всички тези обичаи, за да бъдат запазени от преследванията и приспособени към изискванията на църквата, са били пръснати в множество празнични дни и от части видоизменени, но и така във всички случаи добре личи техният някогашен, предхристиянски български произход. В действителност това разпокъсване, макар и непричинено вече от гонения, продължава и до сега. Така с въвеждането на григориянския календар(не по-добър, само по-точен от юлианския) се появява още една “нова” Нова година с още една “Бъдни вечер”.

Истинската българска нова година – Идинак, в деня на зимното слънцестоене, не се празнува вече никъде. Но поне до преди стотина години тя е била единствената общопризната от целия ни народ Нова година.

Но самото Рождество не е могло да поеме и да прикрие всички коледни – идинакски обичаи. Коледните песни и шествия не могли да бъдат забранени, но очистващото поливане и сурвакането не позволявал дори и папа Николай. Те трябвало да бъдат отложени за друг ден – Водица.

Сега в коледните песни освен ритъмът им твърде малко нещо се е запазило от старинното им съдържание, което много пъти е трябвало да бъде променяно и приспособявано. Останали са само няколко думи и изрази – непреводими или трудно преводими на славянобългарски, които показват, че песните са български, старинни и че се отнасят до честването на Идинак – Коледа. Така всяка песен без изключение започва със “станинине” и “коладеле, мой коладе”, което се повтаря във всеки стих. Няма да изреждам сега всички достигнали до нас обичаи.

Но невежествените, а при това наплашени и озлобени византийски летописци никога не успели да разберат голямото българско духовно превъзходство. Не

могли да го разберат и западните летописци, както не могъл да го схване дори и папа Николай, макар смътно да го чувствал. Всички те се самоуспокоявали, като обявявали българския народ и неговия духовен ръст за варварски, прост и див.

Българите, със своите духовни достояния, по онова време далеч превъзхождали не само прословутия античен свят, не само съвременните им

Византия и Рим, но в някои отношения дори и днешните европейски схващания.

Схващането за Върховното единство с неговия непрестанен пулс и излъчване в две посоки на нови средища, произлизащият от това начален троен дележ и следващите го – петорен на земната повърхност, седморен в пространството и деветорен , включващ и понятието време, едва от скоро започва да става разбираем в Европа. За някогашния античен свят и наследилите го, но и силно изостанали византийци тези схващания биха били също така чужди, както за Аристотел, например, схващанията на Нютон. И ако българските схващания за числото биха били разбираеми за Питагоровите последователи, за изпадналите в дълбоко невежество византийци е било действително невъзможно да ги проумеят.

Българското превъзходство се е отнасяло не само до отделни духовни области, а , което е още по-важно, проявявало се е в цялото духовно развитие. Докъто духовното развитие на античния свят било основано върху различни несъгласуващи се и често противоречиви основни идеи, поради което и развитието не е могло да бъде единно, а е било разпокъсано и пълно с противоречия, българското, както и китайското, е било изградено върху една само основна, начална мисъл – Върховното единство с присъщия му непрестанен, излъчващ пулс, излъчващо последователно две основни начала, които във взаимодействието помежду си само се съгласуват и се допълват, но никога не се противопоставят и не си противоречат. От тази начална основна мисъл произтичат и началата на излъчващите средища, на троенето, което особено в българското духовно развитие неотстъпно съпровожда всяко по-нататъшно творчество, на средището както на земната повърхност, в пространството и времето, така и въобще в съждението(като гледна точка). И по-нататък произтичащите от тези начала следващи подразделения: петорно на земната повърхност, седморно в пространството и деветорно в съчетание между пространство и време; на въплъщение на основните начала в петте основни вещества – стихии; на значението на числото, като указател и изразител на скритата иначе от човешкия поглед същина на природата и Вселената. Така българските схващания са представлявали в развитието си стройно и напълно съгласувано във всяко отношение единство. Макар и само в това отношение те превъзхождат дори и съвременната наука(или по право науки), която въпреки невероятно големите си постижения в определени области и до сега не е успяла да си намери единна опора, нито да се освободи от многобройните си основни противоречия.

Същинското ДАО – Върховното единство, както видяхме, не включва в първичната си същина нищо от нравствено естество. Но като всичко в света, така и всяка нравственост може да произтича само от Върховното единство.Същността на Дао е свободна от всякакво нравствено съдържание. Както всичко, което човекът смята за добро, и всичко, което той намира, че е зло, произхожда еднакво от Върховното единство, така и всяка нравственост произхожда пак от него.

Много векове още преди раждането на Христос хунорите и българите, търсейки вероятно по-общо средище за нравствеността, дошли до понятието за Бога.Своя главен Бог те олицетворявали с небето и го наричали Тенгри-Небе.По всичко изглежда, че българите са уеднаквявали и приравнявали понятието Върховно единство с понятието Бог. Те останали непоколебими докрай в схващането си за един-единствен Бог. Така и в това отношение те били много по-близо от всички други, които приели християнството, до Христовото учение. Приемането на това учение не представлявало за българите някаква основна промяна в схващанията им, а само допълнение на собствените им нравствени схващания.То не противоречало почти на никой от основните им обичаи. Забраната за многоженството, забраната да се почитат умрелите преди покръстването родители и прадеди и почти всички други забрани, както и такива нелепи запрещения като забраната на къпането и измиването в празнични или предпразнични дни, не са се основавали на същинското Христово учение, а са църковни забрани.

Надали някой друг народ е бил така близо до християнството, пред ида го приеме, както българите, и никой друг не е бил в състояние така вярно да схване разликата между същината на Христовото учение и църковните езически наредби.

Възмущението на петдесет и двамата велики боили е било насочено, както това ясно се разбира от всички съобщения, не срещу Христовото учение, не срещу вярата, а срещу “недобрия закон” – не добър, защото еднакво противоречал както на българската нравственост, така и на самото Христово учение. И може би самият папа Николай, едва след като получил и проучил кхан-Борисовите запитвания, е схванал дълбокото противоречие между църковните уредби и възвишената Христова проповед. И в този случай българският духовен ръст е бил несъмнено по-висок.

По време на Турското робство, християнската религия не е била забранена, имало е само ограничения при строителството на църквите, да не са повече от 11-12 метра над земята, за това и църквата “Света Троица” (при операта) в град Русе е част под земята.Църковните служители са били водачите на българския народ . Притежавали са ерудиция, знания и са били опора на обикновенния човек. Аз имах щастието да познавам свещеник Павел Павлов, който беше служител в църквата “ Архангел Михаил “ в с. Пиперково. Той ме е кръщавал и като дете съм присъствала на разговори, които родителите ми са водили с него. Всички в селото го уважаваха и като започнеше да говори го слушаха с интерес. Гласът му имаше носово произношение и това придаваше мистична интонация на думите му. Благодарение на него в селото се правеха всички църковни празници и ритуали. Естественно, официално родителите ни не ходеха в църквата, защото беше забранено, но използваха техните родители(нашите баби и дядовци), за да съхраним (ние децата) българските традиции. Но аз съм от малкото щастливци от моето поколение, живели поне в детството си с истинските български традиции и морални норми.

В големите градове, а и в т.н. комунистически села, където бе наложен изцяло новият ред и морал, цяло щастие биваше, ако църквите оставаха непокътнати. Всички знаем, как за една нощ бе съборен уникалният за България и един от двата на Балканския полуостров източноправославни храма с витражи – църквата “Всех Светии” в Русе.

По празниците имаше дежурни учители и общественици, да следят, кой посещава храмовете и веднага биваше заклеймяван като човек с религиозен и с антикомунистически морал.

Манастирите, са запазили българщината. Те са били убежище на всички знания, съхранявайки книжнината от векове, но през Социализма бе забранен достъпът до тези библиотеки и хранилища. Думите Бог и Религия, не съществуваха.

Партията с голямо П, беше на всякъде. Моралът, който налагаше, нямаше нищо общо с традициите на Българина и с неговите корени.

Създаде се новият социалистически морал – Колективът трябваше да бъде твоето семейство. Издигаха се лозунги всичко в името на човека, всичко за благото на човека, а същевременно имаше ясли и детски градини, дори и седмични. Целта беше, колкото се може по-малко децата да общуват с родителите си. Пример за подражание беше Павлик Морозов ( за не сведущите, това е дете, което предава дядо си в името на партията).

ДПО “ Септемврийче” ДКМС и БКП, бяха стъпалата за правене на кариера.

През 80 години, Управляващите издадоха закон за Повишаване на раждаемостта, като за всяко трето и следващо дете се даваха помощи и можеше да се вземе жилище с предимство. Циганите започнаха да раждат и да ги разселват в блокове. До тогава бяха само в цигански катуни и почти ги нямаше.

По същото време в Образователната система се въведе Задължителното средно образование, вследствие на което обучението започна да девалвира. Двойката стана тройка, а повтарящи даден клас нямаше. Учениците започнаха да казват – “ Така или иначе трябва да ни изкарате до завършване на средно образование.”

На работещите в предприятията се плащаше малко и те почнаха да крадат каквото могат. В обществото навлезе терминът”часпром”, а за работната седмица се казваше “пет работни и два потни дни”, или “ходя на работа за да си почина”, защото за да се живее нормално с работната заплата, трябваше в събота и неделя да се произвеждат насъщни продукти по села и ранча.

Всеки казваше ” Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя”.

Казвам всичко това, защото голяма част от съвременните хора, не го знаят.

А медиите не разясняват тези неща. В момента в Общественото пространство се налага мнението, че всичко каквото се случва е плод на “Демокрацията” и годините на прехода, че българите се научили да крадат от циганите. Малко са хората, на които им е ясно, че това което се случва в момента в Държавата ни е заложено още през 80 години. Началото на Нравствената катастрофа на българското общество и разрухата на обществения морал е положено от Членовете на БКП. Тези верни на Партията хора от 1996 година се приобщиха, като членове в почти всички съвременни партии в България. Стойностните хора бяха изтикани в ъгъла и в момента на власт е пак хамелеона БКП. Мотото им е – “Каквото можем да вземем, да го вземем пък след нас и потоп.” В техният морал не влиза понятието – “Да оставя следа след себе си…” т.е. да направя нещо полезно за обществото, с което ще запиша името си в историята, така както са правили редица видни българи – примерно Димитър Ценов създава Стопанската академия в Свищов (Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На първи септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“., братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват и завещават място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.…. Софийския университет.

Давам точно тези примери ето защо : През Социализма управляващите решиха да сменят името на Стопанската академия в Свищов от “Димитър Ценов” на “Георги Димитров” и да присвоят дарението, но за тяхно огромно разочарование това не се получи. Парите са вложени в западна банка и в целта на сметката пише, че са за нуждите на Стопанска Академия “ Димитър Ценов” и не може да бъде прехвърлена за учебно заведение Георги Димитров. В нашето съвремие управляващите, които са креатив на Социалистическите и продукт на БКП, имайки опита всячески се опитват да унищожат най-голямото Висше учебно заведение в България – Софийския университет. Но както случаят със Стопанската академия в Свищов, няма как

да задържат парите от дарението на братя Георгиеви, ако закрият Университета, за това имат наглостта да спират държавните субсидии за него, да отнемат от материалната му собственност ( последно бе Ботаническата градина в Несебър). Да не говорим по места, колко ценни предприятия и културни учреждения отидоха за скраб и бяха разрушени с единствената цел- Власт имащите да приберат “едни пари” за себе си в момента.

Да обърнем внимание на Културната сфера в обществото – Чалга на всякъде и просташки манталитет. Друго не може да се очаква, защото това са разбиранията на управляващите. Имаме една много хубава поговорка “ От малко кълбенце, не можеш да оплетеш голяма дреха”!?

Четейки тези мои редове, всеки би могъл сам за себе си да направи извод, че проблемите с моралните ценности на Българина не са от сега, просто сега взеха да “бият на очи”, както се казва чисто по български.. И пак чисто по български едва когато сме на ръба на МОРАЛНАТА ПРОПАСТ започваме да “бием камбаната”.

ЛИТЕРАТУРА

1. Съсълов, Д. Пътят на България, София, 2000

2. Велев, Г. Българският народен календар,ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2000

3. Танев, Т. Беседи за българските азбуки, ЕкоПринт , Софи,2003

4. Петков, П. Българите, ТРУД , София, 2007

5. Йорданова, С.Пиперково-извор на живот, ПРИМАКС, Русе 2008

 

 

 

АБСУРД

Днес, един от наистина празнични дни за България – 6 септември неочаквано констатирах нещо, за което се чудя – струва ли си да пиша. Факта, който открих е позор за нормалните държави, но ние не сме такава. Върховното ръководство на Държавата България е създало този прецедент. Никой от управляващите в момента няма да обърне внимание на моите думи, просто защото те са създали този АБСУРД.
Но от друга страна си казвам, че написаното остава и така бъдещите поколения ще могат да узнаят за този АБСУРД и ако имат благоразумието ще го премахнат.

Та ето какво констатирах : 1декар има 1000кв.метра

1 декар земя в момента струва – 200лв.

1 кв.м. балатум струва – 10лв. 1000кв.м. балатум по 10 лв. ще струва 10 000лв.

10 000 : 200 = 50

Следователно балатума е 50 пъти по-скъп от ЗЕМЯТА. Това не е ли АБСУРД ?!?

6.9.2011г

Русе                                                       Светланда Йорданова Рашкова

 

Лято- очаквано от всички, но не знам защо? Голяма част от хората го свързват с отпуски, море и слънце. Да така е, но замисля ли се установявам, че това е най-натовареното време през годината- поне за мен. От дете лятото за мен е така. Като съвсем малка – по два лагера(море и планина) . За другите може да е почивка, но за мен не. Лагерът си има свой живот и ред. Как може да си почине човек и да се разтовари, когато някой постоянно го организира? Ежедневието е изпълнено с много мероприятия, но нито едно не е по твое желание и решение. Следователно човек е натоварен и то много.

В гимназията и в института отново за лятото ми оставаше един месец. В тях времена лятото ходехме на бригади по цял месец. Селското стопанство не можеше без нас. Отново живота ми бе вкарван в руслото на лагера. Бригадите бяха лагер с полагане на труд в селското стопанство- плажът беше полето. Отново организирани мероприятия. В месеца, който оставаше свободен трябваше да се намери време за общуване с родителите и близките, да се подредят нещата за следващата година и евентуално да се намери време за почивка- време в което може да се чете, да се кара колело или ролкови кънки, време за самата мен. Тези откъснати мигове бяха твърде малко.

А после, когато ме завъртя и семейният живот, лятото се превърна в най-тежкият сезон. В рамките на отпуската трябва да заведеш детето на море или планина, да посетиш роднините, да направиш зимнината, ремонта и ако можеш да си починеш. Дори имахме лав за времето след почивката на море или планина – да си починем от почивката.

Сега, когато работата ми е такава, че не съм обвързана с отпуска установявам, че нещата за лятото са си същите. Времето отново е заето с много неща, които не могат да се предвидят и които не са свързани с “почивка”. Това е сезонът, когато приятелите ти живеещи извън България започват да си идват за по 1-2 седмици и ти гледаш да се срещнеш поне за час с всеки от тях. Интернета ти дава възможност да общуваш през цялата година, но човек има нужда и от личен контакт. Ремонти започват на всякъде покрай теб, че и ти сам започваш такъв. Изводът е, че отново влизаш в рамките на организиран процес, организиран не от теб а от обществото.

Анализирайки всичко това си задавам въпроса – Защо всички казват, че Лятото е най-хубавия сезон? Не знам! За мен Лятото е най пощурелия сезон. Може би жегата променя съзнанието и хората пощуряват, а може би просто моето светоусещане е такова… Абе не обичам Лятото! Много е непредсказуемо…

22.8.2011гРусе                                                     Светланда Йорданова Рашкова

 

От дядо си Панайот Павлов (баща на баща ми) , знаех че в село е имало настанени немски войници. У нас също. От тях, като семейна реликва е останала една райх марка. Това е сребърна монета от 2 марки с ликът на Хинденбург. Дядо ми беше възхитен от хубавите немски коне и доброто възпитание на войниците.

След години, когато пишех книгата “ Пиперково – извор на Живот”  (можете да я изтеглите от сайта ми –http://svetlanda.com/%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/#more-563) историкът Иво Жейнов научих подробностите. Информацията е взета от кореспондентски дневници.

http://www.wwiidaybyday.com/

PAT NA 12 ARMIA V BULGARIA

2 март

In the early morning ger

man forces cross the rumanian-bulgarian border and reach following areas in the evening:

9.Pz.Div.: Stara Zagora with mass of the division Turnow

11.Pz.Div.: 15:45 Sumen – daily object Osman Pazar – Vribiriza.

5.Pz.Div.: Aitos – with mass Provadija

60.Inf.Div.(mot): with advance units Lovec.

At the border a honor-company for the german high commander was positioned at Ruzue. Warm welcome for the german troops. Many presents.

На 2 март 1941 година 12 Армия от немските войсти влиза в България през Русе.

В дневниците четем за придвижването на 46,50,72,73 и 164 дивизии. По всяка вероятност разквартируваните в Пиперково немски войници са били от ,64 дивизия, защото за нея четем в дневниците че се намира на 20 км югозападно от Белцов.

Крайната цел на войската е Българо-Югославската граница и Гръцко-Югославската

Граница.

Гостоприемство на войниците са оказали и домовете на: Петър Янков Макавеев, Димитър Ангелов Симеонов, Дамян Захариев, Христо Иванов и др.

1.3. 2011г

Русе                                                Светланда Йорданова Рашкова

МАЩЕХА

В навечерието на 6 септември си задавам въпроса : България – Мащеха или Майка е за живеещите в нея хора?Ще започна разсъжденията си от най-тесния кръг, градът в който живея – Русе..

Вчера в него присъстваха една дузина велможи, начело с Бойко Борисов. Рязаха ленти на завършени обекти за ремонт в града – Дунав мост и Централният градски площад.

Oказа се, че за моста е внесен асфалт от Унгария, а за площада – плочки от Китай. Защо ? – питам аз. Нямаме ли си асфалтови бази или пък гранит ? Що за въпрос ? Имаме разбира се – и асфалтови бази и гранит, но нали трябва да се даде работа на българи, а и трябва да им се плащат заплати. Това са пари от бюджета на държавата, а тези пари могат да отидат в нечии джобове от управляващите. Купуваме от чужбина, спестяваме от заплати и естествено оставяме хора без работа, абе що ни е на нас икономика. Що трябва да си болим главата, като може по лесния начин – нямащите работа в Родината, ще отидат в Чужбина – така управляващите няма да имат грижа за тях, а они като се върнат ще внесат пари, защото требе да се живее…

А сега да поразсъждаваме в национален мащаб. Що са ни Атомни централи или Газопроводи? Да го боли само главата министъра на Енергетиката. То сума си пари ще трябват за строеж, ами за заплати? О, много ще се охарчи държавата, па и години наред ако работят тези неща – олеле колко пари ще требят!?!…А пък от друга страна ще трябва да намалее цената на тока и газта. А, така не бива …. На народа ще му олекне и ще почне да мисли за кво ли не ! А, НЕ !!!

Ще вземе да избере някои по-умни и по-можещи и тогава, какво ще правят днешните ?…

Така си е добре – нека електората пъшка и мърмори, а управляващите ще  си толерират Циганите, че без тяхните гласове  са за никъде…

И завършвам пак с въпроса – България Мащеха или Майка е за живеещите в нея хора?

4.9.2011г

Русе                                           Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

СВЕКЪР МИ

 

На 9 април се навършват 3 години от смъртта на моя свекър Рашко Стефанов Рашков. Роден е на 29април 1928 година в с. Градище( на 3км от гр. Левски ) Плевенска област. Роден е в семейство на изискани, възпитани и трудолюбиви хора. Баща му( дядо Стефан, когото аз не помня, защото почина преди да ме запознаят с него) е бил шивач, а майка му, баба Милана, бе като моите баби – умна, интелигентна, работлива.- с две думи от “сой”. Правейки родословното дърво на дъщеря си, установих, че родовете ни са огледални. Моите родове по бащина линия бяха огледални на родовете на свекър ми(по брой на децата, по имотно състояние-земя 200 декара, гори, дворове – ; по къщите и т.н). Голяма бе изненадата ми, когато за пръв път отидох в с. Градище. Там заварих неща от най-ранното ми детство: голяма плевня; хамбар; пищник(лятна кухня) ;пещ и големи порти. Точно такива неща имаше и в с. Пиперково(родното село на баща ми), но понеже баща ми се е върнал 61 година да живее на село, дядо събори старата къща и построи нова, каквато майка ми и баща ми искаха; пищника стана на гранидка с цветя и само плевнята оцеля до скоро.

И така…Свекър ми завършва гимназия, а после учителски институт в Плевен. Беше прогимназиален учител с еднаква на моята специалност – математика, физика и рисуване. Първата година го пращат по разпределение в Ивайлов град. И отново пръста на съдбата – там присъства на сказка(така са се наричали тогава срещите с политически и интелектуални личности), в която говори за политическото състояние на страната чичо ми Петър Трифонов Минев ( първи братовчед на баща ми и секретар на Геме Димитров). Но да не влизам в подробности.

От Ивайлов град го пращат в Силистренското село Алфатар, но успява да не започне работа там, а в русенското село(сега квартал) Долапите. Там се запознава със съпругата си Атанаска Борисова, която е начална учителка и е по разпределение, като него. Оженват се и така се ражда моят съпруг Стефан, за когото казвам, че са го направили, защото аз съм се родила( в една и съща година сме родени, но аз съм 9 месеца по-голяма).

Когато станах снаха на Рашко Стефанов Рашков , той бе директор на училището в кв. Долапите. Естественно ангажиментите му бяха много, но като се роди дъщеря ми освен съпругът ми, той бе човекът , който много ми помагаше и на когото можех да разчитам. До края на живота си бе опора не само на семейството ми, но и на самата мен. Наричаше ме Светла и ми говореше на вие, а аз винаги му казвах – татко. Бяхме колеги – и двамата преподавахме физика и математика, на учениците от 5 до 8 клас. Обикновено във всяко училище има един учител по физика., за това се познавахме. Той беше в кв. Долапите, а аз в кв. Средна кула, а после в русенското училище “Никола Обретенов”. Зедно бяхме на съвещания, на конференции и семинари. Учителската професия е в кръвта ми и затова смятам, че не го посрамих, а напротив можеше да се гордее с мен. Заедно съумяхме да изучим Розалинда(нашата дъщеря и негова внучка). Тя завърши Софийският университет “св. Климен Охридски” Физика, със спецализация Геофизика.

Много скромен и тих човек беше. За всичките години, в които сме живели заедно не го чух веднъж да повиши тон, на когото и да било. Имаше моменти, когато се чудех как може да бъде толкова търпелив.

Поклон пред паметта ти татко!

 

04.04.2012г

Русе                                                                   Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕЛИСАВЕТА ГЕОРГИЕВА ПЕТРОВА

Физик

 

На 26 февруари се навършват 19 години от смъртта на Елисавета Георгиева Петрова. Физик в катедра ФИЗИКА на ВТУ “ Ангел Кънчев” , днешният Русенски университет.

Не зная околните как са я възприемали, но тя беше част от живота ми, за това ми липсва.

Родена е в София , но не ми е разказвала за близките си. Говореше ми много за свекърва си и фамилията на съпруга си проф. Стоян Петров. Тя е била негова ученичка в Стажанското училище и така се запознават. Няма да разказвам за семейният им живот, защото искам друго да подчертая. Беше човека, с когото можех да говоря за всичко. Единственият човек, с когото споделях съкровенните си мечти и на когото можех да се доверя. След смъртта и “увиснах във въздуха”. Вече нямаше живо същество, което може да ме разбере и се върнах към детският си начин за общуване – споделяне с хартията. Белите листи поемаха словата ми, утешаваха болката ми, споделяха радостта ми.

С нея се запознах, когато бях в 10 клас на МГ “ Баба Тонка “. Учехме физика по учебниците на Милко Борисов( бяхме физико-математическа паралелка), а те бяха написани на висок стил, който не винаги можеше да се разбере. Аз ако не разберях това, което се преподаваше просто нямаше как да го науча. Поради тази причина майка ми ме заведе на уроци при съпругът й проф. Стоян Петров и така те навлязоха в живота ми. Страхът от общуването с велики ( за мен те бяха такива) хора се разсея още от първата ни среща. След години, когато вече бях омъжена и имах дете общуването ми със семейство Петрови се поднови. Часовете минаваха бързо в приятни и полезни разговори с тях. Близостта ни се засили след смъртта на моя баща. При тях аз отивах, като при мои родители, защото в последните минути от живота си баща ми ми завеща да се грижа за майка си и брат си. На плещите ми легна двойна отговорност, от една страна моето семейство(съпруг и дете), от друга – майка и брат. 28 годишна, аз трябваше да бъда опората за всички и никой не виждаше, че и аз имам нужда от такава. Единствено при дядо Професор и баба Професорша, както ги наричаше дъщеря ми, можех да се отпусна и да забравя за ежедневните грижи или просто да ги споделя със тях. Независимо, че бяха много по-възрастни от моите родители, общуването с тях беше за мен това, от което имах нужда – интелектуални разговори, разбиране и топлина.

Елисавета Петрова беше жена, която цял живот е подкрепяла съпруга си и е участвала във всичките му научни изследвания. Тя му беше постоянен асистент.

Животът й, като госпожа Петрова не е бил никак лек. Разказвайки ми за него, тя ме научи да отстоявам себе си независимо от трудностите, които ще се изпречат на пътя ми. В голямата криза 89-90 година ,разказвайки ми за годините през войната, Елисавета Петрова ме учеше как да изхранвам семейството си с малко продукти, даваше ми готварски рецепти с помощта на които можеш да направиш сладки без захар и т.н. Заедно разисквахме случващите се събития. Подкрепяше ме в Седесарските ми действия. Заедно с проф. Петров удобряваха митингите и стачките, в които участвах и съвместно се надявахме най-после нещо в тази държава да се промени.

Не мога да намеря точна дума, за да изразя какво беше за мен Елисавета Петрова. Не мога да кажа, че ми е била майка, защото моята беше жива, а и с майка си  не можех да споделя това, което доверявах на нея. Не мога да я нарека приятелка, защото беше нещо повече от това. Може би най-точната дума ще бъде – СРОДНА ДУША.

Нека всички, които я познаваха да си спомнят за нея.

 

26.02.2012г

Русе                                                      Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕКА СИ СПОМНИМ ЗА НЕГО – ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ

Спомените ми ще са много разпокъсани и разхвърляни, но по-добре не мога да ги подредя.Това са неща ( текста в края ),които съм писала в сайта си,защото Иван искаше тези обяснения. Правихме един ритуал на брега на Дунава, при паметника на моряка в Русе.Не мога да си спомня датата(може би Антон ще се сети) , на която го правихме, но беше за бъдещето и просперитета на България.

Той беше такъв човек,че всичко правеше в последния момент или по-точно в момента в който се сети.Много ме дразнеше този негов начин на действие. Пристига с някаква своя идея и иска веднага да започнем да я правим. Никога нямаше достатъчно време да се изпипват нещата.Всичко се правеше в движение и с подръчни материали.Появяваше се за ден два и после изчезваше с месеци до новото появяване.Но нека сега да продължа за този случай с ритуала на паметника на моряка. Дойде мисля,че беше с гостенка от Украйна. Сигурно сме пили кафе докъто обясни,че на другият ден по залез слънце трябва да отидем на паметника и да направим ритуала. Искаше да му направя тези обяснения(приложените текстове). В уреченото време се събрахме около 5 човека .Разчистихме около паметника и съвместно (не всичко ни беше ясно дали така трябва да бъде) започнахме ритуала. Мисля,че успяхме да го направим,защото в небето ,като потвърждение се появи ято птици летящи на триъгълник.Идваха от извора на Дунав и отиваха към делтата му. Летяха над реката.

 

Докъто пишеше дисертацията си работеше на един строеж в София мисля. Един или два пъти сме се виждали през това време и един ден се появи с една папка(дисертацията) в ръката и от вратата каза – “ Отиваме да почерпя! Защитих и съм вече доктор .” Ние със Стефан оставихме работата и отидохме с него на кафенето на улица Видин. Мисля,че не бяхме само тримата, но сега не си спомням кой е бил с нас. Тогава за пръв път го видях да изпие една бира. Обикновено при появата си ни намира у дома и все бърза.Най-много да хапне ако ни е сварил да вечеряме , но нямам спомен да пие алкохол.Но да продължа. Този ден беше някак си специален(не денят , а Иван) , излъчваше самочувствие, увереност и пълен с мечти за бъдещето. Виждаше края на трудния си начин на живот.Очакваше да приключи с безпаричието.Просто този ден беше ЩАСТЛИВ.

 

Друг ярък(защото имаме филм-за филма) спомен е от 20 април ,когато гледахме в х-л Рига филма “Триумфът на волята”. Антон организираше мероприятието и не помня Иван кога се появи. Всичко беше пак на бързи обороти(взехме телевизор от Наско, не знам видеото Стефан ли го осигури).Търчане и бързи действия, за да не ни усетят властите.На вторият етаж в хотела сегашният кмет Божидар Йотов щеше да събира видни политици(някаква пресконференция май беше).

Пренесохме всичко в залата и се заключихме, за да не влезе случаен човек.Нашите си знаеха и чукаха или звъняха по джиесемите да им отворим.Как мина събитието може да се види от филма.Аз ще разкажа за това след него,защото не е заснемано.Всички отидохме по идея на Иван до паметника  на Стефан Караджа при халите. Той беше направил венец от клони от бор.Иван си е Иван, ако беше казал сутринта, щяхме да направим венец подобаващ, но той нали всичко прави в последния момент.Но и този венец свърши работа. Положихме го. Направихме знака на слънцето с ръка ,май се произнасяха речи, но нямам ярки спомени какви са били. Властите не ни усетиха, а и ние не правехме нищо нередно.

 

Е това са едни от ярките ми спомени за Иван. Той се появяваше като искра(за малко ) и после изчезваше за дълго време, до следващото появяване.

 

Една сутрин(датите не ги знам в момента в хронологичен ред, погребението беше доста по-късно от деня, в който го убиха/за мен той е убит, а не умрял/) дойде Антон и съобщи страшната вест.Съзнанието ми и днес не може да възприеме действителността. Хукнахме да организираме погребението, но хората около майката на Иван мисля,че не бяха тези които трябва да бъдат , а такива, които искаха да укрият уликите за неговата смърт . Нас не ни допускаха до личните му вещи. Майка му и до ден днешен не може да разбере, че ние с Антон сме му много близки приятели и че само ще помогнем. Уредихме всичко да завършим делото както трябва и да се разбере, че е убит,но хората я държаха в ръцете си и делото се проточи .Времето мина и резултат никакъв. Тя не ни се довери, а може би просто е била заплашвана. Макар че аз като майка не я разбирам.Детето и е убито.какво има повече да губи?!

 

И така  , погребението беше в тесен кръг и с трима ченгета. Имаше от Пловдив .Погребахме го в стар гроб на негов роднина. Направихме му собственоръчно венец, като  българската свастика . После правихме помените когато трябва  (не помня всичките) на половин година, на една година. И понеже аз винаги настоявах пред майка му, че трябва да се бърза . Много исках да осъдим убииците на Иван, тя престана да ме вика на помените, а аз не можех повече да общувам с нея, защото за мен тя не си мръдна пръста. Бях уредила всичко и щяхме да ги осъдим. Майка му не ни се довери. Иван разбра(аз съм от хората, които могат да общуват с мъртвите, особенно когато са приятели), че не мога да направя нещо повече, но аз не мога да се примиря с мисълта, че собствената му майка попречи да докажем че е убит. Тази мисъл не ми дава покой.

 

31.1.2011г                                                      Светланда Йорданова Рашкова

г. Русе

 

 

 

Ще започна статията си доста грубо и не цензорно от гледна точна на Викторианското  ми възпитание: “ Напразно ли беше целият този секс ?” ; “Със стари курви , нов Бардак  не се прави !” и “ За ибано дупе , цяр няма !”

Но нищо друго не ми идва на ум, гледайки този народ през последните 20 години.

Пиша дори народ с малка буква, защото ще умърся голямата. С главна буква се пише Народ, който заслужава.

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

Вижте годината, в която е написал тези стихове Петко Рачев Славейков. Те важат с пълна сила и днес.

Съществуват противоречия и различни гледни точки при определението на нация или народ . Едно от възможните определения е хора с общо минало, култура, език, общ национален пазар, единна териториална обособеност и единно самосъзнание.

Възникването на народа е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на общ пазар, обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През средновековиетообединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата,религията и етническата култура. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм.

Ъ. Гелнър в своята книга „Нации и национализъм“ /С. 1999/ дава следното определение за нация „Един човек принадлежи към една нация само тогава, когато всички други нейни членове го признават за такъв“.

Това пише в Енциклопедията.

Как обаче да говорим за Българска нация на територията на нашата държава, след като за нашите политици съществуват – българи, роми, турци ?

Нима всички живеещи тук не са български граждани ?

Защо в Америка има Американци, в Англия Англичани, в Германия Германци, а унас няма Българи, а има електорална единица – българи, роми, турци?

 

Правителството е висш колективен орган на държавно управление, носител на изпълнителната власт.

В парламентарните републики се избира от парламента. При изразен вот на недовериеправителството е длъжно да подаде оставка.

В президентските републики се образува (назначава) от президента.

Правителството може да бъде еднопартийно или коалиционно. Оглавява се от председателя на Министерския съвет или на кабинета, министър-председател или премиер(-министър).

Състои се от министри, които ръководят отделни сфери на държавното управление.

В България това е Министерския съвет.

Държава (разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политическа общност, заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежаваща вътрешен и външенсуверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото.

Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Основните функции на държавата са вътрешни (в пределите на нейната територия и по отношение на нейните граждани) и външни (свързани с междудържавните отношения). Социологът Макс Вебер дефинира понятието държава като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие“^[1]

И понеже у нас МОНОПОЛА ВРХУ ЛЕГИТИМНОТО ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ  принадлежи на НЕ-БЪЛГАРИТЕ, според мен трябва да си сменим името на държавата.

 

20.12.2010г

Русе                                                                         Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

Позволявам си да публикувам това, защото с присъщата незаинтересованост на българските медии събитието не бе отразено.

Българският славей Надка Караджова Умира внезапно на 3 януари 2011 година в София, като причина се посочва силна сърдечна криза.

Надка Караджова е българска народна певица, сопран, изпълнителка на песенен фолклор от Пазарджишкия край.

Едва 16-годишна Надка Караджова става част от Държавния ансамбъл, с диригент Филип Кутев, в който пее в продължение на 40 години.
Следват участия в хоровете „Космически гласове“ и „Големите гласове на България“.
През 1991 г. заедно с дъщеря си Светла и певиците Лиляна Галевска и Стоянка Лалова ( всички те солистки на Държавния ансамбъл ) основава квартет „Славей“, с който има множество концерти в България и по света.След смъртта на Стоянка Лалова, алтовата партия в квартета пее Марияна Павлова.
През 1978 година нейната песен „Заблеяло ми агънце“ печели наградата на радиоконкурса „Би Би Си-2“. В Англия е издадена плоча озаглавена „Блеещите балкански агънца“. В Япония е издаден диск с песни на Надка Караджова, квартет „Славей“ и сестри Бисерови от поредицата“Българската полифония“. През 1994 година името й е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

Успоредно с хоровия репертоар, певицата записва над 300 солови народни песни. Прави стотици студийни записи за фонда на Българското национално радио, издава 27 албума и участва в много филми, заснети от Българската национална телевизия.
Надка Караджова е носителка на отличията „заслужил“ и „народен“ артист. Удостоена е с множество престижни награди и отличия като: Орден „Кирил и Методий“, орден „Народна Република България“, орден „Стара планина“, призовете „Братислава“, „Златно перо“ и приз „Нестинарка“ от Международния фолклорен фестивал в Бургас.
Поклон пред паметта й! Поклон пред таланта й!

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-429869

Светланда Йорданова Рашкова

05.01.2011г

Русе

 

 

 

АБСУРДЪТ НА АБСУРДИТЕ

Годината  е преди 1970 година. Действието се развива в с. Пиперково окръг Русенски. Това е моето детство. В селото има един магазин- смесен. Така ги наричаха. Там се продават колбаси, оцет, олио, гуменки, сирене, телевизори хладилници и всичко…

Моят баща го включват в комисия за проверка на този магазин, като член.Поредната провокация на комунистите! При тази ревизия се оказва ,че от магазина липсват доста неща  – телевизор, хладилник и все такива големи работи. Обвияемият за липсата е – естествено  – БАЩА МИ (Фашистът). Да се чудиш и да се маеш?!… Как може човек, който е член на комисия за проверка и ревизия на магазина да е откраднал всичката тази стока?!

Що ли се чудя? Комунистическа промисъл!

Е нали по майчина линия съм КОМУНИСТ и чичо Христо синът на брата на дядо  ми Стойчо, съумя да разбере абсурда и да се обади където трябва и баща ми не влезе в затвора  вместо истинският крадец. Но какво му коства всичко това …, той си е знаел?!!

Абсурд!Абсурд! Абсурд!

И защо ли тази вечер се сетих  затова?!…

Може би защото подобни АБСУРДИ все още съществуват !?!…

 

08.01.2011година

24,44 часа

Русе      Светланда Йорданова Рашкова

 

НА 3.6.2012 ГОДИНА СЕ НАВЪРШВАТ 6 МЕСЕЦА ОТ СМЪРТТА НА АТАНАСКА БОРИСОВА РАШКОВА убликувано от svetlanda в Личности на 02/06/2012

 

 

 

Родена е на 2.12.1935година  в с. Дичин обл. Велико Търново. Родителите й са честни, почтенни, родолюбиви Българи. Завършва педагогическото училище в град Велико Търново и  отива да работи  по разпределение в кв. Долапите(тогава село Долапите) – Русе , като начален учител. Там се запознава със съпруга си Рашко Стефанов Рашков, който е учител по физка и математика, а после става и директор на училището, какъвто беше до пенсионирането си. Създават семейство и син – Стефан.Някъде към 1968 година купуват жилище и се преместват да живеят в гр. Русе. Тя започва работа в ОУ” Васил Левски”, където работи до пенсионирането си. Беше член на БКП и Партиен секретар на училището.След пенсионирането си, заедно със съпруга си Рашко Рашков живееха в родното му село Градище, обл. Плевен.

След кратко, но сериозно заболяване Атанаска Борисова Рашкова почина на 3.12.2011година и бе погребана в родното си село Дичин – Велико Търновско.

Поклон пред паметта й !

Нека всички, които я познаваха си спомнят за нея.

3.6.2012г                                Светланда Йорданова Рашкова

Русе

 

 

2 юни – особен ден в Българската история

 

 

Всяка година на тази дата в главата ми излиза репликата: *Първите паднаха в кърви, последните станаха първи*.

Замислял ли се е някой, че на този ден почитаме паметта на хора, които са записали имената си в ИСТОРИЯТА на България. Че това са хора, на които единственното им желание е било – Просперитета на България!

Всички са умирали в името на един велик ИДЕАЛ. Не съм била член на БКП, нито на БСП (правя това уточнение, за да разберете правилно, това, което искам да кажа), но сега ще ви разкажа за хората от двете снимки, които са умрели в името на България, вярвайки, че Комунизмът е този строй, който ще донесе нормален живот на хората. Аз съм убедена, че ако бяха останали живи, щяха да са на друго мнение.

На снимките са – Иван Кръстев Киров и Иванка Иванова Кръстева . Двамата са родени през 1910г в с. Търново Узнкюприйско(близо до Одрин) и са се преселили със своите родители през 1913 година ( погнати от турците) в с. Павел обл. Велико Търново.

Иван е брат на дядо ми Стойчо(баща на майка ми). Иванка е негова съпруга.

За тяхната смърт, ще използвам цитати от книгата на Димитър Тужаров “ Село Търново-Одринско” издателство ОФ 1983 г.

В нея се казва: “ Като кървава отзук на голямата Стражишка битка в *Тасладжа* бяха събитията в с. Павел. Жертвите през юни 1944г в Павел, бяха кървавата дан на тракийците-търновци във въоръжената борба в Свищовския край.През този период бяха разстреляни трима ятаци от Полски Тръмбеш – тракийци от село Търново, а в село Павел  от 14 разстреляни 13 са тракийски бежанци от с. Търново.

Предател издава ятаците от с.Павел. Полицията започва масови арести. Всички арестувани са откарани в училището. Там са затворени повече от 160 души.

Вечерта на 10 юни 1944г. извеждат от училището част от арестуваните. В групата на обречените са Иван Недков Киров, Петко Грозданов, Кера П. Грозданова, Иван Кръстев Киров, Иванка Иванова Кръстева, Георги П. Тарълов, Мария П. Рускова, Никола Стамов, и Станка Николова Стамова. След изкарването им другарката на Иван Кръстев Киров, Иванка Кръстева, която е оставена, казва на палачите : *От другаря си никога няма да се разделя. На живот и смърт ще бъда с него.*

Полицаите откарват арестуваните на няколко километра от село Павел по пътя за Полски Тръмбеш и г иразстрелват групово със шмайзери и картечници, така както  османлиите избиваха през 1913г. българското население от Южна Тракия, преди да го прокудят от родния му край.

Но за да са сигурни в смъртта на своите жертви, те изстрелват с пистолети по няколко патрона в челата и гърдите на всеки. Убедени вече, че са мъртви, започват да ги претърсват и ограбват личните им вещи, пръстени и златните им зъби. Едва тогава ги хвърлят най.безразборно в един трап, зариват ги и над общият им гроб започват да играят пиянско хоро под звуците на цигулка. Това кърваво дело се извършва по заповед на главните палачи Каноров и Джамбазов, със съгласието и поддръжката на местните управници Стефан Ангелов, Лазар Димитров, Тинчо Иванов и Борис Рачев, които ако се бяха застъпили, можеха да възпрат убийците.”

През 1986 година работех, като учител в ОУ” Никола Оберетенов” –гр.Русе и трябваше да давам име на отряд. По принцип поднасях на учениците си само истински и стойностни неща, за това реших Пионерският им отряд да носи името “ Героите от с. Павел”.

 

Пионерският сбор го направихме в училището на с. Павел. Директор на училището тогава бе Стоян Николов Стоянов или чичо Стоян от нашата махала( аз съм родена в с. Павел ; дядо Стойчо работеше като санитар в болницата).

Чичо Стоян показа на децата кръвта в стаите на старото училище, където са били затворени арестуваните, разказа им подробно за Павелските събития , защото той е бил участник в тях ( ремсист). Тогава от него научих, че заповедта е била арестуваните да се закарат в Затвора в Полски Тръмбеш. Валяло е дъжд като изведро, когато са извели групата с Иван и Иванка Кръстеви.

Анализирайки писаното от Димитър Тужаров и разказа на чичо Стоян, стигам до извода, че инициативата за разстрела идва от местните управници, които предполагам, че след 9.9.1944г са се изписали за големи комунисти и са взели властта, както е станало в цяла България, но впрочем като се замисля то така стана и след 1990 година – ПЪРВИТЕ ПАДНАХА В КЪРВИ, ПОСЛЕДНИТЕ СТАНАХА ПЪРВИ.

Дядо Стойчо никога не ми е разказвал за тези неща. Не беше член на БКП, не беше Активен борец(брат му е убит, можеше да стане), цял живот работи в болницата като санитар.

На 2 юни в Павел се правеше заря(идваше гарнизон от Свищов). Селото имаше сбор.

2.6.2012г                                         Светланда Йорданова Рашкова

Русе

 

 

 

 

 

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

 

Снощи гледайки за пореден път предаването на проф. Вучков по Канал 3 “ О, времена. О, нрави” се сетих за нещо.

Не само той, но и други водещи, а също и политици си измиват ръцете за сегашното състояние в държавата с управлението на Желю Желев и Иван Костов.

Ще ви разкажа нещо, което се случва в момента в моя град Русе и няма как гореспоменатите да са виновни за това.

В началото на 2012 година мисля, че беше на 21 януари, в Русе Бойко Борисов откри нов Родилен дом. Съвременен с всички удобства. До тук добре, но… Има едно голямо НО.

Старият Родилен дом си беше стар, но имаше всичко необходимо за такова заведение – медицинска апаратура, отделни стай за родилките и лекуващите се, сервизни помещения и не на последно място работещо парно отопление. При вопиющата нужда от Старчески заведения в града, спокойно и с малко средства, можеше да се превърне в Дом за стари хора. Но , в това е голямото НО, трябва някой да се сети за това и да не остави това държавно заведение на произвола.

Ако някой направи проверка в момента, сигурно ще завари само стените, защото цигани( защото са господарската раса в България) ограбват и изнасят нощем с каруци всичко, което може да се вземе от това заведение.

Е, питам ви Вас, пак Желю Желев и Иван Костов ли са виновни за това???…

 

28.03.2012

Русе                          Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

 

 

 

ЗАЩО НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ПИЩЯТ ТОЛКОВА СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО НА „Глобъл пауър консорциум“

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5159291 

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5159291 

В тези два линка има информация, която разкрива писъкът на нашите политици. А в този линкhttp://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5166271Сам Реди, представител на „Глобъл пауър консорциум“Дава следните обяснения:

„Начинът, по който ние работим, е да формираме инвестиционни групи за всеки отделен проект. Закупуваме сгради и имоти, които развиваме в партньорство с други компании, които впоследствие стават част от нашата група. Ние работим по развитието на различни проекти. Това е една част от бизнеса ни.

Също така взимаме съществуващи проекти и ги развиваме, особено в областта на проучването или всякакъв друг бизнес, в който ние намираме смисъл да участваме. При нас трудно може да се използвадумата оборот, тъй като имаме различни фондове, които използваме да влизаме в различни проекти. Ние имаме фонд за дялов капитал, имаме инфраструктурен фонд… Така че няма да намерите оборот като такъв.

Ние не сме енергийна компания, ние търсим проекти, в които да инвестираме. Ние взимаме един проект, развиваме ме го и след това продаваме основния дял.

Мисля, че всичко е очевидно, но ще обясня за тези, които не могат да разберат. Писъкът е за това, че няма оборотни средства, т.е. няма как да се крадат пари !!!

Сега пояснявам: Оборотните средства, са налични пари, които могат да бъдат вложени в Банка и така лихвите от тези пари да бъдат прибрани от определени хора. Да не говорим, че половината от оборотните пари, пак не отиват по предназначение, а се прибират пак от същите хора. За това в България сме на това дередже. Във всеки град, селище и паланка тези неща стават. Хората, които са във властта гледат да се облагодетелствуват по всякакъв начин.

Отпускат се средства, а те не отиват по предназначение. Какъвто и строеж да се започне, след неговото откриване почват ремонти, защото не са вложени качествени материали. За да се откраднат парите, се купуват на ниски цени лошокачествени материали, които след пускането на обекта( магистрала, метро, площад, тротоар и т.н) се сриват и започват ремонтите. Но нали определени хора са “прибрали” парите за себе си и хич не ги интересува, какво се е получило от обекта.

Е, за това ми е думата !!!

Не се приемат инвеститори, от чийто проект няма как да се открадне, а иначе всеки може да се запознае с компанията „Глобъл пауър консорциум“ (Global Power Consortium Ltd.) може да влезе в профилът им във Фейсбук – http://www.facebook.com/gcglobal

И сам да се убеди, че тази компания не е Фантом !!!

От друга страна тази компания поема ангажимента сама да осъществи проекта т.е. ще отвори работни места ( о, боже ! Безработицата ще намалее, а българите ще могат да изкарват добри пари/чуждият инвеститор ще плаща/ ). Част от българското население, ще може да си вземе  солука ( глътка въздух; разпускане на колана и т.н.) и няма да мисли по цяла нощ от къде да изкара някой лев, че да си плати сметките…

Ей такива мисли ми се въртят из главата, слушайки писъкът на управляващите.

29.09.2012                Светланда Йорданова Рашкова

Русе

 

 

ГЕНОЦИД или АБСУРД

Изкупуват „зелената“ енергия по-евтино, вдигат тока за потребители заради нея
Токът ще поскъпне с 10% от юли, съобщи Би Ти Ви, като се позова на председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев.
По думите му, причина за поредното поскъпване е това, че сумата, която плащаме за „зелена енергия“ към сметките си, ще скочи 3 пъти.
Любопитното е, че поскъпването се аргументира със зелената енергия, а в същото време има голямо намаление на преференциалната цена, на която държавата я изкупува. Според асоциациите за възобновяеми енергийни източници, не зелената енергия ще доведе до този драстичен скок на цената на тока за бита, а вдигането на таксите за пренос и на цената на конвенционалната енергия.
От асоциацията критикуват и решението на енергийния регулатор, който възнамерява да намали изкупната цена на тока за енергия, произведена от слънце, с над 35%, пък да вдигне значително цените, на които се изкупува токът, произведен от изсечена дървесина.
Публикуване на Saturday, May 26 @ 14:00:00 EEST от maximov

Цитирам ви дословно съобщението за причината, поради която тока ще поскъпне.А сега да разгледаме една бележка за плащане на ток.

 

Зелената енергия струва стотинки върху сметките, които плащаме( в приложената сметка е 0,98 лв). Но да направим анализ на всичко в тази сметка:

1) Консумираната енергия общо е 265 КВТЧ, т.е. 21,13 лв. , а сметката, която плаща човека е 46,98 лв . Този човек е ограбван с 25,85лв от тази сметка. 2)Какъв е този пренос, който струва 12,37лв?!?(това е само за тази сметка ; за десет такива – 123,70 лв)

3) Достъп – 3,91 лв . (за 10 такива сметки – 39,10лв)

4) Зелената енергия е 0,98лв.

5)Коген – 0,76лв.

Много се извинявам, че ще бъда груба, но кой може да търпи това безобразие – ПЛАЩАМЕ ДВОЙНО от това, което сме консумирали. Циганите в Столипиново и във всички други градове в България не плащат сметките си!МЕН НИКОЙ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА МЕ УБЕДИ, ЧЕ ТЕХНИТЕ СМЕТКИ НЕ СА РАЗХВЪРЛЯНИ ВЪРХУ СМЕТКИТЕ НА ВСИЧКИ НАС – РОДОЛЮБИВИТЕ БЪЛГАРИ !!!…ТОВА Е ГЕНОЦИД СПРЯМО БЪЛГАРИТЕ

Защо не разберете, че управляващите си играят с нас. Разчитат на невежеството на повече хора по енергийните въпроси. Изнудват българина по всякакъв начин. Отблъскват чуждестранните инвестиции( хората влагат пари, построяват нещо, което може само да от полза) , като изкуствено повишават цената на тока, а намаляват изкупната му цена от производителите. Унищожиха атомната ни енергетика със същата цел : НА ОБИКНОВЕНИЯТ БЪЛГАРИН ТРЯБВА ДА МУ Е ГАДНО И ТРУДНО, ДА НЕ МОЖЕ ДА ИМА ВРЕМЕ ДА МИСЛИ ЗА ТОВА КАКВО ТОЧНО ПРАВЯТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ.  Ако беше построена АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй работеше с пълна пара, тока щеше да струва стотинки(1-2стотинки), но това не се казва на хората. Някой продаде интересите на България, като прибра едни пари в джоба си и направи услуга на Румъния( построиха атомна централа в Черна вода) и на Турция ( строят в момента атомна централа дори на нашата граница). Китайците вложиха в нови технологии, а сега искат да ги прогонят, като им намалят изкупната цена, независимо, че в договора има друго решение. И пак изпадаме в куриоз- намаляват изкупната цена на тока, а повишават цената за потребителите. Лъжат народа, че ЧЕС и ЕОН са чужди фирми, а в действителност истинските собственици са БЪЛГАРИ, които излиза , че са мошеници щом смъкват кожата на народа си. Сегашното правителство и управляващи, се оправдават и хвърлят вината върху предишните, но забравят едно ТОЛКОВА ВИСОКА ЦЕНА НА ТОКА И ПАРНОТО, започнахме да плащаме едва, когато те започна да управляват България.

Светланда Йорданова Рашкова

30.05.2012г Русе

БЕЗУМСТВОТО НА НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ ( ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ПОЛИТИЦИ)

http://video.mail.ru/mail/bumba_lena/_myvideo/1479.html

Гледайки и слушайки този видео запис мога да кажа само : Абе вие луди ли сте?!?

Тази голяма екскурзия и смянята на имената, бе продиктувана от девиза на комунистите

“Разделяй и Владей!”

До тогава всички бяха Българи с различно Вероизповедение. Хората живееха мирно и кротко по човешки. Заедно бяха в радост и болка. Заедно са участвали по време на Войните. Рамо до рамо са се били за МАЙКА БЪЛГАРИЯ.

След този мерзки акт се заговори за “малцинства”. Ошашавените хора наистина започнаха да се държат като “малцинства” и започнаха да защитават интересите си, като такива. Смяната на имената беше продиктувано и направено от РОДООТСТЪПНИЦИ, така както ДПС от “Движение за Права и Свободи” се превърна в етническа партия.

От записа разбирам, че АТАКА  и “Национален фронт за спасение на България”, които се обявяват за истински РОДОЛЮБЦИ, искат да се премахне ДЕКЛАРАЦИЯТА, в която се признава, че смяната на имената на българските мюсулмани е геноцид. Да, господа – ГЕНОЦИД Е !

Тогавашните управляващи втрещиха хората – Изведнъж и директно им казаха ВИЕ НЕ СТЕ БЪЛГАРИ ! Това беше равносилно на родово отричане – все едно майката и бащата да кажат “Ти не си наше дете ! “ , на собственото си дете.

 

07.06.2012г

Русе                                                 Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

 

 

 

 

ПРОВОКИРАНИ РАЗМИСЛИ

 

Закриват 5 паралелки с прием след 7-ми клас
Пет са паралелките с прием след 7-ми клас, които ще бъдат закрити в Русенско.

Това съобщиха от Регионалния инспекторат по образование след обявяване на резултатите от първия етап на класиране. Отпадат паралелките с прием след 7 клас в гимназиите по химия, промишлени технологии и механотехника в Русе, както и в гимназията по селско стопанство в Образцов чифлик. Поради липса на желаещи се закрива и паралелката по „мехатроника” в гимназията по строителство и архитектура, разкрита по поръчка на компанията за производство на автомобилни части „Монтюпе”.
Около 800 са седмокласниците от Русенска област, кандидатствали тази година в гимназиите, съобщиха още от РИО. Най-голям продължава да е интересът към МГ „Баба Тонка“, Английската гимназия и СОУ по европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“. Там свободни места вече няма, въпреки че има разкрити по няколко паралелки с максимално допустимия брой от 26 ученика. С най-висок бал са влезли кандидат-гимназистите в Математическата гимназия – 35,679. В Английската максималният бал е 34,570, а в училището по европейски езици – 33,9.
И тази година се запазва традицията интересът към профилираните гимназии да е по-висок от този към професионалните училища. За тези, които ще се пробват на втория етап на класиране, в момента има останали по няколко свободни места в СОУ „Васил Левски” и в някои от професионалните гимназии. Записването на приетите ученици започва от днес, 27 юни, и ще продължи до 29-и.
Публикуване на Wednesday, June 27 @ 00:00:00 EEST от maximov

ТОВА СЪОБЩЕНИЕ МЕ ПРОВОКИРА И ДОВЕДЕ ДО СЛЕДНИЕ РАЗМИСЛИ

Специалността МЕХАТРОНИКА  има бъдеще, но не е предоставена за изучаване в подходящото училище. Терминът се състои от две части – “меха” от терминът механика, и “троника” от терминът електроника.

Нямам представа, кой е решил, че такава специалност трябва да има в ГИМНАЗИЯТА ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА, когато мястото й е или в МЕХАНОТЕХНИКУМА( не зная как го наричат сега) или в ЕЛЕКТРОТЕХНИКУМА.

От години наблюдавам Образователната система в нашия град( учител съм ) и забелязвам ненормални работи. Изкуствено се лансират училища, а други се закриват. НЕНОРМАЛНО Е !!!

Както става и ненормално обучението в пренаситените ЕЛИТНИ училища в Русе.

Нещо куца, но всеки случай не са децата( те са потърпевши). Според мен някой от Отдел Просвета в град Русе не си върши работата.

Много е просто: всяко училище си има определен капацитет, който не бива да се превишава, защото това пречи на нормалното обучение. Ама имало повече кандидати, ами и в елитните МЕЖДУНАРОДНИ  училища има много повече кандидати, но се приемат само толкова, колкото училището може да поеме.

Не успелите да влязат в дадено училище избират друго. Още повече, че специално в нашия град децата се насочват към дадено училище под истеричното въздействие на родителите си( да се хвалят пред роднини и познати) , без да се взема под внимание възможностите на самото дете.

И третият, но не последен фактор са ДИРЕКТОРИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ  в даденото училище.

Ако те са на мястото си тези ИЗВРАЩЕНИЯ няма да ги има.

 

27.06.2012г

Русе                                                               Светланда Йорданова Рашкова

НОВО 5

Кабинетът ще определя колко ще струва посещението при лекар
Потребителската таксата за посещение на лекар и за първите 10 дни лечение в болницата, вече няма да зависи от размера на минималната работна заплата.
Това решиха депутатите вчера, приемайки на първо четене промените в Закона за здравното осигуряване. След като промените влязат в сила се предвижда таксата да се определя от Министерския съвет, който ще определи и формулата за нейното изчисляване. Досега таксата беше 1% от минималната заплата.
Публикуване на Wednesday, July 11 @ 11:00:00 EEST от maximov

Явно голямата жега е размътила мозъците на депутатите, иначе ще трябва да си помисля, че изобщо не мислят. Четейки тези редове се сащисах, не доумявам – Нали хората си плащат здравни осигуровки, какви такси трябва да плащат след като влязат в болницата?

Имам наблюдения в последните 2 години и знам, че наистина моите близки, на които им се наложи да влязат в болница плащаха такси за престоя си и за прегледите си, а бяха хора с платени здравни осигуровки!!!

В цял свят такса за болнично лечение се плаща само от хора, които нямат здравни осигуровки или ако лечението се провежда в Частно медицинско заведение(но в България те са частни само на думи, защото получават държавни субсидии), като таксата се определя от собствениците на Частното медицинско заведение.

Но, има едно голямо НО, ако станем както в цял свят, няма как да се прибират парите от хората и да се ползват от управляващите. Просто, парите ще отиват по предназначение, и няма как да се крадат, а така като има Здравна каса, която определя такси и цени, парите отиват в нея, а от там къде отиват?????????????

11.07.2012г

Русе                                                  Светланда Йорданова Рашкова

Да ни е честито!

 

Хлябът скача до 2 лв. твърдят производители 
Напълно възможно е през есента цената на хляба да достигне 2 лева за килограм. това твърдят хлебопроизводители от Добричко и Силистренско, цитирани от БНР.

Причината за това са високите цени на пшеницата тази година, които надскочиха 410 лева и се очаква да се повишават още.

„От 1992 година съм частен земеделски стопанин. Никога не е имало стартови цени от порядъка на 380-400 лева на пшеницата“, посочи производителят Борис Иванов от тутраканското село Нова черна. Само за последните няколко дни изкупната цена е скочила с 10 лева и вече е 410 лева без ДДС.

Производителят от Тутраканско изказа предположение, че цените ще се повишат още повече предвид липсата в Украйна и Русия. „Аз предполагам, че през зимата и началото на пролетта цената ще прескочи 500 лева.

При всички положения ще стане и по-скъп хлябът, след като качиха и електроенергията“, изтъкна още той. Източник БНР и news.bg.
Публикуване на Wednesday, July 11 @ 14:15:00 EEST от djbobbyd

 

Да ни е честито! Реколта богата – хляб скъп ! ИНТЕРЕСА, КЛАТИ ФЕСА ! Управляващите ще изнасят зърно за Украйна и Русия, вместо да осигури ниска цена на хляба за собственият си народ.

Електроенергията ще поскъпне по същата причина – Вместо да работи АЕЦ Белене, той още не е построен! Атомният му реактор е продаден отдавна обратно на руснаците, а другите съоръжения тихом мълком разпродадени. Някой прибра “едни пари”, за да провали проекта и да могат Румънците да построят атомна централа в  Черна вода (на румънски Centrala Nucleară de la Cernavodă) е първата (и единствена към 2007 г.) атомна електрическа централа вРумъния. Разположена е край едноименния град Черна вода.

Първият реактор е построен съвместно от канадската фирма Atomic Energy of Canada Limited и италианската Ansaldo, и е пуснат в експлоатация през 2 декември 1996 г. Той е конструиран по технологията КАНДУ (CANDU) и е с мощност 620 МВт. Вторият реактор е пуснат в експлоатация през 2007 г., а строежът на трети и четвърти блок се предвижда да бъде приключен едновременно към 2015 г. Пети остава замразен (към 2009 г.).

а Турция строи в Резово. http://www.besove.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/25161/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-$20-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%BE Защо им е на управляващите да създават нормален живот за хората живеещи в България?!? Колкото повече трудности им създадат, толкова по-добре! НИСКИ ЗАПЛАТИ – ВИСОКИ ЦЕНИ на ХЛЯБ И ЕЛЕКТРИЧЕСТВО !

11.07.2012

Русе                     Светланда Йорданова Рашкова

Е, само това ни липсваше!…

 

Атакист от Русe предлага „Биг Брадър“ в избирателните секции
Изборните помещения да се оборудват с камери, които да излъчват на страниците на съответните избирателни комисии в реално време – аудио и видео сигнал.
Това предложение за промяна в Избирателния кодекс обяви русенският атакист Десислав Чуколов. Той добави още, че достъпът до това трябва да бъде свободен, без да е обвързан с плащане. „По никакъв начин това не трябва да бъде защитено с пароли и т.н. Това трябва да бъде свободен достъп. Хората да могат да видят какво се случва в тези секции. Също така върху тези секции трябва да имат поглед прокуратурата, журналистите, всеки избирател, всеки кандидат – най-свободно да може да види какво се случва там“, каза още Чуколов. От обяснението му обаче не става ясно как ще бъде спазено конституционното изискване за тайна на вота.
От „Атака“ предлагат още право на вот да имат само хората с едно гражданство – българско, а тези с двойно гражданство да бъдат лишени от това право. Освен това атакистите предлагат още кандидатите за депутати да декларират сексуалната си ориентация, както и дали принадлежи към такива организации, които създават обвързаности, конфликти на интереси и някакви зависимости.
Публикуване на Wednesday, July 11 @ 16:00:00 EEST от maximov

 

Отново малоумни предложения. Закона ще се спази, ако в комисиите се назначат честни хора!!! А колкото до двойното гражданство – не се изказвайте отново популистки. Не трябва да се забрани гласуването на хората с двойно гражданство, а трябва да се разреши във всички държави, където има Българи да се отворят избирателни секции или да се направи гласуване по интернет!

Истината за изборите обаче е плачевна –  ИЗБОРИТЕ СЕ ГЛАСЯТ НА НИВО ЦИК  и няма никакво значение, къде и как се гласува!!!

 

11.07.2012г

Русе                              Светланда Йорданова Рашкова

 

РАЗМИСЛИ ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ЕДНА ПУБЛИКАЦЯ

 

ВМРО: По-добре панаирен център, вместо ТИР-паркинг
Вместо ТИР-паркинг на мястото на стария ГКПП Дунав мост да бъде изграден панаирен център.
Това предлагат от ВМРО в писмо до областния управител Стефко Бурджиев. В него те изтъкват, че ползите от постоянно действащ панаир за града ще са безспорни и ще има за следствие не само повишаване значението ни като туристическа дестинация, но и икономическо оживление и повишаване на заетостта. В подкрепа на тезата си „воеводите“ изтъкват успеха на ежегодното техническо изложение, което Русенският университет организира. От ВМРО изтъкват още, че теренът е на самата граница, което би било предпоставка за международния /или поне трансграничния/ характер на подобен панаир, тъй като предлага невероятни инфраструктурни предимства: на самия кръстопът на два Европейски транспортни коридора е, в близост има пристанище, имотът е свързан с железен и автомобилен път. В самият терен инфраструктурата е напълно изградена. Би било жалко подобна даденост да се използва за ТИР-паркинг, колкото и голям и модерен да е. Още повече, че заетостта, която предлагат подобни места, е насочена към най-ниско образованите слоеве на населението, а често е и фактор за повишаване но криминогенната обстановка.
От ВМРО предлагат на областния управител, въпросът за бъдещето на терена да бъде обсъдено на една по-широка дискусия, на която да бъдат обсъдени всички възможни проекти.
„Следва да мислим мащабно и подбираме тези от тях, които ще прославят достиженията на местната общност в областта на културата, науката, индустрията и селското стопанство, а не с „жрици на моста”, които създават неприемлив образ за града, който поне доскоро се считаше за „най-европейски” в България“, се казва още в писмото на ВМРО.
Публикуване на Wednesday, July 25 @ 17:02:18 EEST от maximov

Четейки това съобщение, си мисля, че е поредният популистки изказ на управляващите в град Русе. То че 2013 година ще има избори е ясно и ,че предизборните кампании на политическите сили вече започнаха, но защо никой в този град не прави разумни предложения. Ето това е съобщението за решението на министерския съвет:

Източното крило на ГКПП Дунав мост става ТИР-паркинг 

Източното крило на ГКПП Дунав мост, което от години стои неизползвано, ще бъде превърнато в ТИР-паркинг.
Това каза пред журналисти министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. По думите му, страната ни върви към пълно спиране на ТИР-овете през уикендите – не само през летния период и по официалните празници, но през цялата година. Затова трябва да има и съответните места, където тежките машини да престояват.
Теренът вече е прехвърлен от Министерството на финансите на областна администрация, като една част от него ще остане в разпореждане на Агенция „Митници“ за митнически склад и за помещения за Гранична полиция. Останалата територия е включена в идейния проект за новия паркинг, чието изграждане ще започне, след като се приеме на второ четене Законът за публично-частното партньорство.
Министър Московски допълни, че се предвижда да се изградят допълнително около 20 буферни зони, където камионите да престояват, за да не се натоварва излишно трафикът по пътищата.
Публикуване на Tuesday, July 24 @ 00:00:00 EEST от maximov

Всеки разумен човек би казал, че това е правилното решение. Хората, които правят предложението за Панирен център нямат представа, какво означава съвременен съобразен с международните изисквания ТИР Паркинг( Мотел, Магазини, Ресторанти, Кафенета, Медицински център и т.н.). На това место трябва да има всичко, което би дало възможност на шофьорите да си починат. Сами можете да прецените, колко много работни места ще се открият. Панаирен център в нашият град не е необходим, защото нямаме промишленост. Изложението, което се прави всяка година май месец в РУ”Ангел Кънчев” е за два дни и си е инициатива на Университета. Те го правят от години и ще продължат да го парвят. Имат си достатъчно разгъната площ за поставяне на експонатите, а същевременно вървят и научни конференции.

Създаването на Панаирен център ще глътне само едни пари и ще стои затворен, както МОЛА, който бе построен на Дунав мост.

Ако областната администрация, изглупее до толкова, че отхвърли и предложението на Катайците:

Китайци готови да инвестират € 300 млн. в Русе?

Китай изрази готовност да инвестира над 300 млн. евро в Русе и региона.
Това съобщи търговският ни представител в Букурещ Бранислав Денев. Анонсът е бил направен по време на бизнес форум в румънската столица. По думите му, става дума главно за два проекта – модернизирането на най-старата жп линия у нас Русе – Варна и за изграждането на нови мощности на русенското пристанище.
Публикуване на Tuesday, July 24 @ 11:55:22 EEST от maximov

 

Все по-често си мисля, защо хората които управляват градът ни отхвърлят всички разумни предложения и хвърлят средства в нещо, което или остава, като паметник на глупостта или трябва отново да се ремонтира.

Колкото до “жриците на любовта”, господата от ВМРО трябва да знаят, че те са емблемата на нашия град. На Дунав мост са и ще бъдат там, за това по-добре е да им се създадат и на тях по-добри условия. Нашият град е пълен с тях. Наемат се апартаменти и под прикритието на семейни двойки, апартаментите се ползват от жриците на любовта. Сводниците стоят на кафенетата и разпращат клиентите в съответният апартамент. А да не говорим за по-луксозните “жрици”, които се движат със скъпи коли и са момичета на “повикване”.

С всеки изминат ден в този град процъфтява единственно ПРОСТИТУЦИЯТА, НАРКОМАНИЯТА, ХАЗАРТА И ДАЛАВЕРИТЕ.

Няма нищо лошо в тези “бизнеси”, но трябва да има и неща, които да превъзхождат всичко това и да запазят имиджа на изисканият и консервативен град Русе (Русчук).

26.07.2012г

Русе                                              Светланда Йорданова Рашкова

 

ЗАЩО НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ПИЩЯТ ТОЛКОВА СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО НА „Глобъл пауър консорциум“

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5159291 

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5159291 

В тези два линка има информация, която разкрива писъкът на нашите политици. А в този линк http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5166271Сам Реди, представител на „Глобъл пауър консорциум“Дава следните обяснения:

„Начинът, по който ние работим, е да формираме инвестиционни групи за всеки отделен проект. Закупуваме сгради и имоти, които развиваме в партньорство с други компании, които впоследствие стават част от нашата група. Ние работим по развитието на различни проекти. Това е една част от бизнеса ни.

Също така взимаме съществуващи проекти и ги развиваме, особено в областта на проучването или всякакъв друг бизнес, в който ние намираме смисъл да участваме. При нас трудно може да се използва думата оборот, тъй като имаме различни фондове, които използваме да влизаме в различни проекти. Ние имаме фонд за дялов капитал, имаме инфраструктурен фонд… Така че няма да намерите оборот като такъв.

Ние не сме енергийна компания, ние търсим проекти, в които да инвестираме. Ние взимаме един проект, развиваме ме го и след това продаваме основния дял.

Мисля, че всичко е очевидно, но ще обясня за тези, които не могат да разберат. Писъкът е за това, че няма оборотни средства, т.е. няма как да се крадат пари !!!

Сега пояснявам: Оборотните средства, са налични пари, които могат да бъдат вложени в Банка и така лихвите от тези пари да бъдат прибрани от определени хора. Да не говорим, че половината от оборотните пари, пак не отиват по предназначение, а се прибират пак от същите хора. За това в България сме на това дередже. Във всеки град, селище и паланка тези неща стават. Хората, които са във властта гледат да се облагодетелствуват по всякакъв начин.

Отпускат се средства, а те не отиват по предназначение. Какъвто и строеж да се започне, след неговото откриване почват ремонти, защото не са вложени качествени материали. За да се откраднат парите, се купуват на ниски цени лошокачествени материали, които след пускането на обекта( магистрала, метро, площад, тротоар и т.н) се сриват и започват ремонтите. Но нали определени хора са “прибрали” парите за себе си и хич не ги интересува, какво се е получило от обекта.

Е, за това ми е думата !!!

Не се приемат инвеститори, от чийто проект няма как да се открадне, а иначе всеки може да се запознае с компанията „Глобъл пауър консорциум“ (Global Power Consortium Ltd.) може да влезе в профилът им във Фейсбук – http://www.facebook.com/gcglobal

И сам да се убеди, че тази компания не е Фантом !!!

От друга страна тази компания поема ангажимента сама да осъществи проекта т.е. ще отвори работни места ( о, боже ! Безработицата ще намалее, а българите ще могат да изкарват добри пари/чуждият инвеститор ще плаща/ ). Част от българското население, ще може да си вземе  солука ( глътка въздух; разпускане на колана и т.н.) и няма да мисли по цяла нощ от къде да изкара някой лев, че да си плати сметките…

Ей такива мисли ми се въртят из главата, слушайки писъкът на управляващите.

29.09.2012                Светланда Йорданова Рашкова

Русе

Димитър Петров – личност, която влезе в живота ми.

 

 

Димитър Петров един приятел, който вече е във друго измерение. УЧИТЕЛЯТ или дядо Митьо, както го наричаме. Роден е на 13.10.1923 година и може би защото днес е 13.10. се сетих за него. Чудя се от къде да започна разказа си…

1997 година лятото, привдигнала съм се от тежкото заболяване и едва, едва прохождам. Вече имам физическа възможност да излизам от къщи и денем съм при съпруг си на партера. При нас идва огромен човек, който запълва пространството на вратата. Това е първият ми спомен.

Работил е в МВР и е бил радист в посолството на България в Джакарта. Радиолюбител LZ2DP. Ние със съпругът ми също сме радиолюбители ( LZ4RA и LZ2SJR). Приятелството започва от тази тема( Радиоклуба е на гърба на блока) и преминава през различни преживявания: от приятни разговори в зимните вечери и посещението на есенните джибри в мазата, до пролетните разходки на вилата и летните дни на партера.

Ловджия, като баща ми и с широко сърце, като дядо ми Панайот, той неусетно влезе в сърцето ми сякаш се знаехме от години. Сядаше на столче до мен(наричаше ме “дъщеричката ми”) и се интересуваше от това, което правех на компютъра. В годините на смяна на паричните единици постоянно питаше ( държейки монети в ръката си) “Тез пари вървят ли?”

Едното лято имаше някаква рекламна игра на бира Леденика( под капачката има надпис и ако спечелиш получаваш нова бира безплатно), продавачката в близкият магазин вдигна ръце от нас, защото печелехме постоянно. Обичаше да казва когато си пийва “ Бог доброто, нам в гърлото”.Голям компаньон, широка душа.   Съпругата му Лиляна или както ние я наричахме “баба Лили “ ( само на нас разрешаваше така да я наричаме) беше вдигнала ръце от него и постоянните посещения на приятелите му. Като й писнеше да шета казваше – Извор да беше щеше да пресъхне!  Много горда жена беше баба Лили. Годините и на двамата натежаваха, но не се предаваха искаха сами всичко да вършат. Имахме много общи интереси. Тя рисуваше, аз също. Той имаше колекции от монети и марки, аз също. Те ни превъзхождаха с житейският си опит, а ние с младостта си. С две думи допълвахме се взаимно.

Като отвори врати за пръв път магазинът МЕТРО в Русе започнахме заедно да го посещаваме( хранителните стоки там бяха по-евтини и по-качествени). Качвахме се четиримата в нашият БЕРОВ( червеният ни Москвич) и отивахме. Дядо Митьо носеше задължително чанти със себе си и обичаше да кара “колата” ( количката за пазаруване).

На Рождените им дни( на баба Лили е на 8 септември) задължително празнувахме. Ние купувахме голяма торта, а те вадеха от чудесното им вино собствено производство.

В едно от летата, при правене на вишнев сок Стефан(съпругът ми) си изгори краката. Счупи се една бутилка и го заля. Дядо Митьо го среща куцайки и с мехури по краката и като разбира коя е причината за това му казва – Мене сок ми не требе, а вино!

Така ни научи да правим чудесно вишнево вино, което е разкошно питие за лятото.

Ето такива спомени са ме връхлетели днеска .13.10.2012г

Русе                                                    Светланда Йорданова Рашкова

дядо Стойчо

 

дядо Стойчо

 Това е бащата на майка ми. След падането на Царевец Търново на 17 юли 1393 г. под турска власт, част от населението бягайки стига до река Ергене близо до Одрин и създава селище наречено Малко Търново, точно в това селище – Търново Узункюприйско е роден дядо ми Стойчо в семейството на Калина и Кръстьо. Дядо е роден на 9 март 1911, а брат му Иван е роден през 1910година. Но не му е било писано да живее там. Фатална за населението на Източна Тракия и за целия български народ се оказала Междусъюзническата война през 1913 година, довела до национална катастрофа нашия народ и окончателно погребяла надеждите на тракийци за присъединяване към майката Родина. Възползвайки се от трагичното положение на България, Турция отново завзела освободените с цената на толкова човешки жертви български земи. Над Източна Тракия отново се спуснала непрогледната нощ на османското робство. 520 години след преселването на предците им,  на хората от Малко Търново се наложило отново да бягат, този път обратно към България.

Семейството на дядо ми се настанява в с. Хаджидимитрово – Свищовско. Майка му Калина умира и баща му се оженва за Керацуда. Тя ражда момче Стоян и момиче Гроздана.

Дядо Стойчо е бил умно и будно дете, но в семейството са вече 4 деца, а и майката е мащеха, поради което го пращат ратай в с. Павел. Там той се запознава с баба ми Теменуга, която е дъщеря на Кралю ( неговият работодател). Оженват се, но по думите на майка ми баба Керацуда се е държала наистина ,като злата мащеха, което води до спонтанен аборт от баба ми и те се преместват да живеят в с. Павел. С помощта на дядо Кралю се сдобиват с малка къща и заживяват скромно, но самостоятелно.

С голяма любов и трудолюбие отглеждат и дават образование на децата си ( Калина и Кралю), а после отглеждат и внуците си( Светланда, Серьожа, Божидар и Татяна).

Дядо Стойчо беше природно интелигентен човек. Мечтата му е била да стане лекар, но животът не му е позволил. Съдбата обаче му се усмихва в даден момент и става сатинар в болницата в селото. Като такъв го помня и аз.

 

25.10.2012

Русе                                                   Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ИЛИ ХЕЛОУИН

 

Съчетава ли се ХЕЛОУИН с ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ  ще решите сами след като прочетете моята статия. 

 Имате право да бъдете езичници, стига наистина да го желаете. Това право ви е гарантирано от Всеобщата декларация за правата на човека Член 18 – Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богуслужение и ритуали.

Четирите големи шабаши на вещерската година са Свещница, Бетлан, Ламмас и Хелоуин. Четирите малки шабаши са равноденствията и слънцестоенията. Това са естествените деления на годината и всички те са били чeствани от нашите езически и келтски прадеди в добрите стари времена на друидите(  Според Старата вяра, лятната половина на годината принадлежи на Богинята, а зимната на Рогатия бог, затова Валпургиевата нощ / нощта срещу 1 май/ и Хелоуин или Вси светители / нощта срещу 1 ноември / са едни от най-важните празници ).

Никой не знае колко древни в действителност са Големите шабаши. Според някои те са свързани с етапите на отглеждането на добитъка, което означава, че корените им са нейде в първобитната епоха.

Понякога Големите шабаши се наричат и огнени празници, защото се отбелязват с ритуални огньове. По същия начин се отбелязва и лятното слънцестоене, или “ най-дългия ден” ЕНЬОВДЕН.

За да бъде разбран добре празникът ХЕЛОУИН  трябва първо да се запознаете с езичеството наречено – Вещерство.

Вещерството (още известно и като уичкрафт) е наименованието на съвременно течение, което има многобройни последователи и просперира в наши дни. Има спорове какво точно е Уичкрафт — Магия или религия. Може да се приеме донякъде, че това е комбинация, нещо като “магическа религия” или “религиозна Магия”. Дословно преведено, келтското Wicca Craft означава “изкуство за мъдреци” или “занимание (занаят) за вещи люде”. Понятието Уичкрафт (Witchcraft) се свързва и с израза Wiccan, означаващ Мъдрец, Човек на знанието.

Донякъде е трудно терминът Уичкрафт да бъде преведен дословно на съвременен език, но възможно най-точното му название е “Вещерство”, разбирано в неговия позитивен аспект. Вещерството може частично да се отъждестви с Уичкрафта, тъй като освен всичко друго, коренът на думата идва от “Вещ” (в смисъл на “знаещ”, ”осведомен”, “запознат”, “изкусен” в някаква област човек). Наистина Вещиците и Вещерите в миналото са били познавачи на флората и фауната, предсказатели на времето, лечители, тоест хора, близки до Природата и нейните тайни.

Малцина полиглоти могат да се ориентират свободно в сложната материя на точния превод на дадено понятие от чужд език, затова тук ще приемем условно, че Уичкрафт означава Вещерство, без негативната смислова обремененост на понятието в славянската митология. Често за обозначаване на понятието се използва и само думата Крафт (Craft), означаваща дословно “Занаят”, “Изкуство”, “Умение” или “Занимание, изискващо конкретни умения. Вещерите и вещиците традиционно се считали за хора, които били умели в един таен занаят или притежавали едно недостъпно за другите изкуство.

Застъпниците на тезата, че Уичкрафтът е религия, изтъкват, че това е култ, чиято същност е почитането на Върховната същност под образите на Слънчевия Бог и Лунната Богиня. От друга страна, ритуалите на този култ са толкова дълбоко “магически” по своята същност, че не могат да не бъдат отделени от религиозната рамка. Често обаче Уичкрафта се нарича “Старата религия”, като се има предвид неговия предхристиянски произход, водещ началото си от древните езически култове. Понякога той бива назоваван и Паганизъм, от латинското “Пагани” (1.хора живеещи сред природата, 2.езичници). Поради това Уичкрафтът също се нарича още и Природна религия.

В днешния си вид Вещерството съществува от около 6 000 години. Съвременният Уичкрафт не е еднородна система, но различните Ковъни (групи от практикуващи; култови общности) изповядват общи основни принципи. Традиционно един Ковън се състои от 13 души (един ръководител плюс 12 члена). Понякога, поради суеверното възприемане на това число като фатално както и поради някои други предразсъдъци, почиващи главно на неинформираност и слухове, Уичкрафтът се възприема като сатанинска секта, което е твърде далеч от истината. Един Ковън в идеалния случай включва шест двойки, олицетворяващи равновесието между мъжкото и женско начало. Освен това Ковънът може да има и тринадесети член — Първожрец или Първожрица. Неговите функции обаче са по принцип символични — той се явява само като главен организатор на дейността, “пръв сред равни”.

Този култ се е зародил и развил успоредно в различни части на древна Европа и затова има много разновидности — келтски, саксонски, шотландски, ирландски, италиански и т.н. В миналото Вещерството е било магическа религия, свързана с определени родове и предавана по наследство. Още се срещат потомствени вещерски фамилии, чиито корени могат да се проследят хилядолетия назад във времето. В средите на Занаята винаги е била силна вярата в превъплъщението и тя е в основата на вярването, че една вещерска двойка може многократно да се събира в течение на своите последователни съществувания. Някои вещерски групи се занимават предимно с това — да установят контрол над своите превъплъщения и непрестанно да се прераждат сред тези, които обичат.

Вещерството е религия на общуването. Последователите му смятат, че груповата енергия е необходима за ефективно извършване на магическите ритуали. Всички дейности във Вещерството са подчинени върху принципа на Единната мощ, която условно се дели на две начала — мъжко, Бог, и женско, Богиня. Някои секти отдават предпочитане на един от двата аспекта, при други те са равнопоставени. Мъжкото начало е известно още и като Рогатия Бог, който обаче няма нищо общо с дявола. Той е свързан с древния езически бог Пан, изобразяван като получовек-полукозел с рога и копита, представящ слънчевите сили. Пан е божество, олицетворяващо могъщите природни енергии и няма нищо общо със дяволопоклонническите култове, почитащи Рогатия.

Богинята се нарича още Триликата, тъй като представя трите превъплъщения на женствеността — девицата, майката и мъдрата старица. Тя е свързана с лунните енергии. Богинята се възприема както в своя светъл, така и в своя тъмен аспект, което намира символичен израз в двете страни на Луната — светла и тъмна.

Вещиците вярват, че символичният образ на дадена сила служи като посредник между колективното Несъзнавано и самата сила, скрита под маската на определен символ. Съгласно вещерските представи, ние живеем в два свята: Свят на формата и Невидим свят. Силата е посредник медиатор между тези два свята.

Обикновено вещерските ритуали включват очертаването на Ритуален кръг, който служи като “врата” между двата свята. Вещиците застават по окръжността, което символизира едновременното пребиваване и в двата свята. Съществува разлика между традиционния вещерски кръг и този в Церемониалната Магия. Според вещиците Силата произтича от самия човек, а функцията на Кръга е главно да свързва видимия с невидимия свят. В Церемониалната магия силата обикновено се черпи от външен източник (ангел или демон), а функцията на кръга е да закриля самия Маг от враждебни влияния. При Уичкрафта Силата произтича непосредствено от участниците в ритуала. Затова във вещерската символика кръгът е предназначен да не позволява на генерираната по време на свещенодействието Сила да се разпръсне навън.

Противно на разпространеното мнение, водачът на вещерския Ковън не изпълнява ролята на посредник с Висшата сила, тъй като последователите на Уичкрафта вярват, че всеки мъж е въплътен Бог и всяка жена е въплътена Богиня. Съгласно тази идея, в много групи водачите просто се редуват, като всеки член изпълнява тази роля за определено време; други Ковъни изобщо нямат водачи.

Средновековните гонения на вещиците от страна на Инквизицията, почиващи върху обвиненията, че те са слуги на Сатаната, са предизвикани от нетърпимостта на определени кръгове в християнската църква към последователите на други, различни от нейните, възгледи. Към последователите на Уичкрафта в продължение на столетия са били отправяни много фантастични обвинения, малко от които обаче почиват върху реални факти. Например прословутите “вещерски сили” — обект на популярната култура, всъщност представляват комбинация от естествени психически способности плюс грижливо самоусъвършенстване.

Различните групи на последователите на Уичкрафта практикуват определени форми на Магия, като тя присъства задължително в тяхната дейност. Има някои разлики между Магията на Уичкрафта и Церемониалната и Кабалистичната магия. Преди всичко ритуалите на Старата религия са пределно опростени (те са създадени от поколения мъдри, но неуки в книжнината селски жители), докато системата на Висшата магия е създадена предимно от градската интелигенция.

В Уичкрафта съществуват многобройни ритуални общности и секти. При всички могат да се забележат няколко основни традиционни възгледа: преклонение пред Природата; приемане съществуването на Бог и Богиня, представляващи мъжки и женски ипостас (начало) на единното божество; вяра в Силата, свързваща видимия и невидим свят; приемане Закона за Тройствеността.

По традиция Вещерството се занимава с редица свързани една с друга окултни дисциплини, като астрология, телепатия, телекинеза, астрални пътешествия, прорицателство, гадателство, хипноза, изцеление, спиритизъм и други. В миналото на вещиците се гледало като на вещи лица, експерти, изкусни помощници в сложните дела и мъдреци (Wiccan).

Вещерството почита Невидимия свят като част от Природата. Вещерската философия приема идеята за съществуването на невидими сили, свързващи човек с целия заобикалящ го свят. Според тях Единната мощ се проявява видимо и невидимо навсякъде в Природата. Според вещиците между Доброто и Злото не съществува някакво предопределено противопоставяне, тъй като тези категории са пределно относителни. Единствената Сила не е нито добра, нито зла. Тя стои над тези определения. В Силата са застъпени едновременно и Мракът, и Светлината. Отрицателното използване на Силата обаче трябва да се избягва, тъй като е подчинено на Закона за трикратността. Без да пренебрегват тъмната страна на нещата, вещиците чрез своите ритуали освобождават нейната разрушителна енергия, за да проправи тя път за Светлината.

Вещицата (от прилагателното „вещ“, този, който знае и умее), в мъжки род – вещер, е човек, надарен със специални умения. Вещицата обикновено живее изолирано (в гората, като Баба Яга и прочее), умее да лети, да става невидима, да се превръща в животни, да познава бъдещето и да се разпорежда със стихиите. В началото вещиците били жени и мъже посветени на старата вяра ( тоест предхристянските религии в Европа). Те вярват в рогатия Бог и Богинята на земята . Когато християнството става официална религия из Европа, езическите и вещерските култове били обявени за сатанински и забранени.

 

 

31.10.2012г

 

 

 

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЪМ ПРАВА

 

ЕСПЧ в Страсбург отсъди, че България е нарушила правото на свободни избори

Европейският съд по правата на човека в Страсбург отсъди, че България е нарушила правото на свободни избори, защото късно е приела ключови промени в изборното законодателство, пише електронното издание “New Europe“.

Делото е образувано по сигнал на партия “Екогласност“. Според организацията Народно събрание е приело три нови правила за участие в парламентарните избори през 2005 година два месеца преди вота и това я е лишило от възможността да участва.

Жалбоподателят се оплаква, че законът го е възпрепятствал да внесе необходимите документи, които се изискват от изборния закон. След като от “Екогласност“ подали молба за регистрация в ЦИК, оттам им отговорили, че им липсват три документа – подписка на 5000 души, които подкрепят партията, удостоверение от Сметната палата, че партията е подала годишните си финансови отчети за последните три години, и удостоверение за внесена банкова гаранция от 20 000 лева за участие в изборите.

ЦИК е дала три дни на “Екогласност“ да си набави тези три документа. Партията не успява да изпълни критериите и регистрация й е отказана. ”Екогласност” подават жалба във Върховния административен съд, но магистратите я отхвърлят. Европейският съд по правата на човека е отсъдил, че страната ни е нарушила член 3 от Протокол 1(правото на свободни избори) от Европейската конвенция за човешките права, защото промените в изборния закон са приети много късно. Съдът подчертава, че не е бил спазена препоръката на Венецианската комисия съществени промени в изборното законодателство да се правят година преди вота.

Според становището на магистратите „приемането на новите условия за участие в изборите точно преди датата на гласуването може да има ефект на дисквалафикация на формации, които се радват на значителна обществена подкрепа и по този начин да се облагодетелстват политически формации, които вече са на власт „. Източник dnes.bg.

Наистина стана облагодетелстване на политическите формации, които бяха на власт. Те промениха закона, защото иначе нямаше да могат да влязат във властта.

Формациите и коалициите, които бяха изпълнили тези условия и нямаше как бяха допуснати до изборите,( като нашата НК”Да живей България”) нямаха право на предизборна агитация в пространството на Националните медии. Законът беше така променен, че с това право се ползват само парламентарно представените партии и коалиции. Тук обаче изниква един куриоз. До 2005 година БСП участваше самостоятелно на изборите и беше парламентарно представена. В изборите 2005 година участва с коалиция “ За България”, която не е парламентарно представена, но се ползва с правото на такава. Куриозът се състои във това, че независимо от промяната на закона, новият такъв също е нарушен, защото новосъздадената коалиция “ За България” не е парламентарно представена, а се ползва с правота на такава. Е на това аз му викам ДЕМАГОГИЯ.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург отсъди правилно, но ние вече сме 2012 година. От 2005 до 2012 година новосъздаденият закон действа, а създателите му си “разиграват коня”, а държавата България съществува само защото е в ЕС иначе “НАШИТЕ ХОРА” отдавна да са ни заличили от лицето на Земята.

 

 

08.11.2012

Русе                                                               Светланда Йорданова Рашкова 

 

 

 

 

 

БЪЛГАРСКИ АБСУРД – ЗА КАКВО ИМА ПАРИ г-н ДЯНКОВ, ЧЕ ЗА ОБСЕРВАТОРИЯТА В РОЖЕН – НЕМА

 

От една страна г-н Дянков казва, че има излишък 200-300 милиона, а от друга, че няма 1 милион за Рожен( те астрономите ще са доволни и на по-малко). Но ето какво откривам – “Финансовият министърСимеон Дянков и младата му любовница и съветничка Ирина Велкова обикалят света на гърба на данъкоплатеца. Последният им романтичен воаяж беше до Шанхай, по повод световното Експо.”

Вече ми стана ясно защо няма пари за Рожен!!!………http://skandalno.net/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BE/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD-%D0%B4%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-12687

Следващото съобщение е причината да напиша тази статия.

Обсерваторията в Рожен спира работа в края на ноември
Националната обсерватория „Рожен“ ще спре работа до три седмици, след като не се намериха пари за оцеляването й, съобщи Би Ти Ви.
Положението е толкова тежко, че комплексът не може да си плати и сметката за ток за миналия месец, съобщи д-р Никола Петров.

До края на ноември телескопите и цялото техническо оборудване ще бъдат консервирани. По-лошото е, че не се знае какво ще се случи впоследствие, казва Петров.

Без електричество и водата, специфичното оборудване ще бъде извадено от строя. Възстановяването му по-късно пък би струвало много пари.

В началото на седмицата финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков обяви, че държавата няма да спонсорира допълнително обсерваторията. Източник Би Ти Ви и vesti.bg.

Публикуване на Monday, November 12 @ 19:15:00 EET от djbobbyd

За не сведущите ето какво е обсерваторията:

Националната астрономическа обсерватория – Рожен(абревиатура: НАО-Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари. Код на обсерваторията: 071.

Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх Рожен, над местността и близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.

На 10-ти юли 2010 г. бе открита първата за обсерваторията извън-слънчева планета WASP-3c.^[1].

 

 

 

 

 

 

 

 

3 –ти март

 

В УикипедиЯ(Свободната енциклопедия), четем “С термина Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяването на българската държавност в резултат от успешната за българите Руско-турската война (1877–1878) (наричана в България Освободителна). Възстановяването на българската държавност е предвидено в прелиминарния Санстефански мирен договор, и е потвърдено и затвърдено и от окончателния акт под формата на международен договор (Берлински договор) на непосредствено последвалия този прелиминарен мирен договор геополитически форум – Берлинския конгрес.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/3_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82_1878#.D0.9F.D1.80.D0.B5.D0.BA.D1.8A.D1.81.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.B1.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.BE.D1.82.D0.BE_.D0.B4.D1.8A.D1.80.D0.B6.D0.B0.D0.B2.D0.BD.D0.BE_.D0.B8_.D0.BA.D1.83.D0.BB.D1.82.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.BE_.D1.80.D0.B0.D0.B7.D0.B2.D0.B8.D1.82.D0.B8.D0.B5

135 години след тези събития си задаваме въпроса – Как и кога ще възстановим БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ ?

Как ще осъществим освобождаването на българите от Комунистическото робство  ?

Събитията, които стават в последно време в България ме накараха, да си задам този въпрос. За Трети път обикновенният българин излиза на улицата, защото ножът е опрял да кокала, но вместо да се замисли, защо се е случило това, той пак охулва, хората, които се опитваха и го измъкваха вече два пъти от калта, в която вкарваше “колата на своя живот”.

Живвайки след събитията от 1990 година избра Жанвиденовото(Жан Василев Виденов е български политик, ръководител на Българската социалистическа партия (БСП) от декември 1991 до декември 1996 година иминистър-председател на България през 1995-1997 година.) правителство и се върна отново към купоните и опашките. Правителството на Иван Костов извади България от кризата и даде на песионерите 13 пенсия. Бизнесът в частния сектор почна да живва и имаше надежда да се оформи “Средна класа” , но ето че комунистите извадиха от магическата шапка цар Симеон( платиха му дълговете и го сложиха за своя маша). Възрастните хора се умилиха, защото бе човек свързан с тяхното детство и без да мислят, гласуваха за него. Започна да управлява Тройната коалиция, която имаше за цел да подготви взимането на цялата власт от Комунистите. На следващите избори през 2005 година купиха Волен Сидеров и обезглавиха основният си опонент- НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНИТЕ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ. Гласуваха си нов закон за изборите и лансираха “човека от народа” Бойко Борисов.

Давам възможност на четящите да направят сравнение между правителството на Иван Костов и това на Бойко Борисов. Сами си правете изводите за интелект, образование и манталитет на членовете им.

Аз ще ви поднеса само двама членове, за останалите ще се осведомите сами. Коментирам само образованието им.

И така : МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. През 1974 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Задочно завършва математика в Софийски университет „Климент Охридски“. Асистент във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1974  г. до 1979 г., а от 1979 г. до 1990 г. е главен асистент в Техническия университет – София, където през 1991 г. става доцент.

БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ-Роден на 13 юни 1959 г. Дипломира се във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.

 

МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА

Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на Софийски университет “Климент Охридски”. Работил е като адвокат в гр. Кюстендил.

ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ
Роден на 08 април 1965 г.

1988-1992 г.- Образователно-квалификационна степен „магистър“ в НСА гр. София, специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика .

 

От следващите линкове ще се осведомите подробно за всички министри.

Осемдесет и четвъртото правителство на България управлява от 21 май 1997 до 24 юли 2001 г. с мандат наОбединените демократични сили (ОДС). http://sun450.government.bg/old/bg/cm/index.html; Осемдесет и седмото правителство на България управлява от 27 юли 2009 г. Съставът на 87-то правителство към февруари 2013 година включва: http://www.ndt1.com/article.php/20090723161624254

 

Та това 87 Правителство на България тези дни отново се опитва да извърти събитията в своя полза. В централните медии  се лансира информация, която е в техен интерес и цели да заблуди гледащите първа и втора телевизонни програми. По-голяма част от българите гледат тези телевизии. По радиото също върви информация, която е в техен интерес.

Как смятате, че ще се смени статуквото в политическото пространство на България?

 

ЧЕСТИТ НАЦИОНЕЛЕН ПРАЗНИК !!!

 

2013г – Русе

Светланда Йорданова Рашкова

 

ХУБАВА РАБОТА АМА РУСЕНСКА

 

След толкова години ми се отдаде възможност да отида на представление на Русенският балет(разочарованието ме караше да не посещавам постановките). Балета “Дон Кихот”  се поставя за пръв път в Русе. Заслугата е на Веса Тонова, новият директор на балетната трупа на Държавна Опера –Русе .

В главните роли на премиерата на балета “Дон Кихот” гостуват Виторио Галоро ( Италия) и Ариане Лафита Гонзавез ( Куба).

Декорите бяха прекрасни, костюмите също. Може би заради гостуващите балетисти, нашите родни, русенски, такива дадоха всичко от себе си . Постановката беше приятна и на високо ниво. Присъстващите в залата се наслаждаваха на виртуозното изпълнение на Кубинката и Италианеца. Не им отстъпваше и нашата Веса Тонова. Залата гърмеше постоянно от овации. Ариане и Виторио бяха извикани три пъти на бис…НО…

Това голямо НО развали всичко. Тръгнахме си от залата с привкус на “горчилка”.

Поднесоха се две кошници с цветя( от Областният управител и от Директора на театъра), голям букет бе поднесен на Веса Тонова, а хората, които изнесоха представлението на плещите си и обраха овациите на публиката не получиха дори по цветенце. Дори Веса Тонова не съобрази да поднесе своя букет на Ариане. За да замаже положението Виторио извади едно цвете от едната кошница и го поднесе на Ариане. Прекрасното впечатление от представлението изчезна – сякаш някой ми зашлеви плесница. А трябваше толкова малко, за да бъде премиерата на световно ниво…

 

Светланда Йорданова Рашкова

 

13.04.2013

Русе

 

 

НАГЛОСТ ИЛИ КАКВО?

Четейки това съобщение си задавам въпроса – След като парите са им основната цел, как ли са действали в интерес на НАРОДА и ДЪРЖАВАТА?

Горкичките те!?! Нямат пари за хлебец…

 

Двама русенски депутати – на борсата
Двама русенски депутати от предсрочно разпуснатото 41-во Народно събрание са се регистрирали като безработни в Бюрото по труда.

Това са депутатът от ГЕРБ Петър Даскалов и колегата му от БСП Добрин Данев. Любопитна подробност е, че и двамата в различни години са били заместник-областни управители – Даскалов – при управлението на ГЕРБ, а Данев – при това на НДСВ. Около 2 месеца Даскалов беше и и.д. областен управител, до назначаването на Стефко Бурджиев, след като тогавашният областен управител Пламен Стоилов беше избран за кмет на Русе. До назначаването му в областната управа през 2009 г. Даскалов е бил управител на „Русенска строителна компания” ООД.
Преди да влезе в парламента пък Добрин Данев се занимаваше с частен бизнес в областта на селското стопанство.
И двамата ще получават нелошо обезщетение – по 1200 лв. месечно.
Публикуване на Sunday, March 24 @ 00:00:00 EET от maximov-2013г